Решение по дело №306/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			18.06.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, ІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	16 юни		2020

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Ива Георгиева

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		306		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

            С.Б.А., ЕГН ********** *** обжалва Наказателно постановление 19-5310-000490/10.05.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР гр.- Кюстендил, Група ГПДГПА Кюстендил, с което на основание чл.175, ал.1, т. 4  от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 200.00 лв. за нарушение по чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на  300.00 (триста) лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Юлия Динева излага доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в жалбата и моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

           На 02.05.2019 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 490 от И.Й.П. на длъжност ,,младши автоконтрольор“ при КПД ГПА гр. Кюстендил в присъствието на свидетеля А.М.Г. за това, че на същата дата около 16:55 ч. в гр. Дупница, по ул. ,,Княз Борис I“, в посока ж.к. „Бистрица“ С.А. управлява мотоциклет ,,Малагути“ без регистрационен номер, с цвят черен и рама № ZJM76010276002306, като водачът не спира при подаден сигнал за спиране със светлинна и звукова сигнализация на служебен мотоциклет БМВ 650и сигнал с ръка от униформен служител на МВР. След проследяване по улици на гр. Дупница и с. Яхиново същият е спрян на ул. „Христо Ботев“ пред дом № 41 в с. Яхиново. Водачът не притежава СУ на МПС. За констатациите отразени в акта, жалбоподателят не е направил възражения, като такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАННН.

         Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП, в което е възпроизведена описаната и в акта фактическа обстановка и допълнително е посочено, че: ,,Водачът не спира плавно на посоченото място или в най.-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен водач”.

В хода на съдебното производство не са събирани гласни доказателства, тъй като не се оспорва фактическата обстановка, поради което съдът кредитира приложените писмените доказателства, приобщени по делото. По делото е приложено  копие от протокол по НОХД № 793/2019 г. по описа на ДнРС, видно от който е одобрено споразумение, по силата на което С.Б.А. – роден на ***г***, с постоянен адрес ***, българин, българско гражданство, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан, с  Егн **********, се  е признавал за виновен в това, че на 02.05.2019г. в гр. Дупница, по ул. „Княз Борис І“ до ул. „Христо Ботев“ в с. Яхиново, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като при управление на МПС – мотоциклет „Малагути Пасуорд 250“ с № на рама ZJM76010276002806, оказал съпротива на орган на власт, като не е изпълнил полицейско разпореждане, подадено със звуков и светлинен сигнал, както и с ръка, от инспектор И.  П. – служител в група КПД-ГПА, към сектор ПП към ОД МВР гр. Кюстендил и противоправното деяние по своето съдържание се отличава с изключителна дързост – престъпление по чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

Приложена е справка за нарушител/водач, видно от която лицето не притежава СУ на МПС.

Приложена е и Заповед рег. № 8121з- 515 от 14.05.2018  г., издадена от Министъра на вътрешните работи, от която е видно, че  началникът на РУ е сред кръга лица, на които е предоставена компетентност да издават НП по отношение на установени нарушения по ЗДвП. Актосъставителят също притежава материална компетентност за съставяне на АУАН по констатирани нарушения по ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установи по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, тъй като преценени и поотделно, и в тяхната съвкупност, са последователни, логични и непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл. 59, ал.2, пр.І от ЗАНН от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е частично основателна. Съображенията за това са следните:

По отношение на нарушението по чл.103 от ЗДвП.

В разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидено административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. за всеки водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Като нарушена материална норма е посочен чл. 103 от ЗДвП, в който е предвидено, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Описано е, че униформения служител е подал светлинен и звуков сигнал и сигнал с конклудентни действия – с ръка, на които сигнали жалбоподателят не се подчинил. За същото такова деяние, същия ден, със същото МПС и на посочените час и място, жалбоподателят вече  е осъден по наказателноправен ред, като е описано в обвинението, че А. е оказал съпротива на орган на власт, като не е изпълнил полицейско разпореждане, подадено със звуков и светлинен сигнал, както и с ръка, от инспектор И.  П. и че това е престъпление по чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

Настоящият съдебен състав, счита че това обвинение поглъща деянието, в което е обвинен жалбоподателя описано в атакуваното наказателно постановление, като в случая е налице прекратително основание съгласно чл. 24, ал. 1, т. 6, предл. 2-ро от НПК. В разпоредбата на  чл. 24, ал.1, т.6 НПК е изразено  правилото "non bis in idem", непозволяващо провеждане на наказателно производство спрямо същото лице за  същото престъпление.  Българското законодателство предоставя разрешение, което в принципен план изключва възможността за повторение на наказателно и административнонаказателно производства спрямо едно и също лице за едно и също деяние, насочено срещу един и същи защитен обект. Нормата на чл. 33 от ЗАНН въплъщава идеята на законодателя за приоритет на наказателната отговорност над административната, като поначало въобще не допуска конкуренция между административнонаказателно и наказателно производства срещу едно и също лице за едно и също извършено деяние. Щом за дадено деяние е инициирано наказателно производство, административнонаказателно производство не се образува, а започналото се прекратява. Правилото за примата на наказателната пред административнонаказателната отговорност изначално осуетява опасността от дублиране на административнонаказателната и наказателната отговорност независимо от характера на административнонаказателното производство по смисъла на Конвенцията. Спазването на предписанията на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от 15 ЗАНН е надежден механизъм за предотвратяване на нарушения на принципа ne bis in idem при паралелно или последователно провеждани административнонаказателни и наказателни производства, защото изключва подобна процесуална ситуация. При действащата регламентация на ЗАНН и НПК прекратяването на второто по ред производство, независимо дали е наказателно или административнонаказателно с характер на наказателно по автономното значение на Конвенцията, не може да се избегне, тъй като се явява единственият съобразен с правозащитните стандарти на ЕКПЧ процесуален инструмент за ефективно преодоляване на последиците от нарушението на едно от основните човешки права – никой да не бъде подлаган на повторно наказателно преследване за едно и също деяние. С прекратяване на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК на второто по ред наказателно производство, образувано и/или проведено срещу дееца след окончателното приключване на административнонаказателно производство с наказателен характер за същото деяние, респ. с отмяна на постановените по него съдебни актове и прекратяването му, националните власти признават и цялостно компенсират допуснатото нарушение на забраната ne bis in idem. Принципът non bis in idem, възведен в чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ. Тази хипотеза  поставя проблема кога е налице същото престъпление.  В теорията и съдебната практика еднозначно се приема, че правилото "non bis in idem" се прилага с оглед фактите, предмет на приключилото или висящо наказателно производство, а не с оглед правата им квалификация- срвн. Р-559-31.01.1995г.- І НО,  Р № 198/58г.- ІІ НО. "Същото престъпление" (тъждество на престъплението) по смисъла на посочената разпоредба ще е налице, когато става дума за същата дейност, която е предмет на приключеното или висящо производство.  Различната квалификация на деянието не го прави различно. В случая безспорно фактите, предмет на производството от общ  и съответно- от административен характер са идентични в по- голямата си част.  Това не би било в противоречие и с постановеното в тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г.

По отношение на нарушението по чл. 150 от ЗДвП.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на нарушителя. Видно от приложената справка за нарушител от региона жалбоподателят  не е водач и няма издадено валидно СУ на МПС.

В разпоредбата чл. 150 от ЗДвП, е предвидено, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. АНО преди издаване на НП е направил необходимата справка и е установил горното обстоятелство, а именно че жалбоподателят не притежава СУ на МПС и, че същият не е водач.

Предвид изложеното следва изводът, че с гореописаното деяние на 02.05.2019 г. въззивникът е нарушил чл. 150 от ЗДвП, съответно – осъществен е съставът на административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2, предл.1 от ЗДвП (в тази разпоредба е предвидено съответното административното наказание – глоба от 100 до 300 лв.), тъй като към същата дата лицето, управлявало МПС изобщо не  е притежавало СУМПС. Деянието е извършено виновно, при условията на умисъл, т.е. – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици (които в случая са идентични със самото деяние, доколкото нарушението е на просто извършване, а не резултатно). Поцесното деяние, извършено от А. на 02.05.2019 г., представлява административно нарушение, доколкото нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред – чл. 6 от ЗАНН. В случая е налице хипотезата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според който редовно съставените АУАН имат доказателствена сила. Що се отнася до размера на наложената глоба в максимален размер предвиден в закона, съдът счита, че административнонанакзавщия орган не е взел предвид предпоставките визиран в чл. 27 от ЗАНН – имотно състояние, подбудите за извършване на нарушението и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Касае се за млад човек, който е допуснал нарушение по ЗДвП, което е инцидентно в живота му, видно от приложената справка за водач, същият не е осъждан, които обстоятелства съдът прие за смекчаващи вината. Отегчаващо вината обстоятелство, че е спрял не на посоченото място и се е наложило същият да бъде проследен от органите на реда. Жалбоподателят е безработен и няма трудови доходи. Поради тази причина съдът счита, че следва да измени наложеното наказание, като намали размера на наложеното наказание „глоба“ от 300 лв. на 100 лв. С така наложеното наказание съдът счита, че целите на наказанието предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН- да бъде предупреден и превъзпитан дееца, а така също и да въздейства възпитателно и предупредително на останалите членове на обществото, ще бъдат постигнати.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл.III-то и ал. 2  от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 24, ал. 1, т. 6, предл. II –ро от НПК във р. с чл. 62, ал. 2 от ЗАНН наказателното производство по НАХД  № 306/2020 г. по описа на РС гр. Дупница по пункт първи от Наказателно постановление № 19-5310-000490/10.05.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР гр. Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на С.Б.А., ЕГН ********** *** на основание чл.175, ал.1, т. 4  от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,Глоба” в размер на 200.00 лв. за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, тъй като за същото такова деяние има влязло в сила определение, по силата на което му е наложено наказание за същото такова деяние за престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-5310-000490/10.05.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР гр. Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на С.Б.А., ЕГН ********** ***, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на  300.00 (триста) лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание „Глоба“ в размер на 100.00 (сто) лв.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил, по реда на АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: