Решение по дело №556/2019 на Апелативен специализиран наказателен съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, ……..2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, ІV-ти въззивен състав, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА

                                          

                                           ЧЛЕНОВЕ:  ВЕНЕЛИН ИВАНОВ

                                                                АДЕЛИНА ИВАНОВА

 

при секретаря Мария Паскова и в присъствието на прокурора Тихомир Стоев, като разгледа докладваното от съдия В. Иванов ВНОХД № 556 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

         С присъда от 16.07.2019 г., постановена по НОХД № 1748/2018 г., Специализираният наказателен съд (СНС), 11-ти състав, е признал подсъдимия П.К.П. за невиновен в това, на 13.11.2015 г. в гр. Б., в качеството на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – кмет на Община Б., да е превишил правата си, като да е осъществил чужди права – на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, по чл. 66, ал. 1 от Закона за държавната собственост и по чл. 3, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост, с цел да набави за М. Н. Т. облага – сключил  договор за продажба на част от общински недвижим имот частна общинска собственост, рег. № ...... от 13.11.2015 г. на Община Б., като преди това разпоредил съставянето на акт за общинска собственост, лично го утвърдил и внесъл предложение в общински съвет, въз основа на който сключил договора за продажба на държавен имот – 100 кв.м., представляващи 100 идеални части от 1 770,00 идеални части от поземлен имот с идентификатор № ......, находящ се в землището на гр. Б., „Я. Б.“, зона „А“, и да не е изпълнил служебните си задължения – задълженията по чл.44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, да не е издал надлежна заповед и да не е осигурил задължителното за Община Б., на основание чл.297 от ГПК, изпълнение на Решение № 427/31.03.2013 г. на Районен съд – гр. П., и по чл.44, ал.1, т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, с което Решение № 427/31.03.2013 г. на Районен съд – гр. П. по гр.д. № 38/2011 г., влязло в законна сила на 12.06.2014г., е признат за собственост на държавата, и от това да са могли да настъпят немаловажни вредни последици – увреждане на имуществени права и интереси на държавата, създаването на съществени смущения в правилното функциониране на държавен орган – Министерство на земеделието и храните, чрез фактическото му лишаване от възможност за управление на имуществото, и сериозно разколебаване на авторитета и доверието на обществото в държавните органи, чрез изземването на властническите им правомощия по управление на държавната собственост, като престъплението да е свързано с продажба на държавна собственост, поради което и на основание чл. 304 от НПК, го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2 и пр. 4 от НК.

         На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът е оставил направените по делото разноски, в размер на 365 лв., за сметка на държавата.

 

         Срещу така постановения съдебен акт е депозиран протест с допълнение от прокурор при Специализираната прокуратура (СП). С така депозирания протест се сочи, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна, постановена при превратно тълкуване на събраната доказателствена съвкупност, като съдът е неглижирал доказателствата в подкрепа на обвинението. Твърди се, че събраните по делото доказателствени източници подкрепят по безспорен начин приетата от представителя на СП фактическа обстановка, в изготвения и внесен в СНС обвинителен акт, която недвусмислено сочи на осъществен от подсъдимото лице състав на престъпление с посочената правна квалификация.

         В допълнението към подадения протест се развиват доводи, че съдът неправилно е оправдал подс. П. за престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, като погрешно е оценил събраните доказателства и установените факти. Сочи се, че от същите категорично се установяват действията на П., с които е превишил правата си. Релевират се доводи, че спорът относно процесния недвижим имот е бил разрешен с влязлото в сила на 12.06.2014 г. съдебно решение по гр. д. № 38/2011 г. по описа на РС – П., с което е прогласено по отношение на Община Б., че земите и горите от горския фонд, находящи се на територията на Държавно горско стопанство (ДГС) Р. с площ от около 600 дка, както и земята в отдел № 183, част от подотдел „А“, идентичен с имотите в масив № ...., са собственост на държавата, чрез Министерство на земеделието и храните. Изтъква се, че посоченото решение е било получено в Община Б. е и станало достояние на подс. П., поради което същият е бил наясно със статута на имота – публична държавна собственост, предоставен за управление на ДГС Р., но въпреки това, след постъпилото на 03.08.2015 г. заявление от М. Т. за закупуването на земята, в качеството й на частна общинска собственост, под собствените й постройки, разпоредил съставянето на 07.09.2015 г. на акт № 777 за частна общинска собственост за поземлен имот с идентификатор № ..... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-1842/06.07.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с площ от 1770 кв.м и адрес гр. Б., Я. Б., зона „А“, обл. П., с указано предназначение „урбанизирана територия“ и начин на трайно ползване „ниско застрояване“.

         Прокурорът при СП, депозирал протеста, изтъква, че изводите на решаващия първоинстанционен съд, в смисъл, че кметът не е бил наясно със съдържанието на съдебното решение, тъй като в същото не били посочени достатъчно описания на имота, освен идентификатор, поради което и подсъдимият, поради липса на юридическо образование, не успял да разбере за кой имот става въпрос, са неправилни. В тази връзка се изтъква, че посочването на имота чрез неговия идентификатор, е най-точният способ за конкретизацията му. Акцентира се и на опита на подсъдимия като кмет на общината в сферата на документооборота и разпореждането с поземлени имоти. Сочи се, че въпреки, че е бил наясно със статута на поземления имот, същият потвърдил акта за частна общинска собственост, без да уведомява св. П. С. и прекия й ръководител – св. М. Б., за влязлото в сила съдебно решение. Изтъква се, че подсъдимият е дал предварително одобрение за продажба на имота, след което на 12.09.2015 г. изготвил и внесъл предложение № ..... за продажбата му от Община Б., като не запознал и общинските съветници със съдебния акт на РС – П.. Въз основа на изложеното се прави извод, че всички тези действия на подсъдимия са подчинени на една цел и са извършени умишлено. Развиват се доводи, че след взетото решение № 709/18.09.2015 г. от Общинския съвет на гр. Б., за продажба на идеални части от поземления имот с идентификатор № ...... на М. Т., за цена от 2400 лева, подсъдимият сключил договор за продажба № ...../13.11.2015 г., въпреки, че бил наясно с диспозитива на съдебното решение № 427/31.07.2013 г. на РС – П., като продължил да се позовава на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-42/06.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, въпреки, че към датата на сключване на договора за продажба се изготвяла нова кадастрална карта и той бил наясно с това обстоятелство.

         В допълнението към протеста се излагат доводи, че по описания начин подс. П. е превишил правата си, осъществявайки правата на министъра на регионалното развитие и благоустройството по чл. 66 от Закона за държавната собственост, като се е разпоредил неправомерно с правото на собственост на държавата върху процесния недвижим имот, и същевременно не е изпълнил задължението си по чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, като не е привел в изпълнение съдебното решение по гр. д. № 38/2011 г. на РС – П.. Навеждат се аргументи, че с тези свои действия, подс. П. е създал непосредствена опасност за увреждане на имуществените интереси на държавата, включително за засягане на правото на собственост върху инкриминирания имот. Сочи се, че подсъдимият е действал със специалната цел да набави имотна облага за свидетелката, тъй като същата е придобила вещното право на собственост върху имот – публична държавна собственост.

         Предлага се присъдата на СНС, 11-ти състав да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която подс. П. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.283а, т.1, вр. чл.282, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, глоба в размер на 3000 лева, както и лишаване от право да заема длъжност в органите на местната власт за срок от една година.

 

         В съдебно заседание представителят на Апелативна специализирана прокуратура поддържа депозирания протест срещу присъдата на СНС, по съображенията, изложени в него. Намира, че първоинстанционният съдебен състав е направил неправилни изводи от правна страна, при иначе безпротиворечиво установена фактическа обстановка.

         Акцентира, че първият съд не е изложил каквито и да било мотиви, по какви съображения не е приел, че кметът не е лице, заемащо отговорно служебно положение, въпреки наличната константна практика на върховната съдебна инстанция, в смисъл, че кметът на община е длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, заради наличието у него на еднолични върховни властнически правомощия по отношение на почти целия кръг от дейности, касаещи управлението на една община, с изключение единствено на тези, които са от компетентността на колективния орган, а именно на Общинския съвет.

         Намира извода на съда относно липсата на признака превишаване на права от страна на подсъдимия, сключвайки договор за продажба на имот, по съображения, че, според съда, това е било извършено от заместник-кмета Х. К. и служителките П.С. и М. Б., за нелогичен. В тази насока изтъква, че всеки кмет притежава дискреционна власт по отношение на всички звена в общинската администрация, включително и по отношение на кадрите в тях, поради което не може да се приеме, че не следва да носи съответната на тази власт отговорност за служебните действия или бездействия на тези служители, освен ако същите не са резултат от техни злоумишлени действия или бездействия, имащи за цел да дискредитират кмета като техен началник, за което обаче не са налице доказателства по делото. Намира за ирелевантен въпросът за образованието и квалификация на кмета, доколкото липсата на определен образователен или експертен ценз може да бъде преодоляна чрез подбор на подходящи кадри в администрацията и управленския екип.

         Не споделя доводите на първоинстанционния съд в насока, че П. не е целял обогатяване на св. М. Т., тъй като, според установената фактическата обстановка, тя е заплатила цената от 2400 лева, определена от вещото лице за процесните 100 кв. м. земя. В тази насока изтъква, че обогатяването на Т. не е в размера на сумата, платена за имота, а в съзнанието от страна на подсъдимия, в качеството му на кмет, че няма право да извърши такава продажба, тъй като земята не е общинска, а държавна собственост, и въпреки това е удовлетворил желанието на свидетелката да придобие по начина и със средствата, установени по делото, тази земя.

         Представителят на държавното обвинение застъпва тезата, че в резултат на действията на подсъдимия е създадена опасност от настъпване на немаловажни вредни последици за държавата, в лицето на Държавно горско стопанство – Р.. Сочи, че такава опасност настъпва непосредствено след разпореждането с правото на собственост върху чуждия имот, тъй като по този начин се препятства възможността на действителния собственик да се разпорежда с него или да го ползва в свой интерес. Посочва, че възстановяването на фактическото положение, посредством обявяването на сделката за нищожна и връщането на сумата от 2 400 лева на Т., не лишават обвинението от съставомерност, а единствено следва да се преценяват като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Пледира протестът да бъде уважен.

 

         Защитникът на подс. П.К.П. – адв. В.М., пледира протестът на прокурора при Специализираната прокуратура да бъде оставен без уважение, като неоснователен, а присъдата на СНС, 11-ти състав да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Намира, че първоинстанционният съдебен състав е проявил нужното старание да събере всички възможни доказателствени средства, въз основа на анализа, на които е установил по безспорен начин фактическата обстановка по делото, дала му основание да се произнесе с оправдателна присъда, мотивирана детайлно и подробно. Споделя доводите на първия съд, че по делото не са установени признаците от състава на престъплението по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 от НК.

         Защитата навежда доводи в насока, че решение № 427/31.07.2013 г., постановено по гр. д. № 38/2011 г. на Районен съд - гр. П., не е вписано в Агенцията по вписванията и в кадастралната карта; с него съдът не е възложил никакви действия за изпълнение на кмета на гр. Б., нито е изпратил решението на кмета. Излага, че от обективна страна не е причинена вреда и не е имало опасност за настъпване на вредни последици. В тази насока релевира доводи, че инкриминираната сделка между Община Б. и св. М. Т. касае 100 кв. м. земя, намиращи се под законно построени от нея четири постройки, с отстъпено й от Окръжния народен съвет - гр. П. право на строеж, като по силата на това и представените от Т. документи, като нотариален акт и удостоверение за търпимост за строежите на главния архитект на Община Б., е видно, че собственикът на постройката има право да ползва земята под тях за 99 години, при което Министерството на земеделието и горите не може да се разпорежда свободно с тази земя. Според защитника, това изключва възможността да се приеме, че с осъществената продажба на земя е нарушено правото на Министерството на земеделието и горите да се разпорежда със земята. Допълнително в тази насока се изтъква, че след като е станала известна претенцията на министерството, договорът е развален, парите са върнати на Т. и това е отразено както в Агенцията по вписванията, така и в кадастъра. Сочи се, че липсва както обективната, така и субективната страна на престъплението по вменения на подсъдимия законов текст. Акцентира се и на липсата на специалната съставомерна цел да се набави за другиго облага или да се причини вреда, като в тази насока се изтъква, че се касае до възмездна сделка, сключена след решение на Общинския съвет на гр. Б..

 

         Подсъдимият П., при упражняване на правото си на лична защита, се присъединява към становището на защитата си.

         При упражняване на последната си дума подсъдимият сочи, че няма вина. Моли протестът да бъде отхвърлен и да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

                                     

         Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за установено следното:

                  

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил детайлно и задълбочено, събраните по делото:

гласни доказателствени средства – обясненията на подс. П., снети в о.с.з. на 16.10.2018 г. и на 20.11.2018 г., показанията на св. С. И. В., П. Х. В., П. А. С. и М. Г. Б., снети в о.с.з. на 16.10.2018 г., показанията на св. Ц. И. Х. – Г., снети в о.с.з. на 20.11.2018 г. и на 12.12.2018 г., показанията на св. Х. Н. К. и И. А. Б., снети в о.с.з. на 20.11.2018 г., показанията на св. М. Н. Т., депозирани в о.с.з. на 06.03.2019 г., показанията на св. Д. Б. Б., снети в о.с.з. на 06.03.2019 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (т. 1, л. 148) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, показанията на св. Й. Б. И., Г. С. Х., Н. Н. К. – Х. и Е. Н. К., снети в о.с.з. на 09.05.2019 г.; писмени доказателствени средства – от т.1 ДП - писмо на Южноцентрално държавно предприятие С., приемо - предавателен протокол между Южноцентрално Държавно предприятие – С. и НСлС С. (т.1 л.86 ДП), протокол за доброволно предаване с приложена предадена заповед № 110/14.02.2017г., протокол за доброволно предаване, ведно с предадения ръкопис, постановление за частично прекратяване на ДП (т.1 л.121), приемо - предавателен протокол от 12.10.2017г. на документи от св.И. Б. (т.1л.152-л.168),, искова молба до PC П. по гр. д. № 973/2017 г., разпореждане 2041/17.08.2017г. на PC – П., молба от МЗХГ, скица на поземлен имот ...., Удостоверение за данъчна оценка на имот, пълномощно от министъра на земеделието на И. Б., Заявление до РС П. – съдия по вписванията, От т.2 по ДП - протокол от заседанието на Общински съвет - Б. с №.../18.09.2015 г., Протокол № ...26.01.2017 г. с предложение на кмета и приложените материали, Решение № 205/26.01.2017 г. взето с протокол №15 за отмяна на Решение №709/18.09.2015г. Акт №... за частна общинска собственост, Придружено със скица на поземлен имот....., нотариален акт № ...., Удостоверение №.../31.03.2015г., удостоверение за данъчна оценка изх. №..../08.09.2015г. заверено копие на илюстрация от компютърна информация от карта на „К. – О.“ за 02837.503.903.6 – за застроения имот и отразяването и в кадастралната програма (л.48-л.51 т.2) заверено копие от Експертна оценка за определяне стойността на имот-л. 52-л.53, Проект на Решение относно продажба на земя частна общинска собственост изготвено от главен експерт свидетелката С. с приложения. Предложение от П.П. *** до председателя на Общински съвет град Б. за продажба на земя частна общинска собственост. Решение 709 от 18.09.2015 година взето с протокол № 48. Заверено копие от протокол от заседание на кмета на общинския съвет Б. № 3/22.12.2011г. Предложение на кмета на общината с вх. ...../07.12.2011г., заверено копие от решение № 17/22.12.2011г, заверени копия на решения №17, №40, №41 на ОбС Б., скици; решение №.... 2013г. на PC – П.; акт №...../07.09.2015 г. за частна общинска собственост, нотариален акт за собственост върху недвижими имоти по обстоятелствена проверка на М. Н. Т., договор за продажба на част от общински недвижим имот от 13.11.2015 г.,  определение № 261/12.06.2014 г. по гр. д. № 2597/2014 на ВКС, решение № 614/21.12.2013г.  по в.гр.д. № 899/2013 г. на ОС – П., решение № 427/31.07.2013 г. по гр. д. № 38/2011г., обратна разписка от 7.08.2014г., справки за поземлени имоти, справка от АГКК, справка от Централния държавен ГС; решение № 492 от 24.07.2018 г. на АС – П., решение № 445 от 09.07.2018 г. на АС – П., заповед № 110 от 14.02.2017 г. на Община Б.; разделителен протокол на община Р. и община Б. за границите между двете общини, решение № 207/19.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3179/2017 г., заедно с материалите по това дело, 4 бр. молби от собственици на имоти в района на „бялото петно“, решение № 153/24.02.2012 г. за обявяване на списък на курортите в Р. Б. и определяне на техните граници и 2 бр. писма от Община Б. до РП и областния управител, справка от Агенция по геодезия картография и кадастър, кадастрален регистър на недвижимите имоти в Б., решение № 54 на изпълнителния комитет на ОНС - гр. П., заверен препис на заповед №..../06.02.1973г. на Министерството на архитектурата и благоустройството, Решение №492/24.07.2018г., Решение №445/09.07.2018г., Решение № 178/22.03.2019г., всички на Административен съд – П., заповед № ..../1973г. за одобряване на общия градоустройствен план на Я. Б. и справка за съдимост за подсъдимия, както и способ на доказване – заключение на назначената в хода на досъдебното производство, изготвена и приета в качеството й на писмено доказателствено средство технико – геодезическа експертиза (т.7 от досъд. п-во) и др.приложени в т.7 от ДП и в хода на съдебното производство пред СНС.

         В хода на въззивното съдебно следствие е приобщена, в качеството й на писмено доказателствено средство актуална справка за съдимост на подс. П. (л.26 - л.28 от въззивното съдебно следствие). Въззивният съд изгради изводите си по фактите както въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателствени източници, така и на тези, събрани в хода на въззивното съдебно следствие, които намери за относими към предмета на доказване и достатъчни за формиране на еднозначни изводи по фактите.

         Въз основа на така събрания доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел за установено, от фактическа страна, че подс. П.К.П. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан (реабилитиран), с висше образование, ЕГН **********,***. Приел и, че към инкриминирания период от време, и понастоящем, подс. П.П. е заемал длъжността „кмет“ на община Б., област П.. По същото време заместник-кмет е бил св. Х. К.. Той изпълнявал тази длъжност от 2007 г. до началото на 2016 г. и отговарял за проверка на заявленията от граждани, желаещи да закупят имот на територията на Община Б.. 

         Свидетелите М. Б. и П. С. били служители на община Б.. Свидетелката П. С. работела като главен експерт в отдел „Общинска собственост и жилищна политика“ и в нейните задължения влизало приемане на молби и заявления от граждани във връзка с покупка на имоти. Свидетелката М. Б. изпълнявала длъжността Директор на Дирекция „Специализирана администрация“ в Община Б. и в нейните задължения влизало провеждане на процедури по продажба на недвижими имоти – собственост на общината. Свидетелката Ц. Х. – Г., упражняваща професията адвокат, представлявала Община Б. и я обслужвала във връзка с всички възникнали юридически въпроси, въз основа на сключен договор за правно обслужване.

         СНС е приел, от фактическа страна, че местността около Я. Б., Община Б., била обявена за климатичен курорт с местно значение със Заповед № 2620 на Министерството на народното здраве и социалните грижи, публикувана в ДВ, бр. 54 от 1963 г. Последното одобрение на курорта било дадено с Решение № 153/24.02.2012 г. на Министерския съвет, обн., ДВ, бр. 18/02.03.2012 г. С Решение № 54/22.06.1971 г. на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет (ОНС) - гр. П. било възложено, считано от 01.07.1971г., стопанисването на курорта „Я. Б.“ на Градския общински народен съвет – Б., с оглед правилното използване на благоустройствените мероприятия, търговското снабдяване, контролът по строителството, поддържане на хигиената и други. Със заповед № 189/06.02.1973 г. на Министъра на архитектурата и благоустройството бил одобрен общ градоустройствен план на курорта „Я. Б.“ в мащаб 1:10 000.

         Във връзка с горните актове, под административното ръководство на Община Б. попадал курортен комплекс „Я. Б.“, изграден около Я. Б.. Същият курортен комплекс придобил обществена известност като „Ц. ч“.. Към актуалния момент били издадени разрешения за строеж на различни граждани на територията на курортен комплекс „Я. Б.“ („Ц. ч.“). В резултат на тези разрешения за строеж, множество граждани изградили собствени вили на територията на комплекса. Сред тях били свидетелите Й. И., Г. Х. и съпругата му Н. К. – Х., Е. К. и М. Т.. територията на курортен комплекс „Я. Б.“ („Ц. ч.“) било изградено селище; изградена била съответната инфраструктура, включваща улици с асфалтова настилка, улично осветление, магазини. В резултат на действащото към онзи момент законодателство, тези граждани придобивали собственост върху построените постройки, а земята под тях им била отдавна под наем за срок от 99 години.

         В по-късен момент, около инкриминирания такъв, съгласно Закона за общинската собственост (ЗОС) гражданите, притежаващи право на собственост върху постройка в курортен комплекс „Я. Б.“ („Ц. ч.“), получили възможност да придобият собствеността на намиращата се под тяхната постройка земя. В тези случаи, съгласно Наредбата на Община Б. за разпореждане с общински имоти, не бил провеждан конкурс, а застроената земя била продавана по облекчена процедура на собственика, който имал законно изградена сграда върху нея. Тази облекчена процедура се изразявала в следното. Заинтересованият гражданин подавал молба за закупуване на земята, намираща се под постройка – негова собственост, в деловодството на Община Б.. Тази молба била разглеждана от св. П. С. и М. Б.. Като начало същите проверявали собствеността на земята в масива на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. В случай, че в този масив като собственик на земята е била отбелязвана Община Б., служителките поръчвали изготвяне на официална скица от кадастралната карта, а въз основа на издадената скица, поръчвали и изготвяне на данъчна оценка за имота от Агенцията по вписванията към Районен съд П.. Когато от двата документа свидетелите установявали, че имотът – предмет на молбата, е собственост на Община Б., те изготвяли Акт за общинска собственост. След това поръчвали пазарна оценка от лицензиран оценител. След изготвянето и на тази оценка, била подготвяна докладна до Общинския съвет на Община Б., като молбата за закупуване на молителя била внасяна за разглеждане от Общинския съвет. В случай, че Общинският съвет излизал с решение да бъде извършена поисканата продажба, от служителите на Община Б. – Б. и С., се изготвяла заповед за изпълнение на решението на Общинския съвет, която била подписвана от кмета на Общината. След влизане в сила на тази заповед и в изпълнение на решението на Общинския съвет, се изготвял договор за продажба на общинската земя, който впоследствие бил заверяван от нотариус с район на действие Районен съд – П.. Този договор бил вписван в Агенцията по вписванията към Районен съд – П., откъдето се изпращала информация към Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Цялата процедура била ръководена от заместник-кмета Х. К.. Той одобрявал всяка една преписка въз основа на молба за закупуване на имот. С него служителите обсъждали всякакви проблеми.

         Именно в резултат на изпълнение на горната процедура, земята под собствените си постройки – вили, закупили свидетели Й. И., Г. Х. и съпругата му Н. К. – Х., Е. К..

         По същия начин закупила 100 кв.м. земя под собствената си постройка и св. М. Т.. На 03.08.2015 г. същата депозирала в Община Б. заявление № ..../03.08.2015 г. за закупуване на земя – частна общинска собственост, като собственик на построени в имота сгради, четири на брой. Собствеността на постройките   св. Т. удостоверила с нотариален акт за собственост върху недвижими имоти по обстоятелствена проверка № .... том ..., peг. № .... от 15.07.2015 г. на нот. С. Т., с peг. № ..... на Нотариалната камара и район на действие PC – П.. Представила и удостоверение № .../31.03.2015 г. за търпимост на строежите от главния архитект на Община Б.. За служителите на общината, занимаващи се с тази продажба, удостоверението за търпимост на строежа означавало, че сградата, собственост на св. Т., е законна. След подаване на заявлението, служителите П. С. и М. Б.изискали скица от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, както и данъчна оценка от Агенцията по вписванията към Районен съд – П.. И в двата документа, като собственик на земята – предмет на договора, и на искането за закупуване, била вписана Община Б.. След това била извършена стандартната процедура по оценяване на имота и внасяне на предложение до Общинския съвет за одобрение на продажбата. След разглеждане на молбата и приложените към нея документи, Общинският съвет на Община Б. издал решение за извършване на продажба. Въз основа на това решение на Общинския съвет, св. П. С. съставила Акт № ....../07.09.2015 г. за частна общинска собственост за поземлен имот с идентификатор ...... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-42/06.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1770 кв.м., с адрес на поземления имот гр. Б., ПК 4580, „Я. Б.“ – Зона „А“, Община Б., обл. П.. В акта било посочено, че старият идентификатор на актувания имот е ........ Като трайно предназначение на територията било вписано „урбанизирана“, начин на трайно ползване – „ниско застрояване“. По-късно този Акт № ...../07.09.2015 г. бил утвърден от кмета на общината – подс. П.П.. За приключване на горната процедура, бил сключен договор №....../13.11.2015 г. за продажба на част от общински недвижим имот, частна общинска собственост между  Община Б., представлявана от П.П., в качеството му на кмет на Общината, и св. М. Т., в качеството й на купувач. По силата на този договор, на св. М. Т. били продадени 100 кв. м. земя, представляващи 100 ид. части от 1770.00 ид.ч. от поземлен имот ...... за сумата 2 400.00 лв. Тази сума била определена въз основа на извършена оценка на имота от лицензиран оценител.  Договорът бил вписан в Агенцията по вписванията към Районен съд – П..

         Инкриминираният имот бил част от имот с идентификатор ........

         Малко по-рано, а именно с решение от 31.07.2013 г. на П. районен съд, постановено по гр.д. № 38/2011 г. по описа на РС – П.,  било признато за установено, на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), по отношение на Община Б., представлявана от кмета, че Държавата, чрез Министерство на земеделието и храните, е собственик на следните недвижими имоти: „… имот в отдел 180, част от подотдел 0, идентичен с имоти от масив ...., както следва: 680, 693, 692, 29 и части от имоти 103,105, 98, 100, 82, 64, 48, 44, 43, 35, 23, 30, 18, 17, 16, 15, отразени в зелено на скицата на вещото лице; имот в отдел 180, подотдел П, идентичен с имоти от масив 02837.503, както следва: 172, 76, 75, 74, 73, 72, 71, 65, 66, 64, 90, 682, 104, 101, 99 и части от имоти 69, 84, 103, 47, 48, 61, 39, 105, 85, 681, 70, 177, 694, 692, 693, отразени в червено на скицата на вещото лице; имот в отдел 180, част от подотдел 4, идентичен с имоти от масив 02837.503, както следва: 7 и част от 8, отразени в кафяво на скицата на вещото лице; имот в отдел 182, част от подотдел К, идентичен с имоти от масив 02837.503, както следва: 230, 229, 234, 711, 221, 212, 217, 216, 215, 209, 210, 204, 205, 207, 202, 258, 722, 723,  257, 247, 775, 253, 252, 192, 190, 184, 185, 191, 697, 187, 188, 176, 697, 177, 182 и 170 и части от имоти 231, 222, 214, 193, 259, 64 и 67, отразени в синьо на скицата на вещото лице; имот в отдел 182, част от подотдел Л и М, идентичен с имоти от масив 02837.503, както следва: 215, 216, 217, 221, 222, 771, 234, 218, 219, 231, 230, 229, отразени в жълто на скицата на вещото лице; имот в отдел 194, част от подотдел А, идентичен с имоти от масив 02837.503, както следва: 315, отразен в розово на скицата на вещото лице; имот в отдел 194, част от подотдел 2, идентичен с имоти от масив 02837.305, както следва: 354, 355, 356, 357, отразени в оранжево на скицата на вещото лице; имот в отдел 194, част от подотдел И, идентичен с имоти в масив .02837.503, както следва: 358, 712, 359, 361, 362, 363, 364, 365, 366, 367, 388, 370, 371, 372, 379, 378, 377, 374,  375, 380, 713, 381, 382, 383, 384, 395, 393, 386, 388, 389, 391, 434, 468, 451, 457, 454,  456, 433, 397, 398, 399, 717, 402, 406, 408, 410, 417, 740, 789, 472, 418, 419, 468, 422, 421, 423, 426, 427, 428, 430, 431, 432, 462, 459, 429, 500, 501, 502 и части от имоти 369, 332, 333, 334, 401, 470, 459, 429, 494, 476, 503, отразени в зелено на скицата на вещото лице; имот в отдел 194, част от подотдел Г, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва: 503 и части от имоти 459, 429, 500, отразени в кафяво на скицата на вещото лице; имот в отдел 183, част от подотдел 1, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва: 561, 560, 507, 506, 517, 518, 519, 534, 530, 532, 558, отразени в синьо на скицата на вещото лице; имот в отдел 183, част от подотдел Г, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва: 552, 524, 523, 526, 521, 529, отразени в зелено на скицата на вещото лице; имот в отдел 183, част от подотдел В, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва: част от имот 550, отразени в кафяво на скицата на вещото лице; имот в отдел 183, част от подотдел А, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва: 620, 650, 605, 626, 629, 594, 59, 587, 599, 758, 760, 590, 566, 569, 570, 550, 541, 55, 549, 600, 540, 515, 560, 558, 559, 557 и части от имоти 619, 628, 607, 351, 325, 351, 552, отразени в червено на скицата на вещото лице; имот в отдел 182, част от подотдел Ж, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва: части от имоти 189, 190, 193, 194, 199, 202, 203 и 205, отразени в кафяво на скицата на вещото лице; имот в отдел 180, част от подотдел Б, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва: части от имоти 291, 290, 289, 300, отразени в розово на скицата на вещото лице Е. М. на л.128 от делото, която приподписана от съда представлява неразделна част от съдебното решение.“.

         Във всеки отделен абзац на диспозитива на решението бил вписан основния номер на отдел 02837.503, като след него се изброявали множество трицифрени номера, които съответствали на конкретни отделни  парцели. Процесният имот бил посочен в 11-ти абзац от същото решение.

         В производството пред РС – П. не били призовани като трети заинтересовани страни нито един от собствениците на законно построени постройки в курортен комплекс „Я. Б.“ („Ц. ч.“).

         Въз основа на заключението на назначената и приета като доказателство по делото технико – геодезическа експертиза, първият съд е приел за установено, че инкриминираният имот с нов идентификатор ......, намиращ се в землището на гр. Б., „Я. Б.“, зона „А“, е част от поземлен имот със стар идентификатор ......, идентичен на посочените цифри в 11-ти абзац на решението на Районен съд – П.. Приел е, че е част от имотите, изброени в диспозитива на Решение от 31.07.2013 г. на П. районен съд, постановено по гр.д. № 38/2011 г. по описа на РС – П..

         СНС е приел за установено, от фактическа страна, че по жалба на Община Б., чрез пълномощниците си – адв. Х. и М.,  било образувано въззивно гражданско дело № 899 от 2013 г. по описа на Окръжен съд – П.. С решение от 21.12.2013 г. Окръжен съд –П. оставил в сила Решение от 31.07.2013 г. на П. районен съд. Решението на Окръжен съд – П. било атакувано пред ВКС, но със свое определение от 12.06.2014 г. ВКС не допуснал касационно обжалване на решението на Окръжен съд – П..

         С обратна разписка, получена на 07.08.2014 г.  от св. Н. Г. –

служител в Община Б., било изпратено писмо от Директора на ТП ДГС – Р. до кмета на Община Б.. В същото било посочено, че Регионална дирекция по горите – П. е уведомила ДГС – Р. за издаденото от Районен съд – П. решение. Посочено било, че са представени посочените две решения и едно определение на съдилищата. Посочено било, че всяко действие, приемано от кмета, или собственици на вили и имоти в района на курорта без разрешение, или съгласуване с горските власти, ще се счита за нарушаване на собствеността на ДГФ и ще бъдат налагани актове и санкции съгласно Закона за горите.

         На съвещание между кмета на Община Б. П.П., заместник-кмета Х. К. и св. Ц. Х. – Г., адвокат обслужваща Община Б., било разгледано решението на Районен съд – П.. На тази среща кметът П. издал разпореждане на заместник-кмета К., отговарящ за продажбите на имоти –  общинска собственост, да се проверява по всяко подадено заявление за закупуване на имот, дали този имот попада в пределите на решението на Районен съд П.. За тримата не станал напълно ясен диспозитива на решението на РС – П.. Причина за това било обстоятелството, че в същия диспозитив всички актувани имоти като държавна собственост били посочени само в отделни абзаци; всеки отделен абзац започвал с номер на масив, след него били изброени множество трицифрени числа, които би следвало да отразяват отделните номера на парцели; нито в диспозитива на решението, нито в неговите мотиви, не били посочени каквито и да било индивидуализиращи признаци на конкретните имоти, дължими по закон, като площ, съседи и точен номер.

         Този диспозитив не бил ясен и на св. П.С. и М.Б.. Отделно от това, инкриминираният имот не представлявал самостоятелен парцел, а част от такъв: 100 ид. части от 1770 ид. части от имот с идентификатор ...... Това обстоятелство довело до факта, че двете служителки, включително и св. К., не обърнали внимание, че инкриминираният имот, продаден на св. Т., е част от имот, попадащ в актуваните такива, съгласно неясния диспозитив на решението на Районен съд – П. от 31.07.2013 г.

         През 2016 г. св. С. В., заемащ длъжността директор на ТП ДГС – Р., възложил на свой служител Б. Б. – лесничей в стопанството, да следи, дали в Държавен вестник се публикуват съобщения, касаещи същото лесничейство. В началото на м. юни 2016 г. служителят уведомил св. С. В., че от справка в електронната страница на Имотен регистър на Р. Б. и Агенцията по вписванията установил, че имот с идентификатор ...... е разделен и от него са образувани други имоти, като един от тях – с идентификатор ....., през 2015 г. е продаден на М. Н. Т. от гр. П.. Въз основа на този сигнал, св. С. В. депозирал жалба в РП – П., вх. № ..../15.06.2016 г. срещу Община Б., с искане да бъде защитено правото на собственост върху имот, който е държавна собственост. Въз основа на така подадената жалба била извършена проверка от служител в РУ „Полиция“ – П., св. Д. Б.. Същият изготвил докладна записка, с предложение за образуване на досъдебно производство. С постановление от 23.11.2016 г. било образувано настоящото досъдебно производство № 4023/2016 г.

         Едва в този момент, след информирането им за подадената жалба, служителите на Община Б., включително и подс. П.П., установили, че продадения на св. М. Т. имот представлявал част от имот, актуван като държавна собственост с решението на Районен съд – П.. В тази връзка веднага била поканена св. Т., с цел да бъде обявена изготвената сделка по продажбата за нищожна. Първоначално свидетелката отказала. Това довело до необходимостта св. Ц. Х. – Г. да изготви писмо – покана до същата, с което я уведомила, че договор № ..../13.11.2015 г. за продажба на част от имот е нищожен. Писмото било изпратено като препоръчано, но се върнало в Община Б., като непотърсено. Въпреки това, по предложение на кмета на Община Б. – подс. П., било гласувано Решение № ..../26.01.2017 г. от Общински съвет гр. Б., с което Решение ...../18.09.2015 г., взето с протокол № 48 на Съвета се отменяло. С Решението се възлагало на кмета отписването на имота с идентификатор ..... от актовите книги на общината, като неправилно актуван като общинска собственост.

         На 13.11.2017 г. било подписано споразумение между св. М. Т. и Община Б. за разваляне на договора, което пък било вписано в Агенцията по вписванията към Районен съд – П.. Извършена била и промяна в Агенцията по геодезия, картография и кадастър. И в двете агенции било възстановено предишното положение и като собственик на имота отново била вписана Община Б..

         От страна на ДГС – Р. или от друго лице, включително от Областния управител на Област П., не била инициирана процедура по вписване на Решението от 31.07.2013 г. на П. Районен съд в Агенцията по вписванията към Районен съд – П. и в Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Не било направено и предложение за промяна на кадастралния план. И до настоящия момент, в Агенцията по геодезия, картография и кадастър и в Агенцията по вписванията към Районен съд П.като собственик на процесния имот фигурира Община Б..

         Преди да бъде привлечен в качеството му на обвиняемо лице и след като е установил проблем с процесния имот,  подс. П. издал заповед от 14.02.2017 г., с която наредил да не се издават документи и да не се извършва каквито и да било действия от страна на служителите от общинска администрация Б. по отношение на имоти, предмет на съдебно решение № 427/31.07.2013 г. В резултат на тази заповед на три лица, поискали документи от Община Б. във връзка с продажба на имоти, бил съставен отказ. И трите лица завели административни жалби.  Въз основа на тези жалби са били образувани три дела пред Административен съд – П., приключили съответно с Решение № 492/24.07.2018 г. на Административен съд – П. по адм. дело № 351/2018 г. по описа на Административен съд – П., образувано по жалба на В. Г. против писмо на кмета на Община Б. от 19.03.2018 г., с което му било отказано да бъде разгледано и одобрено идейно предложение за изработване на подробен устройствен план за частично изменение на план за регулация и план за застрояване; с Решение № 445/09.07.2018 г., постановено по адм. дело № 292/2018 г. по описа на Административен съд – П., образувано по жалба на П. С. срещу отказ на главния архитект на община Б. за издаване на виза за проектиране за УПИ в кв. 15 на курорт „Я. Б.“ и с Решение № 178/22.03.2019 г. по адм. дело № 847/2018 г., образувано  по жалба на М. Г. срещу отказ на главния архитект на Община Б. за издаване виза за проектиране на обект - къща за гости в курорт „Я. Б.“. И с трите посочени решения Административният съд отменил съответните откази на служителите на община Б.. В Решение № 178/22.03.2019 г. по адм. дело № 847/2018 г. по описа на Административен съд – П., изрично се посочвало, че на искането на жалбоподателя М. Г. за предоставяне от Община Б. на виза за проектиране на къща за гости в курортен комплекс „Я. Б.“ по никакъв начин не може да се противопостави решението на Районен съд – П., с което е уважен положителен установителен иск относно собствеността върху конкретни имоти, един от които е нейния, тъй като М. Г. не е била страна в това производство и съдебното решение на Районен съд – П. не може да й бъде противопоставено.

         През 2017 г. трима от собствениците на постройки, намиращи се в курортен комплекс „Я. Б.“, а именно С.И. В.,  „А.  К.“ ООД и „Б. П.“ ООД, подали молби до ВКС за отмяна, на основание чл. 304 от ГПК, на влязло сила решение от 21.12.2013 г. по въззивно гражданско дело № 899 от 2013 г. по описа на Окръжен съд – П. с което е оставено в сила  решение от 31.07.2013 г. на П. районен съд, постановено по гр.д. № 38/2011 г. по описа на РС – П.. В решението си – № 207/19.12.2017 г. по гр.д. № 3179/2017 г., ВКС, І г.о. посочил: „Съгласно чл. 304 ГПК, трето лице може да иска отмяна на влязлото в сила решение, само ако това решение има спрямо него сила на пресъдено нещо, независимо че то не е било страна по делото (чл. 216, ал. 2 от ГПК). Препращането на чл. 304 от ГПК към чл. 216, ал. 2 от ГПК свързва отмяната на това основание с необходимото другарство. Чрез отмяната по чл. 304 от ГПК се гарантира защитата от закона право на иск и право на участие на третите лица по дела, касаещи правоотношения, по които тези трети лица са страни. В конкретния случай влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира, е постановено по предявен от Държавата срещу [община] установителен иск за собственост. Молителят С. С. не е бил страна по това дело, но претендира, че има право да иска отмяна на решението, тъй като то имало сила на пресъдено нещо спрямо него: тъй като той е лице, което е придобило правото на собственост върху един от имотите – предмет на делото, по което е постановено влязлото в сила съдебно решение на П. окръжен съд, от ответника по делото (община). Придобиването обаче е станало по силата на писмен договор за продажба на част от общински недвижим имот № ......- ДП-.... от 20.09.2005 г. – много преди завеждане на делото, решението по което се иска да бъде отменено (исковата молба по това дело е подадена на 02.11.2007 г.). Тоест, молителят С. С. е правоприемник на ответника по делото (община) от преди завеждане на това дело и по аргумент за противното от чл. 298 от ГПК и чл. 226 от ГПК решението по това дело няма сила на пресъдено нещо спрямо него. Предвид на това С. С. не е трето лице по смисъла на чл. 304 от ГПК и съответно няма право да претендира за отмяната на решението по в.гр.д. № 899 от 2013 г. на П. окръжен съд. Аналогично е положението и с другите двама молители, които са придобили от (община) имоти - предмет на делото, също много преди завеждането на това дело на 02.11.2007 г.: „А. К.“ О. е придобил имот – предмет на делото по силата на договор, обективиран в нотариален акт № .... от 24.08.2005 г., а (фирма) са придобили имот – предмет на делото по силата на писмени договори за продажба на части от общински недвижим имот от 13.11.2006 г. и от 03.08.2007 г. Поради това решението по това дело няма спрямо тях сила на пресъдено нещо и съответно те не са трети лица по смисъла на чл. 304 от ГПК, които биха могли да претендират за отмяна на това решение“.

 

         При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с деянието си, подс. П. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпно посегателство.

         В тази насока съдът е преценил, на първо място, че в качеството си на кмет на Община Б., подсъдимият не е следвало да извършва сам проверките във връзка със законосъобразността на всяка подадена молба за закупуване на земя, собственост на Община Б., нито да изисква необходимите документи за това; за извършване на такава проверка е отговарял зам.-кмета К., а същинската справка, включително и по молбата на св. М. Т., била извършвана от св. С. и Б.. Поради това е приел, че не може да бъде вменена в лична отговорност на подсъдимия, като кмет на община, конкретната извършена продажба на 100 кв. м. земя. Преценил е, че подсъдимият е изпълнил своите задължения като кмет на общината, като е разпоредил на конкретни служители извършването на цялата процедура по закупуването на имота, както и съобразяването с решението на РС – П. от 31.07.2013 г. Приел е, че дори кметът лично да беше извършил проверката и да беше изискал справките от Агенцията по вписванията и от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, същият би се уверил в същите обстоятелства, в които са се уверили и двете служителки на Общината, а именно, че Община Б. е собственик на процесния недвижим имот.

         На второ място, за да се произнесе в посочения по-горе смисъл, СНС е приел, че не е налице неизпълнение на служебните задължения на кмета на Община Б., изразяващо се във вмененото му от обвинението неосигуряване на задължителното изпълнение на решението на РС – П.. В тази насока първият съд е съобразил, че подс. П. е изпълнил посоченото задължение, като е разпоредил, в присъствието на св. Ц. Х. Г., на отговарящия за процедурите по продажба на недвижимите имоти, собственост на Община Б., заместник – кмет – св. Х. К., да съобразява всяка една от процедурите по продажба на имот с това решение. Приел е, че обстоятелството, че неговите служители не са съобразили съдебният акт, не може да се вмени във вина на подсъдимия. Изложил е доводи, че същите са били в обективна трудност да осъзнаят смисъла на съдебното решение, поради неясния му диспозитив.

         На трето място, първоинстанционният съдебен състав е приел, от правна страна, че подсъдимият не е действал със специалната съставомерна цел, а именно да набави за св. М. Т. облага, тъй като същата е заплатила сума за продажба на имота, определена от лицензиран оценител, респ. не е налице обогатяване на Т. чрез заплащане на по-ниска или различна цена от посочената от Общината.

         И на четвърто място, съдът е формирал извод, че в резултат на инкриминираното деяние не са могли да настъпят немаловажни вредни последици, чрез увреждане на имуществените права и интереси на държавата, доколкото девет месеца преди привличане на подс. П. към наказателна отговорност продажбата на недвижимия имот е обявена за нищожна по инициатива на подсъдимия, сключеният договор е развален, а на св. Т. е възстановена платената от нея цена за имота. Изложил е доводи, че нито от страна на ДГФ Р., нито от страна на Областния управител на Област П. не са предприети действия по вписване на информация относно собствеността на имота в Агенцията по вписванията към РС – П. и в АГКК, нито за промяна в кадастралния план, поради което и към момента на постановяване на присъдата същият се водят собственост на Община Б. и нито едно лице няма основание да се усъмни във верността на вписаното обстоятелство.

         Ето защо е признал подсъдимия П.К.П. за невиновен в осъществен състав на престъпление с горепосочената правна квалификация, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение.

        

         Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд по фактите, като намира, че същите почиват на задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинението рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика.

         Въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за съществена промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.

         Както събраните по време на първоинстанционното съдебно следствие доказателствени средства, така и доказателственият материал, събран в хода на досъдебното производство и приобщен към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, са в основни линии единни, еднопосочни, взаимодопълващи се, непротиворечиви, относими към предмета на доказване по делото и сочат именно към възприетите от първия съд факти.

         Така настоящия състав на АСНС, в този си състав, възприе изцяло изводите на първостепенния съд, относими към личността на подс. П., съдебно му минало и заеманата от него длъжност, както към инкриминираната дата – 13.11.2015 г., така и към настоящия момент, като прецени, че същите са изградени след обстоен и задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства и в частност – обясненията на подсъдимия, показанията на всички, разпитани по делото свидетели, които са напълно единни и взаимодопълващи се досежно заеманата от подсъдимия длъжност, и приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия. Измежду така събраните гласни и писмени доказателствени средства не се констатират каквито и да било противоречия или несъответствия, които да налагат подробното им и задълбочено обсъждане в изпълнение на императивната законова разпоредба на чл. 305, ал. 3 от НПК.

         Първоинстанционният съд е формирал правилни и обосновани изводи досежно статута на територията около Я. „Б.“ (местност „Ц. ч.“), въз основа на обективния и задълбочен анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на св. Ц. Х. – Г. и писмени такива – справка от Централния държавен ГС, разделителен протокол на община Р. и община Б. за границите между двете общини, решение № 153/24.02.2012 г. за обявяване на списък на курортите в Р. Б. и определяне на техните граници и 2 бр. писма от Община Б. до РП и областния управител, решение № 54 на изпълнителния комитет на ОНС - гр. П., заверен препис на заповед № 189/06.02.1973 г. на Министерството на архитектурата и благоустройството, заповед № 189/1973 г. за одобряване на общия градоустройствен план на Я. Б..

         Вярно и точно първият съд е приел за установено, че в период значително преди инкриминирания, множество граждани, сред които и  Й. И., Г. Х., Н. К. – Х., Е. К. и М. Т., изградили постройки на територията на курортен комплекс „Я. Б.“ (местност „Ц. ч.“) въз основа на издадени им разрешения за строеж, като земята под изградените постройки им била предоставяна за ползване за срок от 99 години. В тази насока по делото са събрани както обясненията на подсъдимия, показанията на св. Х. – Г. и тези на св. И., Х., К. – Х., К. и Т., между които не се констатират каквито и да било противоречия и несъответствия. Действително, разпитани пред съда, свидетелите не са в състояние да възпроизведат в цялост и в детайли факти и обстоятелства относно периода на строеж на собствените им постройки, реда за осъществяване на строителството и този за предоставяне за ползване на земята под постройките, но това добре се обяснява, от една страна, с изминалия продължителен период от време между датата на строеж на постройките и тази на разпита им пред съда, от порядъка на години и десетилетия, а от друга – с обстоятелството, че тези свидетели не са били запознати в детайли с административните процедури, съпътстващи извършеното строителство и учредяване на правото на ползване на земята под постройките в тяхна полза, за да се очаква да ги пресъздадат години по-късно при разпита им пред съда.

         Така събраните гласни доказателствени средства – посочените по-горе, ведно с показанията на общинските служители Х. К., Ц. Х. – Г., П. С. и М. Б., позволяват на инстанциите по същество да формират еднозначни изводи относно съществуващата по Закона за общинската собственост (ЗОС) възможност за гражданите, притежаващи право на собственост върху постройка в курортен комплекс „Я. Б.“, да закупят при облекчени условия земята под изградените постройки, както и процедурата за това, включително възлагане на оценката на земята на лицензиран оценител. По отношение на тази категория факти и обстоятелства, така събраните гласни доказателствени средства са напълно единни, еднопосочни, взаимодопълващи се, непротиворечиви и кореспондират с писмените доказателствени средства – документи относно изградените вилни сгради в комплекса, заявление № ...../03.08.2015 г. от М. Т.а за закупуване на земя – частна общинска собственост, удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 ДОПК, изх .№ ...../08.09.2015г., нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № ...., том ..., рег. № ..../15.07.2015 г. на нот. С. Т., удостоверение № .../31.03.2015 г. за търпимост на строеж, издадено от главния архитект на Община Б., експертна оценка за определя на пазарната стойност и извлечение от ел.информация кадастрална информация от КАИС - офис СГКК гр.П. (л.42 – л.54 т.2), скица на поземлени имот ....., протокол от заседание на Общински съвет - Б. № 48/18.09.2015г., акт № .../07.09.2015 г. за частна общинска собственост, договор за продажба на част от общински недвижим имот от 13.11.2015 г. 

         Въз основа на така събраните гласни и писмени доказателствени средства се установява по нужния несъмнен и категоричен начин и факта на подаване на заявление от страна на св. Т. до Общинския съвет на гр. Б. за закупуване на земя – частна общинска собственост, вх. № ..../03.08.2015 г., приложените към заявлението документи, както и предприетите действия от св. С. и Б. по попълване на преписката с изискуемите справки. Еднопосочни са доказателствените източници и по отношение на предприетите действия по съставяне на акт № ...../07.09.2015 г. за частна общинска собственост, утвърден от кмета на общината – подс. П., приемане на решение по протокол № 48/18.09.2015 г. от Общинския съвет на гр. Б. за продажба на част от недвижим имот, издаване на заповед за изпълнение на решението на Общинския съвет от кмета на Община Б. и сключване на договор за продажба на част от недвижим имот от 13.11.2015 г., между Община Б., представлявана от кмета – подс. П., в качеството й на продавач, и св. Т., в качеството й на купувач. По делото безспорно е установено – въз основа на показанията на св. Т. и писмените доказателствени средства – че стойността на закупения от свидетелката имот е определена от лицензиран оценител на 2400 лева и платена от нея по банков път. Тези факти и обстоятелства са безпротиворечиво установени въз основа на доказателствената съвкупност ин есе оспорват от страните.

         В тази връзка, настоящата инстанция дължи да отбележи, че по делото не се установяват каквито и да било особености при разглеждане на заявлението, подадено от Т., в сравнение с тези по разглеждане на заявления на други лица, закупили земя в курортния комплекс; не се установява процедурата да се е развила в по-съкратени срокове или при по-облекчен режим в сравнение с другите установени случаи; не се установява преписката да не е била попълнена с изискуемите справки и книжа, респ. договорът да е бил сключен без да е било взето решение от Общинския съвет на гр. Б.. Съотносима е и оценката на земята, желана да бъде закупена от Т., дадена от лицензират оценител, в сравнение с тази на други имоти в курорта. Така, имота, закупен от Т., с площ от 100 кв.м., е оценен на 2400 лева, този, закупен от св. Ходжев, с площ от 36 кв.м. е оценен на около 30 лв./кв.м. (вж. показанията на този свидетел, депозирани пред СНС), а този, закупен от св. Ходжеви, с площ от 40 кв.м., е бил оценен на 20 - 25 лв./кв.м. По делото не се установява, също така, св. Т. да е била в контакт със служители на Общината по повод разглеждане на подаденото от нея заявление, нито по друг начин да е осъществявала въздействие върху съответните длъжностни лица в насока вземане на решение за продажба на претендирания имот.

         Фактите и обстоятелствата, свързани с постановяване и влизане в сила на решение № 427 от 31.07.2013 г. на РС – П. по гр. д. № 38/2011 г. по описа на същия съд, и съдържанието на същото, се установяват по нужния несъмнен и категоричен начин от писмените доказателствени средства – решение от 31.07.2013 г. по гр. д. № 38/2011 г. по описа на РС – П., решение от 21.12.2013 г. по въззивно гр. д. № 899/2013 г. по описа на ОС – П. и определение от12.06.2014 г. на ВКС – приложени по делото под формата на заверени копия. За инстанциите по същество не е спорно, че с цитирания съдебен акт на РС - П., постановен в производство по предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), е било признато за установено по отношение на Община Б., представлявана от кмета, че държавата, чрез Министерство на земеделието и храните, е собственик на процесният недвижим имот, част от който се явил предмет на договора за продажба на част от недвижим имот частна общинска собственост от 13.11.2015г.

         За въззивния съд, също както и за първоинстанционния, е вън от съмнение, че кмета на Община Б. е бил уведомен за така постановеното и влязло в сила решение. В тази насока са както обясненията на подс. П., който не отрича да е бил запознат с решението, така и показанията на св. Х. – Г., която подробно пресъздава пред съда възприетите от нея факти и обстоятелства относно съдържанието на съдебния акт и проведената среща между подсъдимия, св. К. и нея във връзка с влезлия в сила съдебен акт, а също и писмените доказателствени средства – кореспонденция между Директора на ТП ДГС – Р. и кмета на Община Б., с което на подсъдимия били изпратени така постановения съдебен акт на РС – П. и съдебните актове, постановени в производството по обжалване на същия.

         Въззивният съд подложи на особено внимателен анализ показанията на св. Х. – Г. в частта относно проведената среща между нея, подсъдимия и св. К. за разясняване на смисъла на постановения и влязъл в сила съдебен акт, както и предприетите в резултат на уведомяването му за решението, действия от страна на подс. П., в качеството му на кмет на Община Б., и също както първоинстанционния съдебен състав прецени, че няма пречка да се довери на така събраните гласни доказателствени средства, като единни, еднопосочни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи с обясненията на подсъдимия, житейски убедителни и логични. Въз основа на същите действително се установява, че подс. П. е имал трудности при идентифициране на имотите – предмет на произнасяне от страна на РС – П., предвид начина на формулиране на диспозитива на съдебния акт, но в никакъв случай не може да се приеме, че не е бил запознат със съдържанието и правния ефект на решението, напротив – от показанията на св. Х. – Г. с категоричност се установява, че след като същата дала разяснения относно правния ефект на решението, подс. П. разпоредил на св. К., като ресорен заместник – кмет, да сведе решението до знанието на съответните общински служители и да следи, дали подаваните заявления за закупуване на недвижими имоти – частна общинска собственост, не касаят именно имоти – предмет на съдебното решение.

         Обосновани и съответни на доказателствената съвкупност са изводите на решаващия първоинстанционен съд по фактите, касаещи установяването на извършеното разпореждане с недвижими имот в полза на св. Т. от директора на ТП ДГС Р. и предприетите действия по сезиране на органите на реда за извършената сделка. В тази насока по делото са събрани напълно единните и безпротиворечиви показания на св. С. В., П. В. и Д. Б.. Действително, установява се известно противоречие между показанията на св. В. и В., от една страна, и обясненията на подс. П., от друга, по отношение на правния статут на т.нар. „бяло петно“, в което попадал курортен комплекс „Я. Б.“ към 2015 г., но доколкото това противоречие не касае възприятия на свидетелите по фактите, а по тяхната правна оценка, съдът намира, че не касае правилното установява на фактическата обстановка от инстанциите по същество. Констатира се и това, че пред съда св. Б. не е в състояние да възпроизведе в цялост и в пълнота възприятията си относно извършената проверка по сигнал на св. В., в качеството му на директор на ДГС – Р., наложило приобщаване на показанията му, депозирани в хода на досъдебното производство към доказателствената съвкупност, по надлежния процесуален ред, но това добре се обяснява, от една страна, с изминалия сравнително продължителен период от време извършване на проверката –втората половина на 2016 г., и датата на разпита му пред съда – 06.03.2019 г., както и със спецификите на изпълняваната от този служител длъжност към 2016 г. – служител на сектор „Икономическа полиция“ към ОД МВР – П., свързана с ежедневно извършване на оперативно – издирвателни мероприятия във връзка със заведени преписки и проверки, при което е напълно естествено и житейски убедително да се приеме, че свидетелят не е в състояние да възпроизведе в цялост и в детайли възприятията си относно конкретно извършена проверка. Констатираните непълноти и пропуски в показанията му, преодолени, при това, по надлежния процесуален ред, категорично не водят до извод за некредитируемост на показанията на този свидетел, напротив – следва да се приеме, че същият депозира показанията си обективно, безпристрастно и добросъвестно, като полага усилия да допринесе за изясняване на обективната фактическа обстановка. Този извод, впрочем, се налага и по отношение на показанията на всички, разпитани по делото свидетели, както и по отношение на обясненията на подсъдимия, които в нито една своя част не се разколебават от останалите, събрани по делото, доказателствени източници, поради което и следва да се приеме, че не са предназначени да формират защитна версия по повдигнатото му обвинение. 

         Налице е съвпадение между крайните изводи на двете инстанции по фактите и по отношение на предприетите действия от страна на подсъдимия, св. Х. – Г. и св. Б. по разваляне на договора за продажба на част от недвижим имот – частна общинска собственост, сключен на 13.11.2015 г. със св. Т., които се установяват по нужния несъмнен и категоричен начин въз основа на напълно единните, еднопосочни и взаимнодопълващи се гласни – обясненията на подс. П. и показанията на св. Х. – Г., Б., Т. и И., и писмени доказателствени средства – писмо – покана до св. Т., решение № 205/26.01.2017 г. на Общински съвет на гр. Б. и споразумение от 13.11.2017 г.

         Настоящата инстанция няма основание да ревизира изводите на решаващия първоинстанционен съд по отношение на образуваните и водени производства пред АС – П. от лицата В. Г., П. С. и М. Г. срещу Община Б. във връзка с откази от общинската администрация от административно обслужване във връзка с решението на РС – П.. В тази насока по делото са събрани както гласни доказателствени средства – обясненията на подс. П. и показанията на св. Х. – Г., които и по отношение на тази категория факти и обстоятелства са напълно единни и взаимно допълващи се, така и писмени доказателствени средства – преписки по исканията на Г., С. и Г. до Община Б., съответно решения № 492/24.07.2018 г. по адм. дело № 351/2018 г., № 445/09.07.2018 г. по адм. дело № 292/2018 г. и № 178/22.03.2019г. по адм. дело № 847/2018 г. – всички по описа на Административен съд – П..

         Безусловно вярно и обективно първият съд е възприел и фактите и обстоятелствата, свързани с образуваното и водено производство по гр. д. № 3179/2017 г. пред ВКС, І г.о. по повод подадени молби за отмяна на влязло в сила решение - № 427/31.07.2013 г. на РС – П., от С. И. В., „А. к.“ ООД и „Б. П.“ ООД, както и съдържание на постановения съдебен акт – решение № 207/19.12.2017 г. Тези факти и обстоятелства са установени въз основа на подробните и изчерпателни показания на св. Х. – Г. и материалите по гр. д. № 3179/2017 г. на ВКС, І г.о.

         Вярно и точно първият съд е установил, от фактическа страна, че в нито един момент след влизане в сила на решение № 427/31.07.2013 г. на РС – П. – 12.06.2014 г., до края на съдебното производство пред СНС, посоченият съдебен акт не е бил вписан в Агенцията по вписванията, като и към настоящия момент в Агенцията по вписванията и в Агенцията по геодезия, картография и кадастър процесният недвижим имот е вписан като собственост на Община Б..

         АСНС изцяло кредитира писмените доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, а и в хода на въззивното съдебно следствие, обсъдени подробно по-горе, като прецени, че същите са изготвени при съблюдаване на процесуалните правила за това, кореспондират с гласните доказателствени средства и допринасят за изясняване на обективната истина.

         Съдът кредитира като достоверни и относими към предмета на доказване по делото, съгласно разпоредбата на чл. 102 от НПК, и останалите писмени доказателствени средства по делото, изрично посочени от него в началото на доказателствения му анализ като такива, но които не бяха подложени на подробен анализ, като непротиворечащи, а напротив, изцяло подкрепящи анализираната доказателствена съвкупност, върху които също основава фактическите си изводи.

         Заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство по делото технико – геодезическа експертиза, въззивният съд, също както първоинстанционният, изцяло кредитира, като прецени, че същото е обективно, всестранно и пълно, компетентно и ясно и не се оборва от останалите, събрани по делото гласни или писмени доказателствени източници. Въз основа на същата съдът установи, че инкриминираният имот с нов идентификатор  ....., намиращ се в землището на гр. Б., „Я. Б.“, зона „А“, е част от поземлен имот със стар идентификатор ......, идентичен на посочените цифри в 11-ти абзац на решението на Районен съд – П..

         В обобщение, настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че първият съд е направил правилен и задълбочен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства и способ за доказване – експертиза, въз основа на които е установил правилно фактическата обстановка по делото. Събраните в хода на проведеното въззивно съдебно следствие писмени доказателствени средства не доведоха до установяване на различна фактическа обстановка, от тази, приета от СНС, а напротив – дадоха основание на въззивния съд изцяло да сподели доводите на първата инстанция по фактите и тяхната правна квалификация.

        

         При така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция изцяло споделя крайния извод на СНС, че от събраните по делото доказателствени източници не се установява по нужния несъмнен и категоричен начин подс. П. да е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му престъпно посегателство по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2 и пр. 4 от НК, макар и по съображения, различни от посочените от първия съд.

 

Систематичното място на наказателноправната норма на чл. 282 НК е в Глава осма от Особената част на НК „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции“ (изм. загл. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.), в Раздел ІІ „Престъпления по служба“.

Непосредствен обект на посегателство по този законов текст, респ. на закрила, това са обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществения апарат, нормалното и законосъобразно упражняване правомощията на длъжностните лица, заети в държавния апарат и на лицата, изпълняващи публични функции, техния авторитет и доверието на гражданите в органите на управление.

Разпоредбата на чл. 282 НК предвижда общ състав на длъжностно престъпление и намира приложение тогава, когато няма специален състав.

От обективна страна, съставът на престъплението разкрива следните особености:

Изпълнителното деяние, визирано в диспозицията на обсъжданата наказателноправна норма, може да се осъществи в четири, алтернативно предвидени помежду си, форми: нарушаване на служебните задължения, неизпълнение на служебните задължения, превишаване на властта или превишаване на правата на длъжностното лице по служба.

Длъжностното лице нарушава служебните си задължения, когато в пределите на своята компетентност, в кръга на възложените му задачи и функции, извършва дейност, която не е съобразена с установените изисквания на заеманата длъжност. Касае се до действие в нарушение на службата.

Длъжностното лице не изпълнява служебните си задължения, когато не предприема действия, свързани с изискванията на службата и установени в нормативен акт или в акт на обществена организация (правилник, наредба, постановление, разпореждане и т.н.). Касае се за неизпълнение на служебни задължения, т.е. за бездействие по служба.

Длъжностното лице превишава властта или правата си, когато извършва действия, излизащи извън рамките на неговата компетентност. Превишаването на властта или на правата се изразява в извършването на различни действия, които влизат в компетентността на друго длъжностно лице, от друга служба, на колегиален орган или които могат да се извършват само при строго определени условия. Касае се за действия по отношение на чужди властнически правомощия или функции.

Във всички случаи съдилищата по същество следва да установят в какво се състои нарушението или неизпълнението на служебните задължения, превишаването на властта или на правата, както и съответния нормативен акт (правилник, наредба, постановление, разпореждане и т. н.) или акт на обществена организация, в които те са посочени.

Съставът на престъплението по чл. 282, ал. 1 НК е осъществен, когато от посоченото поведение на длъжностното лице могат да настъпят немаловажни вредни последици.

Вредните последици могат да бъдат от имуществен или неимуществен характер. Те се изразяват не само в посегателство на обществени или лични имуществени права и интереси, но и в създаването на съществени смущения в правилното функциониране на държавните органи и обществени организации, в сериозно разколебаване на авторитета и доверието на трудещите се в тях. При решаване на въпроса за немаловажността на вредните последици следва да се отчитат всички фактически обстоятелства на конкретното деяние, като се държи сметка за важността на нарушените обществени материални интереси, отрицателното отражение в колектива и обществото и т.н.

За осъществяването на престъплението по чл. 282, ал. 1 НК не е необходимо вредните последици да са настъпили реално. Достатъчно е само да е създадена реална възможност за тяхното настъпване в бъдеще. Квалифицираният състав по чл. 282, ал. 2 НК е осъществен, когато от деянието са настъпили значителни вредни последици и тук от значение са вредните последици от имуществени и неимуществен характер. Значението на вредните последици се определя от абсолютната стойност на материалните щети за учреждението, предприятието, кооперацията или обществената организация или за стопанството като цяло, както и от степента на увреждане нормалното функциониране на дейността на държавните органи или обществените организации, сериозното накърняване на техния авторитет и решителното разколебаване доверието на гражадните се в тях. Ако от деянието могат да настъпят значителни вредни последици, но в действителност такива не са настъпили, то следва да се квалифицира по чл. 282, ал. 1 НК.

Общото длъжностно престъпление по служба може да се извърши само от длъжностно лице, което е участник в обществените отношения, свързани с дейността на държавни органи и обществени организации и се намира в тяхната система или от лице, изпълняващо публични функции.

От субективна страна съставът на престъплението по служба по чл. 282 НК се характеризира с два признака: пряк умисъл и специална съставомерна цел. Длъжностното лице трябва да съзнава, че нарушава или не изпълнява определени свои задължения или че превишава властта или правата си. Необходимо е още то да предвижда, че от деянието могат да настъпят немаловажни вредни последици, а по чл. 282, ал. 2 НК - че са настъпили значителни вредни последици.

За субективната страна на престъплението по чл. 282 НК е типична и специална цел, която длъжностното лице преследва - да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда. Облагата може да бъде имуществена или всяка друга полза или изгода. Касае се за всякакво благоприятно изменение на състоянието на дееца или на друго лице, при което се набавя облага. Под причиняване на вреда трябва да се разбира неблагоприятно изменение в имотното състояние на другиго или морални вреди. Преследваната облага или вреда може да бъде за сметка на държавното учреждение, предприятие, организация или отделни граждани.

Престъплението е квалифицирано по чл. 282, ал. 2 – 5 и по чл. 283а, т. 1 от НК.

В настоящото производство отговорността на подсъдимия П.К.П. е ангажирана за осъществен състав на квалифицирано общо престъпление по служба, по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2, пр. 2 вр. с ал. 1, пр. 2 и пр. 4 НК.

В диспозицията на горепосочената наказателноправна норма по чл. 282, ал.1 НК (основният състав на общото престъпление по служба) са инкриминирани няколко отделни форми на изпълнителни деяния, като подсъдимият е привлечен да отговаря за осъществяване на две от тях, а именно за превишаване на правата му – като осъществил чужди права – на Министъра на регионалното развитие и благоустройството по Закона за държавната собственост – по чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм., бр. 87 от 2010 г., бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) „Управлението и разпореждането с имоти – държавна собственост, се извършват под методическото ръководство на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а с движимите вещи – държавна собственост – на министъра на финансите“ и по чл. 3. (1) от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост – „Управлението на имоти – държавна собственост, както и придобиването и разпореждането с тях се извършват под методическото ръководство на министъра на регионалното развитие и благоустройството“, като сключил договор (договор за продажба на част от общински недвижим имот частна общинска собственост, Рег. №.... от 13.11.2015 г. на Община Б., като преди това разпоредил съставянето на акт за общинска собственост, лично го утвърдил и внесъл предложение в общински съвет, въз основа на който сключил договора за продажба) за продажба на държавен имот – 100 кв.м., представляващи 100 идеални части от 1 770,00 идеални части от поземлен имот с идентификатор № ....., находящ се в землището на гр. Б., „Я. Б.“, зона „А“ и неизпълнение на служебните му задължения – задълженията по чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация - „...(2) В изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди....“, като не издал надлежна заповед и не осигурил задължителното за Община Б. на основание чл. 297 от ГПК – „Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България“ изпълнение на Решение № 427/31.03.2013 г. на Районен съд - П., и по чл. 44. (1) т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация - „Кметът на общината: ...т.8. Организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския съвет“, с което Решение № 427/31.03.2013 г. на Районен съд - П. по гр.д № 38/2011г., влязло в законна сила на 12.06.2014 г. е признат за собственост на държавата.

Според обвинението, в резултата на превишаването на правата и неизпълнението на задълженията от страна на подсъдимия, са могли да настъпят немаловажни вредни последици – увреждане на имуществени права и интереси на държавата, създаването на съществени смущения в правилното функциониране на държавен орган – Министерство на земеделието и храните, чрез фактическото му лишаване от възможност за управление на имуществото и сериозно разколебаване на авторитета и доверието на обществото в държавните органи, чрез изземването на властническите им правомощия по управление на държавната собственост.

На подсъдимия е вменено извършването на деянието с пряк умисъл и специална съставомерна цел – да набави за М. Т. облага.

Спрямо подсъдимия е повдигнато обвинение за осъществени два самостоятелни квалифициращи признака на общото престъпление по служба, а именно чл. 282, ал. 2, пр. 2 от НК – деянието да е извършено от лице, заемащо отговорно служебно положение, и по чл. 283а, т. 1 от НК - престъплението да е свързано с продажба на държавна собственост.

Това е съдържанието на наказателната отговорност на подс. П., съобразно очертаните от обвинението рамки.

При така приетата за установена фактическа обстановка по делото, съдът прецени, че подсъдимият е осъществил от обективна, но не и от субективна страна състава на престъплението с горепосочената правна квалификация, за извършването на което е привлечен към наказателна отговорност.

 

Действително, установи се, че към инкриминираната дата – 13.11.2015 г., подсъдимият е заемал длъжността „кмет” на Община Б., което обуславя едновременно длъжностното му качество, по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а” НК, и отговорното му служебно положение, по смисъла на чл. 282, ал. 2, пр. 2 НК. В този смисъл същият е годен субект на престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 2 вр. с ал. 1 НК.

Съгласно постановената задължителна тълкувателна практика по приложението на признака „от­го­вор­но слу­жеб­но по­ло­же­ние“ (вж. ППВС № 8/30.11.1981 г. по н. д. № 10/1981 г., изм. и доп. с ППВС № 7 от 6.07.1987 г., т. 8, постановено по приложението на съставите на подкупа, но приложимо и при изясняване на субекта на престъплението по чл. 282, ал. 2 от НК), въпросът, дали дадено длъжностно лице заема „отговорно служебно положение“, „…се ре­ша­ва в за­ви­си­мост от конкрет­ни­те об­стоятел­ст­ва, ка­то се имат пред­вид ха­рак­те­рът, съ­дър­жа­нието и обе­мът на изпъл­ня­ва­на­та от дееца длъж­ност, важ­ност­та на осъ­щест­вя­ва­ни­те от не­го пра­во­мо­щия и функ­ции, а съ­що и ха­рак­те­рът на уч­реж­де­нието, пред­приятието или ор­га­ни­за­цията, в която ра­бо­ти. Това са длъж­ност­ни ли­ца по сми­съ­ла на чл. 93, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК, които имат по-ши­рок кръг от пра­ва и за­дъл­же­ния, заема­ни­те от тях служ­би са на по-ви­со­ко място в слу­жеб­на­та йе­рар­хия и слу­жеб­на­та им дейност има важ­но зна­че­ние за уч­реж­де­нието, об­щест­ве­на­та, сто­пан­ска­та или дру­га со­циалисти­ческа ор­га­ни­за­ция. Такива са длъж­ност­ни­те ли­ца, заема­щи ръ­ко­вод­ни длъж­ности в ми­нистер­ст­ва­та, цен­трал­ни­те ве­дом­ст­ва и дру­ги­те уч­реж­де­ния, в сто­пан­ски­те и дру­ги­те со­циалисти­чески ор­га­ни­за­ции или в об­щест­ве­ни­те ор­га­ни­за­ции, как­то и те­зи, на които са въз­ло­же­ни ръ­ко­вод­ни, ор­га­ни­за­цион­ни и кон­трол­ни функ­ции.“. Кметът на община, като лице, на което са предоставени правомощия да ръководи цялата изпълнителна дейност на общината (арг. от чл. 44, ал. 1 от ЗМСМА) безспорно заема най-високо място в йерархията на местните органи на изпълнителна власт, поради което безусловно следва да се приеме, че притежава качеството, обуславящо приложението на квалифицирания признак по чл. 282, ал. 2, пр. 2 от НК.

На този въпрос действително не е обърнато внимание от първата инстанция, както правилно отбелязва представителят на АСП в пледоарията си по същество, но същият не е и спорен по делото.

 

Настоящата инстанция, за разлика от първия съд, намира също така, че с деянието си подс. П. обективно е нарушил императивната законова разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗДС (ред., ДВ, бр. 98 от 2014 г.), съгласно която „Управлението и разпореждането с имоти - държавна собственост, се извършват под методическото ръководство на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а с движимите вещи - държавна собственост - на министъра на финансите.“. И това е така, тъй като подсъдимият, действайки в качеството си на Кмет на Община Б., сключил договор № ... – /13.11.2015 г. със св. М. Т., в качеството й на купувач, за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост, а именно 100 кв.м., представляващи 100 ид.ч. от 1770,00 ид. ч. от поземлен имот ......, находящ се в землището на гр. Б., „Я. Б.“, зона „А“, за който безспорно е установено, по силата на решение на Районен съд - П. от 31.07.2013 г., постановено по гр. д. № 38/2017 г., и влязло в сила на 12.06.2014 г., че е собственост на Държавата. В този смисъл подс. П. е извършил разпоредителна сделка с недвижим имот – държавна собственост, което е прерогатив само и единствено на министъра на регионалното развитие и благоустройството. С това подсъдимият е превишил правата си, по смисъла на чл. 282, ал. 1 от НК, като е осъществил чужди права по управление и разпореждане с недвижим имот – държавна собственост – тези на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Правилно представителят на държавното обвинение възразява и срещу приетото от първата инстанция в мотивната част на присъдата, че на подсъдимия не може да бъде вменена в лична отговорност, като кмет на община, конкретната извършена продажба на земя, тъй като същият не е бил задължен да извършва сам проверките във връзка със законността на всяка молба, с която се иска закупуване на земя, нито да изисква документи за това, а съответните задължения са били вменени на св. К., под чието ръководство действали св. С. и Б.. Подобно съждение, както правилно сочи представителя на АСП в  пледоарията си пред въззивния съд, не държи сметка за обстоятелството, че кметът на общината разполага с дискреционна власт по отношение на всички звена в общинската администрация, включително и по отношение на кадрите в тях, поради което не може да се приеме, че не следва да носи съответната на тази власт отговорност за служебните действия или бездействия на тези служители, освен ако същите не са резултат от техни злоумишлени действия или бездействия, имащи за цел да дискредитират кмета като техен началник. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗМСМА, кметът на общината ръководи цялата изпълнителна дейност на общината и насочва и координира дейността на специализираните изпълнителни органи, поради което и същият е правно задължен да следи за правилното и законосъобразно упражняване на правата и задълженията на общинската администрация, като при необходимост се подпомага от други служители.

Не е допуснато, обаче, нарушение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗДС с вменените на подсъдимото лице действия по разпореждане съставянето на акт за общинска собственост, утвърждаването му и внасянето на предложение в Общинския съвет на гр. Б. – действия, предшестващи сключването на договора за продажба на държавен имот – 100 кв.м., представляващи 100 идеални части от 1 770,00 идеални части от поземлен имот с идентификатор №......, находящ се в землището на гр. Б., „Я. Б.“, зона „А“, доколкото, от една страна, това не са действия по управление и разпореждане с имот – държавна собственост, съгласно посочената законова разпоредба, а от друга – същите не са извършени на посочената от обвинението дата – 13.11.2015г.

Настоящата инстанция намира, че с деянието си подс. П. не е допуснал и нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗДС (ред., ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.), съгласно която „Управлението на имоти - държавна собственост, както и придобиването и разпореждането с тях се извършват под методическото ръководство на министъра на регионалното развитие и благоустройството.“. Цитираната законова разпоредба буквално пресъздава тази на чл. 66, ал. 1 от ЗДС. При това, макар поведението на подсъдимия, изразяващо се в сключване на процесния договор за  продажба на недвижим имот – държавна собственост, да е в обективно противоречие с цитираната законова разпоредба от ППЗДС, вменяването му на нарушение на две или повече разпоредби с идентично съдържание е порочна практика, тъй като води до ангажиране на отговорността му за нарушение на два нормативни акта за едно и също нещо. Нарушението е едно единствено – това на акта с по-висок ранг – на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗДС.

Не е допуснато, също така, неизпълнение на служебните задължения на подс. П., вменени му от държавното обвинение – по чл. 44, ал. 1, т. 8 – „(1) Кметът на общината: …8. организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския съвет“, и по чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА – „В изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди“. Това е така, тъй като, от една страна, постановеният съдебен акт – решение на Районен съд - П. от 31.07.2013 г., постановено по гр. д. № 38/2017 г., и влязло в сила на 12.06.2014 г., с което било признато за установено, на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), по отношение на Община Б., представлявана от кмета, че Държавата, чрез Министерство на земеделието и храните, е собственик на недвижим имот с идентификатор ........, находящ се в землището на гр. Б., „Я. Б.“, не е налагало упражняването на каквито и да било правомощия от страна на кмета на Община Б..

Обвинението правилно цитира разпоредбата на чл. 297 от ГПК, съгласно която „Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България“ и правилно посочва, че Община Б. е обвързана със силата на пресъдено нещо на постановения в производство по подаден положителен установителен иск съдебен акт, но последният е задължавал кмета на Община Б. да бездейства, да не се разпорежда с недвижимия имот – държавна собственост, а не да действа – да издава заповед или какъвто и да било друг акт или да извършва действия, с който да привежда в изпълнение съдебния акт. При това, при така сложилата се конструкция на обвинението, е изначално невъзможно подсъдимият, в качеството си на кмет на Община Б., да допусне неизпълнение на инкриминираните разпоредби от ЗМСМА. От друга страна, видно от събраните напълно единни и безпротиворечиви писмени доказателствени средства, на 14.02.2017 г. подс. П.,***, издал заповед (л. 117 от съдебното производство пред СНС), с която наредил да не се издават документи и да не се извършват каквито и да било действия от страна на служителите на общинската администрация на гр. Б. по отношение на имотите – предмет на съдебно решение № 427/31.07.2013 г., с което следва да се приеме, че е направил необходимото за съобразяване на постановения съдебен акт. Действително, тези действия са предприети от кмета на общината известно време след влизане в сила на съдебния акт – на 12.06.2014 г., но доколкото същият не е предписвал задължение за кмета на общината, което да е обвързано със срок, следва да се приеме, че дори да е имал задължение за действие, подсъдимият е осъществил необходимото и възможно активно поведение, произтичащо от влезлия в сила съдебен акт.

Въззивната инстанция принципно се солидаризира и с доводите на представителя на СП, депозирал протеста срещу оправдателната присъда на СНС, че в резултат на деянието на подс. П., изразяващо се в превишаване на правата му, чрез осъществяване на чужди права по управление и разпореждане с недвижим имот – собственост на Държавата – тези на министъра на регионалното развитие и благоустройството, е било възможно да настъпят немаловажни вредни последици. 

Вярно е, че същите не са в пълния обем, претендиран от държавното обвинение. Така, в резултат на извършеното разпореждане с недвижим имот – държавна собственост, не биха могли да бъдат увредени имуществените права и интереси на държавата, доколкото сключеният противоправно договор за продажба на общински недвижим имот е бил изначално нищожен (арг. от чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – „Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят…“) и не е могъл да породи целения от страните правен ефект, респ. преминаване на собствеността върху недвижимия имот от патримониума на Община Б. в този на св. М. Т..

Предприетото от подс. П. правно действие, макар и страдащо от тежък порок, водещ до неговата нищожност обаче, би могло да доведе до създаването на съществени смущения в правилното функциониране на държавен орган – Министерство на земеделието и храните, чрез фактическото му лишаване от възможност за управление на имуществото, доколкото имотът, в периода от време от 13.11.2015 г. до 13.11.2017 г. се намирал във фактическа власт на св. Т. и в случай на отказ от нейна страна да подпише предложеното й споразумение за разваляне на договора, е било необходимо министърът на земеделието и храните да инициира исково производство с правно основание чл. 108 от ЗС (иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик) – на каквито предприети действия сочи в показанията си св. И. Б., и сериозно разколебаване на авторитета и доверието на обществото в държавните органи, чрез изземването на властническите им правомощия по управление на държавната собственост.

Въззивният съд не споделя доводите на решаващия първоинстанционен съд, че от деянието на подс. П. не са могли да настъпят немаловажни вредни последици, „…тъй като девет месеца преди привличане на подсъдимия П. в качеството му на обвиняем по настоящото дело извършената вече сделка по продажба на недвижими на М. Т. е била обявена за нищожна по инициатива именно на подсъдимия. Договорът е развален, на св. Т. е възстановена платената от нея цена на имота.“. Подобно становище не държи сметка за това, че основният състав на общото престъпление по служба е от категорията на резултатните застрашаващи, а не увреждащи, както и не съобразява задължителната тълкувателна практика на ВС по приложението на престъплението (ППВС № 2/9.06.1980г. по н.д. №2/1980г., т. 2), съгласно която „Вредните последици могат да бъдат от имуществен или неимуществен характер. Те се изразяват не само в посегателство на обществени или лични имуществени права и интереси, но и в създаването на съществени смущения в правилното функциониране на държавните органи и обществени организации, в сериозно разколебаване на авторитета и доверието на трудещите се в тях.“. Като е приел противното, първият съд е формирал изводите си в нарушение на закона.

При това следва да се приеме, че с деянието си подс. П. е осъществил от обективна страна състава на вмененото му престъпно посегателство, чрез превишаване на правата си, като е осъществил чужди права – на министъра на регионалното развитие и благоустройството по чл. 66, ал. 1 от ЗДС – като се разпоредил с недвижим имот,  представляващ публична държавна собственост.

 

Не се установява, обаче, с деянието си подс. П. да е осъществил от субективна страна състава на престъплението по служба. И това е така по следните съображения.

Както вече се посочи, от субективна страна съставът на престъплението по служба по чл. 282 НК се характеризира с два признака: пряк умисъл и специална съставомерна цел. Длъжностното лице трябва да съзнава, че нарушава или не изпълнява определени свои задължения или че превишава властта или правата си. Необходимо е още то да предвижда, че от деянието могат да настъпят немаловажни вредни последици, а по чл. 282, ал. 2 НК - че са настъпили значителни вредни последици.

За субективната страна на престъплението по чл. 282 НК е типична и специална цел, която длъжностното лице преследва - да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда. Облагата може да бъде имуществена или всяка друга полза или изгода. Касае се за всякакво благоприятно изменение на състоянието на дееца или на друго лице, при което се набавя облага. Под причиняване на вреда трябва да се разбира неблагоприятно изменение в имотното състояние на другиго или морални вреди (вж. ППВС № 2/9.06.1980 г. по н. д. № 2/1980 г., т. 2).

В конкретния по делото случай, безспорно се установява, че подс. П., в качеството си на кмет на Община Б., е бил запознат с постановеното и влязло в сила решение № 427/31.07.2013 г., постановено по гр. д. № 38/2011 г. по описа на РС – П. и с правния ефект на същото (вж. показанията на св. Х. – Г.). В този смисъл, дори да не е имал конкретно знание относно индивидуализиращите белези на имотите – предмет на постановения съдебен акт, П. е могъл във всеки един момент да установи действителната воля на решаващия съд посредством съответна справка в АГКК и/или назначаване на съответно вещо лице.

Не е спорно по делото и това, че инкриминираният недвижим имот – с нов идентификатор ......., намиращ се в землището на гр. Б., „Я. Б.“, зона „А“, предмет на договор за продажба на част от общински недвижим имот, сключен със св. Т., е част от поземлен имот със стар идентификатор ...., идентичен на посочените цифри в 11-ти абзац на решението на Районен съд – П.. Това обстоятелство е могло да бъде установено от общинските служители на Община Б., включително и от кмета – подс. П., при по-внимателна и задълбочена справка в кадастъра, а при необходимост – при ползване на експертиза от вещо лице, но не е било съответно констатирано, в резултат на което се е достигнало до разпореждане с процесния имот, признат за държавна собственост.

Не се установява, обаче, бездействието на подсъдимия да установи съвпадението на процесната част от недвижимия имот с тези, посочени в съдебния акт, да е осъществено умишлено, при изискуемата от състава на престъплението по чл. 282, ал. 1 от НК форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Не се установява подсъдимият да е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, да е предвиждал неговите общественоопасни последици и да е искал настъпването на тези последици.

За да формира посочения по-горе извод, настоящият съдебен състав съобрази, на първо място, безспорно установеното поведение на подсъдимия преди осъществяване на имущественото разпореждане. Видно от показанията на св. Х. – Г., които настоящата инстанция изцяло кредитира с доверие по съображенията, изложени по-горе, подс. П. е разпоредил на ресорния зам.-кмет – св. К., да се проверява по всяко подадено заявление, дали не касае имот, който да попада в пределите на решението на РС – П. (в този смисъл, св. Х. – Г. сочи: „След като аз изразих становище, че това решение, след като е влязло в сила следва да бъде изпълнявано и че К. следва да го сведе в качеството му на ресорен заместник – кмет на съответните служители, които работят и в техните правомощия е да се занимават с недвижимите имоти в общината, тогава кметът каза на К., че когато дойде заявление за закупуване на даден имот от общината, то трябва много прецизно да се провери, дали този имот е в съдебното решение или не е в съдебното решение и евентуално, ако този имот е предмет на съдебното решение да не се започва процедура по продажба на имота, който е посочен в заявлението.“.

Видно е, че подс. П. е предприел действия, които е счел за уместни, за да предотврати всяка възможност за продажба на имот, който попада в обхвата на постановения и влязъл в сила съдебен акт. Действително подсъдимият, както и служителите в общинската администрация са пропуснали да установят съответствието на имота с такъв, предмет на произнасяне на съда, но няма данни това да е сторено умишлено, а по цитирания законов текст не би могла да се търси наказателна отговорност от дееца за непредпазливо деяние.

На второ място, извод за липса на умисъл от страна на подсъдимия се извлича от действията му след сключване на договора от 13.11.2015г. и след уведомяването му за становището на директор ДГС – Р. – св. В. подсъдимият, действайки като кмет на Община Б., лично и чрез свои служители, е предприел незабавни действия по връчване на писмо – покана на св. Т., с което същата била уведомена, че договорът е нищожен, а впоследствие - и за разваляне на разваляне на договора; подсъдимият е инициирал приемането на решение от Общинския съвет на гр. Б. № 205/26.01.2017 г. за отмяна на решение №48/18.09.2015г. и за възлагане на кмета отписването на имот с идентификатор .... от актовите книги на Общината и най-после – подсъдимият издал заповед от 14.02.2017 г., по силата на която наредил да не се издават документи и да не се извършват каквито и да било действия от страна на служителите от общинската администрация на Община Б. по отношение на имотите – предмет на съдебното решение.

Всички тези действия от страна на подсъдимия, макар и извършени след подписване на процесния договор от 13.11.2015 г., недвусмислено сочат на явно изразения стремеж у същия към съблюдаване на постановения и влязъл в сила съдебен акт, а не към неговото нарушаване, респ. към възстановяване на правното положение отпреди подписване на договора.

На трето място, както вече се посочи, по делото не се установяват каквито и да било отклонения в инициирането, движението и приключването на процедурата по депозираното от св. Т. заявление за закупуване на имот частна общинска собственост от 03.08.2015г. в сравнение с процедурите по заявления от други граждани със същото искане. Не се установява процедурата да се е развила в по-съкратени срокове или при по-облекчен режим в сравнение с другите установени случаи; не се установява преписката да не е била попълнена с изискуемите справки и книжа, респ. договорът да е бил сключен без да е било взето решение от Общинския съвет на гр. Б.. Не се установява да е имало познанство между подс. П. и св. Т. преди 03.08.2015 г. или към датата на подписване на договора; не се установява, също така, св. Т. да е била в контакт със служители на Общината по повод разглеждане на подаденото от нея заявление, нито по друг начин да е осъществявала въздействие върху съответните длъжностни лица в насока вземане на решение за продажба на претендирания имот. Това изключва възможността да се приеме, че подс. П. е целял да облагодетелства именно св. Т. чрез подписване на нищожен по същността си договор.

И най-после и само за пълнота, следва да се посочи, че при подписване на процесния договор от 13.11.2015 г. подс. П. е действал не при условията на оперативна самостоятелност, а при условията на обвързана компетентност, с оглед взетото на 18.09.2015г. решение на Общинския съвет на гр. Б. за продажба на визирания по-горе недвижим имот.

Настоящата инстанция се солидаризира и с изводите на решаващия първоинстанционен съд за недоказаност на вменената на подсъдимия специална съставомерна цел да набави за св. Т. облага чрез сключване на процесния договор. В тази насока правилно СНС е акцентирал на обстоятелството, че имотът е придобит от св. Т. на възмездно правно основание, като цената на имота е била определена от лицензиран оценител и не се отличава съществено от цените, определяне за други имоти в същия курортен комплекс. Не налице – както сочи СНС – каквото и да било обогатяване от нейна страна, чрез заплащане на по-ниска цена или на различна цена от посочената й от Община Б., а следва да се добави – нито при определяне на сроковете и начина на плащане на продажната цена.

Не могат да бъдат споделени и доводите на представителя на АСП в смисъл, че обогатяването на Т. не е в размера на сумата, платена за имота, а в съзнанието от страна на подсъдимия, в качеството му на кмет, че няма право да извърши такава продажба, тъй като земята не е общинска, а държавна собственост и въпреки това удовлетворил желанието на свидетелката да придобие тази земя. В тази насока настоящата инстанция дължи да отбележи, че подсъдимият е имал съзнание за нищожността на всяка евентуална сделка, сключена с имот, попадащ в обхвата на съдебното решение на РС – П.. На този извод сочи анализа на показанията на св. Х. – Г.. Не може да се приеме, следователно, че подсъдимият е целял облагодетелстване на св. Т. чрез сключване на нищожна правна сделка. От такава сделка свидетелката ни най-малко не би могла да бъде облагодетелствана, напротив, би била ощетена, дори поради произтичащите при всяка сделка разноски.

 

Предвид горното съдът намери, че предвид недоказаността на който и да е признак от обективна страна на деянието, инкриминирано по чл. 282, ал. 1 НК, в случая – неговата субективна страна, следва и несъставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст.

Доколкото за съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то, по аргумент на противното, неосъществяването на който и да е от признаците – в случая неговата субективна страна, означава, че не е извършено престъпление по този законов текст. Съображенията на представителя на държавното обвинение в противния смисъл се преценяват от настоящия съдебен състав като неоснователни.

Поради това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това, дали с деянието си подсъдимият е осъществил вменените му квалифицирани признаци по чл. 282, ал. 2 и по чл. 283а, т. 1 от НК.

         Ето защо и като е оправдал подсъдимия П. по обвинението да е осъществил състава на престъплението по чл. 283а,  1, вр. чл. 282, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2 и пр. 4 от НК, СНС, 11-ти състав е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

         Въззивният съдебен състав споделя и решението на СНС в частта относно направените по делото разноски, като прие, че то е правилно с оглед изхода на делото, на основание чл.190, ал. 1 от НПК, като същите са оставени за сметка на държавата.

         Настоящата инстанция не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на атакувания съдебен акт, които да налагат отмяна на същия и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния първоинстанционен съд.

         Тъй като при цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, то съдът счете, че същата следва да бъде потвърдена.

        

         Така мотивиран и на основание чл. 338 вр. с чл. 334, т. 6 НПК, Съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА присъда от 16.07.2019 г., постановена от Специализираният наказателен съд, 11-ти състав по НОХД № 1748/2018 г. по описа на същия съд.

 

         Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.   

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:  1/

                                                                                    

                                                                                                  2/