РЕШЕНИЕ
№ 2836
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Д. П. Ц.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110203224 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-
0005072 от 18.01.2023г. издадено от Директор на РД „АА“ гр.София, ул.
„Витиня“ № 1, определен от Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от
ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл.
53 от ЗАНН на С. Л. Б., ЕГН: ********** му е наложено административно
наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева за нарушение по 89, т.2
от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България вр. чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр.).
В депозираната жалба срещу процесното НП се инвокират съображения
против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при
съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни доводи и
съображения за липсата на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява .
Представлява се от адвокат, който излага допълнителни съображения в
подкрепа на въззивната жалба. Не се заявява претенция за разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се
релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.
1
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
На 17.12.2022 г., около 04:20 часа на АМ Струма, на около 50 метра
преди тунел М. Б. с посока на движение от гр.София – гр.Перник,
жалбоподателят С. Л. Б. правоуправлявал ППС в състав – влекач МАН ТГХ с
рег. № ************* от категория N3 и полуремарке Ш. с рег. №
*********** от категория О4. Жалбоподателят Б. реализирал обществен
превоз на товари на територията на Р Б. с маршрут с. С. – гр.П. (стока за К.)
съгласно товарителница № 0194180 и известие за доставка от 16.12.2022г.
Жалбоподателят Б. бил спрян за проверка от свидетелите Д. С. Д. и К. Г. В. –
служители инспектори на „Автомобилна администрация“ гр.София. При
поискване от тяхна страна жалбоподателят Б. не представил пътен лист.
Служителите Д. и В. уведомили жалбоподателя Б., че същия може в 7 дневен
срок да представи пътният лист. Срещу жалбоподателя Б. бил съставен
АУАН № 333150.17.12.2022г. Той представил на „АА“ гр.София с молба от
19.12.2022 г. пътен лист серия F № ********** от 16.12.2022г., с който
удостоверявал извършвания превоз на стоки.
Съгласно НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-
0005072 от 18.01.2023г. издадено от Директор на РД „АА“ гр.София, ул.
„Витиня“ № 1, определен от Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от
ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, на жалбоподателя С. Л.
Б., ЕГН: ********** му било наложено административно наказание парична
„глоба“ в размер на 2000.00 лева за нарушение по 89, т.2 от Наредба № 33
от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България вр. чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвПр.)
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите Д. С. Д. и К. Г.
В. – служители инспектори на „Автомобилна администрация“ гр.София въз
основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло,
като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия
доказателствен материал. Предвид липсата на противоречия в тях, както и
поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не
2
следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, накърняващи правото на защита на жалбоподателя, довели до
ограничаване възможността му да разбере фактическите параметри на
предявената му отговорност.
Абсолютно задължително е както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в наказателното постановление,
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за
което той е санкциониран да бъде описано точно, подробно и разбираемо,
както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената,
като нарушена правна норма. Освен това следва да е налице съответствие
между фактическото описание на нарушението и неговата цифрова правна
квалификация. В АУАН и НП е неясна обвинителната теза. Липсва пълно
очертаване на съставомерните факти.
На следващо място, административното наказание спрямо жалбоподателя
Б. е наложено при прилагането на административно наказателния състав
на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, съгласно която разпоредба водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер на 2 000.00
лева при първо нарушение. Така направената фактическа формулировка и
правна обосновка обаче не позволява формиране на еднозначни правни
изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на
закона, като административнонаказателната правна квалификация на
деянието не е съответна на фактическото описание на нарушението и на
посочената като нарушена нормативна разпоредба.
Непредставянето при поискване на контролните органи на въпросния
пътен лист в нарушение на изискването по чл. 89, т. 2 от Наредба № ЗЗ от
03.11.1999 г., представлява съставомерно деяние административно нарушение
не по смисъла на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, а по административнонаказателния
състав на чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП. Според последната разпоредба водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на
проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешението, документа за регистрация или други документи, които се
3
изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба
100.00 лева Следователно липсва изискуемата идентичност и логична връзка
между фактическото обвинение, правната му квалификация и приложената
административнонаказателна разпоредба – от една страна не е налице
съответствие между описаното в обстоятелствената част на НП фактическото
обвинение и посочената като нарушена законова разпоредба, а от друга –
между разпоредбата, която се твърди че е виновно нарушена от водача и
приложената за нейното нарушаване санкционна норма. В случая неправилно
е определена административносанкционната разпоредба на ЗАвПр. Вместо
жалбоподателят Б. да бъде санкциониран на основание чл. 93, ал. 2 от
ЗАвПр за извършване на нарушението по чл. 89, т. 2 от Наредба № 33/1999г.,
административнонаказателната отговорност на същия неправилно е
ангажирана на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, която норма намира
приложение за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни
актове, издадени въз основа на него, за които не е предвидено друго
наказание. Изложеното налага извод за незаконосъобразност на
наказателното постановление. (В тази насока е КНАХД № 471/2015 г. на
БАС).
Независимо от изложеното съдът следва да се произнесе дали случаят е
маловажен, ако се приеме, че формално е извършено административно
нарушение. Отговорът е положителен. Съдът намира, че в настоящия случай
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Не са
настъпили съставомерни вреди. Не са били застрашени или увредени
обществените отношения по ЗАвПр и Нареба № 33/1999г. Жалбоподателят в
законовия срок за възражение по ЗАНН е представил на АНО копие от пътния
лист. Спрямо жалбоподателя не са налагани административни наказания по
ЗАвПр. Липсват вредни последици от деянието. Жалбоподателят е оказал
съдействие при реализираната проверка. Той е бил в добро общо
здравословно състояние и не е създал опасност за движението. ППС е било
техническо изправно и спрямо него не били установени проблеми при
проверката, като тези данни и обстоятелства се подкрепят напълно и от
приложения по делото пътен лист.
По тези съображения НП следва да бъде отменено от съда изцяло като
неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
Страните не претендират разноски и такива не им се следват с оглед
изхода на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
OТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-0005072 от 18.01.2023г.
издадено от Директор на РД „АА“ гр.София, ул. „Витиня“ № 1, определен от
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за
4
длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и
чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на С. Л. Б., ЕГН:
********** му е наложено административно наказание парична „глоба“ в
размер на 2000.00 лева за нарушение по 89, т.2 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България вр. чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвПр.).
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
административен съд софия – град, в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5