РЕШЕНИЕ
№ 796
гр. Пещера, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. В.
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. В. Гражданско дело №
20225240100570 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. С. В.,
действаща в качеството на майка и законен представител на малолетното дете
А. В. В., чрез адв. Е. А. - В. против В. М. В., с която е предявен иск с правно
основание чл. 150 във вр. чл. 143, ал. 2 от СК за увеличаване размера на
месечната издръжка, дължима от ответника в полза на малолетното дете А.
В..
В исковата молба се твърди, че ответникът В. В. е баща на малолетното
дете А. В., както и че с Решение № 972/28.12.2018 г., постановено по гр.д. №
591/2018 г. по описа на Районен съд – Пещера, влязло в законна сила на
28.12.2018 г., ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на детето А.
В. в размер на 150,00 лв. Поддържа се, че за изминалите оттогава повече от
три години са настъпили обстоятелства, налагащи увеличаване размера на
присъдената издръжка – детето е пораснало и е ученик в трети клас в СУ
„Свети Климент Охридски“ - гр. Пещера, инфлационните процеси в страната
са довели до повишаване на цените на стоките и услугите, увеличили се
разходите за храна, облекло, обувки, образование и извънучилищни
занимания на детето, увеличил се и нормативно предвиденият минимален
размер на издръжката. Изтъква се, че присъденият размер на издръжката от
150,00 лв. месечно към настоящия момент е крайно недостатъчен с оглед
възрастта и нуждите на детето, както и че бащата не се интересува от
потребностите на детето и средствата, необходими за задоволяването им.
1
Твърди се, че ответникът е в добро здравословно състояние, работи и
реализира добри доходи и няма задължения за заплащането на издръжка на
други лица.
Иска се от съда да постанови решение, с което да увеличи размера на
издръжката от 150,00 лв. на 230,00 лв. месечно, като същата се заплаща от
първо до десето число на текущия месец, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 03.05.2022 г. до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Ангажират се
доказателства. Формулират се доказателствени искания. Претендира се
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът В. В., чрез назначения му
особен представител адв. И. Б., не оспорва наличието на твърдените в
исковата молба факти, обуславящи необходимостта от увеличаване размера
на издръжката, дължима от ответника на сина му А. В., но твърди, че няма
доказателства за възможностите на ответника да заплаща издръжката в
претендирания размер. Моли издръжката да бъде опредЕ. не по твърдения, а
съобразно обективно установени факти.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Е. А. – В.,
поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск.
Ответникът В. В., чрез назначения му особен представител адв. И. Б., в
открито съдебно заседание, моли издръжката да бъде увеличена до размер на
200 лв.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становището на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представения по делото дубликат на
Удостоверение за раждане от 11.03.2014 г., издаден въз основа на Акт за
раждане № 2299/04.12.2012 г. от Столична община, се установява, че
ответникът В. М. В. е баща на малолетния А. В. В., ЕГН **********, роден на
02.12.2012 г.
Видно от приетото като писмено доказателство по делото Решение №
972/28.12.2018 г., постановено по гр.д. № 591/2018 г. по описа на Районен съд
– Пещера, влязло в законна сила на 28.12.2018 г., ответникът е осъден да
заплаща месечна издръжка на детето А. В. в размер на 150,00 лв., считано от
30.04.2018 г. до настъпване на обстоятелства за нейното прекратяване.
От представеното по делото Удостоверение с изх. № 224/14.04.2022 г.
на Директора на СУ „Свети Климент Охридски“ – Пещера се установява, че
детето А. В. В. е записано като редовен ученик в трети клас през учебната
2021/2022 г. в посоченото учебно заведение.
От служебно изискана и представена справка от ТД на НАП – Пловдив
се установява, че месечният осигурителен доход на ответника за периода
01.11.2021 г. – 01.05.2022 г. е между 1310,50 лв. и 1793,00 лв., а от справка
актуално състояние на действащи трудови договори на ответника за периода
2
от 01.05.2021 г. до 31.05.2022 г. е видно, че трудовото му правоотношене с
работодателя „Изи Консулт“ ООД е прекратено на 05.07.2022 г.
От служебно изискана и представена справка от ТД на НАП – Пловдив
се установява, че месечният осигурителен доход на майката С. В. за периода
01.05.2021 г. – 01.05.2022 г. е между 255,00 лв. и 722,78 лв., а от справка
актуално състояние на действащи трудови договори на майката за периода от
01.05.2021 г. до 31.05.2022 г. е видно, че трудовото й правоотношене с
работодателя Община Пещера е прекратено на 18.10.2022 г.
Съгласно приложения и приет по делото без възражения социален
доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пещера,
родителите на детето не поддържат връзка помежду си. Основните грижи за
детето А. В. полага майката С. В., която задоволява неговите базови, здравни,
емоционални, образователни и социални потребности според финансовите си
възможности. Жилището, в което живее детето с майка си е в много добро
техническо състояние, с добри хигиенно-битови условия и е подходящо за
отглеждане на детето. Съществува силна емоционална връзка между детето и
майката. Детето е спокойно и се чувства сигурно с майка си, в добро
здравословно и психоемоционално състояние е. Майката е в състояние да
осигури сигурна среда за бъдещото отглеждане и възпитание на детето А. В..
Посочено е, че към настоящия момент майката е безработна, регистрирана е
в „Бюро по труда“ гр. Пещера и получава обезщетение в размер на 360,00 лв.
месечно. Подпомага се от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пещера с 50
лв. по чл. 7 от ЗСПД.
В качеството на свидетел по делото е разпитана И. Ат. Л. (без родство
със страните), която заявява, че познава С. В., тъй като двете били колежки.
Сочи, че от години майката С. В. се грижи сама за сина си А. В., подпомагана
от големия си син, който вече работи. Сочи, че бащата не се интересува от
детето А. В. и от майката знае, че той не заплаща редовно средства за
издръжката на сина си. Свидетелката И. Л., сочи че детето посещава частни
уроци по български език и доходите на майката С. В. не са достатъчни за
осигуряване но нармален стандарт на живот на детето – за покриване на
разходите за храна, обувки, дрехи, учебници, учебни помагала и др.
Съдът кредитира показанията на свид. И. Л., тъй като намира същите за
обективни, последователни, логични, непредубедени и кореспондиращи със
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 във вр. чл. 143, ал. 2 от СК.
За успешно провеждане на иска по чл. 150 във вр. чл. 143, ал. 2 от СК и
изменение размера на издръжката е необходимо да са настъпили промени в
обстоятелствата, при които тя е присъдена. Не всяко изменение на
обстоятелствата, при които е опредЕ. издръжката, дава основание за промяна
на нейния размер. То трябва да има траен и продължителен характер и следва
3
да е налице съществено изменение на нуждите на издържания и на
възможностите на дължащия издръжката.
Едно от основните задължения за издръжка е задължението за издръжка
на децата от техните родители. Същото в основата си е морално задължение,
което следва да се изпълнява доброволно и което законът е уредил в чл. 143,
ал. 2 от СК. Съгласно визираната разпоредба родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на тази
издръжка е функция от потребностите на самото дете и възможностите на
неговите родители - чл. 142, ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък от
минимума, предвиден в нормата на чл. 142, ал. 2 от СК - една четвърт от
размера на минималната работна заплата за страната, която за 2022 г. е 710,00
лв. (1/4 от 177,50 лв.).
От присъждането на издръжката до приключването на съдебното дирене
по делото е изминал дълъг период от време, през който съществено са се
променили социално-икономическите условия на живот в страната. Основен
критерий за това е обстоятелството, че минималната работна заплата е
нараснала от 510 лв. през 2018 г. на 710 лв. от 01.04.2022 г. Последното
представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 150 от СК, тъй като пряко
влияе върху минималния размер на издръжката за едно дете, предвиден в чл.
142, ал. 2 СК. Безспорно е, че през изминалия период от време – близо 4
години, детето А. В. е пораснало, вече е ученик, което обективно е довело до
увеличаване на необходимите средства за храна, облекло, образование и
задоволяване на неговите културни и социални потребности. Предвид
инфлационните процеси в страната, за съда няма съмнение, че нуждите на
детето от издръжка са нараснали значително в сравнение с тези, при които е
определен размерът на издръжката по гр. д. № 591/2018 г. на Районен съд –
Пещера. Съдът намира, че за да бъдат адекватно посрещнати нуждите на
детето от храна, облекло, обувки, отопление, учебници, учебни помагала,
дневни пари, медицински грижи и др. са необходими минимум 430 лв. на
месец. За осигуряването на средствата следва да се ангажира адекватна
отговорност и от двамата родители, съобразно с техните възможности.
Установи се по делото, че майката и бащата към настоящия момент са
безработни, но доходите на бащата до прекратяване на трудовото му
правоотношение с работодателя „Изи Консулт“ ООД са били доста по-високи
от тези на майката. Бащата е в трудоспособна възраст, няма данни да има
здравословни проблеми, нито да издържа други деца (не се твърди, а и не са
ангажирани доказателства по делото след определянето на издръжката на
детето А. В. за ответника да са възникнали други алиментни задължение),
поради което същият следва да осигури 230 лв. месечна издръжка за детето, а
майката следва да покрие разликата от 200 лв., тъй като тя полага
непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на детето, което живее
при нея и тя е тази, която откликва на ежедневните му потребности. При
определяне размера на дължимата от бащата месечна издръжка за детето
съдът взе предвид и данните за доходите на бащата, но и това, че той е
работоспособен и следва да положи усилия да осигури издръжка на
малолетното си дете А. В.. Дори и ответникът да не полага към момента труд
и да не реализира доходи от труда си, то това се дължи изцяло на неговото
4
поведение и не би могло този факт да се тълкува в негова полза при
определяне на издръжката на сина му.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че е настъпило
изменение в обстоятелствата, при които е била опредЕ. издръжката, по
смисъла на чл. 150 от СК, поради което и месечната издръжка следва да бъде
увеличена, с оглед нарасналите обичайни, според възрастта на детето, нужди
за изминалите близо четири години.
При така направените изводи съдът намира, че искът за увеличаване на
издръжката се явява основателен в претендирания размер от 230 лв.
Увеличената издръжка се дължи от подаването на исковата молба в съда -
03.05.2022 г. (в каквато насока е и искането на ищцовата страна) до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска
до окончателното й изплащане.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за
исковете за нейното изменение. Поради това съдът е длъжен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът. Същият
е претендирал разноски в размер на 150 лв. - за адвокатско възнаграждение, за
реалното заплащане на които в брой по делото са представени писмени
доказателства – договор за правна защина и съдействие (л. 10).
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК ищците по искове за издръжка са
освободени от заплащането на такси и разноски по производството на
съответното дело. Поради това, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 83,
ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират съдилищата по ГПК, ответникът следва
да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката в полза на
съда в размер на 115,20 лв. В тежест на ответника следва да бъдат възложени
и направените от бюджета на съда разноски в размер на 200,00 лв. за
възнаграждение на назначения му особен представител.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 във вр. чл. 143, ал. 2 от СК, размера на
дължимата от В. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Бели Дунав“,
бл. 530, вх. „Б“, ет. 7, ап. 46 на малолетното дете А. В. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. Пещера, ул. „Симон Налбант“ № 46, ет. 4, ап. 21, месечна издръжка,
опредЕ. с Решение № 972/28.12.2018 г., постановено по гр.д. № 591/2018 г. по
описа на Районен съд – Пещера, влязло в законна сила на 28.12.2018 г., от
150,00 лв. на 230,00 лв. месечно, като ОСЪЖДА В. М. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. ****** да заплаща на малолетното си дете А. В. В., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител С. С. В., ЕГН
5
**********, и двамата с адрес: гр. Пещера, ул. ******, месечна издръжка в
размер на 230,00 лв. (двеста и тридесет лева), платима от първо до десето
число на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 03.05.2022 г. до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ******, да
заплати на С. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. ******,
действаща в качеството на майка и законен представител на детето А. В. В.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. „Симон Налбант“ № 46, ет. 4, ап.
21, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 150,00 лв. (сто и
петдесет лева), представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА В. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. *******,
да заплати по сметка на Районен съд – Пещера, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК вр. чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират съдилищата по ГПК, сумата
в общ размер на 315,20 лв. (триста и петнадесет лева и двадесет стотинки) –
за държавна такса върху увеличения размер на издръжката и за
възнаграждение за особен представител на ответника.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок, считано от 02.12.2022 г., която дата е обявена на страните
в заседанието по делото.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
6