Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.
София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т. д. № 2084 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Г.Г. срещу Д.Т.Ф. ООД по предявен частичен иск за
сумата от 60 000 лева /от общ размер на вземането от 599 532,19 лева/
по чл. 125, ал. 3 ТЗ и процесуално възражение за прихващане с насрещно вземане
с правно основание чл. 45 ЗЗД за причинени от ищеца на ответното дружество,
вреди в размер на 47 134,65 лева – по предоставен на трето лице заем на
24.04.2018 година от страна на ответника. Предявен е и акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 488, 89 лева – лихва за забава върху главница от 40 000 лева
/първоначално претендиран частичен размер на претенцията/ за периода 16.09.2020
година – 29.10.2020 година
Ищецът
твърди, че е бил съдружник в ответното дружество, което правоотношение е прекратил
по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, с изтичане срок на отправено предизвестие – на
06.04.2020 година, което обстоятелство е вписано и по партидата на ответника в
търговския регистър. Твърди още, че към посочената дата е притежавал 28 % от
капитала, като стойността на дружествения дял към 30.04.2020 година възлиза на поне
600 000 лева, от които ответникът му е заплатил 467,81 лева. От дължимият
остатък от 599 532,19 лева в процеса претендира част от 40 000 лева, като
твърди, че ответникът не е определил правилно размерът на дружествения му дял.
Сочи, че счетоводството на дружеството не е водено редовно, поради което и
некоректно е отразен натрупаният финансов резултат и съответно- счетоводния
баланс е неверен. Възразява и описаните от ответника договори да са такива за
заем, а твърди същите да имат инвестиционен характер и възвращаемостта на
средствата по тях зависи от реализацията на продукта. Намира вземането за
събираемо, поради което и неправилно частично отписано като несъбираемо, както
и поддържа, че ответникът е бенефициент на приходите от филма.
Счита
възражението за прихващане за неоснователно, тъй като договорът за заем бил
сключен със знание и съгласие на всички съдружници и от същия не са произтекли
имуществени вреди за ответното дружество. Сочи, че с договора е новирано
несъбираемо задължение към ответника.
Ответникът
оспорва иска. Сочи, че стойността на дела му е определена по междинен
счетоводен баланс към 30.04.2020 година при редовно воденото от него
счетоводство. Сочи, че в баланса не следва да бъдат включени като нетекущи
дълготрайни материални активи сумите от 1 433304 паунда – продажна цена за
прехвърлени права върху филм, както и от 1 317 187 паунда заем, предоставен на
чуждестранно дружество, тъй като такива суми не са получавани от ответното
дружество и вземане в размер на 1 317 187 паунда не съществува и съответно – не
представлява действителен актив. Евентуално възразява, че дори и да съществува
такова вземане по договор за заем – то то е несъбираемо, тъй като е обвързано с
приходи от филма, чиито права са прехвърлени, като заемополучателят не е
бенефициер, а и да беше- приходите от филма не биха били достатъчни да погасят
горната сума.
По
възражението за прихващане ответникът твърди, че ищецът като управител е
сключил договор за заем при неизгодни условия, за вредите от което отговаря и
след решението на общото събрание за освобождаването му като управител.
В тежест на
ищеца по иска по чл. 125, ал. 3 ТЗ е да докаже, че е бил съдружник в дружество
с ограничена отговорност и притежава дружествен дял от имуществото на
дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, както
и че е прекратил участието си като съдружник в дружеството през месец април
2020 година. Следва да докаже и
стойността на дружествения дял от имуществото, който притежава въз
основа на счетоводен баланс на дружеството, който следва да бъде изготвен към
края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството /по
балансовата стойност на активите на дружеството, от която се приспада
балансовата стойност на пасивите му, без собствения капитал, резервите и
финансовия резултат, които не участват при изчисляване на размера на т.нар.
чист актив/.
Ответникът
носи тежест да докаже възраженията си. По възражението за прихващане ответникът
носи тежест да докаже: 1) да е извършено деяние от ответника; 2) деянието да е
противоправно; 3) вина на ответника; 4) настъпила за ищеца вреда; 5) причинна
връзка между противоправното поведение и претърпените вреди.
Като общоизвестни не подлежат на доказване
обстоятелствата, вписани в търговския регистър. Не се нуждаят от доказване и
безспорните между страните факти: че ищецът е бил съдружник в ответното
дружество, като участието му е прекратено с изтичане срок на предизвестие по
чл. 125, ал. 2 ТЗ на 06.04.2020 година, които факти съдът приема за доказани в
процеса.
По иска по
чл. 125, ал. 3 ТЗ.
Прекратяването
на членственото правоотношение поражда вземане на съдружника срещу дружеството
в размер на стойността на дружествения му дял, определен съгласно чл. 125, ал.
3 ТЗ въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването. Паричната равностойност на дружествения дял се определя
съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ въз основа на данните в баланса, съобразно чистия
актив на дружеството, който се изчислява като разлика между активите и пасивите
по баланса без отчитане на собствения капитал, резервите и финансовия резултат
(изрично в този смисъл решение №100 от 07.02.2013г. по т.д. №665/2011г. на ВКС,
І ТО и цитираната в него съдебна практика).
Същевременно,
следва да се уточни, че съставеният от дружеството междинен счетоводен баланс
няма обвързваща съда материална доказателствена сила и при оспорване на
извършените счетоводни записвания /каквото по същество е направено още с
исковата молба/, редовността им подлежи на проверка от съдебна експертиза за
стойността на активите и пасивите към релевантния по чл. 125, ал. 3 ТЗ момент,
при спазване нормативните разпоредби на счетоводното законодателство и
съответните приложими счетоводни стандарти, действащи по това време. (в този
смисъл Определение № 85/11.02.2019 г. по т. д. № 1868/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о.; Решение № 73/17.10.2017 г. по т. д. № 1465/2015 г. на ВКС, Т К, ІІ т.о.,
Решение № 71/18.12.2017 г. по т. д. № 2899/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).
В случая, членството
е прекратено на 06.04.2020 г. и релевантна за преценката е датата 30.04.2020 г.
Видно от обстоятелствата, вписани в търговския регистър по партидата на
дружеството, към датата на напускане на съдружника Г., капиталът е бил в размер
на 1000 лева, като съдружникът е притежавал дялово участие от 280 лева или 28 %
от капитала. От протокол от 17.06.2020 г. се установява, че на тази дата е
проведено общо събрание на съдружниците, на което са присъствали съдружниците Е.М.и
И.С.В протокола е обективирана констатацията, че съдружникът Г. е прекратил
членственото си правоотношение с изтичане на 3-месечен срок от връченото на
06.01.2020 година писмено предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ, както и са
обективирани решения на общото събрание на съдружниците за преразпределение на
неговите дялове.
Следователно,
за ищеца е възникнало правото да получи равностойността на своето дялово
участие към края на месеца, в който е прекратено участието му в дружеството –
по счетоводен баланс към 30.04.2020 година /тримесечният срок на предизвестие
по чл. 23 от Дружествения договор е изтекъл на 06.04.2020 година, от когато се
счита, че е прекратено членските правоотношения/. С платежно нареждане от
16.09.2020 година и след отправена покана от ищеца, ответното дружество е
заплатило на Г. сумата от 467,81 лева – като стойност на дружествения му дял по
счетоводен баланс от 30.04.2020 година.
За
установяване на размера на стойността на дължимия му се дружествен дял по
делото освен приетия и изготвен от ответника междинен счетоводен баланс, е
изслушано и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, както и допълнително
такова, с оглед установената съдебна практика и изричното оспорване от страна
на ищеца. От заключенията на вещото лице, които съдът кредитира като мотивирани
и обосновани, се установява, че ответното дружество в целия изследван от вещото
лице период от 2017 година до релевантната дата е водило счетоводство съобразно
законовите изисквания и стандарти, при съобразяване данните от предходните
периоди и принципите на историческа цена и действащото предприятие, при
извършване на преоценка при обоснована причина за това на пасиви и активи,
както и конкретно при изготвяне на междинния счетоводен баланс към 30.04.2020
година. Тоест, възраженията на ищеца, че не е спазван принципът на
последователност на представянето и сравнителна информация, са неоснователни. Недоказани
останаха и твърденията за това, че в междинния баланс не са включени
притежавани от дружеството неимуществени права като актив.
Спорът по
делото е концентриран върху наличието на превишение на актива над пасива и неговата стойност.
Първо, недоказани останаха твърденията
на ответника за наличието на опрощаване на дълга за изплащане на дружествен
дял, като с оглед размера на претенцията на ищеца, за установяване на сключен
такъв договор са недопустими свидетелски показания, а писмени доказателства по
делото не са представени. Напротив, точно противното се установява от
безспорния факт на плащане на сума на ищеца на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ. Неотносими
пък с оглед релевантната дата са доводите на ответника за върнат от бившия
съдружник заем в размер на 37 000 лева, след 30.04.2020 година.
Второ, спорно по делото е дали сумата
от 1 317 187 паунда или 3 086 208,66 лева по договор за
инвестиционен заем с Д.Б.Е.К.Л./терминологията следва от приложимите
счетоводни норми и стандарти – чл. 15.6, б.н от СС 7, доколкото изследване
характера на договора в процеса има значение единствено при преценка точното му
и честно счетоводно отразяване/ следва да бъде отнесена изцяло или частично към
активите по баланса към 30.04.2020 година.
В тази връзка по делото се установи
следното. Дейността на ответното дружество е свързана с продуциране на филми и
сериали, сред които е и продукцията „Умираме млади“, започната през
2017 година и завършена през второто полугодие на 2018 година, във връзка с която
са и сключени от ответника инвестиционни договори за заем /Договор от
21.08.2017 година с Беър 03 Корпорейшън за сумата от 400 000 щ.д. л. 420 и
сл. от делото, Договор за заем от 25.09.2017 година с Д.Т.П.АД за сума от 2 000 000 лева /като сумата
е предадена на части, последно на 23.10.2017 година/, Договор от 26.10.2017
година с Марк Ноар – 50 000 щ.д. /л. 182/, Договор за заем от 17.11.2017
година с Ирина Асиова за 120 000 щ.д. /като сумата е върната на 15.06.2018
година – л. 218/ и др., видно от част от които заемодателите са придобили
бенефициерски права при разпределение на приходите от реализацията на филма. Договорите
за заем, предвид заключението на вещото лице, са отразени коректно съобразно
нормативните счетоводни изисквания в счетоводството на ответника, но и по
отношение верността на тези записвания спор по делото няма.
Няма
спор и че с договор от 10.05.2018 година с П.А.Лтд/л. 457 и сл./ са прехвърлени
и правата върху филма срещу цена от 1 433 304 паунда /от които са постъпили
по сметката на ответника 116 117 паунда 25.05.2018 година/. От
представените по делото доказателства се установява и че за останалата част от сумата
от 1 317 187 паунда ответникът, като заемодател, е сключил договор за
инвестиционен заем на 05.05.2018 година /л. 183 и сл. от делото/, за срок от 15
години с Д.Б.Е.К.Лимитид, по която сметка е следвало да бъде преведена сумата
от 1 317 187 паунда от П.А.Лтд, като краткосрочното вземане на
ответника за продажната цена е трансформирано в заем. Безспорно е, а и видно от
представения документ, връщането на сумата е обвързано от приходите от филма,
които ще реализира заемополучателят /чл. 7.2 от договора /л. 187//.
Със
споразумение от 04.05.2018 година П.А.Лтд е прехвърлило всички свои настоящи и
бъдещи права върху филма /с изключение тези на разпространение/ на В.К.,
дружество регистрирано на територията на Обединеното Кралство. От своя страна,
по споразумение от 25.05.2019 година, В.К.е прехвърлила притежаваните права
върху филма на WDY.LLC, което според удостоверение на л. 485 е и носител на
авторските права върху филма.
Със
споразумението от 25.05.2018 година за управление на събирателната сметка са
уредени условията и лицата, които ще събират и разпределят брутните приходи от
филма „Умираме млади“ и от което споразумение се установяват и бенефициерите,
сред които не е посочено /нито в Приложение 1, нито в Приложение 4/ Д.Б.Е.К.Лимитид.
Според отчета, представен от ответника и неоспорен в процеса, за периода до
04.09.2019 година, а и към 30.04.2020 година нетните приходи от филма са били в
размер на 1 396 849, 76 щатски долара – л.105, при прогнозен
максимален резултат от 3.9 милиона щатски долара.
Така, предвид
наличието на писмен договор, съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника относно липсата на възникнало вземане за ответното дружество и
съответно – липсата на основание за счетоводното му отразяване. В тази посока
съдът кредитира и извършеното по решение на Общото събрание на ответното
дружество провизиране, с което не цялото, а само част от
вземането е изключено като несъбираемо. Тоест, този финансов актив е
действителен за дружеството и същият не може да бъде изключен изцяло от
дългосрочните финансови активи от междинния счетоводен баланс.
Следователно,
следва да се извърши преценка относно стойността, с която този финансов актив следва
да бъде включен в баланса и дали правилно е извършена обезценка на вземането
към датата на изготвяне на баланса /релевантна и за тази преценка, съобразно
чл. 3.1 от СС № 36 – Обезценка на активи/.
За
отговор на този въпрос съдът съобразява следното. На първо място, съобразно
договореното с Д.Б.Е.К.Лимитид, връщането на сумата е обвързано единствено
с приходите от цитирания филм и тяхното разпределение и изрично е уговорено, че
не се дължи връщане със собствени на чуждото дружество средства. Същевременно,
обаче, дружеството не фигурира сред бенефициерите по доверителната сметка по
споразумението с колекторската организация по отношение на продукцията „Умираме
млади“. На второ място, от събраните по делото доказателства, към 30.04.2020
година /след официалната премиера на филма на 01.03.2019 година/ са събрани
приходи от продажби в размер на 1 396 849,76 щатски долара, при първоначално
заложен максимален прогнозен приход от 3 900 000 щатски долара.
Според
счетоводните стандарти № 36 и финансовите активи подлежат на обезценка и при
формиране на баланса по чл. 125, ал. 3 ТЗ, с оглед спазване на принципа по чл. 26,
ал. 1, т. 3, вр. т. 9 от ЗСч /ред. ДВ. бр.26 от 22 Март 2020г./, тя следва да
бъде отчетена, при спазване установените правила по НСС № 36 и чл. 4.1 и чл.
5.1 от НСС № 34. В случая това е сторено, като решението, взето на
ОС от 20.04.2020 година за отписване на част от стойността на актива като
несъбираемо вземане е обосновано, при наличието на обективни предпоставки.
Освен изброените по-горе фактори относно констатираната реализация на прихода
спрямо прогнозните стойности, при определения единствен начин на възвръщаемост
на сумата по договора от 05.05.2018 година, следва да се вземе предвид безспорният
факт за това, че продажбата на филма е осъществявана на твърда цена на територии
/което прави предвидими очакванията за евентуалните бъдещи постъпления/, както
и обстоятелството, че обикновено най-големите приходи се реализират в този
случай преди официалната премиера. Частта, определена като несъбираема е
съобразена с горните обстоятелства, в съответствие с критериите, заложени в СС
36. В подкрепа на тези изводи са фактите, че ответникът не притежава правата за
разпространение на филма, които е прехвърлил на трето дружество, както и че няма
нормативно установен ред или доказана търговска практика за това, че
търговската реализация на филм трае 52 седмици, като приход се генерира
непрекъснато в такъв период. Вещото лице е посочило и че при приемане на
провизията, дружеството е действало в съответствие с възприетата стопанска
политика.
Поради
всичко изложено, съдът приема, че в междинния баланс стойността на оспорения
финансов актив правилно е отразена при отчитане на обезценка на търговското
вземане в справедлив размер, определен към датата на изготвяне на баланса и
така вярно и честно отразява имущественото и финансовото състояние и
финансовите резултати от дейността на предприятието на ответника и собствения
капитал.
Този
извод не се променя с оглед представените по делото от ищеца доказателства за
реализирани приходи от търговска реализация на филма и след 20.04.2020 година в
размер на около 300 000 щатски долара, както и за очаквани /но недоказани/
приходи от още 650 000 щатски долара, тъй като тези суми касаят общия
брутен приход от филма, а не сумата, която би получил заемополучателят Д.Б.Е.К.Л.в
реда по Приложение 4 от споразумението с колекторската фирма и с оглед размера
на вземанията с приоритет.
В
заключение, правилно и обосновано ответното дружество е отписало като
несъбираем актив 56,66 % /1 679 531,84 лева/ от спорното търговско вземане
от Д.Б.Е.К.Лимитид, с решението от 20.04.2020 година.
При
съобразяване на изложеното и на заключението вещото лице, при приспадане от
групата на дългосрочни финансови активи от раздел нетекущи дълготрайни активи
на 56,66 % от вземането към Д.Б.Е.К.Лимитид, или на сумата от 1 679 531,84
лева, общият размер на актива възлиза на 2156 000 лв., от който следва да се
приспаднат задълженията в размер на 2155000 лв., т.е. чистият актив възлиза на 2000
лв. Следователно, равностойността на дружествения дял на съдружник възлиза на 560
лева /28% от 2000/, определена по историческа цена на придобиване на активите на
дружеството и приетата стопанска политика.
В този
размер е дължим дружественият дял на ищеца, но предвид доказателствата за
заплащане на сумата от 467,81 лева, искът е основателен в размер на 92,19 лева.
При
частична основателност на исковата претенция, се сбъдва и процесуалното условие
за разглеждане на възражението за прихващане по чл. 45 ЗЗД.
В чл. 145 ТЗ е уредена специална имуществена отговорност на управителя, която произтича
от съществуващите между последния и дружеството с ограничена отговорност два
вида правоотношения, а именно мандатното, което възниква на основание договор
за управление, и органно, което възниква по силата на закона, от решение на
върховния орган на дружеството за избиране на управител. В случая, обаче, съдът
погрешно е квалифицирал възражението за прихващане вместо да му даде правилната
правна квалификация по чл. 45 ЗЗД, с оглед твърденията, изложени в отговора на
искова молба. Това е така, тъй като се твърди изрично, че действието, което е
извършил ищецът и което е неправомерно и в причинна връзка с претърпените
вреди, е извършено на 24.04.2018 г., което е след приемане от общото събрание
на решение за освобождаване на това лице като управител, което е проявило
незабавно действие в отношенията между него и дружеството.
Тоест, при
твърдения, че неправомерното действие е извършено след прекратяване както на
мандатното правоотношение, така и на органното правоотношение между страните по
спора, то трябва да се приеме, че липсва позоваване на фактическия състав на
чл. 145 ТЗ, който урежда специална имуществена отговорност на управителя, която
произтича винаги от съществуващи към датата на неизпълнението между него и
дружеството с ограничена отговорност два вида правоотношения - мандатното,
което възниква на основание договор за управление, и органно, което възниква по
силата на закона, от решение на върховния орган на дружеството за избиране на
управител.
Въпреки
посочването на грешна правна норма в доклада по делото, която е неприложима в
случая, на страните са указани вярно фактите, които всяка една от тях следва да
докаже в процеса. За основателност на възражението по чл. 45 ЗЗД, следва да
бъдат установени всички елементи от фактическия състав, при осъществяването на
които се поражда правото на обезщетение, а именно: 1) да е извършено деяние от
ответника; 2) деянието да е противоправно; 3) вина на ответника; 4) настъпила
за ищеца вреда; 5) причинна връзка между противоправното поведение и
претърпените вреди.
При горните
уточнения, съдът намира следното.
Установява
се от договор от 23.04.2018 година, че ищецът в качеството на законен
представител на ответното дружество е сключил договор, наименован договор за
заем, по който последното се е задължило да предостави сумата от 29 000
долара /47 134,65 лева по курс към датата на предявяване на възражението за
прихващане/ като заем на английско дружество – М.П.Лтд, при годишна
възнаградителна лихва от 2%, при връщане на заема след първата седмица от
получаването на сумата. Сумата реално е постъпила по сметка на английското
дружество на 24.04.2018 година, видно от заключението на вещото лице.
Установява
се и че в периода 2012 година и до 02.05.2018 година, Г. е вписан в търговския
регистър като управител на ответното дружество заедно със Спасов, при начин на
представляване само заедно от двамата управители. С решения на ОС от 20.06.2018
година и от 24.06.2019 година са взети решения за освобождаване от отговорност
на управителите на дружеството, съответно за 2017 година и 2018 година /л. 616
и л. 617 от делото/. Решението на Общото събрание за освобождаване на Г. като
управител и освобождаването му от отговорност е взето на 05.04.2018 година /по
Протокол на л. 347 от делото/. Това обстоятелство е вписано в търговския
регистър на 02.05.2018 година, откогато има проявление спрямо трети за
дружеството лица.
Както беше
посочено, по отношение на съдружниците и на самото дружество, подлежащите на
вписване решения на общото събрание, включително това за освобождаване на
управителя, произвеждат действие от момента на тяхното вземане, като за
настъпване на целените с тях правни последици в отношенията между посочените
правни субекти е без значение дали те са вписвани в търговския регистър и кога.
Същевременно ищецът е присъствал на заседанието на проведеното общо събрание, на
което е взето решение за освобождаването му, поради което е възприел изявлението
на върховния орган за оттегляне на овластяването му като управител и съответно
– законен представител на дружеството. Следователно, сключвайки договорът за
заем от името на дружеството като негов законен представител, чието
упълномощаване е оттеглено, но оттеглянето не е вписано, ищецът е действал недобросъвестно
и в противоречие с нормата на чл. 137, ал. 1, т. 5, вр. чл. 141, ал. 1 и ал. 6 ТЗ. От това действие е произтекла вреда в посочения размер, тъй като заемната
сума реално е напуснала от патримониума на ответното дружество и то е намалило
имуществото си с нея. Сумата не е върната и към момента на изготвяне на
заключението на вещото лице, нито пък ищецът доказа възраженията си за новиране.
Тоест, вреда за дружеството е настъпила и то без значение дали договорът е
действителен поради липса на незабавно противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ или е нищожен поради липса на съгласие, като вредата е произтекла от действията
на ищеца.
Ето защо,
съдът намира възражението за основателно, поради което и искът следва да бъде
отхвърлен и за признатия размер на вземането от 92,19 лева, като погасен чрез
прихващане с насрещното вземане на ответника.
Неоснователен,
поради своята акцесорност е и искът по чл. 86 ЗЗД.
По разноските:
Предвид изхода от спора, право на
разноски има само ответникът. Съдът съобразява възражението за прекомерност на
ищеца, като с оглед правната и фактическа сложност на делото, проведените
съдебни заседания, събрани доказателства, намира, че възнаграждението на
адвоката следва да бъде определено над размера по НМРАВ /от 2330 лева, който е
несъответен на сложността на спора с оглед спорните факти и приложимото право/,
като намира за справедлив такъв от 4500 лева. Седователно, на ответника са
дължими разноски в общ размер от 6396,80 лева – за адвокат, вещо лице и преводи
на писмени доказателства.
Така мотивиран, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Т.Г.,
ЕГН: ********** срещу Д.Т.Ф. ООД, ЕИК:********искове, както следва:
-
частичен
иск за сумата от 60 000 лева от общ размер на вземането от 599 532,19
лева на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ – стойност на дружествения дял от
имуществото на дружеството по междинен баланс към 30.04.2020 година, поради
прекратяване на участието на ищеца като съдружник в ответното дружество,
настъпило на 06.04.2020 година, като за размера от 92,19 лева – искът е погасен
чрез ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане на ответника с правно основание чл. 45 ЗЗД
за сумата от общо 47 134,65 лева – вреди причинени от ищеца на
ответното дружество при сключване на договор от името на Д.Т.Ф. ООД,
ЕИК:********с М.П.Лтд, в
изпълнение на който на 24.04.2018 година заемната сума по договора е заплатена
на М.П.Лтд, а за разликата от 92,19 лева и до предявения частичен размер от
60 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
-
иск по чл. 86 ЗЗД – за сумата от 488, 89 лева
-лихва за забава за периода 16.09.2020 година- 29.10.2020 година, начислена
върху главница от 40 000 лева.
ОСЪЖДА Г.Т.Г., ЕГН: **********
да заплати на Д.Т.Ф. ООД, ЕИК: ********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
разноски за производството в размер 6 396,
80 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: