№ 1308
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20221100500827 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. №27253/17.12.2021 г. по описа на ЧСИ Г.К. рег. № 924 на
КЧСИ, подадена от длъжника В.Н.А. по изпълнително дело № 20219240400824, по описа на
ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, против Постановление за разноските от 07.12.2021 г., с
което е отказано да бъдат намалени приетите за събиране разноски на взискателя за
адвокатския хонорар за разликата над сумата от 200,00 лв. до сумата от 1200,00 лв.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното постановление за
разноските, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и
процесуалния закон. Жалбоподателят поддържа, че единствените предприети действия
пълномощника на взискателя се свеждат до подаването на молба за образуването на
изпълнителното производство, поради което разноските за адвокатско възнаграждение
следва да бъдат намалени до размера от 200,00 лв., съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа още, че
по изпълнително дело не са представени доказателства, от които да се установява, че
приетите от съдебния изпълнител за събиране разноски за адвокатско възнаграждение са
реално заплатени от взискателя.
Моли обжалваното постановление да бъде отменено относно приетия за събиране
адвокатски хонорар в полза на взискателя – за разликата над 200,00 лв. до сумата от 1200,00
лв.
Взискателят по изпълнителното дело Едноличен търговец с фирма „В.-В. К.“, чрез
пълномощника си – адв. И.Г., с надлежно учредена представителна власт по делото, излага
1
подробни съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа, че длъжник е разполагал
с продължителен период от време да изпълни задълженията си, въз основа на което е било
образувано изпълнително дело, като в случая възнаграждението дори е по-ниско от
минималното такова по Наредбата, поради което претендираният адвокатски хонорар от
1200,00 лв. не се явявал прекомерен.
ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ е депозирал мотиви, в които поддържа становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана
страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в
обхвата на чл.435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изпълнително дело № 20219240400824 на ЧСИ Г.К. рег. № 924 на КЧСИ, е
образувано по молба на Едноличен търговец с фирма „В.-В. К.“ въз основа на изпълнителен
лист от 14.09.2021 г.
По изпълнителното дело е представен Договор за правна защита и съдействие от
04.03.2020 г., с който взискателят и упълномощеният адвокат са уговорили адвокатско
възнаграждение по изпълнително производство в общ размер на 1200,00 лв. с ДДС, платими
по банков път, при издадена фактура. Съгласно т. 1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС само, когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора
за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на
нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по банков път, както е в
конкретния случай, то следва да бъде документално установено със съответните банкови
документи, удостоверяващи плащането. В конкретния случай от представения от ЧСИ
препис от изпълнителното дело не се установява взискателят да е заплатил по банков път
уговореното адвокатско възнаграждение, поради което и само на това основание в полза на
взискателя не следва да се определят разноски за адвокатско възнаграждение, респективно
длъжникът не дължи такива.
Нещо повече, в конкретния случай длъжникът е получил поканата за доброволно
изпълнение на 25.10.2021 г., като от представения Протокол от 08.11.2021 г., съставен от
ЧСИ Г.К. и Протокол за извършено разпределение от 09.11.2021 г., се установява, че в срока
за доброволно изпълнение длъжникът В.Н.А. е изпълнил задълженията си по изпълнителния
лист от 14.09.2021 г., включително и по отношение на паричното задължение /плащане от
29.10.2021 г./.
Настоящата съдебна инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са
налице усложнения по отношение на страните или движението по процесното изпълнително
дело, както и не са прилагани различни изпълнителни способи, доколкото длъжникът е
изпълнил задълженията си в срока за доброволно изпълнение, както и че изпълнителното
дело не се отличава с фактическа и правна сложност, дължимите разноски за адвокатско
2
възнаграждение по него следва да са в минималния размер по Наредба №1/09.07.2004 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., за образуването на
изпълнителното дело минималното възнаграждение е 200,00 лв. Според настоящият състав
обаче същото в случая не се дължи кумулативно с възнаграждението по чл. 10, т. 2 от
Наредбата за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, каквото е приел съдебният изпълнител. В тази връзка
следва да се отбележи, че нормата на чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения, определяща
адвокатското възнаграждение за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания от 5000 до 10 000 лв., не намира приложение, тъй
като в разглежданото изпълнително производство след връчване на поканата за доброволно
изпълнение не са предприети действия от взискателя във връзка с водене на изпълнителното
производство, чрез които да се е стигнало до удовлетворяване на паричното вземане.
Ирелеванто е соченото от адвоката на взискателя бездействие за плащане от страна на
длъжника до срока за доброволно изпълнение, тъй като основателността на претенцията по
чл. 10, т. 3 от НМРАВ е обусловена от наличието на реално извършени от процесуалния
представител на взискателя действия за събиране на вземането след изтичане срока за
доброволно изпълнение и доколкото посочените в молбата за образуване изпълнителни
способи не са довели до събиране на вземането.
По изложените съображения съдът приема, че дължимите от В.Н.А. разноски за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство към момента на постановяване
на обжалвания акт възлизат на 200 лв., доколкото се иска отмяна над този размер и с оглед
диспозитивното начало – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК.
Ето защо обжалваното постановление, с което съдебният изпълнител е приел за
събиране разноските за адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв. до 1200,00 лв.
следва се отмени за сумата над 200 лв.
Тъй като жалбоподателят не претендира разноски, такива не следва да му бъдат
присъждани.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх. №27253/17.12.2021 г. по описа на ЧСИ Г.К. рег. № 924 на
КЧСИ, подадена от В.Н.А. Постановление за разноските от 07.12.2021 г., с което е отказано
да бъдат намалени приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатския хонорар за
разликата над сумата от 200,00 лв. до сумата от 1200,00 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетото за събиране в полза на взискателя Едноличен търговец с
фирма „В.-В. К.“ адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20219240400824 на
ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ до сумата от 200 лв.
3
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4