Р Е Ш Е Н И Е № 296
гр.Стара Загора, 14.07.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на девети юни през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Албена Ангелова
и с участието на прокурора Гриша Мавров като разгледа
докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ касационно административно дело №292 по
описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл.285,
ал.1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС, ДВ бр.100/2019г., в сила от 01.01.2020г./.
Образувано е по касационни жалби, подадени от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София и М.А.Ш., срещу Решение № 88 от
10.03.2021г., постановено по адм. дело №518/2020г. по описа на Административен
съд – Стара Загора. С оспореното решение Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – гр.София e осъдена да заплати на М.А.Ш.:
1. обезщетение за претъпените от него неимуществени
вреди от престоя му в ЗОЗТ „Черна гора“ за периода от 30.12.2013г. до 30.06.2017г.
в размер на 1000 лева, като е отхвърлен иска за периода от 11.08.2013г. до
29.12.2013г. и до размера до 15 хиляди лева, като неоснователен, ведно със
законната лихва върху главницата от 1000 лева, считано от 24.08.2020г. до
окончателното й изпащане;
2. обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди за престоя му в ЗОЗТ „Черна гора“ за периода 09.05.2018г. до 01.09.2019г.
в размер на размер на 500 лева, като е отхвърлен
иска за периодите от 01.04.2018г. до 04.05.2018г. и за периода от 01.09.2019г.
до 24.08.2020г., като неоснователен и до размера от 3000лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 500 лева, считано от 24.08.2020г. до
окончателното й изплащане.
С решението са отхвърлени предявените от М.А.Ш. искове срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр.София, искове с правно основание чл.284, ал.1
от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение:
3. в размер на 8 000 лв., за претърпени от него
неимуществени вреди за времето на престоя му в ЗОЗТ „Черна гора“ за
периода от 05.08.2009г. до 28.11.2010г.,
поради погасяването на вземането по предявения иск по
давност, като за периода от 01.04.2009г. до 04.08.2009г. и за периода от
29.11.2010г. до 19.11.2011г. искът е отхвърлен като недоказан;
4. в размер на 3 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди за времето на престоя му
в Ареста гр.Стара Загора за периода 08.08.2013г. до 11.08.2013г., като
недоказан.
Със същото решение Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София е осъдена да заплати на М.А.Ш. разноски в размер на 10
лева, както и съдебно деловодни разноски на пълномощника на ищеца адв.Г.Г.М.,
съобразно с уважената част на исковете в размер на 70 лева.
В жалбата на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София се сочи, че важен фактор, заедно с материалните условия,
е режимът на изтърпяване на наказанието, който в случая е „строг“ и „общ“, предвид
което изцяло на преценката на лишеният от свобода е било всеки ден във времето
от 06:00ч. сутрин до 20.00ч. вечер, да пребивава само в спалното помещение или
да се придвижва свободно във всички общи помещения, други спални помещения в групата,
двор на общежитието и др., както и да ползва неограничено и свободно санитарния
възел и течащата вода в общото санитарно помещение, разположено в коридора на
групата. Твърди се, че претенцията на Ш. за неоснователни действия на
затворническата администрация, поставящи го в унизителното положение да ползва
през нощта раздадени кофи и туби за удовлетворяване на физиологичните си нужди,
действително попада в квалификацията на нарушение на чл.3 от ЕКПЧ и на чл.3,
ап.2, т.3 от ЗИНЗС и следващите от такова нарушение неимуществени вреди се
предполагат по силата на презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Но в случая се
обосновава, че от ЗОЗТ „Черна гора“ е предоставена информация, че спалните
помещения и общежитието не са разполагали със самостоятелен санитарен възел до
01.09.2019г., което обаче съвсем не означавало, че в общежитието е бил въведен
ред за ползване на кофи и туби за тоалетни нужди през времето от 20:00ч. до
06:00ч., а напротив, в Докладна записка изх.№ 659/11.02,2021г. било посочено,
че и през тази част на денонощието е бил осигурен достъп до намиращите се в
салоните на всички групи общи санитарни възли, при необходимост. Алтернативно
се оспорва размера на присъденото обезщетение като се сочи, че в проведеното
първоинстанционно производство от събраните писмени доказателства е установено,
че пребиваването на Ш. *** е поредното такова, като е логично в случай, че лишения
от свобода се е чувствал толкова унизен и че битовите условия са толкова
неблагоприятни за него, същият да коригира престъпното си поведение, а не да
продължи да извършва престъпления, които отново да го връщат в тези условия.
Сочи се, че по делото нямало данни за по-добри условия на живот на лишеният от
свобода извън затворническото общежитие, което наред с факта, че Ш. не постъпвал
за първи път в ЗОЗТ „Черна гора“, изключвало наличието на стрес и страдания,
водещи до дълбочинно засягане на психическата сфера, до разрушаването на цели
значими комплекси от създадени психоемоционални връзки, като по делото не се е
установило и увреждане на здравето на Ш. в резултат на битовите условия в общежитието.
Заявява се, че по време на престоя в мястото за лишаване от свобода, Ш. бил на
пълна държавна издръжка и не е изразходвал никакви свои парични средства, за да
посреща своите основни жизнени потребности. По тези съображения се моли съда да
отмени оспореното решение в осъдителните части спрямо ГД „ИН“ или алтернативно
да намали размера на присъденото обезщетение.
В жалбата на М.А.Ш. е посочено, че първоинстанционният
съд е установил нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, като по същество не се оспорва приетото
от първоинстанционния съд, че тези нарушения се изразяват единствено в неосигуряване
на достъп до постоянно течаща вода и санитарен възел в килиите, както и тяхната
пренаселеност. С жалбата се оспорва само размера на присъденото обезщетение
като се обосновава, че същото е занижено и не кореспондира с критерия за
справедливост по чл.52 от ЗЗД. Сочи се, че не са взети в достатъчна степен
продължителния период, през който Ш. е престоял в пенитенциарното заведение,
както и кумулативното наличие на няколко нарушения, извършени от органите на
затворническата администрация. Твърди се, че първоинстанционният съд е
установил, че лишеният от свобода е бил поставен при унизителни и нечовешки условия
за един продължителен период от около 1 800 дни, през които е установено
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, като за този период е присъдено обезщетение в общ
размер на 1 500 лева, а при изчисляване на средното обезщетение, което е
присъдено за един ден се установява, че то се равнява на 58 стотинки за всеки
изтърпян ден при посочените унизителни условия. В заключение се обоснова, че по
този начин съдът е постановил съдебен акт, който по никакъв начин не отговаря
на принципа на справедливост и справедливо репариране за понесените
неимуществени вреди. Моли се съда да отмени оспореното първоинстанционно решение
и да постанови друго, с което да уважи в цялост иска, предявен от М.А.Ш. срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
В съдебно заседание жалбоподателите не се явяват и не
изпращат представители.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез участващия по
делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните
жалби и моли съда да остави в сила решението на АС – Стара Загора.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218,
ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационните жалби са подадени в законово установения
срок, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и са
процесуално допустими.
По основателността им настоящият състав приема
касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за
неоснователна, а касационната жалба на М.А.Ш. за частично основателна предвид
следните съображения:
Производството пред Административен съд – Стара Загора
се е развило по реда на чл.203 и сл.
от АПК, вр. чл.285,
ал.1, вр. чл.284, ал.1
от ЗИНЗС по искова молба на М.А.Ш., изтърпяващ наказание „лишаване
от свобода“ в Затвора – Стара Загора, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, с която са предявени искове за присъждане на обезщетение в
следните размери: за сумата от 8 000 лв., за претърпени от Ш. неимуществени
вреди за времето на престоя му в ЗОЗТ „Черна гора“ за периода от 01.04.2009г.
до 19.11.2011г.; за сумата от 15 000 лева, за присъждане на парично обезщетение
за претърпени неимуществени реди за времето на престоя му ЗОЗТ „Черна гора“ за
периода от 11.08.2013г. до 30.06.2017г.;
за сумата от 3000 лева, представляваща парично обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди от престоя му ЗОЗТ „Черна гора“ за периода 01.04.2018г.
до 24.08.2020г. и за сумата от 3000 лева, представляваща парично обезщетение за
претърпени от М.Ш. неимуществени за престоя му в Ареста – гр.Стара Загора за
периода от 08.08.2013г. до 11.08.2013г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главниците.
Незаконосъобразната административна дейност, на която се основават исковите
претенции, се изразявала в неосигуряване на задържаното лице на минимално
изискуемата свободна жилищна площ в ЗОЗТ „Черна гора” за трите периода, която
не надхвърляла 3 кв.м., като в килиите липсвало вентилация, нямало и санитарен
възел в тях, а през нощта килиите са заключвали и се използвали кофи и туби за
задоволяване на физиологичните си нужди. Санитарните възли вътре в килиите били
изградени едва през 2019г., а дотогава общата тоалетна била в лошо състояние,
неподдържана и мръсна, а плочките били изпочупени; банята до ремонта била със
счупени прозорци, а в нея имало неработещи душове и лишените от свобода се
къпели в бетонни корита; нямало достатъчно светлина в килиите поради малкия
размер на прозореца; изолация на външните стени на килиите липсвала до ремонта
през 2019г., вследствие на което отоплението било много лошо и поради ниските
температури в стаята ищецът не можел да заспи; не му били осигурявани одеяла и
завивки; мебелировката в килията била оскъдна; липсвали достатъчно шкафове,
маси и столове за затворниците; малкото
мебели, които били налични били изтърбушени и потрошени; в килиите имало
дървеници и хлебарки, мухъл и плесен, мишки и плъхове; спрямо ищеца не се била
водила никаква корекционна работа и това довело до поведенческа и личностна
криза; храната била с много лошо качество, рядко получавали плодове, яйца или
млечни продукти; лишеният от свобода нямал достъп до течаща вода в килиите. По
отношение на Ареста в гр.Стара Загора за исковия период се твърди, че санитарно
битовите условия били лоши; не му било предоставено достатъчно жилищно
пространство; килиите имало плесен, мухъл и дървеници; не му била осигурявана
достатъчно слънчева светлина; нямал самостоятелен санитарен възел в килиите,
като достъпът до тоалетните бил ограничен през нощта, когато са раздавани кофи
и туби за задоволяване на физиологичните нужди на лишените от свобода. По тези
съображения се сочи, че бил нарушен чл.3 от ЗИНЗС вследствие на бездействието
на администрацията на ЗОЗТ „Черна гора” и Ареста гр.Стара Загора.
Предвид обстоятелствата, изложени в исковата молба,
становищата и исканията на страните, съдът е събрал относимите към предмета на
спора доказателства и е изяснил фактическата обстановка. С решението си по
делото административният съд е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – гр.София да заплати на М.А.Ш.:
1. обезщетение за претъпените от него неимуществени
вреди от престоя му в ЗОЗТ „Черна гора“ за периода от 30.12.2013г. до
30.06.2017г. в размер на 1000 лева, като е отхвърлен иска за периода от
11.08.2013г. до 29.12.2013г. и до размера до 15 хиляди лева, като
неоснователен, ведно със законната лихва върху главницата от 1000 лева, считано
от 24.08.2020г. до окончателното й изпащане;
2. обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди за престоя му в ЗОЗТ „Черна гора“ за периода 09.05.2018г. до 01.09.2019г.
в размер на размер на 500 лева, като е
отхвърлен иска за периодите от 01.04.2018г. до 04.05.2018г. и за периода от
01.09.2019г. до 24.08.2020г., като неоснователен и до размера от 3000лв., ведно
със законната лихва върху главницата от 500 лева, считано от 24.08.2020г. до
окончателното й изплащане;
С решението са отхвърлени предявените от М.А.Ш. срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, искове с правно основание
чл.284, ал.1
от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение:
3. в размер на 8 000 лв., за претърпени от него
неимуществени вреди за времето на престоя му в ЗОЗТ „Черна гора“ за периода от
05.08.2009г. до 28.11.2010г., поради погасяването
на вземането по предявения иск по давност, като за периода от
01.04.2009г. до 04.08.2009г. и за периода от 29.11.2010г. до 19.11.2011г. иска
е отхвърлен като недоказан;
4. в размер на 3 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди за времето на престоя му
в Ареста гр.Стара Загора за периода 08.08.2013г. до 11.08.2013г., като
недоказан.
С решението Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София е осъдена да заплати на М.А.Ш. разноски в размер на 10
лева, както и съдебно деловодно разноски на пълномощника на ищеца адв.Г.Г.М.,
съобразно с уважената част на исковете в размер на 70 лева.
В съдебното решение е обосновано, че от събраните по
делото писмени и гласни доказателства е установено, че с първия предявен иск се
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от
01.04.2009г. до 19.11.2011г., като съгласно обстоятелствената част и петитума
на подадената от М.Ш. искова молба, релевираното като основание на исковата
претенция нарушение на чл.3, ал.1
във вр. с ал.2 от ЗИНЗС,
се изразява в поставянето на ищеца в неблагоприятни условия при изпълнение на
наказанието му лишаване от свобода в ЗОЗТ „Черна гора” от гледна точка на
неосигуряване на лишения от свобода лице на изискуемата се минимална квадратура
свободна жилищна площ и санитарно битови условия. От доказателствата е
установено също, че през периода 05.08.2009г. – 28.11.2010г., ищецът М.Ш. ***,
където е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“, изразяващи се в липса на минимално изискуемата се
свободна жилищна площ, липса на тоалетна и баня, наличието на хлебарки и
дървеници. Прието е, че условията, в които е бил поставен ищецът при
пребиваването му в ЗОЗТ „Черна гора“ при Затвора гр.Стара Загора за период от
около година и четири месеца, предвид кумулативния им ефект, липса на течаща
вода, тоалетни и минимална жилищна площ, несъмнено са причинили на М.Ш.
неудобства, които надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наказанието
и които са довели до понесени от него трудности, до негативни емоционални
преживявания и страдания, които съдът е квалифицирал като претърпени
неимуществени вреди за периода от 05.08.2009г. до 28.11.2010г., но за този
период исковата претенция за присъждане на обезщетение се явявала погасена по давност, поради което е отхвърлена, като
искът е отхвърлен и за периодите от 01.04.2009г. до 04.08.2009г. и от
29.11.2010г. до 19.11.2011г., тъй като в тези периоди не се установило ищецът
да е бил настанен в ЗОЗТ „Черна гора”.
По отношение на предявения иск
на Ш. за претърпени неимуществени вреди за периода 11.08.2013г. до 30.06.2017г.
за сумата в размер на 15 000 лева са приети за доказани липсата на
минимално изискуема свободна жилищна площ и неосигуряване в спалните помещения
тоалетни и умивалник, като след 20 часа до сутринта ищецът е ползвал кофи и
туби. Според съда тези условия, в които е бил поставен лишения от свобода при
пребиваването му в ЗОЗТ „Черна гора“ при Затвора – гр.Стара Загора за период от
около три години и шест месеца, предвид кумулативния им ефект, са причинили на М.Ш.
неудобства, които надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на мярката и
които са довели до понесени от него трудности, до негативни емоционални
преживявания и страдания, които следва да бъдат квалифицирани като претърпени
неимуществени вреди за периода от 30.12.2013г. до 31.06.2017г., като искът за
периода от 11.08.2013г. до 29.12.2013г. е отхвърлен, тъй като в тези период не
се установило ищецът да е бил настанен в ЗОЗТ „Черна гора“. На основание разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД съдът е определил обезщетение за този период за претърпени
неимуществени вреди в размер на 1000 лева, като искът е отхвърлен до
претендирания размер до 15 000 лева и за периода от 11.08.2013г. до
29.12.2013г. като недоказан.
По отношение за предявения иск за претърпени
неимуществени вреди за периода от 01.04.2018г. до датата на подаване на
исковата молба в съда в размер на 3000 лева, е счетено, че същия се явява
частично основателен за периода от 09.05.2018г. до 01.09.2019г, като не се
установило Ш. да е бил настанен в общежитието за периода от 01.04.2018г. до
08.05.2018г. От събраните по делото доказателства съдът е достигнал до извод,
че условията, в които е бил поставен лишеният от свобода при пребиваването му в
ЗОЗТ „Черна гора“ при Затвора гр.Стара Загора за периода от 09.05.2018г. до
01.09.2019г. (около година и четири месеца), при липса на течаща вода, тоалетни
и минимална жилищна площ, несъмнено са му причинили неудобства, които
надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на мярката и които са довели до
понесени от него трудности, до негативни емоционални преживявания и страдания,
които следва да бъдат квалифицирани като претърпени неимуществени вреди. На
основание чл.52 от ЗЗД съдът е определил на лишеният от свобода парично
обезщетение в размер на 500 лева, като е отхвърлил иска в претендирания размер
от 3000 лева и за периода от 01.04.2018г. до 08.05.2018г. като недоказан.
В заключение
първоинстанционният съд е посочил, че не са събрани доказателства Ш. да е бил
настанен в Ареста гр.Стара Загора за претендирания от исковата молба период от
08.08.2013г. до 11.08.2013г., поради което този иск е отхвърлен като недоказан.
Съдът е постановил и осъждане на ответника да заплати на ищеца и законната
лихва върху уважения размер на главниците от датата на подаването на исковата
молба в съда – 24.08.2020г. до окончателното им изплащане.
Решението на АС – Стара Загора е валидно, допустимо,
но частично неправилно, като постановено в
противоречие на съдебния акт с материалноправните разпоредби.
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното. В разглеждания случай, съдът е
изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за
правилното решаване на спора доказателства при приложението на чл.284, ал.3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване
разпоредбата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи. Пред първоинстанционния съд са
предявени четири обективно съединени иска, а именно: 1. за сумата от 8 000 лв.,
за претърпени от Ш. неимуществени вреди за времето на престоя му в ЗОЗТ „Черна
гора“ за периода от 01.04.2009г. до 19.11.2011г.; 2. за сумата от 15 000 лева,
за присъждане на парично обезщетение за претърпени неимуществени реди за
времето на престоя му ЗОЗТ „Черна гора“ за периода от 11.08.2013г. до 30.06.2017г.; 3. за сумата от 3000 лева,
представляваща парично обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
от престоя му ЗОЗТ „Черна гора“ за периода 01.04.2018г. до 24.08.2020г. и 4. за
сумата от 3000 лева, представляваща парично обезщетение за претърпени от М.Ш. неимуществени
за престоя му в Ареста гр.Стара Загора за периода от 08.08.2013г. до
11.08.2013г.
Настоящият състав споделя развитите от първоинстанционния
съд доводи за наличие на нарушение на чл.3
от ЗИНЗС, изразяващо се в неосигуряването на минимална жилищна площ от 4 кв.м.
за периодите от 30.12.2013г. – 30.06.2017г. и 09.05.2018г. – 01.09.2019г. при
пребиваването на ищеца в ЗОЗТ „Черна гора“ при Затвора – Стара Загора и неосигуряване
на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за същите периоди и на
същото място за времето от 20:00 часа до 06:00 часа за всеки от дните. Споделят
се и мотивите на първоинстанционния съд за частична доказаност на първият
предявен иск и отхвърлянето му – за периода 05.08.2009г. – 28.11.2010г. – поради
погасяването му по давност, а за периодите 01.04.2009г. до 04.08.2009г. и
29.11.2010г. до 19.11.2011г. – поради недоказаност, тъй като в тези периоди не
се е установило ищецът да е пребивавал в ЗОЗТ „ Черна гора“; за частична
недоказаност на втория предявен иск за периода 11.08.2013г. – 29.12.2013г., тъй
като в този период не се е установило ищецът да е пребивавал в ЗОЗТ „Черна
гора“; за частична недоказаност на третия обективно съединен иск за периодите
от 01.04.2018г. – 04.05.2018г. и 01.09.2019г. – 24.08.2020г.; както и за
отхвърлянето на четвъртия иск за периода 08.08.2013г. – 11.08.2013г., като
изцяло недоказан, поради това, че не е установено през този период ищецът да е
бил настанен в Ареста – Стара Загора. Следва да се отбележи изрично, че
възражения в тази насока в касационната жалба на лишения от свобода не се
съдържат и не се оспорва отхвърлителната част от обжалваното съдебно решение, а
се претендира единствено присъждане на по-висок размер на обезщетение за тези
периоди, за които е установено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
При определяне размера на дължимото обезщетение обаче
преценката на съда е неправилна, тъй като присъденият размер е занижен и не
отговаря на критериите за справедливост, определени в нормата на чл.52 от ЗЗД,
както и на формираната съдебна практика на ЕСПЧ по дела, от категорията на
разглежданото. Относително дългия период на поставяне на лишеният от свобода
при неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието му, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ и неосигуряване на постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода (всеки ден от 20:00 часа до 06:00 часа) – 1 278
дни през първия период на увреждането и 480 дни – през втория (общо 1 758
дни), обуславя съществен интензитет на понесените неимуществени вреди. Също
така при определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази и актуалната
практика на ЕСПЧ, свързана с установени нарушения на чл.3 от Конвенцията за
защита на правата на човека, която практика главно е формирана поради присъждане
на прекалено нисък размер на обезщетение от националните съдилища спрямо лишените
от свобода. От друга страна следва да се има предвид, че данните по делото
сочат, че М.Ш. не за първи път пребивава в затворническите условия, поради
което интензитетът на влияние на тези неблагоприятни условия вече не е така висок, както е, когато наказаният за първи
път се привежда в такъв тип заведения. Освен това, следва да се съобрази, че
периодите, през които е установено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, касаят „общ“ и
„строг“ режим на изтърпяване на наказанието. Последното означава, че лишеният
от свобода е поставен при неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“, изразяващи се в неосигуряване на постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода за 10 часов период от време през денонощието – от
20:00 часа до 06:00 часа, като през останалата част от денонощието лишеният от
свобода е имал възможност да ползва неограничено такива, т.е. това обстоятелство
също не е от естество да обуслови толкова съществен интензитет на понесените
вреди. С оглед всички тези съображения съдът намира, че справедливо обезщетение
се явява такова в размер на 5 100 лева за периода 20.12.2013г. до
30.06.2017г. и 1 900 лева за периода 09.05.2018г. до 01.09.2019г. Според
настоящият съдебен състав обезщетение в тези размери е достатъчно, за да
обезщети вредите, произтичащи от нарушение на забраната за поставяне в лоши
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ по смисъла на чл.3
от ЗИНЗС, като се съобрази конкретиката на разглеждания случай.
В заключение съдът следва да изложи съображения по
отношение на доводите от касационната жалба на ГД ИН, които намира за
неоснователни, поради следните съображения: за периодите на претърпените
увреждания лишеният от свобода М.А.Ш. е пребивавал в Затворническо общежитие от
закрит тип, като е изтърпявал наказанието „лишаване от свобода“ при „общ“ и
„строг“ режим. Съгласно разпоредбите на чл.52, т.2 и чл.53, т.2 от ППЗИНЗС, лишените от свобода на общ и строг режим се
настаняват в помещения, които в заведенията от закрит тип през нощта се
заключват. Според чл.20 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения. Съдържанието на посочените норми налага
извод, че изискването към пенитенциарното заведение, в което е бил настанен Ш.
през процесния период, е да осигури постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода в самото спално помещение, поради заключването му през нощта, а не
евентуално да осигурява на лишените от свобода достъп до такива само при
необходимост. Това изискване не е спазено, поради което и правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
Неоснователен е и довода, че щом Ш. се е чувствал
унизен от неблагоприятните условия в ЗОЗТ „Черна гора“, е следвало да коригира
поведението си, а не да продължава да извършва престъпления, които отново го
връщат в тези условия. Изпълнението на всяко едно наказание е насочено към
постигането на целите на закона, като са въведени изисквания за осигуряване на
условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и
зачитане на правата и достойнството им. Тези изисквания са залегнали като
основни принципи в Конвенцията за правата на човека, без да се прави разлика
дали се касае лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ за първи или
пореден път, като последното би могло да се прецени при определяне на
интензитета на влияние на неблагоприятните условия върху отделния лишен от
свобода. Освен това и самата Държава има задължение да гарантира, че лишеният
от свобода ще бъде задържан в място, където условията следва да са съвместими с
човешкото му достойнство, като начинът и методът на изпълнение на наложеното му
наказание не следва да го подлага на мъки или изпитания, надхвърлящи
неизбежното страдание, свързано със задържането.
В разглеждания случай действително М.Ш. е постъпвал в
пенитенциарното заведение няколкократно, но това обстоятелство не изключва изначално
наличието на стрес и страдания, както се твърди в касационната жалба, тъй като
настъпването на такива е презумирано в текста на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, а
липсата им следва да бъде доказана, което в случая не е направено от ответника
в първоинстанционното производство. Отсъствието на конкретно увреждане на
здравето вследствие от незаконосъобразната административна дейност на органите
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, както и обстоятелството, че по
време на престоя си мястото за лишаване от свобода Ш. е бил на пълна държавна
издръжка и не е изразходвал никакви свои парични средства, за да посреща своите
основни жизнени потребности, не изключва отговорността по чл.3 от ЗИНЗС и не е
предпоставка за определяне на обезщетение в по-нисък размер, в каквато насока е
и последното от възраженията от касационната жалба.
С оглед всички изложени съображения решението на
първоинстанционния съд в отхвърлителната му част за сумата над 1 000 лева до
сумата от 5 100 лева за периода 30.12.2013г. – 30.06.2017г., както и за
сумата над 500 лева до сумата от 1 900 лева за периода 09.05.2018г. –
01.09.2019г., следва да бъде отменено и вместо него Административен съд – Стара
Загора, тричленен състав, при условията на чл.222, ал.1 от АПК, следва да
постанови друго по съществото на спора, с което да осъди
ГДИН да заплати на М.А.Ш. обезщетение за неимуществени вреди от престоя му в
ЗОЗТ „Черна гора“ в размер на още 4 100 лева за първия период и на още 1
400 лева за втория период.
Касационната жалба на М.А.Ш. срещу останалата част от
отхвърлителните диспозитиви на съдебното решение е неоснователна, а съдебното
решение в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Стара
Загора, тричленен състав
ОТМЕНЯ Решение № 88/10.03.2021г.,
постановено по административно дело №518 по описа за 2020г. на Административен
съд Стара Загора в частта му, в
която искът на М.А.Ш. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от престоя му ЗОЗТ „Черна
гора“ за периода от 30.12.2013г. до
30.06.2017г., е отхвърлен за сумата над 1 000 (хиляда) лева до сумата от 5 100 (пет хиляди и сто) лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 24.08.2020г. до
окончателното й изплащане и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
гр.София да заплати на М.А.Ш. сумата от още
4 100 (четири хиляди и сто) лева
обезщетение за неимуществени вреди от престоя му ЗОЗТ „Черна гора“ за периода
от 30.12.2013г. до 30.06.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на исковата молба – 24.08.2020г. до окончателното й
изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 88/10.03.2021г.,
постановено по административно дело №518 по описа за 2020г. на Административен
съд Стара Загора в частта му, в
която искът на М.А.Ш. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ -
гр.София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от престоя му ЗОЗТ
„Черна гора“ за периода за периода 09.05.2018г. до 01.09.2019г., е отхвърлен за
сумата над 500 (петстотин) лева до сумата от 1 900 (хиляда и деветстотин) лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 24.08.2020г. до окончателното й изплащане и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
гр.София да заплати на М.А.Ш. сумата от още
1 400 (хиляда и четиристотин) лева обезщетение за неимуществени вреди от
престоя му ЗОЗТ „Черна гора“ за периода от 09.05.2018г. до 01.09.2019г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба –
24.08.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 88/10.03.2021г., постановено по административно дело №518 по
описа за 2020г. на Административен съд Стара Загора в останалата му част.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.