Решение по дело №351/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.280 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Н. отдел „Рибарство и контрол Западна България“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури“ чрез главен юрисконсулт И. П. против Решение № 33 от 02.04.2024 година, постановено по АНД № 39 по описа за 2024 година на Районен съд- Р.*.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление №14-14 от 12.01.2024 година, издадено от началник отдел „Рибарство и контрол- Западна България“ – [населено място] към главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури“ със седалище [населено място], с което на основание чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.70, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети 1 брой риба от вида „шаран“ с тегло от 5,010 кг и 1 брой риба от вида „каракуда“ с тегло 1,800 кг, върнати обратно във водата от проверяващите - мъртви.

Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно, процесуално незаконосъобразно и необосновано, постановено при неизяснена за съда фактическа обстановка. По същество излага доводи за това, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал свидетелските показания на един свидетели и необосновано е игнорирал свидетелските показания на контролните органи, с което според касационният жалбоподател съдът е допуснал нарушение, което е довело и до постановяването на този съдебен акт, със съответния правен резултат. С оглед на подробно изложени мотиви в тази посока, касаторът е поискал от съда да постанови решение, с което да бъде отменен първоинстанционният съдебен акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от нов съдебен състав.

Касационната жалба е връчена на ответника - Н. В. А., който в срока по чл.213а, ал.4 от АПК е депозирал отговор, в който оспорва същата като неоснователна.

В проведеното съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован не се явява, представлява се от юрисконсулт П., който поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебно решение, с което решението на районния съд да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Ответникът по касационната жалба - Н. В. А., редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Г. Б. от Адвокатска колегия - П., който оспорва жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направени по делото разноски, за което прилага списък.

В проведеното на 24.06.2024 година представителят на Окръжна прокуратура - П. предлага оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

А. съд - Перник, в настоящият касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

След извършена проверка в пределите на чл.218, ал.2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба, но същото е неправилно, а основанията за това са следните:

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0031056 от 11.10.2023 година, съставен от М. В. А. на длъжност: старши специалист РК „ЗБ“, сектор Благоевград и в присъствието на свидетеля А. Т. на длъжност: специалист РК „ЗБ“, сектор Б. е установено, че на 11.10.2023 година в 12:30 часа на яз. П. лицето Н. В. А. извършва любителски риболов посредством 3 броя въдици потопени във водата и под негов контрол и в работно положение лицето е задържало два броя риба, като едната е от вида „шаран“, а другата от вида „каракуда“. Н. язовир П. е забранено задържането на риба целогодишно със заповед, издадена от министъра. Така описаното деяние е квалифицирано от страна на актосъставителя като нарушение на разпоредбата на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА. Н. основание чл.90, ал.1 от ЗРА са иззети следните видове риба: 1 броя риба от вида „шаран“ с тегло от 5,010 кг и 1 брой риба от вида „каракуда“ с тегло от 1,800 кг. АУАН е връчен на нарушителя на 11.10.2023 година, който го е подписал с възражение, с което е заявил, че в момента на проверката е ловял с два броя въдица и служителите на ИАРА са донесли с колата два броя торби, като твърдели, че рибата е негова /лист 10 от АНД № 39/2024/.

Издадено и Наказателно постановление № 14-14 от 12.01.2024 година от началник отдел „Рибарство и контрол - Западна България“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, в което е възприета описаната вече фактическа обстановка, но така също е посочено, че служителите на ИАРА, прикрити в храстите, в непосредствена близост до местонарушението, в продължение на повече от 3 часа наблюдавали как Н. А. оставял всяка уловена от него и от втория нарушител В. А. В. риба в багажника на колата си, която била [Марка], модел „ Е 124“, с рег. № [рег. номер]. Рибата се извозвала на около 1 км. над язовира, където автомобилът се спира и нарушителят навлиза на около 50 м. в гориста местност и закача на един клон на дърво всяка уловена риба, поставена в найлонова торба. Тази процедура се повторила четири пъти с четири уловени от нарушителите риби. С това наказателно постановление на основание чл. 70, ал.1 от ЗРА на Н. В. А. с [ЕГН] и с адрес: [населено място], [улица]му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено административно нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е отнета 1 брой риба от вида „шаран“ с тегло 5, 010 кг. и 1 брой риба от вида „каракуда“ с тегло 1,800 кг, върната обратно във водата – мъртва. Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 22.01.2024 година /лист 8 от АНД № 39/2024/.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд- Радомир, който с Решение № 33 от 02.04.2024 година, постановено по АНД № 39 по описа за 2024 година го е отменил изцяло. За да постанови този резултат районният съд, след събиране и анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства е приел, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение. Приел е, че издаденото наказателно постановление е неправилно, тъй като описаното в него деяние не е доказано, като е кредитирал показанията на свидетелите Е. Ж. и А. А., тъй като са били по-преки и непосредствени. С тези доводи е отменил оспореното наказателно постановление.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от страна на Районен съд - Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

В настоящият случай спорът се свежда до това да бъде установено, дали от страна на ответника по касационната жалба е била нарушена разпоредбата на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА, респективно дали правилно е била ангажирана неговата административно наказателна отговорност и в съответствие с това, дали на основание чл.70, ал.1 от ЗРА правилно му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

Разпоредбата на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА предвижда, че министъра на земеделието и храните съгласувано с министъра на околната среда и водите определя временни забрани за стопански и любителски риболов във водни обекти по чл.3, ал.1, т.1 и т.2 или определени зони от тях за опазване на популациите от риба и други водни организми, а съобразно чл.70, ал.1 от ЗРА, който лови риба и други водни организми в период на забраната по чл.30, ал.3, т.1 и ал.4 и 5 и чл.32, ал.1 се наказва с глоба от 1 500 до 3000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.

По делото не е спорно, че язовир Пчелина е воден обект по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от ЗРА. Със Заповед № РД-09-89 от 03.02.2022 година на министъра на земеделието /лист 15 от КАНД № 39/2024/ е забранено извършването на риболов през 2022, 2023 и 2024 година в рибностопанските обекти по чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от ЗРА. Също така с тази заповед в т.4.1 е посочено, че се забранява риболовът с всякакъв вид риболовно уреди и средства в участъците на реките и водните обекти, както следва: язовир П. - участъкът от устието на р. С., включващ заливите затворени между точки с координати: 42.523183° N, 22.872267°Е – 42.526133°N, 22.867633°Е и 42.525983°N, 22.888417°N, 22.887950°Е, но освен това следва да се вземе предвид и забраната, която е въведена в т.4.3, а именно че се забранява през периода 2022-2024 година, при извършване на любителски риболов, задържането на улова от всички видове риба в следните обекти: язовир Пчелина, област Перник, извън участък посочен в т.4.1, в който уловът е изцяло забранен.

Настоящият касационен състав не се солидизира с направените от страна на районния съд правни изводи за липса на достатъчни доказателства досежно вмененото административно нарушение. Напротив, в хода на съдебно следствие, а така също и в хода на самото административнонаказателно производство са събрани достатъчно доказателства, на които съдът дава вяра и които са достатъчни, за да обосноват преценка за реализиране на състава на твърдяното нарушение. В тази връзка, следва да се посочи, че необосновано съдът е игнорирал свидетелските показания, дадени от актосъставителя и свидетеля на установяване на нарушението, а така също и на полицейския служител. Същите са последователни, обективни и безпристрастни и въз основа на тях по категоричен начин се установява, че на 11.10.2023 година в 12:30 часа в землището на [населено място], на място с GPS координати: 42°31¢N 22°5201E Н. В. А. е извършвал любителски риболов, посредством 3 броя въдици, потопени във водата в работно положение и контролирани със съзнателни действия, в следствие на което от страна на лицето били уловени и задържани 1 броя риба от вида „шаран“ с тегло 5,010 кг. и 1 броя вида от вида „каракуда“ с тегло 1,800 кг. С това си деяние, ответникът по касационната жалба е реализирал съставът на чл.70, ал.1 от ЗРА, тъй като е осъществявал улов на риба в период, в който е действала забрана за това.

С оглед на горното правилно административнонаказващият орган на основание чл.70, ал.1 от ЗРА е наложил наказание „глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. Наложеното с наказателното постановление наказание е в съответствие и с разпоредбите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН, поради което наказателното постановление следва да бъде законосъобразно. Наложеното административно наказание е в минимален размер с оглед на нормата на чл.70, ал.1 от ЗРА, поради което не може да се намали размерът на „глобата“, съобразно разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН и предвид забраната за определяне на наказание под предвидения най-нисък размер. Правилни са и изводите за приложение на разпоредбата на чл.90, ал.1 от ЗРА относно отнемането в полза на държавата на уловената риба.

Касационната жалба е основателна, поради което на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК първоинстанционното съдебно решение следва да се отмени, като се постанови ново по същество, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.

Относно разноските:

При този изход на делото право на съдебни разноски има касаторът, но предвид липсата на претенция от страна на процесуалния му представител за присъждане на такива, съдът не дължи произнасяне. При този изход на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебни разноски следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, настоящият касационен състав на А. съд- Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 33 от 02.04.2024 година, постановено по АНД № 39 по описа за 2024 година на Районен съд - Радомир, К. В. Н. П.:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №14-14 от 12.01.2024 година, издадено от началник отдел „Рибарство и контрол - Западна България“ – [населено място] към главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури“ със седалище [населено място], с което на основание чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.70, ал.1, във вр. с чл.30, ал.3, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено административно нарушение и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети 1 брой риба от вида „шаран“ с тегло от 5,010 кг и 1 брой риба от вида „каракуда“ с тегло 1,800 кг, върнати обратно във водата от проверяващите - мъртви.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.