№ 351
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Въззивно гражданско
дело № 20221100513615 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението ЗАД „ОЗК - З.“ АД
срещу постановление на частен съдебен изпълнител М.Д., постановено на 14.10.2022 г., по
изп.д. № 20227870400142 по описа на ЧСИ М.Д., с район на действие СГС, с което
съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност
разноските, дължими на взискателите за заплатено адвокатско възнаграждение, както и за
такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ.
Жалбоподателят счита, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са
прекомерно завишени, доколкото производството не се отличава с фактическа и правна
сложност, като в него упълномощения от взискателите адвокат е извършил едно единствено
процесуално действие по подаване на молбата за образувано на изпълнителното
производство. С оглед на това посочва, че присъденото в полза на тази страна адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, определен в чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., който възлиза на 200 лв., а не при съобразяване на размера по
чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Счита, че не е определен правилно и размера на
таксата, начислена по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, чието заплащане е възложено за сметка на
длъжника.
В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е
неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
1
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес от
обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението
в производството по изп.д. № 20227870400142 по описа на ЧСИ М.Д., с район на действие
СГС. Поради изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
От представените материали по изп.д. № 20227870400142 по описа на ЧСИ М.Д., с
район на действие СГС, е видно, че същото е образувано по молба на взискателите О.Р.О.,
А.Р. О., Р.И.О. и Р.Р.О. срещу длъжника ЗАД „ОЗК - З.“ АД за събиране на сумите,
присъдени в полза на всеки от тях с изпълнителен лист от 26.09.2022 г., издаден по т.д. №
89/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – гр. Ловеч.
Установява се и това, че по изпълнителното дело всеки от четиримата взискатели е
представляван от адвокат П.К., като в хода му и преди изпълнителното производство да
бъде приключено са представени доказателства, че те са заплатили в полза на
упълномощения адвокат възнаграждение в общ размер от 1 620 лв. Това се доказва от
договора за правна защита и съдействие, който е сключен на 26.09.2022 г. между адвоката и
четиримата взискатели. Договорът е подписан от адвокат К., която е кредитор на
задължението за получаване на възнаграждение и с изявление, направено в неговото
съдържание е удостоверила факта, че сумата от 1 620 лв. е заплатена в брой при
подписване на договора.
Длъжникът е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
така заплатеното в полза на процесуалния представител на взискателите адвокатско
възнаграждение, което е оставено без уважение от съдебния изпълнител, който е счел, че не
са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдебният изпълнител съответно съдът в
производството по обжалване на акта на съдебния изпълнител не могат да присъждат
разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното
производство в размер по - нисък от минимално определения такъв съгласно чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, а именно под размера за съответния вид работа, предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /Наредбата/.
В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е
настоящия, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от
Наредбата в редакцията на нормата, която е била действаща към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие от 26.09.2022 г., както и на извършване на
плащането на уговореното адвокатско възнаграждение /в тази насока е практиката на ВКС -
Определение № 499/ 19.07.2019 г., постановено по ч. т. д. № 3019/2018 г. по описа на ВКС,
II т.о./. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита
и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за
2
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, което с оглед размера
на вземането на всеки от взискателите е в размер на 1/2 от възнаграждението, посочено в чл.
7, ал. 2, т. 2 - 7 от Наредбата / чл. 10, т. 2 от Наредбата/.
От договора за правна защита и съдействие от 26.09.2022 г. се установява, че на
адвокатa е възложено да извършва всички правни действия по процесуално
представителство по изпълнителното производство, което включва както действия по
неговото образуване, така и действия по процесуално представителство по това
изпълнително дело, които по своя характер са такива, които имат за цел да бъде постигнато
удовлетворяване на паричното вземане. Ето защо и минималният размер на
възнаграждението, което се следва на адвоката, е този по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата. В
случаите на повече от един взискатели по едно изпълнително производство възникват
отделни процесуални правоотношения между всеки един взискател и длъжника за събиране
на присъдените в полза на конкретното лице парични вземания. Ето защо и по процесното
изпълнително дело са възникнали отделни процесуални правоотношения между всеки един
от четиримата взискатели и длъжника за събиране на присъдената в полза на всеки от тях
парична сума. Всеки от взискателите има право да упълномощи адвокат, който да го
представлява по възникналото между него и длъжника процесуално правоотношение по
принудително събиране на присъдената в негова полза сума. Именно това свое право са
упражнили четиримата взискатели по изпълнителното дело като всеки от тях е
упълномощил адвокат К. да го представлява по делото. С оглед на това и минималното
възнаграждение, което се следва на адвоката трябва да се определи по всяко едно отделно
правоотноошение, което възниква между него и съответния взискател. При съобразяване на
това и на размерите по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата се налага изводът, че минималния
размер на адвокатското възнаграждение, който се дължи на адвокат К. за защита на
взискателя О.Р.О. е 655, 62 лв., за защита на взискателя А.Р. О. е 647, 50 лв., за защита на
взискателя Р.И.О. е 639, 38 лв. и за защита на взискателя Р.Р.О. е 639, 38 лв. или общо за
четиримата взискатели е в размер на 2581, 88 лв.
Предвид изложеното се налага изводът, че в случая в полза на четиримата взискатели
не може да се присъди адвокатско възнаграждение под 2581, 88 лв. без ДДС, която сума е
тази на минималното възнаграждение, без значение каква е правната и фактическа сложност
на делото и какви и колко процесуални действия е извършил упълномощеният от тях
адвокат за събиране на присъдените в тяхна полза суми. Претендираното от взискателите и
платено в полза на упълномощения от тях адвокат възнаграждение е по-ниско от тази сума,
поради което разноските за неговото заплащане не могат да бъдат намалени в хипотезата на
чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъдат възложени изцяло в тежест на длъжника. Предвид това,
че разноските за заплащане на адвокатско възнаграждение, които се възлагат в тежест на
длъжника, са изчислени правилно, то правилно е изчислен и размерът на дължимата такса
по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, която се определя от размера на цялото паричното вземане, което
подлежи на събиране, включително разноските, като от него съгласно изричната разпоредба
3
на тарифата се изключват само авансово платените такси, но не и разноските за адвокатско
възнаграждение, направени от взискателя, които длъжникът е длъжен да възмезди. Това
прави подадената частна жалба неоснователна.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от ЗАД „ОЗК - З.“ АД срещу
постановление на частен съдебен изпълнител М.Д., постановено на 14.10.2022 г., по изп.д.
№ 20227870400142 по описа на ЧСИ М.Д., с район на действие СГС, с което съдебният
изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност разноските,
дължими на взискателите за заплатено адвокатско възнаграждение, както и за такса по т. 26
ТТР към ЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4