РЕШЕНИЕ
№ 13866
гр. София, 11.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110100750 по описа за 2022 година
Ищецът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е..” АД е предявил
срещу ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „R......, регистрирано в
Окръжен съд на гр.Вайсбаден, Германия /District court Wiesbaden/, HRB 2188,
c адрес: ...., Germany, обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411 КЗ вр. чл. 105, ал. 1 от КМЧП за заплащане на сумата от
4 454.47 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение, ведно
със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на
исковата молба до пълното изплащане на сумата и с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 019.68 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 09.10.2019 г. до 09.01.2022 г. Претендира направените по
делото разноски и адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че на 27.06.2018 г. в Германия, Нойбрайсзахер щрасе
№44, 47138 Дуисбург, Фрийдрих Еберт-щрасе/Титан щрасе е възникнало
пътно-транспортно произшествие, при което лек автомобил с марка „Рено“,
немска регистрация, с рег.№ ...., управляван от Л. Т., излизайки от портал с
намерение да се включи в движението по пътното платно и поради
неспазване на правилата за движение по пътищата, реализира ПТП с
движещия се по пътното платно лек автомобил с марка „Мерцедес С320“, с
рег.№ ...., собственост на „НКС-Авто мечти“ ЕООД, с управител С. А., като
му нанася материални щети. За събитието е съставен протокол за ПТП от
27.06.2018 г. от полицейски инспектор на ПУ, инспекторат Север,
1
полицейски участък Мейдерих, Лоенгринщрасе 5, 47137 Дуисбург,
идентификатор на службата: 501127. От протокола е видно, че виновен за
горепосоченото ПТП е водачът на лек автомобил с марка „Рено“, немска
регистрация, с рег.№ ...., който е санкциониран на място от полицейския
служител с глоба в размер на 33 евро.
Поддържа, че лек автомобил с марка „Мерцедес С320“, с рег.№ .... е
застрахован по имуществена застраховка – „Каско” при
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е..” АД, със застрахователна полица
№ 00500100231991, валидна към момента на застрахователното събитие.
В изпълнение на задълженията си, произтичащи от договор за
застраховка „Каско на МПС“, ищецът е образувал преписка по щета №
**********/2018 г., като на 01.11.2018 г. с приемо-предавателен протокол лек
автомобил с марка „Мерцедес С320“, с рег.№ .... е предаден от сервиза,
извършил ремонта на собственика му, а стойността на извършения ремонт на
сумата от 4 445.57 лв. Сумата от 4 454.57 лв., представляваща стойността на
застрахователното обезщетение по щета № ********** е изплатена на „Барни
Ауто“ ЕООД по банков път, с преводно нареждане от 17.12.2018 г.
Поддържа, че ответникът е обезпечил гражданската отговорност (ГО)
на виновния за ПТП-то водач, управлявал лек автомобил с марка марка
„Рено“, немска регистрация, с рег.№.... Ищецът твърди, че след извършеното
плащане по имуществената застраховка се е суброгирал в правата на
застрахования и претендира сумата от 4 454.47 лв., представляваща дължимо
от ответника застрахователно обезщетение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „R...., е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма
на процесното ПТП, причинно-следствената връзка между настъпилите
увреждания по лек автомобил с марка „Мерцедес С320“, с рег.№ .... и
произшествието, както и виновното поведение на водача лек автомобил с
марка марка „Рено“, немска регистрация, с рег.№..... Навежда възражение за
съпричиняване. Заявява, че претендираният размер на застрахователното
обезщетение е прекомерен. Позовава се на давност. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
2
Установява се от представеното по делото съобщение за ПТП от
27.06.2018г. идентификатор на службата: 501127, съставено от полицейски
инспектор на ПУ, инспекторат
Север, полицейски участък Мейдерих, Лоенгринщрасе 5, 47137 Дуисбург, че
на 27.06.2018 г., около 23.54 часа в Германия, Нойбрайсзахер щрасе №44,
47138 Дуисбург, Фрийдрих Еберт-щрасе/Титан щрасе е възникнало пътно-
транспортно произшествие, между лек автомобил с марка „Рено“, немска
регистрация, с рег.№ ..., управляван от Л. Т., и лек автомобил с марка
„Мерцедес С320“, с рег.№ ...., управляван С. А.. От протокола е видно, че
виновен за ПТП е водачът на марка „Рено“, немска регистрация, с рег.
№.... който е санкциониран на място от полицейския служител с глоба в
размер на 33 евро.
Установява се от показанията на свидетеля С. С. А. (водач на лек
автомобил с марка „Мерцедес С320“, с рег.№ ....), че на 27.06.2018 г. при
движение в Германия, гр. Нойбрайсзахер, свидетелят управлявал лек
автомобил с марка „Мерцедес С320“, когато бил ударен от друг лек
автомобил, който излязъл от входа на една къща, като в резултат на ПТП-то
били причинени материални щети на автомобила му.
Застрахованият е уведомил на 06.08.2018 г. писмено ищеца за
настъпилото застрахователно събитие, по повод на което е била образувана
преписка по щета № **********. Към преписката са приложени още опис на
заключение по щета и калкулация, в които като стойност на ремонта е
посочена сумата от 4 454.47 лв.
Спорен по делото е и въпросът за размера на обезщетението за
имуществените вреди. В този аспект от заключението на изслушаната и
приета по делото САвТЕ, което заключение настоящият състав намира за
компетентно и обективно дадено се установява, че щетите по лек автомобил с
марка „Мерцедес С320“, с рег.№ .... са в причинно следствена връзка с
процесното ПТП, както и че стойността на щетата по средни пазарни цени е в
размер на 5 784.65 лв.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че на
16.04.2019 г. ищецът е изпратил до „Еврохелп България“ ЕООД писмо рег.№
РК-014-13676/16.04.2019 г., с опис и приложения за упражняване на регресни
права на ЗД „Е..“ АД, в т.ч. и по щета № **********, съгласно договорните
3
им отношения. На 13.08.2019 г. Еврохелп България“ ЕООД е отправил
претенции по щетата към „Авус България - регулиране на щети“ ЕООД в
качеството му на представител за уреждане на претенции в Република
България на немския застраховател ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„R....., който е отказал изплащането на претенцията по извънсъдебен ред.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
От събраните по делото доказателства е видно, че е налице частно-
правно отношение с международен елемент, което е свързано с две държави -
членки на ЕС. Относно хармонизирането на стълкновителните норми на
страните – членки на ЕС за приложимото право към извъндоговорни
задължения, е действащ Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година ("Рим II"), който съгласно чл.
288 от ДФЕС е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички
държави – членки. Съгласно чл. 4, § 1 от същия, приложимото право към
извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е
правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава
е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави
настъпват непреките последици от този факт. В случая приложимо е немското
материално право, доколкото там е настъпила пряката вреда.
Съгласно чл. 116 КМЧП, правото на увреденото или ощетеното лице да
предяви иск пряко срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се
търси, се урежда от правото, приложимо към задължението, произтичащо от
съответното извъндоговорно отношение, освен ако увреденото или ощетеното
лице е избрало да основе иска си на правото, приложимо към
застрахователния договор.
След анализ на документите, събрани по реда на Европейската
конвенция за обмен на правна информация между държави съдът приема
следното:
Правилата за поведение при движение по пътищата са нормативно
уредено в немския Правилник за движението по пътищата
(Strassenverkehrsordnung - StVO). Съгласно § 1, (1) от него - участието в
движението по пътищата се подчинява на изискването за взаимно
съобразяване. Всеки, който желае да навлезе в пътя от имот, от пешеходна
4
зона (знаци 242.1 и 242.2), от зона с ограничено движение (знаци 325.1 и
325.2) на пътя или от други части на пътя, или през спуснат бордюр, или
който иска да се приближи до пътя от ръба на пътя, трябва да се държи така,
че да изключи всякаква опасност за другите участници в движението; при
такава необходимост, трябва да бъде убеден (§ 10. изречение 1 от Правилника
за движение по пътищата (StVO).
Съгласно § 18 (1) изречение 1 от Закона за движение по пътищата
(StVG), освен държателя на превозното средство, и водачът носи отговорност
при условията на § 7 (1) от Закона за движение по пътищата (StVG) за телесна
повреда или имуществени щети, свързани с произшествието.
От събраните по делото доказателства се установи, че при настъпване
на процесното ПТП между ищеца и увреденото лице е съществувало
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Каско”,
обективирано в застрахователна полица № 00500100231991.
В срока на действие на договора на 27.06.2018 г., около 23.54 часа в
Германия, Нойбрайсзахер щрасе №44, 47138 Дуисбург, Фрийдрих Еберт-
щрасе/Титан щрасе, е настъпило застрахователно събитие, при което
застрахованото имущество е било увредено в резултат на ПТП, предизвикано
по вина на Л. Т., управлявал лек автомобил с марка „Рено“, немска
регистрация, с рег.№ .., в нарушение на разпоредбата на § 1, (1) от
Правилника за движението по пътищата (Strassenverkehrsordnung - StVO),
още повече, че водачът на марка „Рено“, немска регистрация, с рег.№ ... е
санкциониран на място от полицейския служител с глоба в размер на 33 евро,
а и съгласно разпоредбата на § 18 (1) изречение 2 от Закона за движение по
пътищата (StVG) вината се предполага като тази презумпция не бе
опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
Установи се още, че ищецът е изплатил за отремонтиране на щетите по
застрахования лек автомобил с марка „Мерцедес С320“, с рег.№ .... във връзка
с процесното ПТП застрахователно обезщетение в размер на 4 454.47 лв.
Недоказано остана, направеното от ответника възражение за
съпричиняване от водача на лек автомобил с марка „Мерцедес С320“, с рег.№
...., тъй като по делото не са ангажирани доказателства, че той с поведението
си, обективно е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, като не е
проявил грижа за безопасността си, необходима с оглед на пътна обстановка.
5
Относно възражението на процесуалния представител на ответника
за давност:
Съгласно § 14 от Закона за движение по пътищата (StVG), давностният
срок в случай на пътнотранспортно произшествие, пораждащо искове по
Закона за движение по пътищата (StVG), се урежда и от разпоредбите на
Гражданския кодекс (BGB) относно давността на деликтните действия.
За искове за щети, произтичащи от непозволено увреждане, се прилага
общия давностен срок, който е три години съгласно § 195 от Гражданския
кодекс (BGB). Съгласно § 199, алинея 1 от Гражданския кодекс (BGB),
общият давностен срок започва да тече в края на годината, в която е
възникнало вземането, и кредиторът е узнал за обстоятелствата, породили
вземането, или не го е получил поради груба небрежност. Съгласно § 217 от
Гражданския кодекс (BGB), допълнителните искове, които зависят от
основния иск, се погасяват по давност заедно с него. Това включва по-
конкретно лихви за забава.
Съгласно § 187, алинея 1 от Гражданския кодекс (BGB), в случай на
период, за който събитие или време в течение на деня, е решаващо, този ден
не се включва в срока. Ако срокът започва да тече в края на годината (т.е. на
31 декември) - както е в случая с § 199, алинея 1 от Гражданския кодекс
(BGB) - срокът започва да тече от 1 януари (0:00 ч.) на годината, следваща
годината, в която са съществували изискванията на разпоредбата - в този
случай тези на § 199, алинея 1, номера 1 и 2 от Гражданския кодекс (BGB).
Краят на периода се определя съгласно § 188, алинея 2 от Гражданския
кодекс (BGB). Съответно, период, определен в години, изтича в края на деня
на последния месец от периода през съответната година, който съответства на
своята дата (т.е. ден и месец) на деня, в който е задействан периодът. Ако,
както в случая с § 199 (1) от Гражданския кодекс (BGB), това е 31 декември
на годината, периодът приключва в края на 31 декември - в случая на
редовния период на корекция по § 195 от Гражданския кодекс (BGB) - три
години след 31 декември, на който е започнал периодът. Крайният срок
приключва в края на този ден, т.е. на 31 декември в 24:00 часа.
Съгласно § 209 от Гражданския кодекс (BGB) периодът, през който се
спира давностният срок, не се включва в изчисляването на периода. Съгласно
§ 203 от Гражданския кодекс (BGB), преговорите между длъжника и
6
кредитора относно обстоятелствата, пораждащи вземането, спират хода на
давностния срок - но само по отношение на вземанията, които също са
предмет на отношенията. Концепцията за преговорите в § 203 от
Гражданския кодекс (BGB) трябва да се разбира разширено. За тази цел е
достатъчно кредиторите и длъжниците да обменят информация относно
съдържанието на вземанията. Ако се провеждат преговори, изслушването
започва със задна дата от началото на такива преговори, т.е. обикновено от
предявяването на вземането от кредитора срещу длъжника. Спирането
приключва след края на преговорите. Краят на преговорите настъпва, когато
едната страна окончателно отхвърли претенциите на другата страна или не
отговори в разумен срок според обстоятелствата. Съгласно § 203, изречение 2
от Гражданския кодекс (BGB), давностният срок започва да тече отново най-
рано три месеца след края на преговорите.
Съгласно § 115, алинея 2, първо и второ изречение от Закона за
застрахователния договор (VVG) иск по §§ 7 и 18 от Закона за движение по
пътищата (StVG), предявен от трето лице пряко срещу застрахователя на
делинквента съгласно § 115, алинея 1, първо изречение, номер 1 от Закона за
застрахователния договор (VVG), следва давностния срок на иска на третото
лице срещу делинквента.
В конкретния случай от представените по делото писмени
доказателства се установява, че преговори са водени между страните по
делото, чрез техните представители за уреждане на претенции. Ищецът е
отправил покана за доброволно уреждане на отношенията чрез представителя
на ответника- „Авус България”. Видно от представеното по делото писмо с
изх.№ 647/09.10.2019г. на „Авус България - регулиране на щети“ ЕООД, е че
на 13.08.2019 г. при „Авус-България - регулиране на щети“ ЕООД, в
качеството му на представил за уреждане на претенции на немския
застраховател е предявена претенция по регресна щета за изплащане на
обезщетение за нанесени имуществени вреди, вследствие процесното ПТП,
настъпило в Германия. Във връзка с уреждане на претенцията от страна на
немския застраховател е потвърдено застрахователното покритие, но
последното е отказало изплащане на претенция по извънсъдебен ред. Видно е
от горепосоченото писмо на „Авус-България - регулиране на щети“ ЕООД е,
че отговорът на претенцията е изпратен на 09.10.2019 г. или почти два месеца
след предявяване на претенцията на ищеца, през който срок давностният срок
7
е бил спрян. Спирането на давността приключва след края на преговорите,
като този край настъпва, когато едната страна окончателно отхвърли
претенциите на другата страна, като това е направено в писмена форма.
Съгласно §203, изр.2 от Гражданския кодекс на Германия, давностният срок
може да започне да тече отново, най-рано три месеца след края на тези
преговори. В конкретния случай, редовният 3-годишен давностен срок е
започнал да тече, считано от 01.01.2019 г. , като в случай, че същият не е
спиран през тези 3 години, същият би изтекъл на 31.12.2021 г. Доколкото по
делото се установи, че между страните са водени преговори, то редовният
давностен срок е спрял да тече в периода от 13.08.2019 г. (предяваване на
претенцията пред представителя за уреждане на щети на немския
застраховател в България Авус-България - регулиране на щети“ ЕООД) до
датата на писменият отказ за извънсьдебно уреждане на претенцията -
09.10.2019 г. или за почти два месеца. Тъй като този период е по-малък от
предвидения в германския § 203, изречение 2 от Гражданския кодекс (BGB),
период от 3 месеца, а именно давностният срок започва да тече отново най-
рано три месеца след края на преговорите.
С оглед на гореизложеното наведеното от ответника възражение за
давност е неоснователно.
При така установените факти съдът приема, че са налице всички
материални предпоставки ищецът да встъпи в правата на увредения срещу
прекия причинител на увреждането, респ. срещу застрахователя до размера на
вредата към деня на настъпването на събитието.
Имайки предвид, че от кредитираното от съда заключение по приетата
САвТЕ се установи, че имуществените вреди причинени на застрахования лек
автомобил с марка „Мерцедес С320“, с рег.№ .... в следствие на процесното
ПТП са в размер на 5784.65 лв., както и че за отстраняване на щетите,
настъпили във връзка с процесното ПТП, ищецът е заплатил сума в размер на
4 454.47 лв., то искът е основателен и доказан до пълния предявен размер.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде
присъдена и законната лихва върху уважения размер, считано от подаването
на исковата молба – 10.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Искът за заплащане на мораторна лихва върху главницата е
8
основателен.
Съгласно § 288, алинея 1, изречение 1 от Гражданския кодекс (BGB),
върху паричен дълг се дължи лихва за периода на невъзстановяване. Съгласно
§ 288, алинея 1, изречение 2 от Гражданския кодекс (BGB), лихвеният
процент за забава е с пет процентни пункта над основния лихвен процент;
основният лихвен процент се получава съгласно § 247 от Гражданския кодекс
(BGB). Съгласно § 247 (2) от Гражданския кодекс (BGB) приложимият
основен лихвен процент се публикува от Германската Федерална Централна
Банка (Deutsche Bundesbank) във Федералния вестник на 1 януари и 1 юли
всяка година. Задължението за плащане на лихва започва в деня след
настъпване на неизпълнението. То приключва в края на деня, в който
длъжникът плаща, дори ако това се прави единствено за предотвратяване на
принудителното изпълнение. Основният лихвен процент съгласно германския
граждански кодекс за целия период възлиза на -0.88%, като съгласно
описания в съдебната поръчка начин на изчисляване на лихвата за периода на
забава, лихвеният процент за забава е с пет процентни пункта над основния
лихвен процент или 4,12% е размера на лихвата за забава, който размер е
приложим през целият период на заявената претенция от 09.10.2019 г. до
09.01.2022 г.
Предвид изложеното размерът на дължимата мораторна лихва върху
главницата в размер на уважената й част от 4 454.47 лв., изчислен с помощта
на компютърна програма, с която разполага съдът за изчисляване на лихви,
възлиза на 1 019.68 лв., поради искът следва да се уважи до пълния предявен
размер.
Относно разноските по производството.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
в размер на 2 345.00 лв., представляващи сбора от заплатената от ищеца
държавната такса по исковата молба, депозити за вещо лице и свидетел,
разходи за превод и заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „R..., регистрирано
в Окръжен съд на гр.Вайсбаден, Германия /District court Wiesbaden/, HRB
2188, c адрес: ...., Germany, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е..” АД, ЕИК ...., със съдебен адрес: гр. София, .... – адв. В. Д.,
на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 105, ал. 1 от КМЧП, сумата от 4 454.47 лв.,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по
застрахователна преписка, образувана при „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е..” АД по щета № **********/2018 г., ведно със законната
лихва върху сумата от предявяването на исковата молба – 10.01.2022 г. до
окончателното й изплащане, и сумата от 1 019.68 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 09.10.2019 г. до 09.01.2022 г.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „R..., регистрирано
в Окръжен съд на гр.Вайсбаден, Германия /District court Wiesbaden/, HRB
2188, c адрес: ...., Germany, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е..” АД, ЕИК ..., със съдебен адрес: гр. София, ... – адв. В. Д.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 345.00 лв., представляваща
разноски по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10