РЕШЕНИЕ
№ 1768
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20221110206695 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *********** срещу Наказателно постановление (НП)
№ 526/2021 от 06.04.2022г., издадено от директор на Териториална дирекция (ТД)
Митница - София, с което на дружеството- жалбоподател на основание чл. 238, ал. 1 от
Закон за митниците /ЗМ/ вр. чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) №952/2013г. вр. чл.156
Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията вр. чл.235, ал.1 ЗМ за
нарушение по чл.238, ал.1 от Закон за митниците /ЗМ/ вр. чл.23, §1 и §2 от Регламент
(ЕС) №952/2013г. вр. чл.156 Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията вр.
чл.235, ал.1 ЗМ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 500 (петстотин) лева.
В жалбата, подадена чрез адв. Т. Т. и а. Илиева, се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени нарушения
на процесуалния закон и при неправилно приложение на материалния. Сочи се, че са
допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, доколкото наказващият орган е
определил за дата на извършване на нарушението, датата на подаване на декларация от
дружеството, но без да бъдат изложени обосновани доводи в тази насока. Изтъква се
още наличието на неясноти относно обстоятелствата, при които е установено
нарушението и в частност към кой момент се установява превишаване размера на
1
обезпечението. Излагат се аргументи, че с приключването на проверката, осъществена
спрямо дружеството и обективирана в съответен доклад, и в частност при анализа на
представените от дружеството-жалбоподател справки с данни за размера на
публичните държавни вземания, обезпечени към момента на поставяне на стоките в
съоръжения за временно складиране, е започнал да тече тримесечният срок за
съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, доколкото
към този момент е открит нарушителят. Последващ довод за отмяна на оспореното НП,
наведен в жалбата, касае начина на установяване на превишения референтен размер, с
оглед неустановяването на който няма как да е осъществено и процесното нарушение,
изразяващо се в неуведомяване за превишаването. В заключение се изтъкват аргументи
за определяне на случая като „маловажен“ по смисъла на чл.28 ЗАНН, като в
допълнение се излага, че още през месец октомври 2020г., дружеството е подало
искане за увеличаване на размера на обезпечението му, което се коментира като
признак на неговата добросъвестност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.
Илиева, с пълномощно по делото, която поддържа жалбата и направеното в нея искане
за отмяна на обжалваното НП. В съдебното заседание по делото, в което е даден ход на
съдебните прения, не се явява процесуален представител на дружеството-
жалбоподател.
Въззиваемата страна - Директорът на ТД Митници - София, редовно призован, се
представлява от юрк. В.. Процесуалният представител моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а процесното НП да бъде потвърдено изцяло като
законосъобразно и правилно. Излага доводи, че при съставяне на АУАН и при
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че са
спазени и сроковете по чл.34 ЗАНН, тъй като срокът за съставяне на АУАН е започнал
да тече от датата на издаване на доклада, който е съставен от Отдел „Последващ
контрол“ към ТД Митница София. Моли да се вземе предвид, че митническите органи
по закон имат право да осъществяват последващ контрол на икономическите
оператори и да правят проверки за изминали периоди при осъществяване на тяхната
дейност, както и че конкретното нарушение е било установено именно при такъв
последващ контрол на законосъобразно извършване на дейността на жалбоподателя, в
качеството на икономически оператор.
На следващо място, моля да се има предвид, че съгласно чл.157 и 156 от
Регламент за изпълнение 2447/2015 г. на Европейския Парламент и Съвета за създаване
на Митническия кодекс на Съюза, икономическите оператори, следва да следят
референтния размер по обезпечението, т.е. дали то покрива евентуалните вземания
към държавата. В настоящия случай, от разпита на актосъставителя А. и св.М., било
установено, че дружеството има система, която трябва да следи кога обезпечението
2
покрива и кога не покрива сумите по евентуалните вземания. При надвишаване на тази
сума, дружеството е следвало да уведоми Митническата администрация и след
уведомяването, Митническата администрация е нямало да подведе под отговорност за
осъщественото нарушение икономическия оператор.
Изложените аргументи в жалбата относно наличието на маловажен случай по
чл.28 от ЗАНН, също счита за необосновани, поради това, че нарушението е формално
- на просто извършване и същото се явява довършено с неизпълнение на задълженията
на икономическия оператор да следи евентуалните вземания, които могат да бъдат
породени от вноса на стоки.
Счита, че в случая са застрашени обществените отношения, които се отнасят
спрямо стокооборота между ЕС и трети страни, поради което намира, че се изключва
ниската обществената опасност на конкретното административно нарушение.
Поддържа аргументите, изложени в НП за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН. С оглед изхода на делото, моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след
като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е ***********, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. ********************************, представлявано и управлявано от
управителите **************************, действащи заедно и поотделно.
Дружеството било „икономически оператор“ и притежавало разрешение за управление
на съоръжения за временно складиране на стоки, както и притежавало разрешение
BGCGUBG005 800-2019-EGQ45186 за предоставяне на общо обезпечение с намален
размер 30% от референтния размер, възлизащ на стойност от 100 000 лева.
На 25.06.2021г., директорът на ТД Митница София, издал резолюция върху
докладна записка с рег.№ 32-201683, на началника на отдел „Митническа дейност“,
митнически служители от отдел „Митническа дейност“, сектор „Митнически
разрешения и процедури“ при ТД Митница София, да извършат проверка на
дружеството ***********.
В хода на проверката, на 12.07.2021г., представител на дружеството, изпратил до
контролния орган, електронно писмо с вх.№ 32-221423, съдържащо справка с размер
на обезпечени митни сборове, а на 28.07.2021г., дружеството изпратило допълнително
електронно писмо с вх.№ 32-242-839, с нанесена корекция, поради допусната
техническа грешка.
След проверка на получените данни и въвеждането им в справка, изчисляваща
референтния размер на обезпечението, контролните органи установили, че на
13.07.2020 г., дружеството е подало декларация за временно складиране
3
№20BG005100239963U9, по която публичните държавни вземания възлизат на
20600,49 лева (ДДС). С подаването на декларацията бил превишен разрешеният
референтен размер на обезпечение с 19223, 22 лева. Превишаването продължило до
07.09.2020 г., като за този период, размерът на необезпечените публични държавни
вземания, съгласно заключението на СИЕ варирал от -190,04 лева до -178 853, 49 лева.
За превишаването, дружеството не е уведомило Агенция Митници.
На 08.09.2021г., резултатът от проверката бил материализиран в Доклад от
проверка с рег.№ 32-28-6394, който бил докладван в същия ден на директора на ТД
Митница София.
На основание така изготвения доклад, на 01.12.2021г., свидетелката Н. А., на
длъжност „главен инспектор“ в ТД Агенция „Митници“, в присъствието на колегите си
- Р. М. и М.П, както и в присъствието на упълномощен представител на дружеството,
съставила срещу ***********, Акт за установяване на административно нарушение №
621 от 01.12.2021г., за нарушение по чл.23, §1 и §2 от МКС, вр. чл.156 от РИ 2015/2447
вр. чл.238, ал. 1 ЗМ. Видно от отбелязванията в AУAH, представител на дружеството
се е запознал със съдържанието, подписал е АУАН и е получил екземпляр от него на
01.12.2021 г., като посочил, че ще отправи възражения в срок. В срока по чл. 44, ал.1
ЗАНН, дружеството- жалбоподател подало писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН и като били приети за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, е издадено и обжалваното Наказателно
постановление № 526/2021 от 06.04.2022 г., с което Д.Д като директор на Териториална
дирекция /ТД/ Митници София, на основание чл.238, ал.1 от Закон за митниците /ЗМ/
вр. чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) №952/201 Зг. вр. чл.156 Регламент за изпълнение
/ЕС/ 2015/2447 на Комисията вр. чл.235, ал.1 ЗМ за нарушение по чл.238, ал.1 от Закон
за митниците /ЗМ/ вр. чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) №952/2013г. вр. чл.156
Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията вр. чл.235, ал.1 ЗМ наложил на
*********** административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500
(петстотин) лева.
Наказателното постановление е получено на 12.04.2022 г. и е обжалвано с жалба
от 26.04.2022г., подадена чрез наказващия орган.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите Н. А. и Р. М., както и от писмените доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 НПК:
решение за изменение и допълнение на разрешение за общо обезпечение с намален
размер; решение за изменение на разрешение за общо обезпечение с намален размер на
30%; писмо от директор на ТД Митница София с рег.№ 32-375305 от 23.11.2021 г.;
известие за доставяне; Доклад от проверка с рег.№ 32-286394 от 08.09.2021г.;
електронно писмо вх. № 32-242839 от 28.07.2021г.; справка с данни /лист 39-62/; писмо
4
вх.№32- 215724 от 17.07.2021 г.; електронно писмо под № 32-221423/12.07.2021 г.,
справка с данни /лист 25-48 и лист 52-111/; докладна записка; разрешение за
предоставяне на общо обезпечение; справка за месец декември 2020 г. от ********** с
посочена свободна сума по гаранция в размер на 70 139.05 лева; AУAH с №621 от
01.12.2021г. и възражения към него, както и заключение на изготвената съдебно-
икономическа митническа експертиза.
Съдът дава вяра на цитираните по-горе писмени доказателства, тъй като те са
достоверни, непредубедени, обективни и имат доказателствена сила за посочените в
тях обстоятелства. Въз основа на Разрешение *******************, се извежда
общото обезпечение и референтен размер, с които дружеството-жалбоподател е
следвало да се съобразява и да контролира ежедневно.
Съдът кредитира показанията на св.А. /актосъставител/ и св. М., която се явява
свидетел при установяване на нарушението. Свидетелите хронологично споделят за
начина на обработване на данните, представени от дружеството, чрез използването на
електронна таблица и формула, която на дневна база изчислява референтните размери.
Показанията на свидетелите намират подкрепа в събрание по делото писмени
доказателства. От показанията на св. М. се установява, че още при издаване на
разрешението за временно складиране, системата, в която ще се води отчетността за
митнически цели /в случая, използваната от ********** система била „Алфа агент“/ се
проверява от екип на сектор „Последващ контрол“, които одобряват самата отчетност
и удостоверяват, че тя съдържа всички необходими реквизити, за да може да следи
размера на общото обезпечение във всеки един момент. От това се налага извода, че
при използване на въпросната система, техническият оператор във всеки един момент
е наясно с размера на общото обезпечение и това дали то е достатъчно за покриване на
дължимите държавни вземания. От друга страна, от материалите по делото се
установява, че свободният размер на обезпечението към началото на 2020 г. е
установен от представената справка от самото дружество – л.186 от делото.
Действително, в същата на места вместо 2020 г. е посочена 2021 г. и обратно, но това е
логично обяснимо с факта, че същата е изготвена и входирана в началото на 2021 г.,
когато все още под въздействие на автоматизма се изписва старата година вместо
новата, като според съда именно на това се дължи факта, че на справката фигурира вх.
номер от 06.02.2020 г. вместо от 2021 г.. Този логичен извод се налага и с оглед на
факта, че няма как справка за 01.12.2020г.-31.12.2020 г. да е била входирана на дата
06.02.2020 г., доколкото периодът за който е справката все още няма да е настъпил,
като следва да се приеме, че същата е входирана през 2021 г. Освен това, от
показанията на св. М., дадени в съдебно заседание, проведено на 27.03.2023 г. се
установява, че във връзка с коментираните по-горе технически грешки в справката за
месец декември 2020 г. е бил воден разговор между актосъставителя А. и лицето Л. М.
/подписалия справката в качеството на служител на **********/, в хода на който било
5
уточнено, че сумата, която е цитирана в справката като свободен размер на
обезпечението – 70 139.05 лева, касае периода към края на месец декември 2019 г. или
началото на 2020 г., тъй като проверката обхваща цялата 2020 г.
Съдът кредитира и назначената и изготвена в хода на съдебното следствие
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение намира, за изготвено от
компетентно вещо лице, отговарящо обосновано на поставените въпроси, поради което
съдът не намери причина да не се довери на същото. Видно от заключението се
извежда механизмът, по който е изчислено превишението и размерът на същото, както
и кога е започнало и приключило то. В тази последователност, заключението на
експертизата води до категоричен извод, че в хода на осъществената спрямо
дружеството проверка, контролните органи не са допуснали пропуски в начина на
обработване и калкулиране на представените от дружеството справки.
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не кредитира
приложеното по делото възражение срещу АУАН, тъй като то няма характеристиките
на писмено доказателство, а съдържа становище на жалбоподателя по конкретния
казус. Съдът не кредитира представените от дружеството - жалбоподател писмени
доказателства на съдебното следствие - решения за изменение на разрешение за общо
обезпечение, съответно от 07.01.2021г., 09.02.2022г., 26.02.2022г., ведно с анекс,
доколкото същите нямат отношение към датата на твърдяното нарушение и
констатираните в тази връзка обстоятелства. Съдът изключи от доказателствената
съвкупност по делото и доклад с рег.№ 32-187330 от 14.06.2021г., доколкото същият
касае проверка спрямо друго дружество.
Като съобрази гореизложеното и като взе предвид всички налични доказателства
по делото, които са обективни, еднопосочни, непротиворечиви и не се налага да бъдат
обсъждани поотделно (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК),
съдът достигна до гореизложените фактически изводи.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Атакуваното Наказателно постановление /НП/ е от категорията на обжалваемите
пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален
срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесиите АУАН и НП са издадени от
компетентни лица, видно от приложената по делото Заповед №ЗАМ-1091/32-246841 от
02.08.2021 г. Противно на възраженията на дружеството-жалбоподател, съдът намира,
че АУАН и НП са изготвени при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН,
доколкото в АУАН се твърди, че нарушението е извършено на 13.07.2020 г. Сроковете
по чл. 34, ал. 1 ЗАНН уреждат две самостоятелни хипотези: едната обвързва
6
контролните органи да съставят акт за установяване на административно нарушение в
3-месечен срок от датата на откриване на нарушителя, а другата - в срок от 2 години от
извършване на нарушението, доколкото се касае за митническо нарушение. В тази
последователно съдът приема, че датата, на която контролните органи са разполагали с
необходимата информация, от която да се изведе по категоричен и несъмнен начин, че
е налице административно нарушение, както и кой е неговият автор, е датата на
приключване на проверката, осъществена спрямо дружеството. Именно с приключване
на проверката и обективиране на резултатите от нея в Доклада от 08.09.2021 г.,
контролният орган е разполагал с достатъчен обем информация, въз основа на който да
конкретизира дали е налице административно нарушение. Поради което и
тримесечният срок за съставяне на АУАН е започнал да тече на 08.09.2021 г., а
доколкото същият е съставен на 01.12.2021г., то следва, че е спазен.
Съдът следва да посочи, че действително последната информация, която е
събрана от контролния орган е от 28.07.2021 г., но обемът й, както и необходимостта
от технологично време за нейното обработване, водят до извод, че към 28.07.2021 г.,
контролните органи не са разполагали е конкретни параметри за осъществено
административно нарушение и неговия автор. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен в предвидения двугодишен срок от дата на
извършване на нарушението. В тази последователност Наказателното постановление е
издадено в рамките на 4 месеца след съставянето на Акта, т.е. в рамките на 6-месечния
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Съдът намира, че нарушението е описано достатъчно ясно с всички негови
елементи от обективния му състав, като и в АУАН и в НП са налице минимално
предвидените от законодателя реквизити - чл. 42, ал. 1 /съответно чл. 57, ал. 1/ ЗАНН.
С оглед възражението, направено от страна на жалбоподателя, следва да бъде
конкретизирано, че наказващият орган в достатъчна точност е определил датата на
извършване на нарушението, а именно 13.07.2020 г., доколкото същият изрично е
обвързал същата е декларацията за временно складиране, с която е превишен
разрешеният референтен размер.
Доколкото съдът не установи в хода на административнонаказателното
производство при съставянето на АУАН и при издаването на Наказателното
постановление, да са допуснати съществени процесуални нарушения, същият прие, че
следва да разгледа спора по същество. В тази връзка съдът не намира за съществено
нарушение допуснатите от актосъставителя две технически грешки - едната при
изписване крайната дата на проверявания период, а именно, вместо 31.12.2020 г. е
изписана датата 31.12.2021 г., а другата, касаеща отбелязването на номера и датата на
съставянето на Доклад от извършена проверка - погрешно е изписан peг. № 32-187330
от дата 14.06.2021 г. вместо правилните рег.№ 32-286394 от дата 08.09.2021 г. /видно от
7
представените и приобщени по надлежния ред писмени доказателства/.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява, че на 13.07.2020 г. в гр. София, в съоръжения за временно складиране №
*******************, находящи се ********************* ***********, ЕИК
********, в качеството си на титуляр на разрешението, не е уведомило митническото
учреждение по обезпечението - Митници София и митническото учреждение на
поставяне на стоките под режим –Летище София, че с подаването на декларация за
временно складиране №20BG005100239963U9, референтният размер на обезпечението
по Разрешение № ******************* вече не е на ниво, което да е достатъчно за
покриване на държавните вземания за стоките под временно складиране - нарушение
по чл. 238, ал. 1 от Закон за митниците /ЗМ/ вр. чл. 23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) №
952/201 Зг. вр. чл. 156 Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията.
Погрешното изчисляване на минималната сума на вариацията на необезпечените
публични държавни вземания, като вместо -190,04 лева /съгл. заключението на СИЕ/ в
НП е посочена сумата -720,58 лева, не рефлектира върху съставомерността на
нарушението.
Разпоредбата на чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на МКС, гласи, че титулярят на разрешението е
длъжен да изпълнява задълженията, произтичащи от него и да уведомява незабавно
митническите органи за всяка промяна, настъпила след издаване на разрешението,
която може да повлияе върху продължаването на действието му или върху
съдържанието му. За да се гарантират равни условия за всички икономически
оператори и хармонизиране на уредбата на митническото законодателство, е приет и
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015г. Съгласно чл.156
от регламента за изпълнение - „Лицето, от което се изисква да предостави
обезпечение, гарантира, че размерът на вносните или износните мита и другите
вземания във връзка с вноса или износа на стоки, когато те трябва да бъдат покрити
от обезпечението, който е дължим или може да стане дължим, не надвишава
референтния размер. Лицето уведомява митническото учреждение по
обезпечението, когато референтният размер вече не е на равнище, достатъчно за
покриване на неговите операции.“
Като е посочено в АУАН и в НП, че *********** не е уведомило митническото
учреждение по обезпечението, че с подаването на декларация за временно складиране,
референтният размер на обезпечението, вече не е на ниво, което да е достатъчно за
покриване на държавните вземания за стоките под временно складиране, то
имплицитно се съдържа и твърдението, че жалбоподателят щом не е уведомил
контролния орган за настъпилата промяна, със своето бездействие, е осъществил така
вмененото му нарушение. Воден от горното, съдът намира, че разпоредбите на чл. 42 и
8
чл. 57 ЗАНН са спазени и е налице съответствие между словесното и цифровото
описание на нарушението в АУАН и в НП.
Въз основа събраните доказателства се установява по категоричен начин, че на
посочените в АУАН и НП време и място, дружеството- жалбоподател не се е
съобразило със задължението си за незабавно уведомяване на митническото
учреждение, с което е реализирал от обективна страна състава на вмененото му
административно нарушение.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не
следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението, към която освен
наличието на вина, спадат също така причините и мотивите за неговото извършване.
Всички те са ирелевантни за настоящия казус, а е достатъчно единствено нарушението
да е извършено от обективна страна, което в случая е налице.
Едно от основните възражения на дружеството-жалбоподател е свързано с начина
на осъществяване на мониторинг от страна на наказващия орган, в изпълнение на
предвидените в регламента задължения, както и наведени доводи във връзка с
недостоверност на методите, използвани в хода на проверката, за установяване на
превишаване на обезпечението. Доколкото цитираните източници на вторично съюзно
право, уреждат редица процедурни правила и процеси, обхващащи митническия
сектор, то резонно е да бъдат уредени положителни и отрицателни задължения,
касаещи както икономическите оператори, така и митническите учреждения. В тази
последователност, дали Митница - София е изпълнила своите задължения и дали
същите са осъществени в подходящи срокове, не е предмет на разглеждане на
настоящото производството, доколкото не бяха установени конкретните
действия/бездействия, осъществени от страна на наказващия орган, които да са
затруднили дейността на дружеството, да са го поставили в неравностойно положение,
спрямо останалите икономически оператори или да са нарушили правото му на защита
в настоящия процес. От друга страна, заключението на изготвената съдебно-
икономическа експертиза, безспорно установи, че макар нарушението да не е
установено чрез „електронна система“, процесът по калкулиране и обработка на
данните, представени от дружеството-жалбоподател, е осъществен коректно, без да са
допуснати неточности, поради което съдът не намира причина да се усъмни в
достоверността им. Освен това, тези изчисления са направени, като за изходни данни
са използвани стойностите на свободния референтен размер на обезпечението,
посочени от самото дружество.
Правилно наказанието е било наложено на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 235, ал.
1 от ЗМ, който гласи, че всяко нарушение на нормативни актове, приложими за стоки
под митнически надзор, установено от митническите органи, ако не е предвидено
друго, се наказва с глоба -за физическите лица от 300 до 1500 лева или имуществена
9
санкция за юридически лица и еднолични търговци от 500 до 2000 лева. Наложената
имуществена санкция е в минималния, предвиден от закона размер от 500 лева, поради
което съдът не може да я намалява повече.
Съдът счита, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на
чл. 28, ал. 1 ЗАНН - такъв, при който извършеното административно нарушение, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид. Касае се за формално нарушение, което се явява
довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в Закона за митниците
/ЗМ/ задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя
изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените
отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили някакви
вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл.28, ал.1
ЗАНН не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката
следва да бъде направена не с оглед наличието или липсата на вредни последици, а с
оглед на степента, с която формалното нарушение е застрашило /поставило в опасност/
обществените отношения.
В конкретния случай, неизпълненото задължение от страна на дружеството-
жалбоподател е застрашило обществените отношения, свързани със събираемостта на
ДДС, който формира съществена част от републиканския бюджет. Освен това са били
констатирани 24 отделни нарушения за проверявания период, поради което следва да
се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен
интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен
ред, а не да се третира като маловажен случай. Трябва да се подчертае, че нарушението
е продължило близо 2 месеца, а размерът на необезпечените публични държавни
вземания е варирал от -190,04 лева до -178 853, 49 лева, тоест превишаването на
размера на обезпечението е значително.
Имайки предвид обема на осъществяваната от дружеството- жалбоподател
дейност, то същото е било длъжно така да организира вътрешните си работни процеси,
обезпечаващи спазването на конкретни законодателни разпоредби, че да не допуска да
бъде обект на административнонаказателно преследване, като доколкото вече беше
посочено, сроковете за съставяне на АУАН са спазени, то не следва дружеството да
намира причина за своето бездействие в липсата на достатъчно ефективен контрол от
страна на Агенция Митници.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло. При този изход
10
на спора и с оглед направеното искане от процесуалния представител на наказващия
орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за
основателно.
Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията,
чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Предвид на това, че
делото се отличава с не толкова правна, а преди всичко с фактическа сложност - в
частност бяха проведени шест открити съдебни заседания, като юрисконсулт на АНО
се яви и в шестте, беше назначена експертиза и извършен разпит на вещо лице, то
съдът намира, че е справедливо възнаграждението да е около средния размер, а именно
100 лева.
Освен това, на осн. чл.189, ,ал.3, вр. чл.84 ЗАНН, на дружеството-жалбоподател
следва да бъдат възложени и разноските, направени от бюджета на съда, за изготвяне
на експертиза по делото, в размер на 950.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 526/2021 от 06.04.2022г.,
издадено от директор на Териториална дирекция (ТД) Митници София, с което на
***********, ЕИК ******** на основание чл.238, ал.1 от Закон за митниците /ЗМ/ вр.
чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) №952/2013г. вр. чл.156 Регламент за изпълнение /ЕС/
2015/2447 на Комисията вр. чл.235, ал.1 ЗМ, за нарушение по чл.238, ал.1 от Закон за
митниците /ЗМ/ вр. чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) №952/2013г. вр. чл.156 Регламент
за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията вр. чл.235, ал.1 ЗМ е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА ***********, ЕИК ******** да заплати на Териториална дирекция
Митница - София сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ***********, ЕИК ******** да заплати на Софийски районен съд
сумата от 950.00 /деветстотин и петдесет/ лева, представляваща направени разноски в
производството.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК - пред
11
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12