№ 1611
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110214230 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на В. П. П. - законен представител на "К...."
ЕООД, ЕИК ххххххххх, против Наказателно постановление № 22-
2200269/14.10.2022г., издадено от директор на дирекция "Инспекция по
труда" - София, с което на основание чл. 416 ал. 5 КТ вр. чл. 414 ал. 3 КТ на
"К...." ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500, 00 /хиляда и
петстотин/ лева за нарушение на чл. 61 ал. 1 КТ.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление
поради съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно
приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона.
Оспорва се изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, като се сочи, че
Й. В. не е полагал труд в обекта в момента на проверката, а е бил там само за
да провери работодателят как той би се справял с работата. Сочи се, че
впоследствие работодателят е сключил трудов договор с В.. Алтернативно се
излагат доводи, че предвид липсата на настъпили вредни последици се касае
за маловажен случай. По изложените съображения се прави искане за отмяна
на наказателното постановление. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано,
се представлява от адв. Л. М. от САК, който пледира за отмяна на
наказателното постановление по доводите в жалбата. В допълнение излага
доводи и че нарушението не е доказано и че наказващият орган неправилно е
1
приложил разпоредбата на чл. 53 ал. 2 ЗАНН.
Наказващият орган - Директор на Дирекция "Инспекция по труда"
София, се представлява от юрк. С. Стоянова, която пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено. Счита, че извършването на нарушението е
доказано от събраните доказателства, както и че в хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъква, че наказващият
орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 53 ал. 2 ЗАНН и е
квалифицирал нарушението като такова по чл. 61 ал. 1 КТ. Сочи, че
нарушението не е маловажно и че санкцията правилно е определена в
минимален размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е
допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, както и в срока по чл.
59 ал. 2 ЗАНН - наказателното постановление е връчено на 21.10.2022г., а
жалбата е подадена на 04.11.2022г.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството - жалбоподател "К...." ЕООД, ЕИК ххххххххх, е
юридическо лице, регистрирано на територията на Република България със
седалище гр. София и адрес на управление бул. "К.В." № 59, и с управител В.
П. П.. Дружеството има качеството "работодател" по см. на § 1 т. 1 от ДР на
КТ.
Към месец юни 2022г. дружеството "К...." ЕООД стопанисвало
ресторант "М.", находящ се в гр. София, бул. "К.В." № 59. На 09.06.2022г.
служители на Дирекция "Инспекция по труда" - София, сред които
свидетелката С. С. и Д.Т. - и двамата на длъжност "инспектор", извършили
рутинна проверка по спазване на трудовото законодателство в ресторант "М."
в град София. Проверяващите отишли в обекта около 10:30 часа сутринта,
преди началото на работното му време, и заварили на място в обекта две
жени, които работели в кухнята и приготвяли храна. Около 10:35 часа в
обекта пристигнал и свидетелят Й. П. В.. Свидетелят В. казал пред
свидетелката С., че работи в ресторанта. Свидетелят Й. В. саморъчно
попълнил предоставена му от проверяващите декларация, в която посочил, че
работи в "К...." на обект "М." от 25.05.2022г. на длъжност "сервитьор", че
2
работното му време е от 10:30 часа до 22:30 часа, че има два почивни дни по
график, че получава трудово възнаграждение в размер на 60, 00 лева дневно,
както и че последно полученото от него трудово възнаграждение е било в
размер на 60, 00 лева и му е било изплатено на ръка от работодателя на
04.06.2022г. В декларацията свидетелят В. посочил и че няма сключен трудов
договор, както и че не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр
от сключен писмен трудов договор. След като попълнил декларацията,
свидетелят В. поставил работната си престилка и започнал да зарежда
хладилните витрини в заведението.
Проверката продължила по документи на 23.06.2022г. в сградата на
ДИТ - София, където от страна на "К...." ЕООД бил представен трудов
договор № 13/13.06.2022г., сключен между "К...." ЕООД като работодател и
Й. П. В. като работник, по силата на който работникът приемал да изпълнява
длъжността сервитьор. Представена била и справка от ТД на НАП за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62 ал. 5 КТ с изх. №
22388223268031/13.06.2022г., 17:17:03 часа за регистриране на трудовия
договор. За резултатите от проверката бил съставен протокол за извършена
проверка № ПР2219239 от 23.06.2022г.
На 23.06.2022г. в присъствието на двама свидетели и на
представляващия дружеството - жалбоподател свидетелката С. С. съставила
АУАН № 22-2200269/23.06.2022г., с който повдигнала против "К...." ЕООД
административнонаказателно обвинение за извършено нарушение на чл. 63
ал. 2 КТ - затова, че дружеството в качеството на работодател е допуснало до
работа Й. П. В. в обекта на контрол на 09.06.2022г., преди да му е
предоставено копие от уведомление по чл. 62 ал. 5 КТ, заверено от ТД на
НАП.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН представляващият "К...." ЕООД
депозирал възражения срещу АУАН, озаглавени "молба", заведени с вх. №
22074502/29.06.2022г. с доводи, сходни на доводите в жалбата.
След преценка, че наведените възражения не са основателни, на
14.10.2022г. Виолета В.а - ИД директор на Дирекция "Инспекция по труда" -
София, издала обжалваното НП № 22-2200269/14.10.2022г., с което на
основание чл. 53 ал. 2 ЗАНН преквалифицирала нарушението в такова по чл.
61 ал. 1 КТ – затова, че работодателят е приел на работа Й. П. В., като не е
сключил трудов договор преди постъпването му на работа на 09.06.2022г., и
на основание чл. 416 ал. 5 КТ вр. чл. 414 ал. 3 КТ наложила на дружеството -
3
жалбоподател имуществена санкция в размер на 1 500, 00 /хиляда и
петстотин/ лева за нарушението на чл. 61 ал. 1 КТ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
гласни - показанията на свидетелите С. С. и Й. В. - частично, както и
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК - саморъчна
декларация от 09.06.2022г., трудов договор № 13/13.06.2022г., справка от ТД
на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал. 5 КТ с изх. №
22388223268031/13.06.2022г., 17:17:03 часа, протокол за извършена проверка
№ ПР2219239 от 23.06.2022г., АУАН № 22-2200269/23.06.2022г., молба вх. №
22074502/29.06.2022г., НП № 22-2200269/14.10.2022г., известие за доставяне,
заповед № З-0693/15.08.2023г. и заповед № ЧР - 1526/03.10.2022г. - и двете на
изпълнителния директор на ИА ГИТ.
Съдът кредитира показанията на свидетелката С. С., които оцени като
последователни, логични, добросъвестни, безпротиворечиви и съответни на
писмените доказателства. Свидетелката е била част от екипа инспектори,
извършили проверката на място в обекта на контрол, и в съдебното следствие
споделя детайлен спомен за установените на мястото лица, както и за
поведението и действията на свидетеля Й. В.. Съдът се довери частично на
показанията на свидетеля Й. В., като ги възприе в частта им, че е бил в
ресторант "М.", когато е била извършена проверката, че към тази дата не е
имал трудов договор и че когато е отишъл там, е заварил проверяващите. В
тази им част показанията на свидетеля Й. В. кореспондират на писмените
доказателства и на показанията на свидетелката С.. Съдът обаче не кредитира
с доверие показанията му, че към 09.06.2022г. не е работил в обекта, а е
отишъл само за да види управителят на заведението как би се справил със
служебните си задължения. По отношение на тези обстоятелства показанията
на свидетеля Й. В. са нелогични, противоречиви и се оборват от показанията
на свидетелката С. С., както и от писмените доказателства. Така свидетелят
Й. В. твърди, че е бил в заведението не за да полага труд, а за да види
управителят как би се справил със задълженията си като сервитьор, но не е
съобщил това пред проверяващите. Въпреки че свидетелят твърди, че към
09.06.2022г. не е работил в заведението, в декларацията свидетелят е посочил,
че работи там от 25.05.2022г. Несериозно звучи даденото в съдебно заседание
обяснение от свидетеля за това разминаване, че тъй като интервюто с
4
работодателя било на 25.05.2022г., свидетелят мислел, че оттогава "се води на
работа", а при все това заявява, че е отказал обявяване на трудовото
правоотношение, тъй като не бил сигурен дали ще работи там. Също толкова
нелогично звучат и показанията на свидетеля В., че в декларацията е
попълнил параметрите на трудовото правоотношение такива, каквито са ги
коментирали с работодателя, и каквито е следвало да бъдат, но отново
свидетелят е пропуснал да съобщи пред проверяващите, че вписва в
декларацията не параметрите на съществуващо правоотношение с
работодателя, а бъдещи и евентуални такива. Още повече, макар в съдебно
заседание свидетелят да твърди, че преди и към 09.06.2022г. не е работил в
обекта, в декларацията свидетелят В. е посочил, че последно полученото от
него трудово възнаграждение е било в размер на 60, 00 лева и му е било
изплатено на ръка от работодателя на 04.06.2022г. Показанията на свидетеля
Й. В. се опровергават и от показанията на свидетеля С. С.. Така докато
свидетелят В. твърди, че в деня на проверката не е вършил никаква работа,
преди да дойде управителят, а само са му показвали обяснявали начина на
работа в обекта, свидетелката С. има категоричен спомен, че след попълване
на декларацията свидетелят В. е сложил работна престилка и се е заел да
подрежда хладилните витрини в ресторанта. Предвид всички изложено съдът
не кредитира показанията на свидетеля Й. В., като намери, че същите са
насочени единствено към обслужване защитната теза на жалбоподателя.
Съдът се довери на писмените доказателства, които прецени като
еднопосочни, последователни, безпротиворечиви и съответни на гласните
доказателствени средства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
жалбоподателя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз
основа на АУАН № 22-2200269/23.06.2022 година, който е съставен от
компетентен орган в рамките на материалната му и териториална
компетентност. Съгласно чл.416, ал.1 от КТ актовете за нарушения на
трудовото законодателство се съставят от държавни контролни органи,
каквито съгласно чл.399, ал.1 от КТ са ИА "Главна инспекция по труда" и
нейните подразделения, включително Дирекция "Инспекция по труда” -
5
София, чийто служител е инспектор С. С., съставила акта.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното НП, което съдът също намира, че е
издадено от териториално и материално компетентен орган. Съгласно заповед
№ 3 – 0693/15.08.2022г. на изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция
по труда", и на основание чл.416, ал.5 от КТ, директорите на съответните
териториални инспекции по труда са оправомощени да издават наказателни
постановления за нарушенията, установени от инспектори при съответната
дирекция. Заеманата от издалата наказателното постановление Виолета В.а
длъжност се установява от приетата като писмено доказателство заповед №
ЧР - 1526/03.10.2022г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, с която
считано от 03.10.2022г. на Виолета В.а е наредено да изпълнява длъжността
директор на Дирекция "Инспекция по труда" със седалище гр. София до
назначаване на титуляр на длъжността.
АУАН и НП са издадени и при спазване на давностните срокове по чл.
34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При съставяне и връчване на акта за установяване на нарушението не
са допуснати нарушения на процесуалните правила - актът е съставен в
присъствието на двама свидетели, както и на законния представител на
жалбоподателя. Предявен е за запознаване на представляващия дружеството -
жалбоподател, подписан е от съставителя и свидетелите, както и от законния
представител на дружеството – въззивник.
Съдът намира, че както в АУАН, така и в НП, в достатъчна степен са
описани всички елементи от състава на нарушението, както и
обстоятелствата, при които е извършено. С АУАН № 22-2200269/23.06.2022г.
против дружеството – въззивник е започнато административнонаказателно
производство за нарушение на чл. 63 ал. 2 КТ – затова, че работодателят е
допуснал до работа свидетеля Й. В., преди да му предостави копие от
уведомление по чл. 62 ал. 5 КТ, заверено от ТД на НАП. С наказателното
постановление наказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение
на чл. 61 ал. 1 КТ – затова, че работодателят „К....“ ЕООД е приел на работа
Й. В., като не е сключил трудов договор преди постъпването му на работа на
09.06.2022г. Съдът намира, че в конкретния случай издаването на наказателно
6
постановление за нарушение, различно от посоченото в АУАН, не съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като наказващият
орган законосъобразно се е позовал на разпоредбата на чл. 53 ал. 2 ЗАНН,
според която наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая към
момента на издаването на наказателното постановление е било установен
нарушителят, както и нарушението. Същевременно с НП отговорността на
въззивника не е ангажирана за различни и нови фактически положения, по
отношение на които той да не е имал възможност да се защитава с
възражението срещу АУАН. И това е така, тъй като в АУАН са описани и
всички признаци от състава на нарушението по чл. 61 ал. 1 КТ – описано е, че
Й. В. е установен да полага труд на 09.06.2022г. в обекта на контрол, както и
че към тази дата той не е имал сключен трудов договор с работодателя „К....“
ЕООД, тъй като представеният такъв от работодателя е с последваща дата –
13.06.2022г. Предвид горното съдът намира, че наказващият орган не е
допуснал нарушение на процесуалните правила, като е приложил нормата на
чл. 53 ал. 2 ЗАНН.
Не се установява твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл. 52
ал. 4 ЗАНН. Наказващият орган има задължението да прецени направените
възражения и събраните доказателства, но не и да изложи съображенията си
по наведените възражения в наказателното постановление. Мотивите на
наказващия орган по наведените срещу АУАН възражения не са предвидени
като реквизит в съдържанието на наказателното постановление и в
разпоредбата на чл. 57 ал. 1 ЗАНН.
По изложените съображения съдът намери, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Съдът намери и че правилно е приложен материалният закон.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 61 ал. 1 КТ трудовият
договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа. От събраните доказателства се установява, че в
случая работникът Й. В. е бил постъпил на работа към 09.06.2022г. като
сервитьор в ресторант „М.“, като към тази дата не е имал сключен трудов
7
договор с работодателя „К....“ ЕООД. Такъв е бил сключен едва след
извършване на проверката на място от служителите на ДИТ – София – на
13.06.2022г. Като е приел на работа Й. В. на 09.06.2022г., без преди това да е
сключил трудов договор с него, работодателят „К....“ ЕООД е извършил
нарушение на чл. 61 ал. 1 КТ. Нарушението е извършено на 09.06.2022г.,
когато работникът е полагал труд, без да има сключен трудов договор с
работодателя, и е извършено в обекта на контрол – в стопанисваното от
работодателя заведение „М.“, където В. е работил като сервитьор.
Касае се за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято
отговорност е безвиновна.
В настоящата хипотеза не може да намери приложение и разпоредбата
на чл. 415в, ал. 1 от КТ /специален състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на
"маловажно" административнонарушение, който изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН съгласно Тълкувателно решение № 3
от10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС/, тъй като в ал. 2 от предметния
й обхват изрично са изключени нарушенията на чл. 61 ал. 1 КТ.
Разпоредбата на чл. 414 ал. 3 КТ предвижда налагане на имуществена
санкция в размер от 1500 до 15 000 лева в случаите на нарушение на
разпоредбата на чл. 61 ал. 1 КТ. В случая наказващият орган е наложил на
дружеството - въззивник имуществена санкция в минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл. 414 ал. 3 КТ, а именно - 1 500, 00 лева.
Минималният размер на имуществената санкция не може да бъде намаляван
по арг. от разпоредбата на чл. 27 ал. 5 ЗАНН, поради което не се налага
излагането на съображения по отношение на индивидуализацията й.
Единствено за пълнота съдът ще посочи, че така определената в минимален
размер санкция се явява съответна на критериите по чл. 27 ЗАНН и би
осигурила постигане на целите по чл. 12 ЗАНН, като би мотивирала
жалбоподателя занапред да спазва стриктно разпоредбите на трудовото
законодателство. Минималният размер на имуществената санкция се явява
съответен на липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на
факта, че в кратко време след проверката - на 13.06.2022г. работодателят е
предприел законосъобразно поведение, като е уредил отношенията си със
свидетеля Й. В. като трудови, сключвайки трудов договор с него.
По изложените мотиви съдът намери, че жалбата не е основателна и
8
наказателното постановление следва да се потвърди.
При този резултат от производство право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН има наказващият орган, каквато претенция е заявена в
съдебно заседание. Като взе предвид фактическата и правна сложност на
делото, както и броя на проведените съдебни заседания, съдът счете, че
юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на
наказващия орган следва да е в размер над минималния, но под средния,
предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, размер, а именно 100, 00 лева.
Жалбоподателят няма право на присъждане на разноски, тъй като не
постига отмяна на наказателното постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-
2200269/14.10.2022г., издадено от директор на дирекция "Инспекция по
труда" - София, с което на основание чл. 416 ал. 5 КТ вр. чл. 414 ал. 3 КТ на
"К...." ЕООД, ЕИК ххххххххх, е наложена имуществена санкция в размер на 1
500, 00 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 61 ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
"К...." ЕООД, ЕИК ххххххххх, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда", адрес гр. София, бул. "Княз Александър
Дондуков" № 3, сумата от 100, 00 /сто/ лева - юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9