РЕШЕНИЕ
№ 4387
гр. София, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20231110201905 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В. С. П., чрез упълномощения му процесуален представител – адв.
Б., срещу наказателно постановление (НП) № BG06062022/5800/Р8-1093/01.12.2022г.,
издадено от Директор на Национално тол управление (НТУ) при Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на сумата от 1 800,00 (хиляда и осемстотин) лева, на основание чл. 179, ал.
3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение на същата разпоредба.
В законоустановения срок е подадена жалба от санкционираното лице, в която се прави
искане за отмяна на така издаденото наказателно постановление. Излагат се доводи, че
обжалваното НП било незаконосъобразно, поради допуснато неправилно приложение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят
твърди, че нито в АУАН, нито в НП се съдържат данни, че именно той е управлявал
процесното МПС на посочените дата и час. Твърди, че преди 01.06.2022г. процесния
автомобил не е бил изобщо в негово владение, тъй като едва след тази дата е в трудово
правоотношение с дружеството – ползвател на превозното средство. Намира, че
отговорността му е ангажирана без да бъде доказано неговата съпричастност към
нарушението. Посочва, че има разлика между възприетата в АУАН и НП фактическа
обстановка, като едва в НП са изложени факти, за които същия е узнал при получване на
санкционния акт. Твърди, че в системата на сайта Toll pass e налично отбелязване, че
дължимата тол такса за процесната дата е както начислена, така и заплатена, а
1
същевременно в нея липсва отчетено нарушението, за което е санкциониран. По изложените
подробни съображения прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от упълномощения
си процесуален представител – адв. Б., която поддържа жалбата и пледира за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Поддържа претенцията за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – Директора на НТУ към АПИ, редовно призована, не се представлява.
В придружително писмо, с което преписката е изпратена в съда се прави искане
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети
в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:
„Спедитор транс“ ЕООД притежавало влекач марка „ДАФ ФТ ХФ 105.480 Т, с рег. № А
8879 МС.
На 16.12.2021г. бил сключен договор за наем с опция за закупуване между „ Спедитор
транс“ ЕООД и „Дим 76“ ЕООД.
На 01.06.2023г. между „Дим 76“ ЕООД и В. С. П. бил сключен трудов договор №
016/01.06.2022г., с който бил назначен на длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил.
На 06.06.2022г. в 16:55 часа в направление излизане от територията на Република България,
на ГКПП Кулата, било пристигнало пътно превозно средство (ППС) с рег. № А 8879 МС,
вид: влекач, марка и модел: ДАФ ФТ ХФ 105.480 Т, с обща техническа допустима
максимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя.
След извършена проверка от страна на контролните органи било установено, че
горепосоченото ППС с регистрационен № , което попадало в категорията на ППС над 3,5
тона, било засечено на 25.05.2022г., в 14:42 часа на тунел Мало Бучино, път А -3, отсечка
8+226, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била
заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
За извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад)
от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с идентфикатор № 20421.
Въз основа на така установеното, актосъставителят – свид. Костадинова, на длъжност
„инспектор” в отдел ПТРР, териториална дирекция „Митница София“ при Агенция
„Митници“, съставил АУАН № BG06062022/5800/Р8-1093/06.06.2022., в който посочил, че с
описаното поведение жалбоподателят бил извършил нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
В срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят не подал писмени възражения против
съставения му АУАН.
На основание цитирания АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление
2
(НП) № BG06062022/5800/Р8-1093/01.12.2022г., издадено от Директор на Национално тол
управление (НТУ) при Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на сумата от 1 800,00 (хиляда и
осемстотин) лева, на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),
за нарушение на същата разпоредба.
По делото са представени свидетелство за регистрация на МПС, договор за наем на МПС с
опция закупуване, трудов договор, разпечатка Toll Pass
Установената фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитания свидетел Е К,
както и от събраните в хода на производството писмени доказателства приобщени по
надлежния процесуален ред на основание чл. 283 от НПК.
Показанията на свид. С. съдът кредитира относно обстоятелствата, свързани със съставяне
на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
Въз основа на така установено от фактическа страна съдът, намира от правна страна
следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице,
в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем
(подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От гледна точка на процесуалния закон
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН,
районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването на
процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили,
съответно издали АУАН и НП, счете, че правилата за компетентност са спазени.
Съдът констатира, че административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е издадено в 6-месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя от формална страна.
Настоящия съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното
производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели
до ограничаване правото на санкционираното лице да разбере обвинение. И в АУАН и в НП
неправилно е посочена нарушената материалноправна норма. Посочено е, че е нарушението
е по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, според който водач, който управлява пътно превозно средство
3
от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва
с глоба в размер 1800 лв. Посочената норма е санкционна, в нея не се посочват права и
задължения на водача. В разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП се съдържа правилото за
поведение, което според наказващия орган е нарушено, тъй като в посочената норма е
вменено, че водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са
изпълнени от трето лице. Неправилната квалификация на нарушението е съществено
нарушение на процесуалните правила, нарушена е императивната разпоредба на чл. 57, ал.
1, т. 6 от ЗАНН, като неправилно са посочени законните разпоредби, които са били
нарушени виновно. Нарушението е съществено, защото отново е свързано с правото на
защита на жалбоподателя, в правата на който е да разбере какво нарушение е извършил и
срещу какво да се защитава, като допуснатото нарушение е самостоятелно основание за
отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Заплащането на пътните такси е уредено в чл. 10 и сл. от Закона за пътищата/ЗП/, Закона за
движението по пътищата и Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесената система за таксуване на различните категории превозни
средства на база време и на база изминато разстояние. Ползвателят на платената пътна
мрежа има възможност да избере начина, по който да се определи и съответно да заплати т.
нар. тол такса: чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен
маршрут или чрез декларирани тол данни в реално време - т. нар. тол декларации, подадени
посредством бордово устройство по реда, предвиден в Наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП. След
като в ППС е монтирано бордово устройство е очевидно, че ползвателят на платената пътна
мрежа е избрал този начин за плащане на тол такса. Едно от задълженията на водача според
чл. 139, ал. 7 ЗДвП преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от
трето лице.
В НП, въпреки че подробно е описано как за процесното ППС не е заплатена пътна такса,
очевидно поради бездействие, не е посочено ясно и конкретно какво точно не е извършил
водача на ППС от възможностите, които му предоставя закона и възможностите, с които той
разполага при наличие или липса на бордово устройство. За установеното нарушение е
4
ангажирана административно наказателна отговорност на определено лице и в НП следва
ясно да се посочи в какво се изразява неговото незаконосъобразно поведение. В случая
липсва ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават, с което е нарушена императивната разпоредба на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В случая в НП са посочени последиците от нарушението-
незаплатена пътна такса, но не е изяснен и посочен механизма на извършеното нарушение,
при условие че той не е единствено възможен.
Настоящия съдебен състав намира, че АНО не е изпълнил задължението си да провери
съдържащите се в преписката материали, преди да пристъпи към издаване на атакуваното
НП. Като не е изпълнил това си задължение АНО е пропуснал да установи, че от нито едно
писмено доказателство не се установява по безспорен и категоричен начин авторството на
нарушението, като в тази насока не са били събрани никакви доказателства, които да
свързват жалбоподателя с конкретното нарушение.
В действителност, едва пред съда са били представени писмени доказателства , видно от
които едва след 01.06.2022г. жалбоподателя е имал евентуално възможност да управлява
процесното МПС, като категорично липсват данни към 25.05.2022г. той обективно да е имал
такава възможност.
В този смисъл съдът намира, че неоснователно, неправилно и в нарушение на материалния
закон е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, поради което процесното НП следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
основателна, поради което в тежест на въззиваемата страна следва да бъдат възложени
сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № BG06062022/5800/Р8-1093/01.12.2022г.,
издадено от Директор на Национално тол управление (НТУ) при Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на сумата от 1 800,00 (хиляда и осемстотин) лева, на основание чл. 179, ал.
3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение на същата разпоредба.
ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура ДА ЗАПЛАТИ в полза на В. С. П., с ЕГН:
********** сумата от 400,00 лева, представляваща сторените от него разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6