Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……..…/…………………… , гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на осемнадесети март през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА
МАНАСИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 434 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на осн. чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на „К.“ ЕООД ЕИК
*********, подадена чрез управителя Виталий Евгениевич Пахомов, против НП №
КХ-008 от 09.01.2018год. на директора на ОДБХ, с което на ЮЛ е било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание
чл. 44, ал.2 от ЗХ за нарушаване нормата на чл.20, ал.1 т.3 от същия закон.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно, навежда твърдения както за допуснати съществени
нарушения на процес. правила (не било ясно за какво точно нарушение е наложена
санкцията – нарушени били нормите на чл.42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН)
така и за нарушение на материалния закон (твърди, че нарушение изобщо не е било
извършено, алтернативно било маловажно) и НП моли постановлението да бъде
отменено.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивното дружество моли НП да бъде отменено като представя
писмена защита.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено като изразява становище за безспорна доказаност на нарушението,
както и такова за липса на допуснати съществени нарушения на процес. правила.
ВРП, редовно уведомена за датата
на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
На 04.12.2018го. свидетелките Д.
и Х. и двете служителки на ОДБХ Варна извършили проверка в предприятие за
производство, съхранение и реализация на топени сирена и млечни десерти, находящо се в с.
Равна гора, общ. Аврен, обл. Варна, стопанисвано от
въззивното дружество, регистрирано по реда на чл. 12а , ал.1 от ЗХ, като
производител с Удостоверение за временна регистрация № 64812/29.06.2018г.. В
хода на проверката била взета проба за изследване по официален контрол от готов
продукт „Кефир" 3,6% с L1131218, най-добър до:
13.12.2018г., по показател ентеробактерии за
съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) 2073/2005. При стойност и допуск n=5, с=2 ,m/М-10
КОЕ/ml били установени следните резултати от изпитването: n=5;c=5 n1,- 4,0 х 10⁴ (3,5х 10⁴;4,5х10⁴) n2 3,2x10⁴ (2,8 х 10⁴; 3,6 х 10⁴) n3
-2,2 х 10⁴ (1,9 х
10⁴; 2,5 х 10⁴) n4 - 3,7 х 2x10⁴ (3,3 х 10⁴; 4,2 х 10⁴)
n5 - 4,4 х 10⁴ (3,9 х
10⁴; 5,0 x 10⁴), съгласно протокол от изпитване №
6902/07.12.2018г. на ИЛДК при ОДБХ - Варна,
било установено наличие на ентеробактерии в проба от
5 единици по 0,500кг. на готов продукт -,,Кефир"
3,6% с партида L1131218, най-добър до: 13.12.2018г.
На 21.12.2018год. св. Д.
съставила срещу въззивното дружество АУАН № 00298 в който посочила че същото е
нарушило разпоредбата на чл.20, ал.1, т.3 от ЗХ. В обстоятелствената част на
акта св.Д. описала, че на 04.12.2018год. били взети проби от определен продукт
***, резултатите от пробите, като посочила също така, че продуктът е бил
реализиран в търговската мрежа на страната и бил негоден за човешка
употреба.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на представляващия въззивното дружество.
На 09.01.2018год. въз основа
акта, Директора на ОДБХ Варна издал
атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в
него, приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.20, ал.1,
т.3 от ЗХ и на основание чл. 44, ал.2 от същия закон му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000лв.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени КП № 06271/04.12.2018год.; Акт за вземане на проби №
03349/04.12.2018год., протокол от изпитване № 6902/07.12.2018год.
Като свидетели в хода на
съдебното следствие са разпитани К.Д. – актосъставител
и Н.Х. – свидетел вписана в акта. В показанията си и двете свидетелки
възпроизвеждат фактите във връзка с извършената проверка в обекта на въззивника
на 014.12.2018год., вземането на пробите и констатациите от анализа. Св. Д.
заявява, че актът бил съставен за това, че продуктът бил произведен и
реализиран в търговската мрежа, а бил негоден за употреба.
Като писмени доказателства в
хода на съдебното следствие са приети представени от въззивника ведно с жалбата
преписи от атакуваното НП, АУАН въз основа на който то е издадено, КП №
06271/04.12.2018год., акт за вземане на проби № 03349/04.12.2018год., протокол
от изпитване № 6902/07.12.2018год., протокол от изпитване №
6903-6907/07.12.2018год., констативен протокол № 06304/20.12.2018год., протокол
от извършена проверка от 21.12.2018год., протокол от изпитване
№7325/21.12.2018год. , протокол от изпитване № А20360/28.12.2018год., протокол
от изпитване № VA18-11253.001
А/15.12.2018год.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и
гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни
правни изводи.
При извършена служебна проверка
на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление съставено въз основа на него съдът констатира, че
същите са издадени от компетентните длъжностни лица. В същото време обаче
установи, че в хода на адм. наказателното
производство са били допуснати съществени нарушения на процес. правила, а именно:
АУАН и НП не отговорят на формалните изисквания предвидени в нормите на чл.42 и
чл. 57 от ЗАНН. От същите не става ясно на първо място за какво точно и за
колко деяния е ангажирана отговорността на въззивника доколкото от обективна
страна нарушението по чл. 44 от ЗХ включва няколко различни форми на
изпълнително деяние – производство на храни, търговия с храни и внос на храни.
В обст. части на акта и НП се съдържат факти относими
както за производство (сочи се, че въззивника е регистриран като производител,
както и че били взети проби от готова продукция), така и за търговия (продуктът
бил реализиран в търговската мрежа). Налице е и пълна неяснота по отношение на
датата на която е прието за извършено нарушението, което и да е то, съответно
колкото и да са те. В НП е посочена само датата на която са били взети пробите
– дата на производство на съответния продукт, съответно дата на реализация
(доколкото и такива факти са изложени) не се сочи.
В края на краищата за какво
точно деяние е ангажирана отговорността на въззивника, кога го е извършил и при
какви приети за установени факти, може само да се гадае. В показанията си пред
съда актосъставителката сочи, че нарушението се състояло в производство и
реализация на продукт, които не бил годен за употреба. Кога обаче са
били осъществени деянията (кога е произведена храната, съответно кога е
реализирана - продадена), свидетелката не сочи.
В тази връзка датата на производство може и да съвпада с датата на
реализация (продажба), но може и да не е така, а в акта и НП не е посочена нито
една дата относима към тези изпълнителни деяния. Посочена е само датата на
която са били взети проби, която дата обаче определено няма как и да бъде
възприета за датата на реализация в търговската мрежа защото ако стоката е била
реализирана както се сочи в акта и НП, то остава напълно неясно как тогава е
била взета пробата.
И най-накрая доколкото в акта и
НП се съдържат факти относими към двете форми на изпълнителното деяние на
нарушението по чл.44, ал.1 от ЗХ, а в показанията си пред съда св. Д. заявява,
че точно за това (за производство и за реализация /търговия/ е ангажирала
отговорността) то с НП е наложено едно наказание без яснота за кое деяние.
Отделен е въпроса, че ЗАНН не предвижда възможност за две деяния (две нарушения)
да бъде наложена една санкция.
Горното представлява съществено
нарушение на процес. правила и е достатъчно основание за отмяна на НП на
процес. основание, тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на
наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на
какво точно нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти за да
организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.
Съдът намира за нужно да
отбележи, че волята на актосъставителя и АНО следва да е пределно ясна и да се
извежда от фактите отразени в издадените от тях актове, а не да се извежда по
тълкувателен път от материалите по АНП (за които за разлика от чистото
наказателно производство, дори не е предвидено предявяване на нарушителя) или
посредством събиране на гласни доказателства в хода на въззивното съдебно
следствие.
В случая неяснотата във волята
на АНО води до пълна невъзможност за съда да изрази становището си по същество.
Съдът обаче намира за нужно да отбележи, че не споделя становището на
въззивника за недоказаност на факта на негодността на храната от която била
взета пробата по време на проверката, обосновано от него с факта, че
лабораторията където било извършено изследването не била акредитирана. И това е
така защото видно приложения към преписката протокол от изпитване №
6902/07.12.2018год. изследването на пробите е било направено в ИЗПИТВАТЕЛНА
ЛАБОРАТОРИЯ ЗА ДИАГНОСТИКА И КОНТРОЛ - НАПРАВЛЕНИЕ "ДИАГНОСТИКА НА
ЗАБОЛЯВАНИЯТА ПО ЖИВОТНИТЕ" при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ
- Варна към БАБХ. Посочената лаборатория разполага със сертификат за
акредитация рег.№ 133 ЛИ валиден от 08.08.2018год. до
24.08.2019год. в област Лаборатории за
изпитване като обхвата на акредитацията е пълен. Посочената информация е
общодостъпна и фигурира в публичния регистър воден от ИА „Българска служба за
акредитация“ където е публикувана и заповедта за акредитиране в която
изчерпателно са посочени наименованията на изпитваните продукти, вида на
изпитването и т.н. в това число и изследване на мляко и млечни продукти за ентеробактерии – Заповед № А285/08.08.2018год.
- № 7, т.7.2.9.
От друга страна констатациите
отразени в протокола за изпитване не се опровергават по никакъв начин от
ангажираните от страна на въззивника протоколи от последващи лабораторни
изследвания доколкото единият протокол - този от 28.12.2018год. издаден от
Лаборатория за изпитване на храни, фуражи и биологични материали“ към Районна ветиринарна
станция Русе“ ЕООД, касае проби от друга партида храна, а от другия приложен
протокол - издаден от Лаборатория „СЖС
България“ ЕООД на 15.12.2018год. не става ясно какво изобщо е било изследвано.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда
от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде
отменено.
Водим от горното Варненския
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КХ-008 от 09.01.2018год. на директора на
ОДБХ - Варна, с което на „К-17-В9“ ЕООД ЕИК ********* е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. на
основание чл. 44, ал.2 от ЗХ за нарушаване нормата на чл.20, ал.1, т.3 от същия
закон.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните,
че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: