Р Е
Ш Е Н
И Е
Казанлък 04.12.2019 год.
Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
председател: Михаил Михайлов,
при участието на
секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело
№1085/ 2019г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обжалвано е наказателно постановление №19-0284-001931/
03.09.2019г., издадено от началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък.
Жалбоподателят останал недоволен
от наложеното му наказание. Моли съда да отмени обжалваното от него НП, което намира
за незаконосъобразно и неправилно. Не се явява в с.з.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по делото.
Съдът, след като извърши цялостна проверка на АУАН
и наказателното постановление, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приобщените
към делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо право на
такава, поради което съгласно чл.59 ал.2 от ЗАНН съдът приема, че същата е
допустима.
От събраните по делото доказателства, взети
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
На 08.07.2019г. в 12.09ч.
в гр.К., на ул.„С. п.“ в посока изток-запад
Д.С.Т. е управлявал МПС- лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№****, като е навлязъл
в лентата за насрещно движение, пресичайки пътна маркировка- непрекъсната линия
М1 и качил управлявания от него автомобил на тротоара, с което създал опасност
за минаващите по него пешеходци и престоял на тротоара. АУАН бил съставен по
показанията на свидетели-очевидци, посочени под №1 и №2. Нарушителят Т. отказал
да подпише акта и разписката, което било удостоверено с подпис на свидетеля Г.
В. Н..
Впоследствие АНО
преценил, че деянието било установено по безспорен начин и същото не било маловажно,
поради което издал процесното НП, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.185,
чл.183,ал.2,т.2, чл.180,ал.1,т.1,пр.2 и чл.185 от ЗДвП наложил на въззивника
административни наказания за нарушения съответно на чл.6,т.1, чл.16,ал.1,т.1,
чл.98,ал.1,т.1 и чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП.
Въззивникът в жалбата си
твърди, че от формална страна била нарушена процедурата по провеждането на
административно-наказателно производство. Съображенията му за това са,че АУАН,
въз основа на който било съставено НП, бил изготвен в негово отсъствие и не на
мястото където е извършено нарушението, поради което същия е отказал да го подпише.
Счита, че това обстоятелство е било игнорирано от наказващия орган, който е
приел на база неизвестни за жалбоподателя твърдения от страна на свидетелите на
съставянето на АУАН, че е извършил гореописаните нарушения.
Завява също, че АНО е
следвало да направи анализ на събраните доказателства и съответно да изгради
мотивиран извод защо приема, че именно въззивника е лицето, извършило процесните
нарушения. Изразява недоумение, относно това какви са били мотивите за този
извод на наказващия орган и намира, че според него ръководещ факт за последния
е бил единствено съставения АУАН. Предвид изложеното жалбоподателят счита
направените изводи за неправилни и незаконосъобразни.
Намира също и че дори и
да се приеме,от събраните по преписката доказателства, че именно той е лицето,
извършило нарушение, то в наказателното постановление необосновано било прието,
че това нарушение е извършено умишлено. Заявява, че едно МПС можело да напусне
платното си за движение по редица причини и наказващия орган е следвало да
изложи съображения защо е приел, че с процесното МПС целенасочено са били извършени
действия, довели до нарушаване на закона.
Жалбоподателят Т.
изразява мнение, че е бил нарушен и
процесуалния закон и по-точно правото му да разбере в извършването на
какво точно нарушение е бил обвинен, съответно санкциониран. Изразява
недоумение относно това, за какво е бил наказан и задава въпроса: престояването
на МПС на място какво е- опасност или пречка за движението?
Настоящият
съд изцяло не споделя изложените аргументи на жалбоподателя, предвид следните
съображения:
По делото беше разпитан
полицейския служител, съставил АУАН. От неговите показания по безспорен и
категоричен начин се установи изложената в акта и в обжалваното наказателно
постановление фактическа обстановка. В разпита му пред съда актосъставителят заяви, че не е бил очевидец
на извършване на нарушенията, но лицата, вписани в АУАН като свидетели, са били
такива и дори са направили видеозапис на поведението на жалбоподателя, който бе
възпроизведен от свидетеля М. в с.з.
От друга страна фактът,
че АУАН, въз основа на който било издадено НП, е бил съставен в отсъствие на
нарушителя и не на мястото където е било извършено деянието, не представлява
процесуално нарушение, още по-малко съществено такова, по смисъла на ЗАНН. Това
обстоятелство е очевидно и не е било игнорирано от наказващия орган, който е
приел за доказани твърденията на свидетелите на извършване на нарушенията- В. Б.
И. и К. П. А..
Разпоредбата на
чл.52,ал.4 от ЗАНН, съгласно която: „Преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства.“ и липсата на
възражения от страна на нарушителя дават отговор на въпросите, поставени в
жалбата на въззивника: защо АНО е приел,че именно жалбоподателя е лицето,
извършило процесните нарушения и какви са били мотивите за изводите на
наказващия орган?
Изявлението на
нарушителя в жалбата му, че необосновано било прието от АНО, че нарушението е било
извършено умишлено от Т., не е подкрепено от никакви доказателства, което го
прави едно голословно твърдение.Позоваването на жалбоподателя на възможността
едно МПС да напусне платното си за движение по редица причини, цели да внесе съмнение
във фактическата обстановка, отразена в акта и НП, но то също не е подкрепено
от доказателства, а що се отнася до въпроса: престояването на МПС на място
какво е- опасност или пречка за движението?, съдът намира, че искането за
тълкуване на закона не следва да бъде отнесено до него, а и АНО недвусмислено е
посочил в издаденото от него наказателно постановление, че приема поведението
на нарушителя Т. за такова на създаване на опасност за преминаващите по
тротоара пешеходци, а не за пречка.
Въз основа на преценката на изложените по-горе
факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
В хода на настоящото административно-наказателно
производство безспорно се установи, че на инкриминираните дата и място
жалбоподателят Т. е управлявал лек автомобил
„Опел Астра“ с рег.№*****, като е навлязъл в лентата за насрещно
движение,пресичайки пътна маркировка- непрекъсната линия М1 и е качил
управлявания от него автомобил на тротоара пред поликлиниката в гр.Казанлък, с
което е създал опасност за движещите по него пешеходци, след което, престоявайки
на тротоара се е скарал на минаващите оттам лица- главно жени и деца. Тези факти
не се оспорват от нарушителя. Следователно това негово поведение следва да се
квалифицира като деяния по чл.6,т.1, чл.16,ал.1,т.1, чл.98,ал.1,т.1 и
чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП.
Поради
изложеното дотук настоящият съдебен състав счита, че актосъставителя и наказващия
орган не са допуснали съществено процесуално нарушение, съответно при съставяне
на акта и при издаване на НП и не са ограничили правото на нарушителя да се
защити, нито са довели до невъзможност санкционираното лице да упражни правото
си на защита. С оглед на това съдът счита, че жалбоподателя е бил наясно за
какви нарушения са му били наложени глоби и по тази причина той не е направил
възражение, нито при съставяне на АУАН, нито в тридневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН. Това негово поведение доказва по категоричен и безспорен начин, че същия
много добре е разбрал, както от акта така и от НП кои правни норми е нарушил и
защо му са наложени административни наказания.
Съдът също счита, че не са налице основания и за
приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като вменените на Д.С.Т. нарушения на ЗДвП не разкриват
признаците на маловажен случай, с оглед значимостта на охраняваните от ЗДвП
обществени отношения. Очевидно целта на този закон е по-засилен контрол срещу
нарушенията визирани в него, които са с по-висока степен на обществена опасност,
а и липсват такива доказателства по делото, които да установяват, че въпросните
деяния се отличават с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените такива.
Нещо повече- предвид
приложената към материалите по делото справка за нарушител следва да се приеме,
че като водач на МПС Д.С.Т. е извършил множество нарушения на ЗДвП, за което по
отношение на него са били издадени повече от 30 наказателни постановления,
което го прави деец с висока степен на обществена опасност.
За пълнота на
изложението съдът намира за необхоД.да отбележи, че единственото от четирите наложени
наказания на жалбоподателя, в размер над минимума на предвиденото такова- това
по чл.180,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП- в размер на 100 лева, е в съответствие с
нормите на чл.27,ал.2 от ЗАНН, съобразено е с тежестта на нарушението, като е
отчетено, че нарушителя е деец с висока степен на обществена опасност и самото
деяние е било придружено с агресивно поведение от страна на въззивника.
С оглед горното съдът
намира, че наказанието се явява съответно на обществената опасност на
нарушението.
Въз основа на горепосоченото
съдът намира, че при издаване на наказателното постановление АНО е ангажирал
отговорността на нарушителя в съответствие с обективираната от него деятелност
и не е допуснал нарушение на материалния закон.
На следващо място
настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Воден от горното и на
основание чл.63,ал.1,предл.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно
постановление №19-0284-001931/ 03.09.2019г., издадено от началник РУ към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на Димо С.Т. ***, с ЕГН **********, е наложено
административно наказание- глоба общо в размер на 160/сто и шестдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: