№ 456
гр. Пазарджик, 12.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500442 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За жалбоподателя О.П. се явява юрк. С. И. Г., надлежно упълномощена
да я представлява.
Ответник В. С. А. не се явява, редовно призована. Вместо нея се явява
адвокат Т. С. К., надлежно упълномощена.
Юрк. Г. – Да се даде ход на делото.
Адв. К. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Пазарджишки районен съд №607 от 01.06.2022г.
постановено по гр.д.№20225220100462 по описа на съда за 2022г., е осъден
ответника О.П., ЕИК ***, да заплати на ищцата В. С. А., ЕГН **********, от
гр. **, сумата 2000 лв. заедно със законната лихва, считано от 27.09.2019 г. до
изплащането на главницата - обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болка, гадене, световъртеж и други неприятни преживявания
1
в резултат на мозъчно сътресение и получени травми кръвонасядания по
лявата скула и малкия пръст на лявата ръка в резултат на падане поради
спъване в напукан асфалт на тротоара на ул. „Васил Априлов“ в гр.
Пазарджик на 27.09.2019 г., в резултат на неизпълнение на общината
ответник на нейно задължение да поддържа настилката на тротоара, като е
отхвърлен иска за разликата над 2000 лв. до пълния предявен размер от 3000
лв.Със същото решение О.П. е осъдена да заплати на В. С. А. сумата 248 лв.,
представляваща разноски по делото. Общината е осъдена да заплати на Т. С.
К., адвокат от Адвокатска колегия - Пазарджик, възнаграждение в размер 370
лв. на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.Ищцата В. С. А. е осъдена
да заплати на О.П. сумата 60 лв., представляваща разноски по делото.
Решението се обжалва в осъдителните му части в срока по чл.259 ал.1
от ГПК от ответника О.П. чрез зам.кмета Петър Петров с въззивна жалба с вх.
№12444 от 15.06.2022г. в качеството си на оправомощен да я представлява.
Излагат се доводи на незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт
както и постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Твърди се, че в случая общината не е възложител на работата и не
може да отговаря по чл.49 от ЗЗД.Твърди се, че самото възлагане на работата
представлява фактическо натоварване на друг правен субект-физическо или
юридическо лице за извършване на определена работа в чужд
интерес.Акцентира се, че в случая О.П. не се явява възложител тъй като не е
възлагала никаква работа на лица на посоченото от ищцата място, поради
което не е изпълнен състава на чл.49 от ЗЗД за отговорността на възложителя
за вредите причинени от лицето на което са възложени дейности при или по
повод изпълнение на тази работа. Не било установено мястото на инцидента
с оглед особеностите на самата вещ-тротоара до входа на училище „Христо
Ботев“ и доколкото тротоарът там не е изграден от плочки и че такива
липсват или са повдигнати от прораснали корени, като причина за спъване и
падане на ищцата.Като необоснованост на решението се сочи нарушени
норми на чл.51 и на чл.52 от ЗЗД касаещи обхващането на отговорността от
деликвента на всички настъпили вреди пряка и непосредствена последица от
увреждането и справедливото им репариране съгласно чл.52 от ЗЗД и
задължителното тълкуване на нормата съгласно разясненията по т.2 от ППВС
№4 от 23.12.1968г.; че в случая РС при преценка размера на обезщетението
по справедливост неправилно отчел преди всичко характера на причиненото
2
й травматично увреждане.Коментира се и представена по делото епикриза и
извършена ренгенография на череп, на която не личало травматични
изменения, нито настъпили усложнения след травмата, като ищцата е с
подобрение. Акцентира се на ниската продължителност на болезнеността на
контузиите на ищцата продължили между 2-4дни от датата на травмата и че
това е бил периода на търпените болки и страдания, предвид и липсата на
установено хлътване на скулата и еднаквост на костните им
структури.Коментира се заключението на експерта д-р Пеев и направеното в
деня на инцидента странично и лъчево рентгеново изследване, установили
липса на хлътналост на лявата скула.Като неоснователни се квалифицират
твърденията за търпени болки и страдания в продължение на повече от 2г., за
което не били представени доказателства, а представените такива оборвали
тези твърдения и доказвали,че болките са в период от 2 до 4дни и без
настъпили усложнения.Счита, че съдът е определил обезщетението в завишен
размер и несъразмерно с неблагоприятното въздействие върху личността на
пострадалата като по този начин се явявало източник на обогатяване.Отново
се акцентира на продължителността на целия оздравителен период, и доброто
състояние на ищцата, както и с подобрение. Твърди се, че последиците от
травмата са отшумели напълно и без усложнения, че се касае за нетежко
мозъчно сътресение,за което пострадалата е започнала медикаментозно
лечение, довело до редуциране на оплакванията още в болничното заведение,
приведена до стабилно соматично и неврологично състояние след което е
била изписана.Като недоказани се определят твърденията на ищцата, че към
настоящия момент не е налице пълно възстановяване от инцидента. Счита, че
съдът при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не е
взел под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят и не ги е
определил в съответствие с необходимото за преодоляването им. Поддържа,
че съдът неправилно не е приел наличие на съпричиняване на вредите от
ищцата /пострадалата/, редовно ползвала тротоара на процесната улица без да
прояви непредпазливост, с което е допринесла за настъпването на вредните
последици, като от значение било и физическото натоварване на ищцата с
оглед възрастта й и придружаващите заболявания. Счита жалбоподателят, че
релевантно за съпричиняването на вредата от страна на пострадалата е
нейното невнимание в съвкупност с физическото натоварване, „влачейки“
пълна количка с продукти от пазара поради което съдът следвало да приложи
3
правилото на чл.51 ал.2 от ЗЗД.Счита, че вината на пострадалата не е елемент
от фактическия състав на чл.51 ал.2 от ЗЗД и че способността на увредената
да действа разумно и да предвижда евентуални негативни последици от
действията и бездействията си били правно ирелевантни за съпричиняването.
Затова жалбоподателят счита, че от неправомерното поведение на ищцата се е
достигнало до настъпилия вредоносен резултат. Твърди, че няма
допълнителни фактори, които да са могли да затруднят ищцата при
възприемане на околната действителност,като чувството за съхранение като
основно свойство на човека в случая се е отразило във вървенето на ищцата
по тротоара и е било нормално да следи за пътя по който минава и да избере
най-безопасния маршрут, като в случая теренът бил износен, но не изцяло и
не в толкова лошо състояние.Счита, че ако ищцата е проявила елементарно
чувство за самосъхранение,обичайно движеща се по този маршрут, е следвало
да отчете наличието на неравности,да прецени дали това е препятствие за нея
и да съобрази своето поведение с конкретната обстановка, още повече, че по
същия маршрут се е движела друга по –възрастна от нея жена-
св.Павлова,която не е паднала.От този факт жалбоподателят извежда извода
за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в
проявена небрежност при възприемане на маршрута и годността за неговото
преминаване.Посочват се заболяванията от които е страдала ищцата като
значими за настъпването на вредоносния резултат и че поведението и
състоянието на ищцата са станали причина за настъпването на вредите,
предвид на което обезщетението следвало да бъде намалено.Счита, че РС не
се е съобразил с ППВС №17 от 18.11.1963г. и трайната съдебна практика
относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице, с което
се е допринесло за настъпването на резултата и неправилно съдът не
приложил разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД, независимо, че ищцата не може
да действа виновно.Поддържа, че размерът на присъденото обезщетение е
завишен и че същият е по-голям от необходимото за обезщетяване на
претърпените вреди и не отговаря на принципа за справедливост посочен в
чл.52 от ЗЗД. Коментира се заключението на вещото лице и представена
медицинска документация и кратката продължителност на възстановителния
период и състояние на ищцата след изписването й при напълно отшумели и
без усложнения последици от травмата.Моли да се отмени обжалваното
решение в осъдителните му части и се отхвърли иска, а при условията на
4
евентуалност да се редуцира обезщетението в справедлив размер при
отчитане на настъпило съпричиняване на вредоносния резултат.Претендират
се и разноски от жалбоподателя.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата
от насрещната по спора страна В. А. чрез пълномощника си адв. Т. К., в който
жалбата се квалифицира като неоснователна. Твърди се, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и по същество правилно и че не са налице
пороци на същото.Моли да се потвърди в обжалваната му част.
Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред
въззивната инстанция.
Юрк. Г. – Поддържам въззивната жалба, подадена от О.П.. Нямам
доказателствени искания. Моля на Общината да бъдат присъдени разноски,
съгласно списък, който представям.
Адв. К. – Оспорвам въззивната жалба. Поддържам писмения отговор.
Нямам доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Юрк. Г.: - Ув. окр. съдии, моля да отмените решението на
първоинстанционния съд и да постановите друго, с което да отхвърлите
исковете на В. А.. Алтернативно, моля да отмените решението на съда и да
постановите друго, с което да присъдите справедлив размер на обезщетението
за неимуществени вреди, като подробни съображения ще изложа в писмена
защита, в определен от Вас срок.
Адв. К. : - Ув. окр. съдии, поддържам отговора на въззивната жалба.
Решението на първоинстанционния съд е правилно, обосновано и
законосъобразно. Подробни съображения съм развила в писмената защита
пред РС. Моля да я имате предвид, както и съображенията в отговора на
въззвината жалба. Въззивната жалба е неоснователна, моля да я отхвърлите.
Всички пазарджиклии, живеещи на територията на гр. Пазарджик знаем
много добре, че само центъра и част от кв. Запад са добре с улиците и
5
тротоарите. Всички останало, като кривнеш от центъра, и всички го знаем,
това е ноторно известен факт, улиците са в безобразно състояние. Именно на
ул. „Васил Априлов“, ул. „Димитър Греков“, която граничи с ул. „Васил
Априлов“ и училището е на тази улица. Претендирайки съпричиняване от
страна на моята доверителка О.П. се опита да прехвърли „от болната глава на
здравата“ бездействието си по отношение на инфраструктурата на града.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА срок на представителя на О.П. до 14.10.2022 г. включително /
петък / да представи писмена защита с препис за връчване на другата страна.
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
12.11.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:38
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6