Р Е Ш
Е Н И Е N
гр. Сливен, 14.03.2019
година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Ивайла Куманова , като
разгледа докладваното от М. Сандулов гр.
д. N 111 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 23/04.01.2019 г. по гр. д. №
1703/2018 г. на Районен съд – Сливен, с което е изменено на основане на чл.59 ал.9 във вр. с
чл.51 ал.4 от СК потвърденото с решение № 4342/04.11.2015 г. постановено по гр.
д. № 3984/2015 г. на РС – Варна споразумение по чл. 51 ал.1 от СК в частта
относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режимът на лични
контакти и издръжка на непълнолетното дете Д.Х.Х. ЕГН **********, като е
предоставено упражняването на родителските права спрямо непълнолетното дете Д.Х.Х.
на майката И.Г. Х. ЕГН ********** с адрес ***, определено е местоживеенето на
непълнолетното дете при майката на посочения адрес, определен е режим на лични
отношения между бащата Х.Д.Х. ЕГН ********** с адрес ***, ******, хотел „Д.“ и непълнолетното дете Д.Х.Х.,
както следва: всяка първа събота от месеца от 10 до 19 ч. в п присъствието на социален работник
пред първата година от влизане в сила на решението. Със същото решение е осъден Х.Д.Х. да заплаща
на Д.Х.Х., със съгласието на нейната майка И.Г. Х. месечна издръжка в размер на
150.00лв., считано от влизане на решението в сила до навършване на пълнолетие
на детето или настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното изплащане и е осъден Х.Д.Х. да заплати на И.Г. Х. направените по
делото разноски, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на СлРС държавна такса.
Против това решение е подадена въззивна жалба от
ответника Х.Д.Х., чрез процесуалният му представител адв. М.М., в която се
сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено
при несъобразяване с интересите на детето. Твърди се, че основанието на съда за
изменение на упражняването на родителските права е свързано с взетата спрямо Х. мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, но към този момент не е налице такава мярка за неотклонение, нито
пък е било прилагано по отношение на него задържането под стража. Необосновано съдът е приел, че въззивникът не
полага грижи за децата си, като липсват доказателства в тази насока.
Немотивирано е и прилагането на ограничен режим на лични контакти на бащата с
детето. В жалбата се твърди, че съдът по-скоро се опитал да защити интересите
на майката, за която пълноценното общуване на бащата с детето представлява
проблем. Твърди се, че към настоящият момент детето се установило да живее при
бащата. Детето само е отишло при бащата и сестра си, за което е било
сигнализирано в ДСП Варна отдел „Закрила на детето“ и РУП по местоживеене. След
приключването на първия учебен срок детето отново е отишло във Варна и е заявило,
че не желае да живее повече с майка си в гр. Сливен. Твърди се, че към
настоящия момент детето е депресирано, като здравословните проблеми са
започнали преди година, но майката не го е водила на лекар или психиатър.
Развиват се съображения, че при бащата са осигурени идеални условия за децата,
разполагат с самостоятелни стаи и всичко необходимо за нормалното им физическо
и психическо развитие. В обобщение се сочи, че към настоящия момент не са
налице обстоятелства, които да налагат промяна в упражняването на родителските
права.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба, в който се твърди, че решението на районния съд е правилно
и законосъобразно, и в мотивите си съдът е изложил подробно кои доказателства
цени и са от съществено значение за делото.
В писмения отговор се развиват съображения, че
детето е манипулирано от бащата и сестра си и че при майката е по-спокойно не е
подложено на психически и физически тормоз. В отговора е направено доказателствено искане
за приемане на служебна бележка от ППМГ
„Добри Чинтулов“.
По направените доказателствени искания съдът се е
произнесъл в закрито заседание.
В с.з. за въззивника се явява представител по
пълномощие, който поддържа подадената жалба.
Въззиваемата се явява лично и с представител по
пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, касаеща периода до постановяване на
първоинстанционният съдебен акт, така
както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272
от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Правилно и обосновано районният съд е приел от фактическа страна, че
въззиваемата И.Г.Я. и въззивникът Х.Д.Х. са
бивши съпрузи. От брака си имат родени три ненавършили пълнолетие деца - Х.Х.,
Д. Х. и В. Х.. Гражданският им брак е
прекратен с развод по взаимно съгласие с Решение № 4342/04.11.2015г., постановено
по гр.д. № 3984/2015г. на РС Варна. С това решение е утвърдено споразумение
между страните по чл.51, ал.1 СК по отношение упражняването на родителските
права спрямо родените от брака деца, тяхното
местоживеене, издръжката, режима на лични отношения между детето и
другия родител, комуто не се предоставят родителските права и др. Така на Х.Х.
са предоставени родителските права по отношение на децата Д. и В., а на майката
е определен режим на лични контакти с децата. На ответницата са предоставени
родителските права спрямо детето Х., а на ответника- въззивник е определен
режим на лични контакти с него.
Страните са имали проблемни лични взаимоотношения, продължили и след
прекратяването на брака.
От представените и приети по делото писмени
доказателства - заповед за защита от 27.02.2017 год., издадена от РС Варна по
гр.дело 778/27.02.2017 год., съдебномедицинско удостоверение, издадено след
преглед на детето Д., при който тя съобщава за нанесен й побой от баща й, се
установява, че спрямо детето Д. е осъществявано не еднократно физическо и
психическо насилие от бащата. Със Заповед за защита от 10.08.2018 год. въззивникът
е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо децата си Д. и Х., както и
му е забранено да ги приближава по близко от
От социалния доклад, изготвен по делото от ДСП
Сливен се установява още, че към момента на постановяване на обжалваното
решение детето Д. живее при майка си, Жилището на майката е функционално, в
него се поддържа добра жилищно-битова хигиена. Между детето и майката
съществува силна емоционална връзка. Детето изразява желание да продължи да
живее при ищцата, като е споделяло за няколко случая на побой над него от бащата.
В доклада се посочва, че в средата, в която се отглежда детето при майката не
са констатирани преки рискови фактори, които биха се отразили неблагоприятно
върху цялостното развитие по отношение на физическото, психологическото,
интелектуалното и социалното му развитие.
На 01.03.2019 г., в 17.10ч. детето Д.Х.Х. е била
приета по спешност в отделението по детска хирургия на МБАЛ „Света Анна“ –
Варна. Била е доведена от екип на СМП – Варна и екип на V-то РПУ
Варна. По данни от детето тя е била бита от баща си с юмруци и ритници и твърд предмет в главата и тялото. В представената и приета от тази инстанция
епикриза са описани уврежданията, които детето е получило и е установено,
че е била изписана на 04.03.2019 г. Със
заповед от 05.03.2019 г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Варна, като е взел предвид обстоятелствата, за които е бил сигнализиран, е настанил
спешно детето в кризисен център за деца пострадали от насилие гр. Варна. Бил е
изготвен и план за действие на Агенцията за „Социално подпомагане“.
Тези фактически обстоятелства по безспорен начин се
установяват от приетите от въззивната инстанция писмени доказателствени
средства, от които е видно, че на детето Д. е бил нанесен побой от бащата по време на престоя на детето
при родителя си.
Въз основа на тях настоящата инстанция намира
следното:
Правната норма на чл. 59 ал. 4 от СК дава като примерни
няколко критерия, които следва да се приложат при решаване на спора на кого от
двамата родители да се предостави упражняването на родителските права. Като
такива са посочени: възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността
на детето към родителите, полът и възрастта на детето, възможността за помощ от
трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности. Съдът разполага със свобода в преценката си, изразяваща се в това,
да приложи общо и относително определените критерии към всеки конкретен случай,
като ги подреди по степен и тежест индивидуално, без да е обвързан с някакви
императивни правила.
Тъй като водещ, без всякакво съмнение, е интересът на
детето, следва да се държи сметка и за легалната дефиниция на понятието
„най-добър интерес на детето”, дадена в ДР на пар. 1 т. 5 от ЗЗДт. Според нея
той се изразява в преценката на: желанията и чувствата на детето, физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и
други негови характеристики, опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да
се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за него при промяна на
обстоятелствата и други факти, имащи отношение към детето.
В практиката си по приложението на чл. 59, ал. 2 СК, Върховният
касационен съд е провеждал последователно принципа, че преценката за
обстоятелствата, явяващи се от значение за предоставяне на родителските права
не следва да бъде извършвана механично, а след задълбочен анализ на
обстоятелствата на конкретния случай. В определени случаи, възпитателските
качества, моралният облик или привързаността на детето към един от родителите
могат да имат решаващо значение с оглед интереса му, независимо, че другият
родител също притежава възможност и желание да отглежда и възпитава детето. При
решаване на въпроса за родителските права съдът следва да съобрази и
установените отношения между родителите и доколко те не пренасят върху децата
личните си проблеми; доколко не препятстват контактите между детето и другия
родител, вкл. чрез създаване на психологически прегради; доколко във взаимните
си отношения проявяват щадящо отношение спрямо неукрепналата детска психика.
Безспорно са налице нови обстоятелства, настъпили след постановяване на решение
№ 4342/04.11.2015 г. по гр. дело 3984/2015г по описа на РС Варна, обуславящи изменение на постановените мерки.
Доказано е осъществявано от въззивника спрямо детето Д. психическо
и физическо насилие, което, с оглед на събраните по делото доказателства, не е
инцидентно, еднократно, а придобива системен характер. Правилно и обосновано
районният съд е приел, че въззивникът осъществява актове на домашно насилие
спрямо детето, като по този начин насажда страх от личността си, травмира го емоционално, прави го психически
нестабилно, представлява заплаха за неговото физическо здраве. Така опасността и вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му
бъде причинена е с висока степен, представлява риск не само за психическото, но
и за физическото здраве на момичето.
В обобщение – съвкупността от фактическите обстоятелства, обосновават
необходимостта от изменение на постановени със
съдебно решение мерки, относно упражняване на родителски права, местоживеене,
режим на лични контакти и издръжка спрямо непълнолетно дете Д.Х.Х., с правно
основание чл. 59, ал.9, вр. чл. 51, ал.4 от СК. Правилно и законосъобразно
районният съд ги е изменил, постановил е местоживеенето на детето при майката,
определил е лични контакти, които да се провеждат в присъствието
на социален работник през първата година от влизане в сила на настоящото
решение и е осъдил бащата да заплаща месечна издръжка,
съобразена с доходите му.
Щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно
и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този
начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна
е претендирала разноски и такива
следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 400 лева представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23/04.01.2019 г. по
гр. д. № 1703/2018 г. на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА
Х.Д.Х. ЕГН ********** с адрес ***, *********
хотел "Д." да заплати на И.Г. Х., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 400/четиристотин/ лева представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за тази инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: