Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………
гр.София, 10.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Данаилова търговско дело № 1313 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25,
ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Сдружение
„Т. п.“ – в процес на учредяване срещу
Отказ № 20200708140648/08.07.2020 г., с който е отказано първоначално вписване
на сдружението в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Доводите в жалбата са, че отказът е незаконосъобразен,
тъй като е немотивиран – неясни са съображенията на длъжностното лице, което
използва понятията „български език“, „официален правопис“, „книжовен език“ без същите понятия да се легални, респективно
е неясно какво съдържание е вложено в тях. На следващо място се поддържа, че използванията
в устава на сдружението език е именно българския, но във вариант на правопис
който е остарял и неактуален, но не променя езика в чужд. Поддържа се, че няма
изискване в закона документите относно правописа, а само относно езика, като
сочи, че самият отказ съдържа нарушения на правилата, установени от „Официален
правописен речник на българския език“(БАН, изд.Просвета, 2012 г.) и очевидно
самото длъжностно лице не спазва правилата относно книжовния български език,
каквито изисквания поставя към заявителя.
Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Със заявление по образец А 15 № 20200707103219,
подадено по електронен път от адв. Н.П., в качеството на адвокат с изрично
пълномощно, е заявено вписване на новоучредено сдружение с наименование „Т. п.“,
като към заявлението са представени протокол от учредително събрание, устав,
образци от подписите на лицата, които представляват сдружението, декларации
относно истинността на заявените обстоятелства.
С указания от 08.07.2020 г. длъжностното лице е
изискало от заявителя да представи за обявяване устава на „официалния писмен
език“, тъй като същият, за разлика от останалите представени със заявлението
документи, е написан на български език, но с правопис, използващ отпаднали от
употреба букви и правила.Със заявление Ж1 с вх№ 20200708140648 заявителят е
посочил, че уставът е записан с официалния български правопис, въведен с
окръжно № 1083 от 05.02.1899 г. на министъра на Народното просвещение, като
поради липсата на законово изискване относно правописа моли вписването да се
извърши с вече представените документи.
На 08.07.2020 г.е постановен обжалвания отказ, с който
длъжностното лице е отказало вписване на сдружението в регистъра, като е
посочило, че съгласно чл.18, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ заявлението и приложенията към него
се подават на български език, книжовният език се кодифицира чрез официалния
речник на българския език, като формулираните в него правила са задължителни за
писменото общуване в публичната сфера.
Жалбата е допустима, но неоснователна, по следните
съображения:
Съдът намира за основателни аргументите на
жалбоподателя, че разпоредбата на чл.18, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ не поставя друго
изискване, освен заявлението и документите към на него да са
подадени/представени на български език или с превод на български език и в
частност не поставя каквото и да било изискване относно правописа. Разпоредбата
обаче следва да се тълкува в смисъл, че под български език следва да се разбира
общоприетата за правилна езикова форма и следователно е изключено използването
някои обществено неприемливи диалектни форми, както и няма съмнение, че
изискването относно езика включва използването на писмена реч, изградена чрез
буквите от българската азбука по разбираем съдържанието й начин.
В случая представеният устав по становище и на
съдебния състав не отговаря на изискването на закона относно езика, тъй като
използва писмени знаци, които не са част от българската азбука, считано от
реформата на българския правопис, извършена с наредба –закон, обнародвана на
27.02.1945 г.
Освен това, при
попълване на заявлението в частта относно целите и средствата на сдружението изискването
относно българския език също не е спазено, като електронно подаденото
заявление, което следва да съдържа подлежащите на вписване обстоятелства,така
както са посочени в устава и които се възпроизвеждат без редакция от
длъжностното лице в съответните групи обстоятелства по партидата на
юридическото лице в електронния регистър на юридическите лица с нестопанска
цел, който е публичен и официален държавен регистър, установен със закон, се
съдържа комбинация от букви и въпросителни знаци, която не покрива изискването
за писмена реч на български език и не може да бъде възпроизведена в официален
регистър, нито възпроизвежда съдържанието на устава. Това очевидно се дължи на
обстоятелството, че автоматизираната система не разпознава други букви, освен
тези от действащата азбука, поради което е заместила несъществуващи в азбуката,
използвани от заявителя знаци, с въпросителен знак.
По тези съображения съдът счита, че длъжностното лице
е следвало да постанови отказ дори без да дава указания, тъй като заявлението
не отговаря на изискванията на чл.18, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, а по отношение на него
указания не са дължими.
Независимо от поставените цели за популяризиране на
българския език чрез излязъл от употреба правопис, заявителят е длъжен да
съобрази, както заявлението, така и придружаващите го документи, с изискването
за употреба на приетата за правилна езикова форма, за да постигне регистрация
на сдружението в автоматизираната система на официалния държавен регистър.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба на жалба
на Сдружение „Т. п.“ – в процес на учредяване
срещу Отказ № 20200708140648/08.07.2020 г., с който е отказано
първоначално вписване на сдружението в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ :