РЕШЕНИЕ
№ 694
гр. Силистра, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20223420101240 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Енерго - Про Продажби” АД твърди, че ответникът е абонат на ищцовото
дружество по отношение на електрифициран обект, находящ се в с. В., ул. „П.“ № .., както и
че за потребената в този обект енергия за периода от 25.04.2017 г. до 24.04.2018 г. в размер
на 31330 квтч била издадена фактура № ********** от 14.05.2019 г. на стойност 5529,70 лв.
под формата на корекция на сметка. Абонатът предявил иск, чрез който поискал да се
признае за установено, че не дължи на ищеца горната сума, като по него било образувано
гр.д. № 8697/2019 г. по описа на РС – Варна, приключило с постановяване на решение №
4300 от 16.10.2019 г., чрез което предявеният иск бил уважен. С решение № 200 от
14.02.2020 г. по в.гр.д. № 2171/2019 г. ОС – Варна потвърдил решението на
първоинстанционния съд, а с решение № 50 от 12.05.2021 г. по гр.д. № 1737/2020 г. ВКС
обезсилил въззивното и първоинстанционното решение в частта, в която предявеният иск е
уважен за сумата над 4923,48 лв. поради направен от ищеца частичен отказ от иска. В
останалата му част ВКС отменил решението на въззивния съд и върнал делото за ново
разглеждане от ОС – Варна, който впоследствие постановил решение № 1736 от 19.11.2021
г. по гр.д. № 1703/2021 г. за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
предявения иск за недължимост на сумата от 4923,48 лв. Решението на въззивната
инстанция влязло в сила, като по този начин се формирала сила на присъдено нещо за
съществуването на правото, което ищецът по разгледания иск се е опитал да отрече, т.е. със
сила на присъдено нещо била установена дължимостта на сумата от 4923,48 лв. по фактура
№ ********** от 14.05.2019 г. „Енерго - Про Продажби” АД счита, че направеният от ищеца
1
по това дело отказ от иска за сумата над 4923,48 лв. формира сила на присъдено нещо за
дължимост и на останалата част от сумата по фактурата. Тъй като по фактурата било
извършено частично плащане ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му
дължи сумата от 5529,70 лв., представляваща неизплатена част от стойността на ел.
енергията, потребена в електрифициран обект в с. В., ул. „П.“ № ..за периода от 25.04.2017
г. до 24.04.2018 г., мораторна лихва върху тази сума за периода от 28.05.2019 г. до
13.01.2022 г. в размер на 1436,18 лв., както и законна лихва върху главницата от 26.01.2022
г. до окончателното плащане, за които суми се снабдил със заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1845 по описа на РС – Варна за 2022 г. Изтъква фактически и правни доводи за
възникването на процесното вземане – съществуването на договорно правоотношение
между страните и осъществяване на предпоставките за извършване на корекция на сметката
на абоната. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът С. В. П. оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен.
Прави възражение за погасяване по давност на процесното задължение, като изразява
становище, че то представлява периодично плащане, което се погасява с тригодишната
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Изтъква множество възражения срещу съществуването на
облигационно правоотношение между страните, възникването на предпоставките за
извършване на корекция на сметката му и изобщо срещу правото на ищцовото дружество да
предприема подобни корекции. При отхвърляне на иска претендира направените по делото
разноски.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД във вр. чл.
422 ГПК.
Въз основа на постъпило на 26.01.2022 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение ВРС е издал такава заповед под № 959 от 16.02.2022 г. по ч.гр.д. № 1845 по
описа за 2022 г., чрез която е разпоредил заплащането сумите, предмет на настоящото
производство. Нейното влизане в сила е препятствано от подадено в срок възражение на
длъжника, в резултат на което по указание на съда и в срока по чл. 415 ГПК заявителят е
инициирал настоящото исково производство.
Чрез решение № 4300 от 16.10.2019 г. по гр.д. № 8697/2019 г. по описа на РС – Варна
съдът е приел за установено, че ответникът по настоящото дело (ищец по р.д. № 8697/2019 г.
на ВРС) не дължи на „Енерго - Про Продажби” АД сумата от 5623,48 лв., представляваща
служебно начислена сума за ел. енергия за периода от 25.05.2017 г. до 24.04.2018 г. за обект
на потребление, находящ се в с. В., обл. С., ул. „П.“ № ..; решението е потвърдено от
въззивната инстанция чрез решение № 200 от 14.02.2020 г. по в.гр.д. № 2171/2019 г. ОС –
Варна. Делото е допуснато до касационно обжалване, като с решение № 50 от 12.05.2021 г.
по гр.д. № 1737/2020 г. ВКС обезсилил въззивното и първоинстанционното решение в
частта, в която предявеният иск е уважен за сумата над 4923,48 лв. поради направен от
ищеца частичен отказ от иска, а в останалата му част е ВКС отменил решението на
2
въззивния съд и върнал делото за ново разглеждане в непрекратената му част от ОС – Варна.
Чрез решение № 1736 от 19.11.2021 г. по гр.д. № 1703/2021 г. ОС – Варна отменил
решението на първата инстанция, като отхвърлил предявения от ответника по настоящото
дело иск за несъществуване на вземането на „Енерго - Про Продажби” АД за сумата от
4923,48 лв., представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на електроенергия за периода от 25.05.2017 г. до 24.04.2018 г. за
обект, находящ се в с. В., обл. С., ул. „П.“ № ..1, за която сума е издадена фактура №
********** от 14.05.2019 г.
Чл. 233 ГПК гласи, че ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното
право във всяко положение на делото, като в този случай той не може да предяви отново
същия иск. Въпреки че в подобен случай спорът между страните не се разрешава със
съдебно решение, ползващо се със сила на присъдено нещо, правната теория приема, че
отказът от иска има същата последица, т.е. потвърждаване несъществуването на спорното
право при положителен иск или обратно – неговото съществуване, ако ищецът се е отказал
от предявен отрицателен установителен иск. Изявлението за отказ от иска представлява
твърдение за неговата неоснователност, обвързано с невъзможността за повторното му
предявяване, което обосновава извод, че правният спор между страните е окончателно
приключен и въпросът за съществуването, съответно несъществуването на спорното право е
разрешен по начин, който не позволява неговото бъдещо преразглеждане. Тази права теория
е застъпена от ВКС при постановяване на ТР № 7 от 31.07.2017 г.по т.д. № 7/2014 г., ОСГТК
в мотивите към т. 6 от същото, както и в съдебната практика – решение № 281 от 29.10.2012
г. по гр.д. № 130/2012 г. на ВКС, I г.о., решение № 240 от 05.11.2012 г. по гр.д. № 344/2012
г. на ВКС, II г.о.
Тъй като уважаването на предявен отрицателен установителен иск би имало като
своя последица отричането със сила на присъдено нещо на спорното материално право, то
отхвърлянето на такъв иск би довело до установяване на неговото съществуване (в този
смисъл решение № 85 от 22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2/2015 г., I г. о., решение № 20 от
20.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6179/2015 г., I г. о.), поради което следва да се приеме, че
предявеното в настоящото производство вземане на ищеца за сумата от 5529,70 лв.,
представляваща неизплатена част от стойността на ел. енергията, потребена в
електрифициран обект в с. В., ул. „П. № ..за периода от 25.04.2017 г. до 24.04.2018 г. по
фактура № ********** от 14.05.2019 г. на обща стойност 5623,48 лв., е установено със сила
на присъдено нещо, произтичаща от влязлото в сила решение № 1736 от 19.11.2021 г. по
гр.д. № 1703/2021 г. ОС – Варна досежно сумата от 4923,48 лв., съответно от отказа от иска
досежно останалата част от вземането по фактурата, предприет в производството по
допуснатото касационно обжалване пред ВКС.
Чл. 299, ал. 1 ВКС гласи, че спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде
пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Възникналата сила на
присъдено нещо, потвърждаваща съществуването на вземането на ищеца има времеви
предели – тя се отнася към момента, в който съдът е бил длъжен да съобрази всички
3
релевантни за спорното право факти, т.е. към деня на устните състезания пред въззивната
инстанция, проведени по гр.д. № 1703/2021 г. ОС – Варна – 01.11.2021 г., съответно деня на
отказ от иска, извършен с молба от 25.02.2021 г. С оглед на така постановените съдебни
актове и извършени от длъжника процесуални действия съдът е длъжен да приеме, че към
посочените дати вземането на ищеца е било безспорно установено между страните, поради
което направените от ответника възражения срещу съществуването на облигационно
правоотношение между тях и срещу възникването на предпоставките за извършване на
корекция на сметката му не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство, защото
се основават на факти, настъпили преди момента, към който е установено съществуването
на вземането на ищеца с индивидуализиращите белези съобразно исковата молба.
Чл. 111, б. „в“ ЗЗД гласи, че с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, като съгласно чл. 114, ал. 1
ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според чл. 116,
ал. 1 и 2 ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, съответно с
предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство,
като ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не
бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. Според чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД давност
не тече докато трае съдебният процес относно вземането.
Съгласно клаузата на чл. 17, т. 2 от действащите към исковия период ОУДПЕЕ
потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в
сроковете и по начина, определени в същите ОУ, а съгласно чл. 15, т. 4 от ОУДПЕЕ
електроснабдителното предприятие е длъжно да обяви график за заплащане на месечните
сметки на абонатите в интернет страницата, в издаваната фактура и в центровете за
обслужване на клиенти. Посоченият във фактура № ********** от 14.05.2019 г. срок за
изпълнение на задължението съгласно утвърдения график е до 27.05.2019 г., откъдето
следва, че при липса на спиране и прекъсване на давността срокът за погасяване на
вземането на ищеца изтича на 27.05.2022 г. В конкретния случай заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за процесното вземане е депозирано в съда на 26.01.2022 г., т.е. преди
изтичането на давностния срок; същевременно чл. 422, ал. 1 ГПК гласи, че искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4, откъдето следва,
че в конкретния случай този момент предхожда изтичането на погасителната давност, при
това без да се съобразява прекъсването в течение на процеса за установяване
несъществуване на задължението и спирането по силата на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Същевременно по силата на
чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД след предявяването на иска давността е спряла да тече, поради
което следва да се приеме, че към деня на устните прения по делото тя не е била приключена
и възражението на ответника за погасяване на задължението му е неоснователно.
Чл. 38 от ОУДПЕЕ санкционира забавата за плащане на дължимите суми за
4
доставена електроенергия с възникването в тежест на потребителя на допълнително
задължение за заплащане на законна лихва за периода на просрочие. При съобразяване
падежа на задължението по от фактурата – 27.05.2019 г., размерът на дължимата от
ответника законна лихва до 13.01.2022 г. (без периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. по
чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците,
редакция ДВ, бр. 28 от 2020 г.) следва да се фиксира на сумата, посочена като размер на
акцесорното вземане на ищеца в исковата молба. На същото основание следва да се признае
и вземането на ищеца за законна лихва върху главницата от 31.01.2022 г. до окончателното
й плащане. Така посоченото обезщетение за забава също не е погасено по давност, тъй като
от началния момент на начисляването му до деня на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е изтекъл по – кратък срок от посочения в чл. 111, б. „б“ ЗЗД.
В писмените си бележки ответникът е направил възражение за недопустимост на
съдебното производство поради различието в материалноправните характеристики на
вземането по издадената заповед за изпълнение и по предявената искова молба, като според
него в исковото производство ищецът е посочил друго основание, от което вземането
произтича – задължение от наследодател, решение на ВОС и издадена фактура. Направеното
възражение е неоснователно, тъй като фактите, пораждащи спорното вземане, са посочени
по еднакъв начин в исковото и заповедното производство, а именно договор за доставка на
ел. енергия по отношение на електрифициран обект, находящ се в с. В., ул. „П.“ № .., както и
реална доставка по този договор през периода от 25.04.2017 г. до 24.04.2018 г. Решението
на ВОС не е правопораждащ вземането факт, нито издадената за това вземане фактура,
макар последната да е посочена като първичен счетоводен документ, както в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, така и в исковата молба. Не става ясно какво
наследяване визира ответникът като ново обстоятелство, на което се основава претенцията
на насрещната страна, тъй като тя не се е позовала на такова нито в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, нито в исковата си молба.
Поради уважаване на предявените искове на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 75 лв. за държавна
такса и 680 лв. за адвокатски хонорар (според претенцията на ищеца по представен списък
на разноските), както и разноски по заповедното производство в размер на 139,32 лв. за
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Възражението на ищеца за
прекомерност на разноските, сторени от насрещната страна за адвокатски хонорар, е
неоснователно, тъй като тези разноски не надвишават минималните суми по НМРАВ.
Поради уважаването на иска претенцията на ответника за присъждане на разноски следва да
се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският
районен съд
РЕШИ:
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за недопустимост на
настоящото производство поради различието в материалноправните характеристики на
вземането по издадената заповед за изпълнение и по предявената искова молба.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. В. П. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Б. Т.“ №
., вх. ., ет. ., ап. .дължи на „Енерго - Про Продажби” АД с ЕИК ..........и адрес на управление:
гр. В., В. – Т. – Г, бул. „В. В.” № .., представлявано от П. С. С., Я. Д. и Д. Д. сумата от
5529,70 лв. (пет хиляди петстотин двадесет и девет лв. и 70 ст.), представляваща
неизплатена част от стойността на ел. енергията, потребена в електрифициран обект в с. В.,
ул. „П.“ № ..за периода от 25.04.2017 г. до 24.04.2018 г. (по фактура № ********** от
14.05.2019 г.), мораторна лихва върху тази сума за периода от 28.05.2019 г. до 13.01.2022 г.
(без периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. по чл. 6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март
2020 г. и за преодоляване на последиците, редакция ДВ, бр. 28 от 2020 г.) в размер на
1436,18 лв. (хиляда четиристотин тридесет и шест лв. и 18 ст.), както и законна лихва върху
главницата от 26.01.2022 г. до окончателното плащане, за които суми ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1845 по описа на РС – Варна за 2022 г.
ОСЪЖДА С. В. П. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Б. Т.“ № ., вх. ., ет. ., ап. .да
заплати на „Енерго - Про Продажби” АД с ЕИК ........и адрес на управление: гр. В., В. – Т. –
Г, бул. „В. В.” № .., представлявано от П. С. С., Я. Д.и Д. Д., направените по делото разноски
в размер на 75 лв. (седемдесет и пет лв.) за държавна такса и 680 лв. (шестстотин и
осемдесет лв.) за адвокатски хонорар, както и разноски по заповедното производство в
размер на 139,32 лв. (сто тридесет и девет лв. и 32 ст.) за държавна такса и 50 лв. (петдесет
лв.) за юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на С. В. П. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Б. Т.“ № ., вх. ., ет.
., ап. .за присъждане на направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6