РЕШЕНИЕ
№ 816
гр. Варна, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20213110112792 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ.
В исковата си молба Гаранционен фонд, гр. София, твърди че на основание чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ е изплатил по щета № 110464/15.08.2018г. обезщетение в размер на
1120.00 лева за увредения при ПТП, настъпило на 09.03.2018г., лек автомобил „Киа Рио”, с
рег. № ХХХХ. Твърди се, че виновен за произшествието е ответникът М. Н. Н., който
управлявайки лек автомобил „Фолксваген Поло”, с рег. № ХХХХ, на кръстовището на ул.
„Вяра“ и бул. „Сливница“, преминава на червен сигнал на светофарната уредба, отнема
предимството на правомерно движещия се лек автомобил „Киа Рио”, с рег. № ХХХХ и удря
същия. В нарушение нормите на КЗ, за увреждащия автомобил няма застраховка
„Гражданска отговорност”. Твърди се, че ищецът е поканил ответника да възстанови
платеното от фонда, но плащане не е постъпило. Отправеното до съда искане е да се осъди
М. Н. Н. да заплати на фонда сумата от 1120.00 лева, представляваща изплатеното
обезщетение на увреденото от ответника лице, ведно с лихва за забава от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
претенция и моли за нейното уважаване.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М. Н. Н., чрез назначения му по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на иска. Оспорва валидността и верността на протокола за
1
ПТП. Прави възражение и за погасяване по давност на претенцията. С оглед изложеното
моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен представител, поддържа
изразеното в отговора на исковата молба становище. Поддържа оспорването относно
верността на протокола за ПТП, като не оспорва факта на наличие на тотална щета в
резултат на произшествието.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното на л. 72 от протокол за ПТП № 1661636 се установява, че на същата
дата, в 21:45ч., М. Н. Н., управлявайки лек автомобил „Фолксваген Поло”, с рег. № В
ХХХХ, в гр. Варна, по бул. „Сливница“ на кръстовището с ул. „Вяра“, преминава на червен
сигнал на светофарната уредба и отнема предимството и удря лек автомобил „Киа Рио”, с
рег. № ХХХХ. Видно от протокола, че в резултат на сблъсъка се установени следните
видими увреждания по лек автомобил „Киа Рио”: деформация на цялата предна част, теч на
течност и два броя въздушни възглавници. Протоколът е подписан от актосъставителя и
участниците в пътнотранспортното произшествие. Посочено в същия е, че е съставен акт за
установяване на административно нарушение № 573616 и 673616.
С влязло в законна сила на 25.07.2018г. Наказателно постановление № 18-0819-
002241/27.06.2018г., е реализирана административно-наказателната отговорност на Н. за
това, че на 09.03.2018г., около 21:45ч., в гр. Варна, на бул. „Сливница“, като водач на лек
автомобил „Фолксваген Поло”, с рег. № ХХХХ, на кръстовището с ул. „Вяра“ извършва ляв
завой на неразрешен (червен) сигнал на светофарната уредба и блъска насрещно движения
се на разрешен (зелен) сигнал лек автомобил „Киа Рио”, с рег. № ХХХХ, като от
пътнотранспортното произшествие са настъпили материални щети. Управлявал е
автомобила без свидетелство за управление, напуснал е мястото на произшествието, без да
установи последиците от него, автомобилът е със служебно прекратена регистрация.
Видно от представените от ищеца писмени доказателства след датата на
пътнотранспортното произшествие е образувана щета пред Гаранционен фонд, като при
направения оглед на лек автомобил „Киа Рио“ са установени следните увредени детайли:
броня предна, основа броня предна, фар ляв и десен, капак преден, решетка предна капак,
решетка радиатор, ключалка капси предни, дифузер радиатор, радиатор АС, радиатор воден,
перка радиатор, калник преден ляв и десен, основа калник преден ляв и десен, аербег водач
и пътник, носач, рог преден ляв и десен. В заключението по техническата експертиза,
извършена от технически експерт при Гаранционен фонд е посочено, че размерът на
необходимите средства за отстраняване на вредите е 2808.77 лева, а действителната
стойност на автомобила е 1600 лева. Поради това е определено обезщетение от 1120 лева
(при 70% от действителната стойност), като наред с това е посочена и сума за обезщетение
при 65% от действителната стойност – 1040 лева. След прекратяване на регистрацията на
лек автомобил „Киа Рио“ (л. 14), на собственика е преведено обезщетение в размер на 1120
лева, видно от приложеното на л. 15 преводно нареждане от 25.09.2018г.
2
Видно от приложената на л. 9 от делото справка от базата данни на Информационен
център към Гаранционен фонд, че за лек автомобил с рег. № ХХХХ последната сключена
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е с крайна дата 07.12.2017г.,
като от 14.02.2018г. автомобилът е със служебно прекратена регистрация поради липса на
ЗГО.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За да възникне регресно право на вземане за Гаранционния фонд, съгласно
действащия към момента на плащане на обезщетението и възникване на регресно
суброгационното право нормативен акт – чл. 558, ал. 7 КЗ, същият следва да е изплатил
обезщетение за причинените от водач на МПС без застраховка към датата на
пътнотранспортното произшествие, имуществени и неимуществени вреди.
От коментираните по делото доказателства се установи, че на твърдяната дата –
09.03.2018г. е настъпило застрахователното събитие, а именно реализиране на
пътнотранспортно произшествие. Първият спорен по делото въпрос е относно механизма на
настъпване на произшествието. Представеният в тази връзка от ищцовата страна
констативен протокол, подписан от участниците, се ползва с материална доказателствена
сила за неизгодните факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на страната. В
настоящия случай представения по делото протокол е подписан от М.Н. и след като не е
налице съответно оспорване на авторството на документа, респ. опровергаване на
съдържанието на протокола, то и за съда не е налице причина да не възприеме за
установено, че на 03.09.2018г., ответникът, като водач на лек автомобил „Фолксваген Поло”,
с рег. № ХХХХ, на кръстовището с ул. „Вяра“ извършва ляв завой на неразрешен (червен)
сигнал на светофарната уредба и блъска насрещно движения се на разрешен (зелен) сигнал
лек автомобил „Киа Рио”, с рег. № ХХХХ, като от пътнотранспортното произшествие са
настъпили материални щети по последния автомобил в предната му част и които отговарят
на установените и описани от служители на фонда увреждания. Между страните не е
спорно, че необходимата стойност за отстраняване на щетите надвишава действителната
стойност на автомобила и в този смисъл е налице хипотезата на „тотална щета“ по смисъла
на чл. 390, ал. 2 КЗ. Не се спори и че действителната стойност на автомобила е тази,
определена от техническия експерт на ищеца – 1600 лева. Спорният по делото въпрос е
свързан с начина на определяне на обезщетението.
Съгласно нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не
може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда), стойността на имуществото. Съгласно чл. 400 КЗ, за действителна се смята
стойността, срещу която вместо увреденото имущество може да се закупи друго със същото
качество. Същевременно прилагайки генералния принцип за недопускане на
неоснователното обогатяване, съдебната практика възприема, че при определяне на
3
обезщетението при тотална щета от действителната стойност на автомобила следва да се
приспадне стойността на запазените части с цел да не се допуска неоснователно
обогатяване. Тук следва да се отчете и че ограничението визирано в чл. 22, ал. 2 от
Приложение № 1 към 15, ал. 4 от Наредба № 24/2006г. за задължителното застраховане по
чл. 249, т. 1 и 2 КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди
причинени на моторни превозни средства, приложима съгласно § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба
№ 49 от 16.10.2014г., че при установени запазени части размерът на застрахователното
обезщетение не може де се определя под 75% от размера на действителната стойност. Тоест
дори по-делото да беше установено наличие на запазени части, обезщетението не би могло
да бъде намалено до 65% от действителната стойност на автомобила, така както поддържа
ответника, поради което следва да се приеме, че определеното от Гаранционния фонд и
изплатеното такова на собственика на увредения автомобил е действително дължимото
такова.
От коментираното по-горе справка от базата данни на Информационен център към
Гаранционен фонд се установи и че към датата на настъпване на пътнотранспортното
произшествие, управляваният от Н. лек автомобил не е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност”.
При това положение и съобразно чл. 558, ал. 7 КЗ, Гаранционния фонд е встъпил в
правата на увреденото лице от момента на плащането, до размера на платеното и от този
момент е възникнало правото на ищеца да търси възстановяване на заплатеното от него от
причинилото вредата лице. Според нормата на чл. 378, ал. 6 КЗ, регресните искове на
суброгиралия се погасяват с 5-годишна давност, която от датата на плащане на
обезщетението – 25.09.2018г. до предявяване на исковата молба – 02.09.2021г. не е изтекла.
С оглед горното и предявеният иск следва да бъде уважен в рамките на предявения
размер.
Въз основа на направеното искане от ищеца в исковата молба и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Гаранционен фонд направените
по делото разноски за заплатена държавна такса от 50 лева, 300 – депозит за особен
представител и 80 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал.
8, вр. чл. 13, т. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, доколкото извършените от
юрисконсулта действия се свеждат до подготовка на документите за завеждане на делото и
завеждането на исковата молба в съда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Н. Н., ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 70, ет. 3,
ап. 10, да заплати на Гаранционен фонд, гр. София, ул. “Граф Игнатиев”, № 2, ет. 4, сумата
от 1120.00 лева (хиляда сто и двадесет лева), представляваща изплатено от Гаранционния
фонд обезщетение на собственика на лек автомобил „Киа Рио”, с рег. № ХХХХ за
4
причинените вреди от пътнотранспортно произшествие от 09.03.2018г., предизвикано от
ответника като водач на лек автомобил „Фолксваген Поло”, с рег. № ХХХХ, ведно със
законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.09.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 558, ал. 7 КЗ.
ОСЪЖДА М. Н. Н., ЕГН **********, от гр. В., да заплати на Гаранционен фонд, гр.
София, ул. “Граф Игнатиев”, № 2, ет. 4, сумата от 430.00 лева (четиристотин и тридесет
лева), представляваща направените съдебно-деловодни разноски пред първа инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца
Гаранционен фонд, гр. София по посочената в исковата молба банкова сметка в „Уникредит
Булбанк“ АД, а именно: IBAN BG66 UNCR 7630 1009 5185 01.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Т.М. С. от АК – гр. Варна възнаграждение в размер на
300.00 лева (триста лева), с оглед осъществената защита като особен представител в първа
инстанция на ответника М. Н. Н., ЕГН **********.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5