№ 37
гр. С., 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000502803 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение №261502/04.05.2022 г. по гр.д. № 11660/2020 г. на СГС, I – 11 състав
е осъдено ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД да заплати на Д. П. К., на основание чл.
423, ал. 1 КЗ, сумата 140 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди от смъртта на нейния баща П. К. К., настъпила на 18.06.2020
г. в следствие на ПТП, настъпило на АМ Тракия, на 8-ми км. Преди гр. С., в резултат
на противоправното поведение на К. Н. П., като водач на лек автомобил „Тойота“, с
ДК № ********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2020 г.
до окончателното й изплащане, като предявеният иск е отхвърлен до пълния предявен
размер от 200 000 лева, както и иска за лихва за забава за периода 18.06.2020 г. до
14.07.2020 г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника –
„ДЗИ Общо застраховане“ АД.
Ответникът ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД е депозирал въззивна жалба
против първоинстанционното решение в частта му, с която на ищцата е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди над 70 000 лева до присъдените 140 000 лева,
както и в частта, в която е присъдена законна лихва преди 16.10.2020 г.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и необосновано относно
размера на присъденото обезщетение, относно съпричиняването на вредоносния
резултат, началния момент на законната лихва и относно твърдяното
съизвършителство на деликта. Решението било постановено при съществени
процесуални нарушения. При определяне на обезщетението не били обсъдени всички
относими факти в тяхната логическа връзка, нарушен бил и принципа на
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Излагат се доводи, че тежката черепно-мозъчна травма,
вследствие която починал бащата на ищцата, била причинена поради непоставен
предпазен колан и в тази връзка се позовава на изслушаната КСМАТЕ и обясненията
1
на вещите лица в съдебно заседание. Поддържа, че пътуването с непоставен предпазен
колан е противоправно поведение в причинна връзка с вредоносния резултат и
обосновава съпричиняване в размер на 50% Жалбоподателят излага и доводи за
съизвършителство от страна на водача Д. Т. Т., застрахован при третото лице помагач и
сочи, че съдът неоснователно приел липса на такова. Излагат се доводи, че началният
момент на дължимост на законната лихва е 16.10.2020 г., - три месеца след завеждане
на претенцията, а не датата на завеждане на претенцията Като не обсъдил всички
доказателства и установените с тях факти в тяхната логическа взаимовръзка, съдът
допуснал съществено процесуално нарушение. Жалбоподателят моли да бъде отменено
решението в обжалваната част и в тази част исковете да бъдат отхвърлени.
Ищцата Д. П. К. не е депозирала отговор на въззивната жалба, но е депозирала
насрещна въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в неговата
отхвърлителна част относно главницата. Жалбоподателката поддържа, че решението в
обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила. В жалбата се твърди, че СГС нарушил
принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД и присъдил крайно занижено обезщетение.
Съдът в недостатъчна степен възприел претърпените от ищеца вреди страдания и
неудобства във времеви аспект, както и не приложил всички относими критерии за
определяне на обезщетението. Не била съобразена и икономическата конюнктура,
чието отражение били определените застрахователни лимити, нито съдебната
практика. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част, като на ищцата бъдат
присъдени още 60 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.06.2020 г.
Застрахователят и третото лице помагач не са депозирали отговор на въззивната
жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата Д. П. К. е твърдяла в исковата си молба, че вследствие пътно
транспортно произшествие настъпило на 18.06.2020 г. на АМ „Тракия“, на 23.06.2020
г. е починал баща й П. К. К. Твърдяла е, че ПТП е настъпило в следствие
противоправното поведение на К. Н. П. като водач на лек автомобил „Тойота
Авенсис“, с ДК № ******** , който към този момент бил застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „Далл Богг: Живот и
Здраве” АД. Поддържала е, че претърпяла неимуществени вреди от смъртта на своя
баща – мъка страдания и болки, които изпитва ежедневно. Много тежко понесла
смъртта на баща си, той бил нейната опора в живота. Живеели в едно домакинство и си
споделяли всичко. Загинал в разцвета на силите си, внезапно и неочаквано и мъката на
ищцата по него била безгранична. Ищцата счита, че справедливият размер на
дължимото й се застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза на 200 000 лева, като е претендирала сума от застрахователя на делинквента
ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве” АД, ведно със законната лихва от 18.06.2020 г. до
2
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е оспорвал исковете. Признал
е наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и водача на лек
автомобил „Тойота Авенсис“, но е оспорвал наличието на противоправно поведение на
същия, като е твърдял, че произшествието е настъпило изцяло по вина на водача на л.а.
Сеат, с рег. № ******** Т. Т.. Оспорвал е механизма на ПТП, както и твърдените от
ищцата неимуществени вреди и размера на претендираното обезщетение като
прекомерно. Направил е възражение за съпричиняване от страна на починалия П. К.,
който пътувал без поставен предпазен колан.
Третото лице-помагач на ответника „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД не е взело
становище по делото.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до
размера, в който отговаря застрахования водач.
Настъпването на ПТП, противоправното поведение на К. Н. П. (признат за
виновен с влязла в сила присъда), наличието на негова валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП, смъртта на П.
К. и причинната й връзка с ПТП, обстоятелството, че ищцата е дъщеря на загиналия
вследствие ПТП, са установени пред първата инстанция и са безспорни пред
настоящата. Спорни са въпросите относно наличието на независимо съпричинителство
от страна на водача на лек аавтомобил „Сеат“; размера на справедливото обезщетение
за претърпените от ищцата Д. К. неимуществени вреди, наличието и размера на
съпричиняване от страна на П. К. поради непоставен предпазен колан, както и
началната дата на дължимата се от застрахователя законна лихва.
Във връзка със спорните въпроси по делото са събрани писмени доказателства,
изслушани са свидетелски показания и заключение на съдебна експертиза.
По делото е изслушано заключение на КСМАТЕ, изготвено от вещите лица инж.
И. Т. и д-р К. С. въз основа на събраните по делото писмени доказателства. Те са
посочили, че ПТП е настъпило между „Тойота Авенсис“ и „Сеат Леон“, последният
спрял косо в лява лента, като между двете е последвал удар между предна лява зона на
лек автомобил „Тойота“ в дясна задна зона на лек автомобил „Сеат“ със скорост 88
км./ч. Пострадалият П. К. е бил пътник на задна лява седалка в лек автомобил
„Тойота“, която е била оборудвана с предпазен колан, като няма данни за това дали по
време на произшествието П. К. е бил с поставен такъв. В отговор на задача 5 вещите лица
сочат, че предпазните колани са най-ефективни при удар в предната част на автомобила и при
скорости до 50-60 км.ч., както и че наличието на предпазен колан пречи на тялото да се придвижи
напред с повече от 8-10 см. При челен удар тялото на пътника на задна лява седалка полита напред
и нагоре, при което получава травми в областта на лицевия череп и гръдния кош от удара в
предната седалка. Вещите лица сочат, че при приемането на П. К. в УМБАЛ „Света Анна“ са
открити следните увреждания: съчетана травма глава-гръден кош-крайници. Тежка черепно-
мозъчна травма. Кома. Открита импресионна полифрагментна фрактура на челната кост
двустранно. Полифрагментна основа на черепната основа. Фрактури на зигоматични кости
двустранно. Епидурален хематом в ляво фронто-париетално.. Травматичен субарахноидален
3
кръвоизлив. Хемоцефалия. Пневмоцефалия. Мозъчен едем. Множествени контузионни огнища.
Контузионен бял дроб. Фрактура на стернум. Фрактура на десен хумерус. – диафизарна
полифрагментна. Остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Летален изход. Като
причина за смъртта на К. е посочена тежката черепно-мозъчна травма, довела до обширно, тежко
увреждане на мозъка, довело до мозъчен оток и преустановяване на дихателния и сърдечно-
мозъчния центрове и дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Според експертизата
наличието на поставен колан би предотвратило тежките увреди в областта на главата, тъй като
тялото ще остане прикрепено към седалката и няма да се придвижи напред и да осъществи удар с
предната седалка, като при скорост на движение на лекия автомобил, в който пострадалият е бил
пътник от 120 км.ч. вещите лица сочат, че не е ясно какви травми биха се получили в областта на
шията, гърдите и корема и какъв ще е изходът от лечението. Според експертизата характерните
увреждания при поставен предпазен кола са: камшичен удар на шията и главата, контузия с
кръвонасядания по линия на косата част на колана и кръвонасядания в областта на корема, като
при тежки травми е възможно напречната част на колана да увреди коремни органи – далак,
черен дроб, черва, а от косата част – на ребра, гръдна кост, ключица, сърце, бял дроб и увреди в
шийния отдел на гръбначния стълб.
По делото е разпитана свидетелката М. А. Р., която е близка с ищцата от
няколко години. Знае, че приживе П. К. е бил изключително близък с дъщеря си, били
сплотено семейство, имали силна връзка помежду си. Живеели заедно в с. Студена П.,
съпругата му, синът им К. и Д.. Д. споделяла със свидетелката и след смъртта на баща
си не можела да приеме, че това се е случило. Било й изключително тежко, затворила
се в себе си. Не можела да се справя с ежедневните задачи, тъй като баща й преди все й
помагал. Той помагал й в отглеждане на детето на Д., тя нямала приятел. Разстройвала
се и сега, като често се сещала за баща си. Не е превъзмогнала смъртта на баща си.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Неоснователно е оплакването на застрахователя, че първоинстанционният съд
неправилно приел, че наличието на съизвършителство е без значение и не разгледал
поведението на водача на лек автомобил „Сеат“. Предмет на делото е иск по чл. 432,
ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на водача на лек автомобил „Тойота Авенсис“ К. П., а именно ЗАД „Далл
Богг: Живот и здраве“. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика като приема,
че предвид функционалната обусловеност на прякото право на пострадалия при
ПТП срещу застрахователя от деликтното, застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” отговаря по отношение на увредения в обема, в който
отговаря застрахованият при него делинквент - за всички вреди за целия им
размер, като отговорността на застрахователя е лимитирана единствено от
застрахователната сума по договора за застраховка. Това е така, тъй като с оглед
установената в чл.53 ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата, всеки от
делинквентите отговаря към увреденото лице за всички причинени от деликта вреди в пълния им
размер, а не съобразно приноса им. (така напр. решение № 192/02.11.2017 г. по т.д. № 416/2017 г.
на ВКС, I т.о., решение № 121/18.09.2014 г. по т.д. № 2859/2013 г. на ВКС I т.о. и
др.) Вътрешните отношения между солидарно отговорните делинквенти са
неотносими към предмета на спора. Ето защо, дори да има и други делинквенти,
освен застрахования при ответника виновен водач, то нито тяхната отговорност,
нито тази на техните застрахователи, са предмет на спора.
Вярно е, че конституираният като трето лице помагач застраховател на
другия делинквент, а именно „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД има интерес да
помага на ответника, а и ответникът има регресен иск срещу него, предвид
нормата на чл. 499, ал. 7 КЗ, във връзка с което има интерес да го обвърже с
установителната сила на мотивите, поради което именно този друг застраховател
4
е конституиран в процеса като подпомагаща страна. Това обстоятелство обаче не
променя предмета на спора, който е отговорността на ответника ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“. Поведението на другия делинквент (в случая по твърдение на
ищеца водачът на лек автомобил „Сеат“) би станало предмет на спора само ако
ответникът бе предявил срещу третото лице обратен иск за реализиране на
регресното си право да получи от него припадащата се на застрахования при него
делинквент част от обезщетението, според вътрешните отношения на двамата
делинквенти. Такъв обратен иск обаче не е предявен, поради което и поведението
на застрахования при третото лице помагач водач и неговия принос към
настъпването на ПТП не са предмет на спора и не подлежат на разглеждане.
По отношение оплакването на страните, че присъденото на Д. К. обезщетение
противоречи на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, настоящият състав намира
следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е
настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, специфични за всяко дело. Конкретните икономически условия в
страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента
на увреждането като една от възможните проявни форми на тези условия също следва
да бъдат отчетени при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, но те нямат самостоятелно и
водещо значение за прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Указаните в постановлението общи критерии са възприети и доразвити в създадената
по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС (така например, решение по т.д. № 807/2011
г., ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г.,І т.о, решение по т.д. № 490/2012 г., решение
по т.д. № 738/2017 г. ) Приема се, че за справедливото възмездяване на настъпилите в
резултат на произшествието вреди, е необходима задълбочена преценка на общите
критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото
общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като
ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие
към момента на увреждането. Застрахователните лимити нямат самостоятелно
значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната; те не са
критерий за самото обезщетение за неимуществени вреди, но имат значение при
произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. В последния
смисъл е формирана и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК ( така решение по т.д.
№ 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по
т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. №
2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др.)
Настоящият състав намира, че от изслушаните свидетелски показания се
установяват близки отношения между баща и дъщеря, двамата са живеели заедно в
едно домакинство, споделяли са си и са си помагали. Свидетелските показания
установяват още, че след смъртта на баща си Д. много е страдала, не е могла да приеме
станалото, затворила се е често плаче при спомена за баща си. Предвид установените
5
чрез свидетелски показания много близки отношения между ищцата Д. и баща й П.
приживе, отношения на любов, разбирателство и взаимна грижа, даващи чувство на
сигурност и опора, както и подкрепата между двамата преди смъртта на П., несъмнено
е, че Д. е преживяла тежка травма от смъртта на баща си, още повече, че тя е била
внезапна и неочаквана. Ищцата е била лишена от продължаващата родителска любов,
грижа и подкрепа практически за по-голямата част от живота на ищцата, предвид
много младата възраст на Д.. Не се установяват обаче по-големи от нормалните за
загубата на толкова близък човек вреди.
При съобразяване на горното и като се съобрази, че ищцата Д. К. е в най-
близката възможна родствена и емоционална връзка с починалия при ПТП, че са били
много близки, помагали са си и са се грижели един за друг, като се вземе предвид
времето на настъпване на ПТП и икономическите условия към този момент – 2020 г. и
възрастта на ищцата по това време (21 г.) и на пострадалия (44 г.), която възраст
обуславя значителна преждевременност на смъртта на бащата, както и, че се доказват
значителни прояви на болка и скръб от страна на Д. К., като се съобрази, принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и действащите лимити на
застраховките към този момент, съдът счита, че търпените от Д. К. неимуществени
вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение от 160 000 лева. Ето защо е
частично основателна основателна въззивната жалба на Д. К. относно определения от
първоинстанционния съд размер на справедливото обезщетение.
Настоящият състав намира обаче, че е основателно възражението на
застрахователя за съпричиняване от страна на пострадалия от ПТП поради непоставяне
на обезопасителен колан. Категорична и безпротиворечива е съдебната практика, че за
да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. №
762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51,
ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало (наред с неправомерното поведение на причинителя) до увреждането като
неблагоприятен резултат. Дори поведението на пострадалия да е виновно и
противоправно, то следва да е в причинна връзка с вредите, за да е налице
съпричиняване (така решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на ВКС, II т.о;
решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г. на ВКС, II т.о.; решение № 58/
29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010 г. на ВКС, II т.о. и др.) Безпротиворечива е съдебната
практика и по въпроса, че доказателствената тежест за наличието на съпричиняване е
на направилия възражението ответник.
В случая е установено, че пострадалият П. К. е пътувал на задна лява седалка в
лек автомобил „Тойота Авенсис“, че при ПТП ударът за този автомобил е бил челен, че
при него П. К. е получил много тежка черепно-мозъчна травма и гръдна травма, както
и че основна причина за смъртта му е тежката черепно-мозъчна травма. Вещите лица
по КСМАТЕ са посочили, че няма технически данни дали П. К. е бил с поставен
предпазен колан, но в същото време са посочили, че ако е бил с такъв,то не е имало как
да получи черепно-мозъчната травма, тъй като коланът е щял да задържи тялото му
към седалката (то е щяло да се придвижи напред с не повече от 8-10 см.) при
настъпилия челен удар, т.е., той е нямало как да достигне предната седалка и нейните
елементи. Обяснили са още, че без предпазен колан при челния удар тялото на П. е
политнало напред и нагоре и той се е ударил в предната седалка. Логично изводим
извод от посоченото е, че П. К. е получил травмите си именно от удара в предната
седалка, който удар е настъпил по причина на непоставения предпазен колан. Или, ако
той беше с поставен предпазен колан не би получил тежката черепно-мозъчна травма,
6
довела до смъртта му. Налице е противоправно поведение на починалия (нарушение на
правилото на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП), което е в пряка причинна връзка с неговата смърт.
Обстоятелството, че при конкретната скорост от 88 км./ч. предпазният колан също би
могъл да доведе до тежки гръдни травми, които биха могли и да са смъртоносни, не
отменя преждеказаното. Настъпването на такива смъртоносни травми в конкретния
случай е само предположение, което не е годно да доведе до извод, че и с поставен
предпазен колан П. К. би починал. В случая съпричиняването следва да се преценява с
оглед конкретно настъпилите травми и тяхната връзка с настъпилата смърт при липса
на поставен предпазен колан, а не с оглед предполагаеми, но несигурни последици от
поставянето на предпазен колан.
Размерът на приноса следва да се определи в съответствие с тежестта на
съпричиняването на вредоносния резултат. Водачът К. П. е допуснал много по-тежко и
животозастрашаващо нарушение на правилата за движение, като не намалил
своевременно скоростта е ни е спрял пред появилото се препятствие на пътя
(нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП), поради което неговият принос за ПТП съдът
оценява на 70%, съответно приносът на П. К. за смъртта му е 30%, като определеното
обезщетение следва да бъде намалено с този размер. Или на ищцата се дължат 112 000
лева – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на баща й
при ПТП.
Неоснователно е оплакването на застрахователя, че първоинстанционният съд,
неправилно е посочил началния момент, от който застрахователят дължи лихва за
забава, а именно, момента на уведомяването му от пострадалото лице Съдебната
практика е категорична, че застрахователят дължи лихва за забава от момента на
уведомяването му от пострадалия, а не от изтичане на срока за произнасяне (така и
решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т.о.). Видно от
представените от ищцата писмени доказателства претенцията на Д. К. към
застрахователя е с вх. № 2389/15.07.2020 г. Следователно, лихва за забава следва да се
присъди именно от тази дата.
Предвид достигане от въззивния съд до изводи, частично различни от изводите
на първата инстанция по отношение на главния иск, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която на Д. К. е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди за сума над 112 000 лева до присъдените 140 000 лева и в тази
част искът следва да бъде отхвърлен. В останалата обжалвана част решението е
правилно и следва да бъде отхвърлено.
По разноските: При този изход от спора всяка страна има право на разноски
според защитения материален интерес.
Ищцата е освободена от внасяне на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2
ГПК и не е сторила разноски пред въззивната инстанция. Тя обаче е била защитавана
безплатно от адвокат Н., на която следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. От защитаван интерес 130 000 лева,
защитени са 42 000 лева. Или, от минимално адвокатско възнаграждение в размер на
5930 лева, дължими са 1915.98 лева.
На застрахователя се дължи държавна такса в размер на 1120 лева, съобразно
уважената част от въззивната му жалба и юрисконсултско възнаграждение в размер на
236.92 лева (намалено съразмерно от 350 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК).
За първата инстанция на застрахователя се дължат още 84.55 лева –
допълнително юрисконсултско възнаграждени.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
7
осъдено ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на адв. С. К. Н. адвокатско
възнаграждение пред СГС, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за сума над 3096.80
до присъдените 3871 лева, както и в частта, с която е осъдено ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер над 4480 лева до
5600 лева
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261502/04.05.2022 г. по гр.д. № 11660/2020 г. на СГС, I –
11 състав в частта му, с която е осъдено ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да
заплати на Д. П. К., на основание чл. 423, ал. 1 КЗ, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на баща й П. К., настъпила на 23.06.2020 г.
вследствие ПТП от 18.06.2020 г. за сума над 112 000 лева до 140 000 лева и вместо
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. П. К. с правно основание чл. 423, ал. 1 КЗ срещу „ЗАД
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й П. К., настъпила на 23.06.2020
г. вследствие ПТП от 18.06.2020 г. за сума над 112 000 лева до 140 000 лева.
ОТМЕНЯ решение №261502/04.05.2022 г. по гр.д. № 11660/2020 г. на СГС, I –
11 състав в частта му, с която е осъдено ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да
заплати на адв. С. К. Н. адвокатско възнаграждение пред СГС, определено по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗА за сума над 3096.80 до присъдените 3871 лева, както и в частта, с която
е осъдено ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати по сметка на СГС държавна
такса в размер над 4480 лева до 5600 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №261502/04.05.2022 г. по гр.д. № 11660/2020 г. на
СГС, I – 11 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* да заплати
на адв. С. К. Н. сумата 1915.98 лева - адвокатско възнаграждение пред САС,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Д. П. К., ЕГН ********** да заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, ЕИК ********* сумата 84.55 лева – допълнително юрисконсултско
възнаграждение пред СГС и сумата 236.92 лева - юрисконсултско възнаграждение
пред САС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9