Р Е Ш Е Н И Е
гр.Варна, 19.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година,
в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
при участието на секретаря Е.П.,
като разгледа докладваното от съдията т.дело
№778 по описа на ВОС за 2014 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „СОЖЕЛИЗ-БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ******, представлявано от управителя М.К.,
чрез юрисконсулт Л. П., с която срещу „СТРОЙКОМ 1” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна,
„ЕН ДЖИ ЕЛ РИСАЙКЛИНГ” ЕООД /със
старо наименование „ЕМ ДЖИ ДЖИ РИСАЙКЛИНГ” ЕООД/, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, „ЕКО ТУР
ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********, Л.К.Л.,
ЕГН **********, с адрес *** и Т.К.Л.
/с предходна фамилия Н./, ЕГН **********,
с адрес ***, е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.415, ал.1 ГПК за установяване в отношенията между
страните, че ответниците в условия на солидарност дължат на ищеца сумата от 390 416,23 Е
(триста и деветдесет хиляди четиристотин и шестнадесет евро и двадесет и три евроцента), с включен ДДС, когато такъв се дължи съгласно
приложимото законодателство - общо дължими суми по Договори за финансов лизинг, като
следва: 227
991,22 Е (двеста двадесет и седем хиляди деветстотин деветдесет и едно евро и
двадесет и два евроцента) просрочени лизингови
вноски; 71 554,31 Е неустойки за прекратяване на договора за лизинг по вина на лизингополучателя и 30 022,58 (тридесет хиляди и двадесет и
две евро и петдесет и осем евроцента), от които:
1) По Договор за лизинг №**********, обезпечен с
договорна ипотека обективирана в нот.
акт № 76, том I, per. № 1369, дело № 73 от
23.02.2011г,
по описа на А.Г. - нотариус с район на действие PC Варна,
както следва: 126 663.58 Е (сто двадесет и шест
хиляди шестстотин шестдесет и три евро и петдесет и един евроцента),
представляващи общ сбор от 14 лизингови вноски (от 15-та до 28-ма
включително), дължими ежемесечно за периода от месец април 2012г. до месец май
2013г. (датата на връщането на вещите, обект на лизинга); 31 112,72 Е (тридесет и една хиляди сто и дванадесет евро и
седемдесет и два евроцента), представляващи неустойка за прекратяване
на договора за лизинг по вина на Лизингополучателя и изискуема от
30.05.2013г. - датата на подписване на по-ранния от Приемо-предавателните
протоколи за връщане на част от движимите вещи, обект на договора за лизинг и 8 409,33 Е (осем хиляди четиристотин и девет евро и тридесет и
три евроцента), представляващи допълнителна наказателна
неустойка за продължила повече от 30 (тридесет) дни забава на парично
задължение, отделно
уговорена в пункт първи от нотариалния акт, дължима независимо от останалите
задължения и изискуема от 30.05.2013г. - датата на подписване на по-ранния от Приемо-предавателните протоколи за връщане на част от
движимите вещи, обект на договора за лизинг;
2) По Договор за лизинг №**********
обезпечен с договорна ипотека обективирана в нот. акт № 76, том I, per. №
1369, дело № 73 от 23.02.2011г. по описа на А.Г. -нотариус с район на
действие PC Варна, както следва: 83 977.47 Е (осемдесет и три хиляди деветстотин
седемдесет и седем евро и четиридесет и седем евроцента)
представляващи общ сбор от 8 лизингови вноски (от 21-ва до 28-ма
включително), дължими ежемесечно за периода от месец октомври 2012г. до месец
май 2013г. (до връщането на вещите, обект на лизинга, от страна на Лизингополучателя); 31 109,62 Е (тридесет и една хиляди
сто и девет евро и шестдесет и два евроцента),
представляващи неустойка за прекратяване на договора за лизинг по
вина на Лизингополучателя - уговорена с пункт първи
от нотариалния акт и изискуема от 29.05.201Зг. - датата на подписване на
най-ранния от Приемо-предавателните протоколи, с
които Лизингополучателят е върнал на Лизингодателя
(по-голямата част от движимите вещи, обект на договора за лизинг и 15 534 Е (петнадесет хиляди петстотин тридесет и
четири евро) допълнителна наказателна неустойка за продължила
повече от 30 (тридесет) дни забава на парично задължение, отделно уговорена в пункт
първи от нотариалния акт, дължима независимо от останалите задължения и
изискуема от 29.05.2013г. - датата на подписване на най-ранния от Приемо-предавателните протоколи, с които Лизингополучателят е върнал на Лизингодателя по-голямата
част от движимите вещи, обект на договора за лизинг.
3.) По Договор за лизинг
№**********, обезпечен с договорна ипотека обективирана
в нот.акт № 77, том I, per.
№ 1370, дело № 74 от 23.02.2011г. по описа на А.Г. - нотариус с район на
действие PC Варна, както следва: 17 350,17 Е, представляващи общ сбор от 10 лизингови вноски (от 19-та до 28-ма
включително), дължими ежемесечно за периода от месец август 2012г. до месец май
201Зг. (до връщането на вещите, обект на лизинга, от страна на Лизингополучателя); 9 331,97 Е (девет хиляди триста
тридесет и едно евро и деветдесет и седем евроцента),
представляващи неустойка за прекратяване на договора за лизинг по
вина на Лизингополучателя - уговорена с пункт първи
от нотариалния акт и изискуема от 01.06.201Зг. - датата на подписване на Приемо-предавателните протоколи за връщане на движимите
вещи и 6 079,25 Е (шест хиляди седемдесет и
девет евро и двадесет и пет евроцента),
представляващи допълнителна наказателна неустойка за продължила повече от 30
(тридесет) дни забава на парично задължение, отделно уговорена в пункт първи от
нотариалния акт, дължима независимо от останалите задължения и изискуема от
01.06.2013г. - датата на подписване на Приемо-предавателните
протоколи за връщане на движимите вещи, обект на договора за лизинг, както и законната лихва върху присъдената сума за
всеки ден забава от завеждане на настоящото исково производство до изплащане на
задължението.
Твърди се в исковата молба, че между ищеца и ответниците
са налице сключени договори за финансов лизинг, както следва: 1. Договор за
финансов лизинг №**********/29.12.2010г., по който „Стройком
1” ООД е лизингополучател, а останалите ответници са
солидарно задължени – съдлъжници; 2. Договор за
финансов лизинг № **********/29.12.2010г., по който „ЕЛ КОМЕРС” ООД е лизингополучател, а останалите солидарно задължени – съдлъжници и 3. Договор за финансов лизинг №
**********/29.12.2010г., по който „ЕКО ТУР ИНВЕСТ” ООД е лизингополучател,
а останалите солидарно задължени – съдлъжници.
Горните са обезпечени с договорни ипотеки. Ищецът твърди, че е налице пълно
изпълнение на задълженията му по договора. Доколкото, обаче, длъжниците са
изпаднали в забава, то договорите за лизинг са прекратени по вина на лизингополучателите, а движимите вещи са върнати изцяло или
частично на лизингодателя. Сочи, че в съдържанието на изготвените приемо-предавателни протоколи е удостоверено и настъпването
на изискуемостта на претендираните неустойки,
потвърдено от длъжниците.
Ищецът навежда доводи, че до настоящия момент не е налице погасяване задълженията на длъжниците. Обосновава правния си интерес с оглед подадени от длъжниците възражения по чл.414 ГПК и изпратено от заповедния съд съобщение, получено на 26.03.2014г., с което му е указана възможността за предявяване на иск.
С два броя допълнителнителни искови молби от 07.07.2014г. и 05.08.2014г., е уточнена първоначалната и са репликирани възраженията на отвениците, направени с отговорите.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът „СТРОЙКОМ 1” ООД подава отговор на исковата молба, с който изразява становище за нередовност и недопустимост на същата. Оспорва исковете по основание и размер. Конкретно сочи, че предаването на вещите, предмет на договорите за лизинг, не означава признание за неизпълнението на задълженията на длъжниците, доколкото действието е извършено от лице без представителна власт, а съдържанието, като предварително изготвено от ищеца, не е подлежало на каквато и да е била поправка. Оспорва твърдението на ищеца, че договорът е прекратен, доколкото последният е продължил да издава фактури и след датата на прекратяването. Излага, че в случай че договорът е прекратен не може да се претендира неустойка и за забава. Оспорва автентичността на трите представени от ищеца Общи условия към договор за лизинг, два броя протоколи между ищеца и „Стройком 1” ООД, шест броя протоколи между ищеца и „Ел Комерс” ООД и три броя протоколи между ищеца и „Еко Тур Инвест” ЕООД.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК „ЕН ДЖИ ЕЛ РИСАЙКЛИНГ” ЕООД, „ЕКО ТУР ИНВЕСТ” ЕООД, Л.К.Л. и Т.К.Н./Л. депозират писмен отговор, идентичен с този на „СТРОЙКОМ 1” ООД.
Депозирани са два броя
допълнителни писмени отговори, с които се оспорва истинността на представената
електронна кореспонденция, както и автентичността на приложените писмени
доказателства от №1-14.
В о.с.з.
страните не изпращат представител.
Съдът,
след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание
чл.422 във вр. чл.415 ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си за наличие на облигационно отношение между страните по делото, изправността му по договорите - предмет на настоящото производство, наличието на предпоставки за прекратяване на договорите и размера на претендираното вземане по отделни пера.
Ответниците следва да установят точно и в срок изпълнение на поетите задължения, както и наличието на правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които основават своите възражения, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.
Между страните няма спор, а и се
установява от представените писмени доказателства, че по подадено заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е образувано ч.гр.д. № 11970/2013г. по описа на ВРС, VІІ – ми състав,
като по него е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в
полза на „Сожелиз-България” ЕООД срещу ответниците по
делото. В законоустановения срок са подадени и възражения по чл.414 ГПК от
всички длъжници.
Установява се още от представените по
делото доказателства, че: 1/ на 29.12.2010г. „Сожелиз
- България” ЕООД, в качеството си на лизингодател и „Стройком
1” ООД, в качеството си на лизингополучател, са
сключили Договор за финансов лизинг № **********, изменен със Спогодба №
1/29.12.2010г. Като съдлъжници по договора са „Ел Комерс” ООД, „Еко Тур Инвест” ЕООД, Л.К.Л. и Т.К.Н.;
2/ на 29.12.2010г. „Сожелиз - България” ЕООД, в качеството си на лизингодател и
„Еко Тур Инвест” ЕООД, в
качеството си на лизингополучател, са сключили
Договор за финансов лизинг №**********, изменен със Спогодба №1 от 29.12.2010г.
и Допълнително споразумение от 26.06.2012г. Като съдлъжници
по договора са „Ел Комерс”
ООД, „Стройком 1” ООД, Л.К.Л. и Т.К.Н. и
3/ на 29.12.2010г. „Сожелиз -
България” ЕООД, в качеството си на лизингодател и „Ел
Комерс” ООД, в качеството си на лизингополучател,
са сключили Договор за финансов лизинг № **********, изменен със Спогодба №1 от
29.12.2010г. Като съдлъжници по договора са „Стройком 1” ООД, „Еко Тур Инвест” ЕООД, Л.К.Л. и Т.К.Н..
Съгласно т.14.1 от ОУ, неразделна
част от индивидуалните договори, страните са уговорили, че във всеки случай на неизпълнение на
задължение от страна на лизингополучателя или
неспазване на изискване или срок по или във връзка с Договора за лизинг,
продължило повече от 30 дни, лизингодателят може да прикани лизингополучателя
да отстрани неизпълнението, като му даде подходящ срок, или направо пристъпи
към упражняването на правата по т.14.3. В тази връзка значими за настоящото
производство са и следните клаузи: т.14.3.2., съгласно, която във всички случаи
на неизпълнение от страна на лизингополучателя,
лизингодателя има право да обяви вземанията си по договора за предсрочно
изискуеми и да събере всички плащания, дължими съгласно същия, включително
вземания, чийто падеж още не е настъпил, както и едностранно да прекрати
договора за лизинг с изпращане на писмено уведомление до лизингополучателя
/т.14.3.3./. Съгласно т.14.11. във всички случаи на предсрочно прекратяване на лизингополучателя е длъжен да върне лизинговата вещ в
3-дневен срок от получаване на
уведомлението за прекратяване, освен ако в него изрично е посочено друго.
Страните се уговорили в т.14.9 и
неустойка: при прекратяване на договора за лизинг по вина на лизингополучателя,
преди изтичането на срока по договора, лизингодателя едновременно с упражняване
правата си по т.14.3. има право да получи неустойка в размер на 10% от цената
на доставка на лизинговата вещ.
Към гореописаните договори са
представени и Нареждания за покупка - Приложения В, където подробно са описани
предоставените лизингови вещи. За обезпечение на вземанията на лизингодателя „Стройком 1” ООД е учредило в полза на кредитора три броя
договорни ипотеки върху свои собствени недвижими имоти, подробно описани в
нотариалните актове, както следва: 1. Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека №78, том І, рег. №1371, дело №75 от
23.02.2011г. по описа на А.Г. – нотариус с район на действие РС – Варна, 2. Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 76, том І, рег.
№ 1369, дело №73 от 23.02.2011г. и 3. Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 77, том І, рег. № 1370, дело №
74/23.02.2011г. В пункт І ви от същите страните са допълнили предпоставките и
видовете дължими неустойки по договора: при забава на лизингополучателя
за извършване на дължими по Договора за лизинг плащания, същият дължи на
лизингодателя неустойка, под формата на наказателна лихва за забава в размер на
0.1% върху просрочената сума за забава всеки ден. В случай че през време на
действието на договора, лизингополучателят изпадне в
забава повече от 30 дни, по отношение на кое да е изискуемо вземане произтичащо
от него, същият дължи на лизингодателя и допълнителна наказателна неустойка в
размер на 15 534 евро за ДФЛ № **********, 6 079.25 евро за ДФЛ №
********** и 8 409.33 евро за ДФЛ №
**********.
Нотариалните актове, в частта, в
която лизингополучателите признават изпълнение на
задължението на лизингодателя да предостави за ползване лизинговата вещ,
предмет на договорите за финансов лизинг, имат характера на частен
свидетелстващ документ, съдържащ неизгодни за страната обстоятелства, поради
което имат и материална доказателствена сила, обвързваща съда.
Във връзка с горното, съдът намира за
несъстоятелни възраженията на ответниците относно неизпълнение на задължениета на ищеца за предоставяне на лизинговите вещи,
а и за непредоставяне на срок за изпълнение на задълженията, доколкото видно от
договореностите, страните не са го предвидили изрично, а тази възможност е
единствено алтернативна /т.14.1/.
С оглед оспорване автентичността на
представените по делото Общи условия и приемо
–предавателни протоколи, съдът е допуснал съдебно-графологична
експертиза. Видно от заключението по същата, прието от съда като компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че подписите за лизингополучател и съдлъжник са
положени както следва: - в три броя Общи условия за финансов лизинг на „Сожелиз-България” ЕООД с номера № №10045522463/29.12.2010г.,
№ **********/29.12.2010г., № **********/29.12.2010г. са изпълнени от М.С.Й., С.С.И.,
М.Д.И., Л.К.Л. и Т.К.Н. – Л.;
- в Приемо-предавателни
протоколи от 29.05.2013г. /2бр./, 30.05.2013г. /4бр./ са изпълнени от Лазар К.Л.;
- в Приемо
– предавателни протоколи от 11.06.2013г., 30.05.2013г. /4бр./, 01.06.2013г.
/3бр./, 07.08.2013г., са изпълнени от Т. М.К. – Л.;
- в Индивидуален договор за финансов
лизинг № **********/29.12.2010г. – Приложение Б- Погасителен план
/първоначален/ към договора, - Приложение В – Нареждане за покупка, - Спогодба
от 29.12.2010г. са изпълнени от М.С.Й., С.С.И., М.Д.И., Л.К.Л. и Т.К.Н. – Л.;
- в Индивидуален договор за финансов
лизинг №**********/29.12.2010г., Приложение Б – Погасителен план
/първоначален/, - Приложение В – Нареждане за покупка, - Спогодба от
29.12.2010г. са изпълнени от М.С.Й., С.С.И., М.Д.И., Л.К.Л. и Т.К.Н. – Л.;
- в Индивидуален договор за финансов
лизинг №11005662462/29.12.2010г., Приложение Б – Погасителен план /първоначален/,
- Приложение В – Нареждане за покупка, - Спогодба от 29.12.2010г. са изпълнени
от М.С.Й., С.С.И., М.Д.И., Л.К.Л. и Т.К.Н. – Л.;
С оглед горното и след извършване на
служебна справка по партидата на процесните дружества
в ТР, съдът заключава, че индивидуалните договори и всички свързани с тях
документи, оспорени от ответните страни, са парафирани от представляващите към
него момент търговските дружества.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено се установява, че правилно е изчислен общият размер на непогасената част от задълженията на лизингополучателите по процесните договори за лизинг и размера на лизинговите вноски. Същите се изчисляват, както следва: - вземането на ищеца от „Ен Джи Рисайклинг” ЕООД е общо в размер на 83 977.47 евро по издадени фактури за периода 03.09.2012г. до 30.05.2013г., - вземането на ищеца от „Еко Тур Инвест” ЕООД е общо в размер на 17 350.17евро по издадени фактури 01.08.2012г. до 30.05.2013г. и – вземанията от „Стройком 1” ООД е общо в размер на 126 663.58евро по издадени фактури за периода 02.04.2012г. до 30.05.2013г. и напълно съвпадат с претендираните от ищеца с исковата молба суми. Вещото лице излага, че правилно е изчислен и размерът на претендираните неустойки за забава/ неустойка за продължила повече от 30 дни забава. Уточнява, че сумите са фиксирани и в представените нотариални актове за учредяване на договорна ипотека. Досежно забавата сочи, че същата е очевидна, доколкото по ДФЛ № 2461 датата на предаване на лизинговата вещ е на 29.05.2013г., а първото плащане след тази дата е на 24.01.2014г., по ДФЛ № 2462 датата на предаване на лизинговата вещ е 01.06.2013г., като след тази дата няма регистрирано плащане и по ДФЛ №2463 датата на предаване на вещта е 30.05.2013г., а първото плащане след тази дата е 27.11.2014г.
Предвид падежите на просрочените
вноски, дължими и понастоящем в пълен размер, съдът установява забава за период
по-дълъг от 30 дни и за трите договора за финансов лизинг, предхождаща
прекратяването на договора и единствено релевантна за определяне дължимостта на уговорената неустойка за забава, уговорена в пункт първи
от представените по делото нотариални актове за учредяване на договорна
ипотека, дължима независимо от останалите задължения /в този смисъл ТР
№7/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Вещото лице предоставя информация и за събраните суми след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като същите са както следва: - 38000лв. на 24.01.2014г. с посочено основание покупко-продажба на имот – гр.Варна, ул. „Никулцел” 10, ет.1, ап.1; - 15 980.90лв. на 27.01.2014г. с основание покупко-продажба на имот и 108 829.91лв. на 27.11.2014г. с основание „Стройком 1” ООД.
С оглед постановките на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
обаче, съдът намира, че горепосочените суми, като събрани в образуваното
изпълнително производство по издадения изпълнителен лист, въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение, не следва да се съобразяват при
постановяване на решението. Това е така, тъй като в производството по чл.422 ГПК съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувание изпълнителен
процес /т. 9 от ТР/.
Като
дължими се явяват и неустойките за прекратяване на договора за лизинг по вина
на лизингодателя в размер равен на 10% от цената на придобиване на лизинговата
вещ и фиксираната неустойката за забава за срок по-дълъг от 30 дни. Същите са
изрично уговорени в т.14.7 и в пункт І ви от Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №78, том І, рег. №1371, дело №75 от
23.02.2011г. по описа на А.Г. – нотариус с район на действие РС – Варна,
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 76, том І, рег. № 1369, дело №73 от 23.02.2011г. и Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 77, том І, рег. №
1370, дело № 74/23.02.2011г. Налице са и предпоставките за претендирането им,
доколкото по делото се установи, че именно ответниците са неизправна страна,
допускайки забава в погасяване на лизинговите вноски за срок по-дълг от 30 дни.
Направено е възражение за прекомерност на неустойката, касаещо
единствено тази, по отношение на която производството бе прекратено, поради
което съдът намира, че същото не следва да се обсъжда.
В обобщение, съдът намира, че е налице
осъществено обстоятелство предвидено в договорите за лизинг за прекратяване на
договора, а именно наличие на забава в изпълнение на задълженията на
ответниците по сключени договори за лизинг, в качеството на лизингополучатели
и/или съдлъжници. Същите са
уведомени за едностранното прекратяване на договора, поради виновно тяхно
неизпълнение на поетите с договора задължения, вследствие на което и доброволно
са предали процесните лизингови вещи. С оглед
наличната забава за срок по –дълъг от 30 дни, като основателни се явяват и
претенциите за неустойка за забава, уговорена във фиксиран размер, както и
неустойка за прекратяване на договора по вина на ответниците, отново с фиксиран
размер.
По разноските:
Съобразно разрешението дадено с ТР № 3/2014г. на ОСГТК (т. 12) съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не се изменят разноските по издадената заповед. С оглед горното, съобразявайки представен списък по чл.80 ГПК /л.314/ на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата 31 143.50лева, представляваща сторените в заповедното и исковото производсто разноски за държавни такси и експертиза.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК в отношенията между страните, че в полза на „СОЖЕЛИЗ-БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ******, представлявано от управителя М.К.,
съществува вземане по отношение на „СТРОЙКОМ
1” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес ******, представлявано от Т. М.К. – Л., „ЕН ДЖИ ЕЛ РИСАЙКЛИНГ” ЕООД /със старо наименование „ЕМ ДЖИ ДЖИ РИСАЙКЛИНГ” ЕООД/,
ЕИК *********, със седалище ******, землището на с. Тополи, административна
сграда, представлявано от Й. Д. Ф., „ЕКО ТУР ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Дългопол, база МТС, представлявано
от Й. Д. Ф., Л.К.Л., ЕГН **********, с адрес *** и Т.К.Л. /с предходна фамилия Н./,
ЕГН **********, с адрес ***, в условия
на солидарност, за сумата
от 390 416,23 евро (триста и деветдесет хиляди четиристотин и шестнадесет евро
и двадесет и три евроцента), с включен ДДС - общо дължими суми по Договори
за финансов лизинг, като следва: 227 991,22 евро /двеста двадесет и седем хиляди деветстотин деветдесет и едно евро и
двадесет и два евроцента/, просрочени лизингови
вноски; 71 554,31 евро /седемдесет и една хиляди петстотин петдесет и четири евро и тридест и един евроцента/, неустойки за
прекратяване на договора за лизинг по вина на лизингополучателя
и 30 022,58 /тридесет хиляди и двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента/, представляващи допълнителна наказателна
неустойка за продължила повече от 30 (тридесет) дни забава на парично задължение,
от които:
1) По Договор за лизинг №**********, обезпечен с
договорна ипотека обективирана в нот.
акт № 76, том I, per. № 1369, дело № 73 от
23.02.2011г,
по описа на А.Г. - нотариус с район на действие PC Варна,
както следва: 126 663.58 евро (сто двадесет и шест
хиляди шестстотин шестдесет и три евро и петдесет и един евроцента),
представляващи общ сбор от 14 лизингови вноски (от 15-та до 28-ма
включително), дължими ежемесечно за периода от месец април 2012г. до месец май
2013г. (датата на връщането на вещите, обект на лизинга); 31 112,72евро (тридесет и една хиляди сто и дванадесет евро и
седемдесет и два евроцента), представляващи неустойка за прекратяване
на договора за лизинг по вина на Лизингополучателя и изискуема от 30.05.2013г.
- датата на подписване на по-ранния от Приемо-предавателните
протоколи за връщане на част от движимите вещи, обект на договора за лизинг и 8 409,33 евро (осем хиляди четиристотин и девет евро и тридесет и
три евроцента), представляващи допълнителна наказателна
неустойка за продължила повече от 30 (тридесет) дни забава на парично
задължение, отделно
уговорена в пункт първи от нотариалния акт, дължима независимо от останалите
задължения и изискуема от 30.05.2013г. - датата на подписване на по-ранния от Приемо-предавателните протоколи за връщане на част от
движимите вещи, обект на договора за лизинг;
2) По Договор за лизинг №**********
обезпечен с договорна ипотека обективирана в нот. акт № 76, том I, per. №
1369, дело № 73 от 23.02.2011г. по описа на А.Г. -нотариус с район на
действие PC Варна, както следва: 83 977.47 евро (осемдесет и три хиляди деветстотин
седемдесет и седем евро и четиридесет и седем евроцента)
представляващи общ сбор от 8 лизингови вноски (от 21-ва до 28-ма
включително), дължими ежемесечно за периода от месец октомври 2012г. до месец
май 2013г. (до връщането на вещите, обект на лизинга, от страна на Лизингополучателя); 31 109,62
евро
(тридесет
и една хиляди сто и девет евро и шестдесет и два евроцента),
представляващи неустойка за прекратяване на договора за лизинг по
вина на Лизингополучателя – уговорена с пункт първи
от нотариалния акт и изискуема от 29.05.201Зг. - датата на подписване на
най-ранния от Приемо-предавателните протоколи, с
които Лизингополучателят е върнал на Лизингодателя
(по-голямата част от движимите вещи, обект на договора за лизинг и 15 534 евро (петнадесет хиляди петстотин тридесет и четири евро)
допълнителна
наказателна неустойка за продължила повече от 30 (тридесет) дни забава на
парично задължение, отделно уговорена в пункт първи от нотариалния акт,
дължима независимо от останалите задължения и изискуема от 29.05.2013г. -
датата на подписване на най-ранния от Приемо-предавателните
протоколи, с които Лизингополучателят е върнал на
Лизингодателя по-голямата част от движимите вещи, обект на договора за лизинг.
3.)
По Договор за лизинг №**********, обезпечен с договорна ипотека обективирана в нот.акт № 77, том I,
per. № 1370, дело № 74 от 23.02.2011г. по описа
на А.Г. - нотариус с район на действие PC Варна,
както следва: 17 350,17 евро, представляващи общ сбор от
10
лизингови вноски (от 19-та до 28-ма включително), дължими ежемесечно
за периода от месец август 2012г. до месец май 201Зг. (до връщането на вещите,
обект на лизинга, от страна на Лизингополучателя); 9 331,97 евро (девет хиляди триста тридесет и едно евро и
деветдесет и седем евроцента), представляващи неустойка за прекратяване
на договора за лизинг по вина на Лизингополучателя - уговорена с пункт първи
от нотариалния акт и изискуема от 01.06.201Зг. - датата на подписване на Приемо-предавателните протоколи за връщане на движимите
вещи и 6 079,25 евро (шест хиляди седемдесет и
девет евро и двадесет и пет евроцента),
представляващи допълнителна наказателна неустойка за продължила повече от 30
(тридесет) дни забава на парично задължение, отделно уговорена в пункт първи от
нотариалния акт, дължима независимо от останалите задължения и изискуема от
01.06.2013г. - датата на подписване на Приемо-предавателните
протоколи за връщане на движимите вещи, обект на договора за лизинг, както и законната лихва върху присъдената сума за
всеки ден забава от завеждане на настоящото исково производство до изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „СТРОЙКОМ 1” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес ******, представлявано от Т. М.К. – Л., „ЕН ДЖИ ЕЛ РИСАЙКЛИНГ” ЕООД /със старо наименование „ЕМ ДЖИ ДЖИ РИСАЙКЛИНГ” ЕООД/, ЕИК *********, със седалище ******, землището на с. Тополи, административна сграда, представлявано от Й. Д. Ф., „ЕКО ТУР ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Дългопол, база МТС, представлявано от Й. Д. Ф., Л.К.Л., ЕГН **********, с адрес *** и Т.К.Л. /с предходна фамилия Н./, ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „СОЖЕЛИЗ-БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от управителя М.К. сумата от 31 143.50 лв. /тридесет и една хиляди сто четиридесет и три лева и петдесет ст./, представляващи сторените разноски, както следва: 15 471.49лв. за държавна такса за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, 15 072.01лв. –държавна такса за пъвоинстанционното производство и 600лв. – внесен депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Варненски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: