Р Е Ш Е Н И Е
№ 1359
град
Пловдив, 01.07.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, XXVIII състав,
в открито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА
и участието на прокурор СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ като
разгледа докладваното от председателя административно дело № 3222 описа на съда
за 2020 година, взе предвид следното:
Производство по
реда на Глава Единадесета от АПК във вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба, предявена от Г.Д.Д., ЕГН **********,***,
чрез адв.В.С.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София.
Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение в размер на 30 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се в обида, възмущение, стрес, болки и страдания за периода от 01.01.2015г.
до 10.12.2020г. в Затвора-Пловдив, Затвора-Пазарджик, Затвора-Стара Загора и Арест -Пловдив, ведно
със законовата лихва от 10.12.2020г., до окончателното ѝ изплащане,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите –
„падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); в килиите няма санитарен възел и
постоянно течаща топла и студена вода; не му е давана работа; на 04.01.2020г.
му е нанесен побой от надзиратели, с което са му нанесени леки телесни повреди,
болка и страдание, с което са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската
конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Редовно призован, ищцът не се явява и не се представлява.
В постъпила по делото молба на процесуалния му представител адв.С. поддържа
исковата молба. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”,
чрез процесуалния си представител юрисконсултЧ., оспорва предявените искови
претенции по основание и размер. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск и счита, че същият
следва да бъде отхвърлен.
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Ищецът Г.Д.Д. изтърпява
наказание лишаване от свобода в Затвора-Пазарджик и Затвора-Пловдив. По делото
е постъпила справка от Затвора-Пазарджик, в
която се сочи, че липсва информация в кои спални
помещения по периоди е пребивавал лиш.св.Г.Д.Д., каква е била съответната им
площ и мебелировката и с колко други лишени от свобода е бил настанен по време
на изтърпяване на наказанието в затвора гр. Пазарджик, тъй като съгласно
Номенклатура на делата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията",
списъците за вечерна проверка не подлежат на архивиране..
Според единствената налична информация от затворническото
му досие, Г.Д.Д. е бил настанен по периоди както следва: на 27.05.2015 г. - 2
отделение; на 28.05.2015 г. - 8 отделение; на 25.09.2016 г. - 4 отделение като
ученик до освобождаването си на 29.01.2016 г.. Според справката, Затвора
Пазарджик се отоплява на централно парно отопление. За периода в който лишения
от свобода Д. е бил в затвора Пазарджик къпането се е осъществявало в общата
баня на затвора. Два пъти седмично по график. През 2018 г. крилото в което се
намират 2-ро ; 5-то ; и 8-мо отделения, а през 2019 г. крилото в което се
намират 1-во, 4-то и 7-мо отделения са изцяло ремонтирани и обновени. Увеличен
е броя на спалните помещения като е намален техния капацитет. Във всяко
помещение има баня и тоалетна с душ и течаща топла и студена вода. Подовите
настилки и дограмата са сменени изцяло. На всички лишени от свобода са
предоставени нови дюшеци. На всички лишени от свобода се предоставя бельо по 2
комплекта, като подмяната и изпирането им е отговорност на самите лишени от
свобода. Към справката са приложени и протоколи за изпълнени обработки за
дезинфекция, дезинсекция и дератизация. В становище /към/
рег.№1178/08.02.2021г. на Затвора.Пловдив, се посочва, че за периода
24.01.2019-08.02.2021г. Г.Д.Д. е пребивавал на пост VI от 29.01.2019г. до
15.04.2020г.. Посочената информация за числеността на настанените лишени от
свобода по стаи през различните периоди е извлечена от „Сведение за вечерна
проверка на лишените от свобода''. Така в периода от 29.01.19г. до 22.04.2019г.
е настанен в ст. № 16 на пост VI Размерите на ст. №16 на пост VI са 27.06кв.м.(
без санитарен възел), с два отваряеми
прозореца с размери 1.00м.х1.00м. И 1.15м.х1.15м. Размерите на санитарния възел
към ст. №16 са 3,03кв. м. с отдушник ф.110; от 23.04.19г. до 09.05.2019г. е
настанен в ст. №14. Размерите на ст. №14 на пост VI са 26.06м. (без санитарен
възел) има два отваряеми прозореца с размери 0.45м.х1.10м. и 1.00м. х 1.10м.
Размерите на санитарния възел към ст. №14 са 2,44кв.м.с един отваряем прозорец
с размери 0.35 х 1.1м; от 10.05.19г. до 27.06.19г. е бил на пост V; от
28.06.19г. е настанен отново на пост VI ст.16; на 19.07.19г. е настанен в ст.
14 на пост VI; от 01.10.19г. е настанен в ст. № 13 на пост VI. Размерите на ст.
№13 на пост VI са 27,44кв.м. (без санитарен възел ), има два отваряеми
прозореца с размери 0,45 х 1.10 и 1.00
х 1.00. Размерите на санитарния възел са ,.60кв.м. с един отваряем прозорец
0.36 x l.10 м.; от 05.11.19г. е настанен в ст.№8 на пост VI. Размерите на ст.
№8 на пост VI са 29,66кв.м. (без санитарен възел) има два отваряеми прозореца -
0,5- х 1.15 и 1.00 х 1,15м; от 10.02.20г. до
20.02.20г. е изпратен на
лечение в затворническа болница
гр.Ловеч; от 21.02.20г. е настанен в ст. №8 на пост VI; от 31.03.20г. е
настанен в ст. №13 на пост VI; от 03.04.20г. е настанен в ст. №9. Размерите на
ст. №9 на пост VI са 27.99 кв. м. (без санитарен възел) има два отваряеми
прозореца 0.90 х 0.55 и 0.90 х 0.55м. Размерът на санитарния възел е 2,40 кв.м.
с един отваряем прозорец - 0.85 х. 0. 55м.. За времето на пребиваване на пост
VI от 29.01.2019г. до 15.04.2020г., лишеният от свобода Г.Д.Д. е изявил желание
да участва в „Специализирана програма за работа с лишени от свобода с ниско
интелектуално ниво и лица с психични проблеми". Участието му е
неефективно, поради загуба на мотивация. С протокол № 2075/16.04.2020г. и зап.
№ Л-834/ 15.04.2020г. е настанен в трета група, стая № 30, с квадратура , без
санитарен възел - 16,86 кв. м. Санитарният възел е 1,04 кв. м. В спалното
помещение има един брой прозорец, който е 1,20 X 1,20. Размера на прозорците в
санитарния възел е 1,20 X 1,20.. Във всички спални помещения в които е бил
настаняван, а и във всички спални помещения в затвор гр. Пловдив има обособени
санитарни възли, с достъп до течаща студена вода. Къпането на лишените от
свобода е в обща баня, като всички л. св. имат достъп до течаща топла вода
съгласно утвърден график за разпределение на времето на л. св. от съответната
група. Като работещ л. св. е имал достъп до банята всеки ден след приключване
на работния процес.
Налагани са му наказания, както следва: за това, е
отказал да се прибере в спалното си помещение, като се е държал грубо и
неуважително към лостовият полицай (заповед № Л-1461/30.06.2020г.); съгл. зап.
№ Л-1817 от 11.08.2020г., затова че по време на закуска л. св. Г.Д.Д. е
започнал да крещи и да псува друг л. св. и е посегнал да го удари; съгл. зап. №
Л-1991 от 01.09.2020г., затова че лостовият надзирател и видял л. св. Д. да
говори по мобилен телефон; съгл. зап. Л-2277 /02.10.2020г., затова че е
притежавал мобилен телефон; затова, че е възникнало напрежение между л. св. Д.
и друг л. св., като обидните думи са били на висок тон, които са били на турски
език и благодарение на бързата намеса на лостовият полицай не се е стигнало до
сбиване; на 22.12.2020г. с изолиране в наказателна килия за срок от 14
денонощия затова че е нанесъл удари в областта на лицето и бъбреците на друг
лишен от свобода, също изолиран по чл. 60 от ЗИНЗС (л.св. Николай Захариев
Касабов) Наказван на 30.12.2020г. с 10 денонощия изолиране в наказателна килия,
затова че е притежавал мобилен телефон. За недопускане на конфликти и
подобряване на психоклимата между лишените от свобода от стая № 30, л.св.
Мехмед Райнов Михайлов с протокол № 5135/25.09.2020г. е настанен в стая №31. Наложените му наказания нямат възпираща роля. Няма позитивни промени в
резултат на провеждането на корекционната работа. Дори и в условията на чл. 60
от ЗИНЗС л. св. Д. извършва дисциплинарни наказания, като се е държал грубо и
арогантно с лостовият надзирател, като го е заплашвал (заповед № Л-1174/
02.06.2020г.). За учебната 2020/2021 г. л. св. е записан да посещава училището
към затвора Пловдив, където има посещаемост от 4 (четири) дни за месец
септември 2020г. Работил е в „обособено производство", като за 2020 година
има 4 (четири) работни дни. За 2019г. има 1 (един) работен ден. За 2021г. има 0
(нула) изработени дни. До момента л. св. Д. не е подавал молби против условията
в затворната институция.
Посочено е, че ищецът със своето поведение и системно
нарушаване на установените правила, влияе отрицателно на останалите лишени от
свобода, за което със зап. № Л-834/15.04.2020г. е настанен в обособено
помещение № 30, намиращо се в трети пост, обособено за настаняване на лишени от
свобода с проблемно поведение, психиатрични и психични отклонения, за които
риска от вреди е висок и непосредствен до отпадане на необходимостта. В
справката се посочва, че на всеки подсъдим или лишен от свобода се осигурява
легло, дюшек и постеловъчен инвентар. При желание от страна на настанените
лица, могат да получат от близките си чаршафи, одеяла и други съгласно списък
на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода
могат да получават, ползват и държат при себе си, съгласно заповед
ЛС-04-642/28.11.2018г. на Министъра на правосъдието). На всички лишени от
свобода е осигурен достъп до течаща топла вода(график баня) съгласно графика за
разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Във всеки
санитарен възел, има достъп до течаща студена вода. Водата в затвор Пловдив е
от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество от което се ползват
всички граждани в условията на свободен живот. Отоплението се осъществява чрез
централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на
стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне
на прозорците. Тоалетните във всяка една упомената стая са обособени помещения
с отделен вход. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от
настанените в съответното помещение, като за целта получават съответните
прибори, но също могат да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им
бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и
хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и
държат при себе си Мебелировката на стаите се състои от метални легла, метални
шкафчета, дървени маси столове/табуретки. В становището се посочва, че във
всички спални помещения, през периодите на пребиваване в Затвора гр. Пловдив, А.
е имал постоянен достъп до санитарен
възел и постоянно течаща вода. Всяко спално помещение е обзаведено стандартно с
легло и шкаф за всеки от настанените лишени от свобода. Затворът-Пловдив се
отоплява с централно парно отопление, спалните помещения са добре осветени и с
отваряеми прозорци за естествена вентилация, като проветряването се извършва
съобразно желанието на лиш.св. Къпането на лишените от свобода се извършва по предварително
утвърден график за разпределение на времето за съответната група.
При постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода
се осигурява спално бельо и завивки, при желание от страна на лишените от свобода домакинът им осигурява
допълнително колкото са необходими. Лишените от свобода имат право да ползват и
лично спално бельо. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на
пералня е по усмотрение на лишения от свобода. За поддържане на хигиената в
затворническата баня е разкрит работен обект, на който е назначен лишен от
свобода. При извършени проверки е установено, че хигиената в банята е
задоволителна, предвид спецификата на обекта. Към становище са приложени и
протоколи за изпълнени обработки за дезинфекция, дезинсекция и дератизация. В
писмо от Затвора-Стара Загора се посочва, че за периода от 01.04.2017г. до 01.08.20448г.,
Г.Д.Д. не е пребивавал в Затвора-Стара Загора или в ЗОЗТ „Черна гора“.По делото
не се събраха доказателства, ищеца да е пребивавал в Арест-Пловдив за посочения
в исковата молба период.
В съдебно заседание, проведено на 08.03.2021г. в
качеството на свидетел чрез видео-конферентна връзка е разпитан свидетелят К.П.К.,
който заявява, че познава ищеца от Затвора – Пловдив от няколко години. Били заедно
няколко дни в психиатрично отделение. Знае, че е бил в 6 група. В приемното
отделение на Затвора-Пловдив били по-малко хора, но е имало и други места,
където били повече. Има буболечки и т.нар. „акари“, които са основният проблем.
В затвора има само студена вода, но и с нея има проблем. Сочи, че на ищеца се е
случвало да му бъде нанасян побой от надзирателите.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на исковата молба, прие за установено следното:
Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за
понесени неимуществени вреди в от 01.01.2015г. до 10.12.20201г. в Затвора-Пловдив,
Затвора-Пазарджик, Затвора-Стара Загора
и Арест -Пловдив, ведно със законовата лихва от 11.12.2020г. /датата на
депозиране на исковата молба/, до окончателното ѝ изплащане, пряка
последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.
На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата
на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно
чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл.205 АПК, искът
за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа,
от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е
юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на
наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в
системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това
положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има
както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по
предявения иск.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че
установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за
успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или
бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с
административен или съдебен акт.
За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно
основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на
нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага
до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284
ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се
ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или
„задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на
затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца
неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното,
независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова
регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение от 10.02.2012г.
по делото на Ш. срещу България/,
разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията
в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен
анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до
намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на
задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от
тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда
по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.25 от
2009г., в сила от 1.06.2009г./ осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. В ал.2 на същата разпоредба е
указано, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1./всяко
умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или
страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила,
помощни средства или оръжие; 2./умишлено поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3./унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за изтезания, жестоко или
нечовешко отношение се смятат действията или бездействията по ал.2, извършени
от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или подпомогнато от
длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./ осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че
за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
В най-общ план и двете редакции са еманация на
установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко
или унизително отношение по смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите
на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции
за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода.
Тези разпоредби са действали през процесния период, което е основание за
преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това
основание доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова
среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43
ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и
уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017г./ е установено
изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална
дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по
общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните
вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази
жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и
да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане,
обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на
книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от
2017г., в сила от 7.02.2017г./, количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се
определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Относима към спора е и материалноправната разпоредба на
чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи,
която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и
има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и
противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от
свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по
предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в
Женева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C
(XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна
сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“.
По казуси като процесния е налице и съдебна практика на
българските съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д.
№15508/2011г., решение №6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г.,
решение №104 от 20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от
22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС
по гр.д. №4427/2007г./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна
площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева
светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е
отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към
релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи
минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии,
на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
На първо място и с оглед събраните писмени доказателства
по делото, следва да се отбележи, че искът следва да бъде разгледан по същество
за периодите от 01.01.2015г. до 11.12.2020г. /датата на депозиране на исковата
молба/ за Затвора-Пловдив и за Затвора-Пазарджик. За посочения по-горе исковия
период при престоя в Затвора-Пловдив, от събраните и описани по-горе
доказателства и възведеното в обстоятелствената част на исковата молба, се
установява, че ищецът е пребивавал в
помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените
стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които
са в размер на 4 кв.м. Изключение правят периодите от 07.05.2019г. до 09.05.2019г.,
от 22.11.2019г. до 08.12.2019г., от 12.12.2019г. до 19.12.2019г., от 02.02.2020г.
до 03.02.2020г., от 09.04.2020г. до 15.04.2020г. и от 15.04.2020г. до
11.12.2020г.
Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по
правата на човека, включително в пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват
самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС. В
тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел.
През исковия период не се установява нарушение на чл.20
ал.2 ППЗИНЗС, тъй като във всяко едно спално помещение в Затвора-Пловдив е
осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване.
Няма нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във
всички помещения в Затвора-Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и
течаща вода. Видно от приложените по делото
докладни записки, всички килии са разполагали със санитерен възел и достъп до
течаща студена вода. Топла вода е имало в общите санитарни възли в отделенията,
а като работещ ищецът е имал достъп до баняте ежедневно.
Съдът приема за неоснователни оплакванията в исковата
молба, че на ищеца не е давана работа. За времето на пребиваване на пост VI от
29.01.2019г. до 15.04.2020г., лишеният от свобода Д. е изявил желание да
участва в „Специализирана програма за работа с лишени от свобода с ниско
интелектуално ниво и лица с психични проблеми". Участието му е
неефективно, поради загуба на мотивация. За учебната 2020/2021 г. л. св. е
записан да посещава училището към затвора Пловдив, където има посещаемост от 4
(четири) дни за месец септември 2020г. Работил е в „обособено
производство", като за 2020 година има 4 (четири) работни дни. За 2019г.
има 1 (един) работен ден. За 2021г. има 0 (нула) изработени дни.
Неоснователни са и оплакванията на Д., за това че на на
04.01.2020г. му е нанесен побой от надзиратели, с което са му нанесени леки
телесни повреди, болка и страдание. По делото не се събраха доказателства ищеца
да е потърсил медицинска помощ, вследствие на нанесен му побой с леки телесни
повреди.
От всичко, изложено до тук, се установява, че за исковия
период от 01.01.2015г. до 11.12.2020г. /датата на депозиране на исковата молба/
за Затвора-Пловдив и Затвора-Пазарджик, с изключение на периодите от
07.05.2019г. до 09.05.2019г., от 22.11.2019г. до 08.12.2019г., от 12.12.2019г.
до 19.12.2019г., от 02.02.2020г. до 03.02.2020г., от 09.04.2020г. до
15.04.2020г. и от 15.04.2020г. до 11.12.2020г., ищецът е пребивавал в килии, в
които жизненото му пространство е било значително под предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер
на 4 кв.м. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на
човека, включително в пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват
самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и
чл.3 ЕКЗПЧОС.
Неоснователни са оплакванията за наличие на дървеници и
хлебарки, това е така, защото от страна на ответника са изложени твърдения за
извършени ДДД обработки, като за това са представени доказателства, че такива
дейности са били договорени, съответно изпълнени.
Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на
наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото, които
водят до извода, че битовите условия създават предпоставки за увреждане на психическото
здраве на лишените от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото
им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и
недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за
здравето им поради липса на осъществени елементарни стандарти за живот.
С оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се
приеме, че ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи
условия на ищеца за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ през
посочените по-горе периоди, в които ищецът е пребивавал в това заведение.
Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е
обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно
длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за
вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове,
действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.
В случая безспорно се установява, че е налице
незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, защото негови длъжностни
лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху
дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили
задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива условия на
живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно – минимална
жилищна площ от 4 кв.м. в спалните помещения, в които е бил настанен,
необходима за спокойното му биологично съществуване, в т.ч. без наличието на
инсекти в тях, адекватно медицинско обслужване и подходяща за здравословното му
състояние хранителна диета, които да не създават предпоставки за увреждане на
физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в
чл.3 ЕКПЧ. Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в
спалните помещения, в което е бил настанен ищецът са предизвикали такова ниво
на страдание за Д., което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода.
Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да
излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по
интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора.
В пилотното решение на ЕСПЧ по делото Н. и други срещу България се сочи, че крайната
липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на това
дали условията на задържане са в нарушение на чл.3 ЕКПЧ. Неблагоприятните
ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане.
Ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна
площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по
себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. В
този смисъл са решенията по делото Н. и
др. срещу България, делото Тореджани, делото Червенков срещу България и други.
При това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка
с ал.1 ЗИНЗС налага да се приеме, че Ставракиев е претърпял посочените по-горе
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния. Така, съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за
неимуществените вреди се присъжда от съда по справедливост, като неговият
размер зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на
периода, през който са били претърпени.
С оглед характера на деянието, естеството и степента на
претърпените вредни последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите
условия при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив,
според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай
да се присъди, е в размер на 5 000 лева при съобразяване на съдебната практика
по идентични дела. Според този съд, именно посоченият размер най-точно и
съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този
размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база
установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
В останалата част за разликата над 5 000 лева до пълния
предявен размер от 30 000 лева, в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвор-Пловдив,
искът следва да бъде отхвърлен.
Съответно, спрямо този размер на главния иск /в размер на
5 000 лева/, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на
обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната
лихва върху главницата, считано от 11.12.2020г. датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл.286
ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената
част от иска.
Констатира се, че разноските, направени от ищеца са в
размер на 10 лева за заплатената държавна такса.
По отношение на претендираното от ответника
възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи,
че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по
специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на
общите разпоредби на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК
и чл.143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност
на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно
или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.
Ето защо искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави
без уважение.
Водим от изложеното, на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул.
”Н. Столетов” № 21, да заплати на Г.Д.Д., ЕГН **********,***, обезщетение в
размер на 5 000 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.01.2015г.
до 11.12.2020г. /датата на депозиране на исковата молба/ за Затвора-Пловдив и
за Затвора-Пазарджик, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2020г.
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния ѝ размер от 30 000 лева.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул.
”Н. Столетов” № 21, да заплати на Г.Д.Д., ЕГН **********,***, сумата от 10,00
лв., представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен
състав на Административен съд гр.Пловдив в четиринадесетдневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: