Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен, 22.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд,
V граждански състав, в
публичното заседание на 02.09.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Марина
Цветанова като разгледа докладваното от съдия Видолова гр. д. № 7741 по описа
за 2020 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Искове с правно
основание чл.415 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр.чл. 86
от ЗЗД.
Исковата молба е
подадена от “***, против А.Л.З. с ЕГН ********** ***, с предявени искове за
установяване на дължимост на следните суми: сума в размер на 965.32 лева, представляващи
главница по 9 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода 01.06.2018
г. до 01.02.2019 г.; възнаградителна лихва 160.39 лева за периода 01.06.2017 г.
до 01.02.2019 г.; обезщетение за забава 173.10 лева за периода 01.06.2018 г. до
30.08.2019 г., ведно със законната лихва от 30.08.2019 г. до окончателното
изплащане. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 5758/2019г. на РС
Плевен, по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответника, връчена
му по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. РС Плевен е указал на заявителя, че може да
подаде иск по чл. 415 от ГПК. Твърди, че на 30.04.2018г. между *** ЕАД и
ответника е сключен договор за стоков кредит № ***, при който страните са
договорили заемна сума от 919лв., за закупуване на телевизор при
застрахователна премия 46.32лв., възнаградителна лихва в общ размер на
167.87лв., при спазване на разпоредбите на ЗПК. Твърди уговорки за плащане на
кредита – на 9 бр. анюитетни месечни вноски, всяка по 125.91лв., първата от
които на 01.06.2018г., а последната – на 01.02.2019г. Твърди пълно неизпълнение
на задълженията на ответника, поради което е начислено обезщетение за забава в
размер на 173.10лв. за периода от 01.06.2018г. до входиране на заявлението в
съда, както и че срокът на договора е изтекъл на 01.02.2019г. и не е обявявана
предсрочна изискуемост по кредита. Посочва, че на 20.12.2016г. е сключил с ***
ЕАД, договор за цесия, по който, с Приложение № 1 от 18.12.2018г., вземането на
*** ЕАД спрямо ответника, му е прехвърлено. Твърди, че е бил упълномощен от
цедента да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането, което той сторил с
писмо, върнато като непотърсено. Счита, че връчването на уведомлението със
съдебните книжа на ответника представлява съобщаване на цесията и поражда
действие за него. Претендират се разноски. Направени са искания за
постановяване на неприсъствено решение или решение при признание на иска.
Препис от исковата молба
и доказателствата са връчени на ответника по делото, в едномесечния срок след
получаването им, по делото не е постъпил отговор. В съдебно заседание, ответникът,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Не е ангажирал становище по
предявения иск, не е попълнил делото с доказателства и не е направил искания за
такива или за отлагане на делото. Не е направено и искане за разглеждане на
делото в отсъствие на представител на ответната страна.
В съдебно заседание ищецът поддържа
иска и прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
При това положение, съдът намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
по делото, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната
страна са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед
представените писмени доказателства – Договор за стоков кредит № *** от 30.04.2018г.,
предоставен от *** ЕАД на А.Л.З.,
служебен бон за заплатена стока - телевизор, Договор за прехвърляне на вземания
от 20.12.2016г. сключен между *** ЕАД и А.з.с.н.в. ЕАД, извлечение от
Приложение № 1 към този договор от 18.12.2018г., включващо вземането на
длъжника, потвърждение за прехвърляне на вземания, пълномощно за уведомяване на
длъжниците по прехвърлените вземания към договора за цесия от 01.02.2018г.,
уведомления за прехвърляне на вземания до ответника, разписки към тях.
Поради изложеното, исковете следва да се
уважат изцяло, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК,
без то да се мотивира по същество, т.к. са налице предпоставките, визирани в
ГПК за постановяване на неприсъствено решение и е направено своевременно искане
за това от ищеца.
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди разноските на ищеца в исковото производство – 75.00лв. -
заплатена държавна такса и 100.00 лв. – юрк. възнаграждение, съобразено със
сложността на делото и изчислено по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното
производство, които възлизат на 75.98лв.
По изложените
съображения, и на осн. чл 238 и чл.239 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр.чл. 86 от ЗЗД, че А.Л.З. с
ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ н. „***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, ***, следните суми: главница в размер на 965.32лв. - 9 броя неплатени погасителни месечни вноски по Договор
за стоков кредит № *** от 30.04.2018г. за периода 01.06.2018г. до 01.02.2019г.;
възнаградителна лихва 160.39 лв. за
периода 01.06.2017г. до 01.02.2019г.; обезщетение за забава 173.10 лв. за периода 01.06.2018г. до
30.08.2019г., ведно със законната лихва от 30.08.2019г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3253/2.9.2019г. по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5758 от 2019г. на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, А.Л.З. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ н. „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
направените по делото разноски в размер на 175.00лв.,
както и разноските по ч.гр.д.№ 5758 от 2019г. по описа на ПлРС, в размер на 75.98лв.
Решението, като
неприсъствено, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: