№ 116
гр. Русе, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Палма Тараланска
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело №
20214500900063 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД гр. София, представлявана от изпълнителния директор Д. Б. Б. чрез
пълномощника юрисконсулт ИВ. Н. Н., с която в обективно кумулативно
съединение са предявени искове против А.А. М. от *****, произтичащи от
неизпълнение на задължения по Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-16535478 от 14.11.2018 г., сключен от А.А. М. с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр. София, които задължения са цедирани на
18.10.2019 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София. Искът е с
правно основание чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от
60 792,28 лева, от които: главница в размер на 48 882,24 лева от неплатени
месечни вноски с падежни дати от 20.04.2019 г. до 20.11.2028 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
25.02.2021 г. до окончателното й изплащане; вземане за просрочена
договорна лихва за периода 20.04.2019 г. до 20.02.2021 г. в размер на 5 990,67
лева; застрахователна премия за периода от 20.04.2019 г. до 20.09.2019 г. в
размер на 477,00 лв и обезщетение за забава за периода от 20.04.2019 г. до
12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 01.09.2020 г. в размер на 5 442,37 лева.
1
Постановено е връчване на препис от исковата молба с
приложените към нея писмени доказателства на ответика, с указание да
подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на
отговора и последиците от неподаването му. Изпълнена е процедурата по
назначаване на особен представител, който в срок е депозирал отговор, в
който са развити доводи за неоснователност на заявените претенции. Счита,
че в случая не е налице надлежно упражняване правото на кредитора по чл.
60, ал.2 от ЗКИ за обявяване на предсрочната изискуемост на непогасения
остатък от кредита преди завеждане на делото, като това е станало с
връчването на исковата молба на 23.08.2021 г., както и че общите разходи по
кредита, изразени чрез ГПР, визирани в в процесния договор са прекомерно
високи и нарушават чл. 19, ал.4 ЗПК. Прави възражение за нищожност на
уговорките, визирани в чл.2 от Общите условия на договора за кредит
относно реда и начина на заплащане на застрахователната премия и такса
„ангажимент“ и чл. 3 относно начина на формиране на погасителните вноски
и на ГПР по процесния договор поради противоречие с добрите нрави и
нарушение на чл. 11, ал.1, т.7-12 ЗПК. Отделно намира тези клаузи, както и
тази в чл.5 и за неравноправни на основание чл. 143, ал.1 ЗЗП и нищожни на
основани чл. 146, ал.1 и 2 от ЗЗП. Твърди, че тези клаузи не са били предмет
на договаряне между двете страни, а представляват типови клаузи, върху
които ответницата не е могла да влияе при сключване на договора. Намира,
че тази недействителност засяга процесния договор за кредит от самото му
сключване и поражда последиците, предвидени в чл. 23 от ЗПК. С оглед на
изложеното счита, че ответницата дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, без да дължи лихва и други разходи по него, като се приспаднат
направените от нея плащания до завеждане на делото, ведно със законната
лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното изплащане.
Депозирана е допълнителна искова молба, с която се поддържат
изцяло изложените претенции в първоначалната искова молба и
същевременно се оспорват възраженията на ответната страна, които се считат
за необосновани, неоснователни и противоречащи на приложените към
исковата молба писмени доказателства. Счита, че с исковата молба надлежно
е съобщено на особения представител на ответника изявлението му за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем и цедираното вземане.
В допълнителен отговор на допълнителната искова молба се
2
признава, че не съществува спор относно тези обстоятелства - валидността на
уведомяване на длъжника от кредитора за настъпила предсрочна изискуемост
на вземането и настъпила цесия относно това вземане с връчването му на
препис от исковата молба и доказателствата към нея.
С оглед на редовно разменените книжа, съдът се е произнесъл с
нарочно определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 374ал.1
ГПК.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните,
преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
Ответницата А.А. М. е сключила с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД гр. София Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-16535478 от 14.11.2018 г., по силата на който й е предоставен кредит в
размер на 50 000,00 лв. С подписването на договора, тя като
кредитополучател се е задължила да заплати такса ангажимент в размер на
1 400,00 лв, както и застрахователна премия в размер на 9 540,00 лв.
Продължителността на кредита е сто и двадесет месеци при лихвен процент
6,87 % и годишен процент на разходите 7,78 %. Общата стойност на
задължението (плащанията) по кредита възлиза на 78 895,20 лв, която сума
кредитополучателят се е задължил да върне на 120 месечни погасителни
вноски, всяка по 657,46 лв, като първата е дължима на 20.12.2018г., а
последната - на 20.11.2028 г. съгласно погасителен план, неразделна част от
Договора за кредит, в който е посочен и падежът на всяка отделна
погасителна вноска. Размерът на всяка месечна погасителна вноска включва
съответната част от главницата на отпуснатия кредит, договорната лихва
върху нея към момента на предоставяне на кредита и съответната част от
застрахователната премия /чл.2 и чл.3 от Общите условия, неразделна част от
Договора./
Съгласно чл.5 от Общите условия по договора, при забава в
плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на
кредитодателя освен всички просрочени и неизплатени месечни суми и
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на
360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима
погасителна вноска. На това основание е начислено обезщетение за забава в
общ размер на 5 442,37 лв, дължими за периода от 20.04.2019 г. до 12.03.2020
3
г. и от 14.07.2020 г. до 01.09.2020 г.
Предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал
задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, на основание
чл. 5 от Общите условия кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
На 08.10.2019 г. по силата на Приложение № 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., сключен между
„БНП Париба пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД вземането, произтичащо от процесния Договор за потребителски
паричен кредит PLUS-16535478 от 14.11.2018 г. сключен с А.А. М. е
прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Ответникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената
продажба на вземането и за настъпилата предсрочна изискуемост, видно от
приложените писмени уведомления за извършената цесия от ищеца,
упълномощен от предишния кредитор и че “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД встъпва в правата на кредитор срещу него. Няма данни
ответницата да ги е получила, но връчването на всички книжа, приложени
към исковата молба, в т.ч. и уведомлението за цесия, на ответната страна е
надлежно, след като е направено на процесуалния му представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
Ищецът с исковата молба признава извършено плащане на сума в
размер на 2 629,84 лв. Ответницата не е представила доказателства, че е
изпълнила точно и в срок останалата част от поетото парично задължение,
произтичащо от процесния Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-16535478 от 14.11.2018 г.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и взаимна връзка, достигна до следните правни изводи.
Съдът определя правната квалификация на предявените искове
като такива – чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане.
От представените доказателства по делото е безспорно установено,
че на 14.11.2018 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. ", клон
България и А.А. М. от ***** е сключен Договор за потребителски паричен
кредит, PLUS-16535478, по силата на който дружеството е предоставило на
4
ответницата за потребителски цели кредит в размер на 50 000,00 лева.
Отпуснатият кредит на ответницата като физическо лице представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и
ответницаат има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК,
както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на
договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за
потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.
24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съгласно разпоредбата
на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни
изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в
разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда,
че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.
20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които
са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното
спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е
въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните
указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
При извършената самостоятелна служебна проверка относно
действителността на сключения между страните договор съдът констатира
следното: При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1
ЗПК писмена форма на хартиен носител. Анализирано съдържанието на
договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-9 и т. 11 ЗПК -
съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и
начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Договорът
5
обаче не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК. Така соченото нарушение е
съществено и поражда своите правни последици.
Настоящият съдебен състав счита, че на първо място не е спазено
изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при
изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. В конкретния случай
след извършване на сравнение съдът достига до извода, че при съставяне на
договора е използван шрифт Garamond с размер 10. Дори и да се приеме, че е
налице възможна грешка при извършване на сравнението или че
отклонението е незначително, то нарушение на изискването относно размера
на шрифта категорично е налице по отношение на приложения към договора
сертификат и ОУ за застрахователна програма „Защита на плащанията на
кредитополучателите по договор за потребителски паричен кредит“, които са
съставени в почти нечетлив размер шрифт. Изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК
за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт се отнася до всички елемента на договора. В случая
сертификатът е подписан от кредитора и ответницата и в него се съдържат
уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от ответницата
застрахователна премия, поради което настоящият съдебен състав намира, че
същият съставлява елемент и е част от договора, по отношение на който
трябва да са спазени посочените законови изисквания. Аналогично е
положението и по отношение на посочените ОУ.
На следващо място в договора е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения процент на ГПР, което води и до неяснота относно включените в
него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване
за сключване на договора по ясен и разбираем начин – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
6
Както бе посочено, в договора е обективиран погасителен план,
който съдържа единствено информация относно падежните дати на всяка от
вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. Липсва обаче
предоставяне на предвидената в чл. 10, ал. 1, т. 12 ЗПК информация относно
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план
трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният договор за потребителски
кредит между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" и А.А. М. е недействителен,
тъй като не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са
регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която предвижда, че
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на
лихва или други разходи по кредита.
В случая видно от изложеното в исковата молба, се признава
плащане в размер на 2 629,84 лв, с което следва да се намали задължението по
чистата стойност на разрешения кредит, поради което неиздължената част
възлиза на 47 370,16 лв /50 000,00 – 2 629,84 лв/, за която сума искът се явява
основателен и доказан.
Съобразно изхода на делото в тежест на ответната страна са
направените от ищеца по делото разноски /3 235,60 лв/ пропорционално на
уважената част от иска /78,87 %/.
Мотивиран така, Русенски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.А. М., ЕГН: ***** от *****, да заплати на “Агенция
7
за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.
София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда
“Лабиринт“, ет.2, офис 4, ЕИК ********* сумата от 47 370,16 лв ,
представляваща главница с падежни дати от 20.04.2019 г. до 20.11.2028 г. по
Договор за потребителски паричен кредит PLUS-16535478 от 14.11.2018 г.,
заедно със законната лихва върху главницата , считано от 25.02.2021 г. до
окончателното изплащане, както и направените разноски в размер на 2 551,92
лв съобразно уважената част от претенцията.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София,
ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда “Лабиринт“,
ет.2, офис 4, ЕИК ********* против А.А. М., ЕГН: ***** от ***** искове за
заплащане на сумата от 5 990,67 лева, представляваща просрочена договорна
лихва за периода 20.04.2019 г. до 20.02.2021 г.; сумата от 477,00 лв,
представляваща застрахователна премия за периода от 20.04.2019 г. до
20.09.2019 г. и сумата от 5 442,37 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 20.04.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 01.09.2020 г.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
8