Номер 141111.09.2020 г.Град Варна
Районен съд – Варна1 състав
На 11.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина А. Димова
като разгледа докладваното от Ивелина А. Димова Частно наказателно дело №
20203110203322 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.243, ал.4 от НПК.
Образувано е по повод жалба, депозирана от министъра на финансите, в качеството му на
представляващ държавата, срещу Постановление на ВРП от 29.07.2020г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП №39/2019г. по описа на сектор ОСлО при ОП-Варна.
В жалбата се оспорва като необоснован извода на прокурора за липса на осъществен
престъпен състав. Изразява се становище, че проведеното разследване е в отклонение от
принципа за разкриване на обективната истина, както и че е била налице необходимост от
извършване на допълнителни процесуално-следствени действия. Моли се оспореното
постановление да бъде отменено, а делото –да бъде върнато на ВРП за провеждане на
допълнително разследване и извършване на преценка относно извършено престъпление от
общ характер.
Жалбата е подадена в срока по чл.243, ал.3 от НПК, от легитимирано за целта лице-
министъра на финансите, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
Наказателното производство е водено за престъпление по чл.212, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от
НК.
От приложените по делото доказателствени материали се установява следното: През 2015г.
св.С. Д. П. била материално затруднена, поради което приела предложение да регистрира
търговско дружество срещу заплащане. През м. декември 2015г. в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията било регистрирано дружество „Меркурио Трейдинг“ ЕООД, с
едноличен собственик на капитала и управител- св.П., за което на същата била заплатена
сумата от 200 лв. (видно от показанията й на л.92, том 7 от ДП). Свидетелката само
формално била вписана като управител на дружеството, но в действителност не извършвала
никакви действия по управлението му, а упълномощила св. Р.А. /счетоводител/ да подава
пред НАП месечните СД по ЗДДС на „Меркурио Трейдинг“ ЕООД. Впоследствие П.
упълномощила и св. М. Й. Б. с права да извършва всякакви правни действия от името и за
сметка на дружеството, както и да го представлява пред всички лица, организации и
1
учреждения в страната и чужбина. Пълномощното на М. Б. било нотариално заверено с per.
№ 1119/24.02.2016 г. от нотариус И. М., с peг. № 195 на Нотариалната камара, с район на
действие PC-Варна. По-късно, с Декларация с peг. № 5879/09.09.2016 г., нотариално
заверена от нотариус М., Б. се отказал от пълномощията си.
Междувременно дружеството било регистрирано и по ЗДДС, считано от 12.02.2016 г., като
били подавани нулеви справки по чл.125 от ЗДДС и било дерегистрирано на 15.06.2016 г.
След вписването на дружеството същото в действителност не осъществявало никаква
търговска дейност. Подадена била ГДД за 2015 г., на основание чл.92 от ЗКПО, с нулеви
стойности, а за 2016 г. не е била подадена ГДД. По банковите сметки на дружеството
липсвали наличности и движение. Въпреки липсата на реална дейност, през 2016 г. в
дружеството били назначени по трудови правоотношения следните лица:
1. М. Г. Д., ЕГН ***, дата на сключване на трудовия договор: 19.04.2016 г. и дата на
прекратяване на трудовото правоотношение: 24.06.2016 г., код НКПД 33223003 /търговски
представител/, с основна заплата в размер на 2600.00 лв. и на пълно работно време;
2. В. Г. Х., ЕГН ***, дата на сключване на трудовия договор: 20.04.2016 г. и дата на
прекратяване на трудовото правоотношение: 02.07.2016 г., код НКПД 33223003 /търговски
представител/, с основна заплата в размер на 2600.00 лв. и на пълно работно време;
3. С. К. М., ЕГН ***, дата на сключване на трудовия договор: 25.04.2016 г. и дата на
прекратяване на трудовото правоотношение: 01.07.2016 г., код НКПД 33223003 /търговски
представител/, с основна заплата в размер на 2600.00 лв. и на пълно работно време;
4. М. Ж. М., ЕГН ***, дата на сключване на трудовия договор: 22.04.2016 г. и дата на
прекратяване на трудовото правоотношение: 06.06.2016 г., код НКПД 33223003 /търговски
представител/, основна заплата в размер на 2600.00 лв. и на пълно работно време;
5. В. И. И., ЕГН ***, дата на сключване на трудовия договор: 13.04.2016 г. и дата на
прекратяване на трудовото правоотношение: 30.05.2016 г., код НКПД 33223003 /търговски
представител/, основна заплата в размер на 2600.00 лв. и на пълно работно време.
Уведомленията по чл.62, ал.5 от КТ, както и декларациите Обр. № 1 и Обр. № 6 били
подадени по електронен път, с титуляр на удостоверението за КЕП - „Регистър 2014" ЕООД
и с автор на Удостоверението за КЕП -св. М. Й. Б..
Впоследствие повечето от лицата, с които били сключени трудови договори, получавали
различни обезщетения от НОИ, а именно:
1. М. Г. Д. е получавала парични обезщетения по болнични листове с причина временна
неработоспособност, общо заболяване, в периода 25.04.2016 г. - 25.05.2016 г.; 25.05.2016 г. -
24.06.2016 г.; 12.07.2016 г. -11.08.2016 г. и 11.08.2016 г.- ¬10.09.2016 г. На Д. се изплащала
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 282.72 лв. месечно.
2. В. Г. Х. е получавала парични обезщетения по болнични листове с причина временна
неработоспособност, общо заболяване, издадени в периода 03.05.2016 г. - 02.06.2016 г.;
02.06.2016 г. - 02.07.2016 г.; 12.07.2016 г. - 11.08.2016 г. и 11.08.2016 г. - 10.09.2016 г.
3. В. И. И. е получавал парични обезщетения за безработица в периода 02.02.2017 г. -
08.05.2017 г. и за периода 27.11.2017 г. - 19.02.2019 г. вкл., в размер на 41.98 лв. дневно. На
лицето са изплащани парични обезщетения при раждане на дете за периода от 07.11.2016 г.
2
до 22.11.2017 г. и за периода 10.05.2017 г. -14.11.2017 г.
4. С. К. М. е получавал парични обезщетения по болнични листове с причина временна
неработоспособност, злополука-нетрудова, за периода 01.06.2016 г. - 01.07.2016 г.,
12.07.2016 г. - 11.08.2016 г. и 11.08.2016 г. - 10.09.2016 г.
Единствено св. М. Ж. М. не е получавала парични обезщетения от държавното обществено
осигуряване.
С постановление от 29.07.20г. на ВРП наказателното производство било прекратено на
основание чл.199, вр. с чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като е счетено, че
липсва осъществен състав на престъпление от общ характер.
Съдът намира, че наказателно-правните изводи на прокурора не могат да бъдат споделени.
Както е посочено и в Постановление от 12.07.2018г. на ОП-Варна, доколкото
осигурителната измама не е инкриминирана по българското законодателство, случаите на
престъпно посегателство с предмет –средства на НОИ или НЗОК следва да се квалифицират
като престъпления по чл.212, ал.1 от НК. За да обоснове липсата на осъществен състав на
посоченото престъпление прокурорът от ВРП е приел, че не е налице средството за
извършване на престъплението- престъпно създаден документ, както и че не е настъпил
съставомерния резултат- получаване на чуждо движимо имущество без правно основание. В
оспореното постановление се приема, че подадените по електронен път Уведомления по
чл.62, ал.5 от КТ, трудовите договори, заповедите за прекратяване на трудови
правоотношения, трудовите книжки, декларациите Обр. № 1 и Обр. № 6, не представляват
документи, които биха могли да послужат като основание за осъществяване на имуществено
разпореждане. Такива документи прокурорът приема, че се явяват болничните листове,
които служат като основание за получаване на парични средства от държавното обществено
осигуряване, но счита, че не е установено, че издадените болнични листове на лицата М. Д.,
В. Х. и С. М. са били престъпно създадени и следователно не би могло да се приеме, че
отпуснатите парични обезщетения от ДОО са получени от лицата без правно основание. В
тази връзка обаче съдът съобрази съществуващата съдебна практика, според която именно
сключените трудови договори представляват основание за изплащане на съответно
обезщетение. Същевременно в аналогични случаи съдилищата третират „фиктивно“
сключените трудови договори, по които в действителност не е полаган труд, като документи
с невярно съдържание, обуславящи квалификацията по чл.212 НК (Решение № 66 от
13.04.2007 г. на ВтАС по в. н. о. х. д. № 47/2007 г., мотиви към присъда на ОС - Смолян по
в. н. о. х. д. № 48/2014 г.; мотиви към присъда по НОХД № 80 по описа на Районен съд -
Берковица за 2012 година и др.). Като документи с невярно съдържание, представляващи
основание за изплащане на обезщетения, се третират и Уведомленията за регистрация на
трудови договори (мотиви към присъда по НОХД № 577/ 2010 година по описа на РС-Лом)
и други подобни документи. При това положение изводът за липса на престъпно създаден
документ, представляващ основание за изплащане на обезщетения, се явява недостатъчно
обоснован.
Съдът не намира основания да се съгласи и с извода на прокурора, че лицата, назначени на
работа в дружеството, не са получили без правно основание парични обезщетения, тъй като
3
процедурата за отпускане на такива е подробно регламентирана, поради което не би могло
да се приеме, че длъжностните лица от ТП на НОИ са били въведени в заблуждение чрез
използване на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ. Следва
да се отбележи, че съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност. След като посочените лица не са извършвали
трудова дейност, то те не представляват осигурени лица, а именно това обстоятелство е
въвело в заблуждение органите на НОИ да се разпоредят и изплатят съответните
обезщетения. Това становище е изразено изрично в Решение № 349 от 15.07.2016 г. на ОС -
Смолян по в. н. о. х. д. № 54/2016 г., в което се приема също, че декларирането в болничните
листове на доход, който лицата реално не са получавали, също е въвело в заблуждение
органите на НОИ да се разпоредят и изплатят обезщетение в определения съобразно дохода
размер.
На следващо място съдът намира, че се явява необоснован и извода на прокурора за липса
на осъществено документно престъпление, тъй като в хода на разследването не било
установено наличието на съставени неистински или преправени частни документи, които да
са били използвани. В показанията си св.М. Ж. М. (л.62, т.1 от ДП) твърди, че не е
подписвала никакви документи нито за назначаване, нито за освобождаване от работа в
дружеството, а е намерила в пощенската си кутия трудова книжка с нанесен трудов стаж за
около месец в „Меркурио Трейдинг“ ЕООД. Същата потвърждава и че не се е срещала
изобщо с представители на дружеството. Същевременно съдът констатира, че макар и от
разпитаните свидетели да са вземани образци от подписа и почерка за сравнително
изследване, по досъдебното производство не е била назначена експертиза, която да установи
дали действително процесните трудови договори и свързаните с трудовите правоотношения
документи действително са подписани от лицата, посочени в тях. При това положение и
най-малкото предвид показанията на св.М. за съда остава неясно въз основа на какви
конкретни доказателства прокурорът приема, че по делото липсват съставени неистински
или преправени частни документи, след като този въпрос на практика не е изследван и за
изясняването му не са събрани достоверни данни.
Като обобщение съдът намира за необходимо да посочи, че в случая безспорно е налице
дружество, регистрирано срещу заплащане от лице в социално слаба позиция; дружеството
никога не е осъществявало търговска дейност, но е ангажирало работници с уговорени
трудови възнаграждения, съвпадащи с осигурителния праг за момента; след отпускане на
съответни обезщетения дебитните карти на част от наетите лица са били предоставяни за
ползване от друго лице като „заем“; поне едно от наетите лица-св.М.- заявява, че не е
подписвало трудов договор или други документи и не е имало никакъв контакт с
представители на дружеството. Част от „наетите“ лица дават неясна и неконкретна
информация за изпълнявани от тях трудови функции. Същевременно св.М. Г. Д. заявява, че
изобщо не е ходила в офиса на дружеството, в което е била назначена и не се е интересувала
от предмета му на дейност. Свидетелят М. Б. е потвърдил, че е назначавал и освобождавал
служителите на дружеството, но не се е стигнало до реални сделки поради липса на
финансиране- твърдения, които не са проверени по никакъв начин, а само са цитирани
4
безкритично в обжалваното постановление.
По силата на чл.243, ал.5 от НПК съдът следи за обосноваността на постановлението за
прекратяване на наказателното производство, а при тези данни съдът намира за необоснован
извода на прокурора за липса на осъществено престъпление от общ характер. За
обосноваване и надлежно мотивиране на крайния прокурорски акт е необходимо следното:
-Прокурорът да посочи изрично дали приема, че наетите от дружеството физически лица са
изпълнявали действително някакви служебни задължения и обективират ли сключените
трудови договори реални трудови правоотношения;
-Да се изясни какви точно документи са били съставени и представени пред служителите на
ТП на НОИ във връзка с отпускане на обезщетения на наетите по трудово правоотношение с
дружеството лица;
-Да се установи отразяват ли се представените пред ТП на НОИ документи, свързани с
процесните трудови договори, на осигурителните права на конкретните физически лица,
включително върху времетраенето и размерът на получаваните обезщетения (доколкото
уговореният размер на трудовите възнаграждения е възможно да е обусловил отпускане на
обезщетение в по-голям размер, което би се явило получено без правно основание);
-Да се установи процесните трудови договори и представените пред ТП на НОИ документи
действително ли са подписани от лицата, сочени като техни издатели, във връзка с което да
се изложат убедителни мотиви за наличието или липсата на осъществени документни
престъпления;
-Да се установи кои лица и на какво основание са получили сумите, превеждани по сметките
на лицата като обезщетения.
Съдът намира за необходимо да напомни и че при формирането на съответните фактически
и правни изводи следва да се преценява с особено внимание достоверността на твърденията
на лица, чиято наказателна отговорност би могло да бъде ангажирана, като не се забравя, че
изявленията им са и средство за защита. В тази връзка е необходимо събирането на
допълнителни достоверни и обективни данни- чрез назначаване на експертизи и т.н.
По отношение извода за неосъществяване на престъпен състав от обективна страна следва
да се посочи, че съгласно константната съдебна практика преценката относно субективната
страна на деянието се прави въз основа на обективните данни по делото- водещи са не
изявленията на дееца, а съвкупността от всички обстоятелства по делото. Умисълът се
извлича от действията на подсъдимия, а не от неговите обяснения. В тази връзка съдът
намира, че за убедителното мотивиране на прокурорския акт е необходимо да бъдат
обсъдени и съдържащите се в делото данни за много други регистрирани търговски
дружества, по които също не е осъществявана дейност, но са наемани работници, т.е.- следва
да се съобразят всички налични данни за разследваната дейност в тяхната съвкупност.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде отменено
като необосновано. Изводите на прокурора, обективирани в съответния краен акт, следва да
бъдат надлежно и убедително мотивирани, след провеждане на всестранно, обективно и
пълно разследване.
5
Водим от горното и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановлението на ВРП от 29.07.2020г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП №39/2019г. по описа на ОСлО при ОП-Варна, като необосновано.
Определението подлежи на обжалване и протест съгласно разпоредбата на чл.243,ал.6 от
НПК в 7-дневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд гр.Варна.
Преписи от определението да бъдат изпратени на ВРП и на жалбоподателя.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6