Разпореждане по дело №309/2016 на Районен съд - Благоевград

Решение

Производството е по чл. 422 ГПК.

Образувано е по молба на Д. Н., от гр. В. П., в която се твърди, че същият дал в заем на ответника В. Ч. сумата от 40 000лв. на 27.02.14г. За обезпечаване на вземането по договора за заем ответникът издал запис на заповед от същата дата с падеж на 27.09.14г. С подписването на записа ищецът превел по банкова сметка, посочена от ответника, горната сума. Тъй като на падежа сумата не била платена от ответника, ищецът подал заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по което била образувано ч.гр.д. № ***/14г. на РС-Ч.. Съдът издал заповед за изпълнение и било образувано изп.дело № ***/15 на ЧСИ №*** Д. М. Ответникът подал възражение срещу заповедта, след получаване на призовката за доброволно изпълнение, затова единствената възможност на ищеца да установи вземането си било предявяването на иск по чл.422 ГПК. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането му за 40 000лв. по запис на заповед от 27.02.14г. Претендира направените разноски по делото и направените разноски в заповедното производство, както и законната лихва върху сумата по записа от 26.11.14.

Ответникът, В. Ч., оспорва иска. Твърди, че искът бил допустим, но неоснователен. Ответникът превел по сметка на ищеца 4 000лв. на 13.05.14г., платил му в брой също 4 000 лв. около 20 дни след тази дата, в началото на юни 2014г., пред свидетели. Затова към предявяване на иска били платени 8 000лв. на ищеца. Моли да се отхвърли искът, като неоснователен.

С допълнителна искова молба ищецът твърди, че през февруари 2014г. се договорил с ответника да му даде заем за закупуване на недвижим имот. Последният щял да му върне заетата сума в срок до един месец, а П. забава да му заплати 10 процента лихва. Затова и по настояване на ищеца ответникът издал процесния запис на заповед с вписан падеж 27.09.14г. Признава факта, че през месец май 2014г., на 13.05.14г., ответникът му платил 4 000лв., като заявил, че тази пари били лихва за забава на връщането на заетата сума от 40 000лв. Предявил му записа на 17.09.14г., затова ако сумата не била за лихва, а за погасяване на главницата от 40 000лв., ответникът П. предявяването следвало да запише, че дължими били 36 000лв. Оспорва, че ответникът му дал други 4 000лв., ако това било така, П. предявяването на записа на 27.09.14г., в него ответникът следвало да впише, че му дължи 32 000лв.

Постъпил е и допълнителен отговор на исковата молба. В него се твърди, че между страните липсвал какъвто и да е договор за заем, който да представлява каузална сделка, която от своя страна да е обезпечена със записа на заповед. Нямало нито предварителен договор, нито нотариален акт за продажба на недвижим имот, още по-малко писмен договор за заем. Не било ясно от исковата, нито от допълнителната искова молба, кога в крайна сметка настъпвал падежа - П. издаване на записа на 27.02.14г., или П. предявяването му на 27.09.14г., ако въобще имало такова предявяване. Оспорва се твърдението на ищеца за уговорка за 10 % лихва по договора за заем, както и че плащането на сумата от 4000лв., представлявало плащане на такава лихва. Падежът на записа на заповед бил 27.09.14г. и не можело да се мисли за лихва преди този падеж. Подържа възражението за плащане на друга сума от 4000лв. пред свидетели.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Безспорните факти по делото са свързани с издаването на записа на заповед от 27.02.14г., с издател В. Ч. и поемател Б. Н. за сумата от 40 000лв., платими на предявяване на 27.09.14г. в гр. Пловдив /л.2 от ч.гр.д. 1135/14г. на РС-С./. Безспорно е по-нататък, че въз основа на нея ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по горното дело, била издадена такава заповед № ***/16.12.14г. по ч.гр.д. № ***/14г. на РС-Ч., по местожителство на длъжника. Не се спори също, че последният подал възражение срещу издадената заповед на 28.01.15г., че заповедният съд указал на заявителя да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК в едномесечен срок и той е сторил това. Безспорно е също, че с платежно нареждане от 13.05.14г. /л.13/ ответникът превел на ищеца сумата от 4 000лв., с посочено основание на плащането в превода захранване на сметка.

Спорни са всички останали обстоятелства по делото – че записът на заповед обезпечавал задължение по договор за заем от 27.02.14г. за същата сума, с едномесечен срок на плащане и 10% лихва П. просрочие, спорно е, че ответникът платил още 4 000лв. пред свидетели в края на м. май 2014г. или в началото на м. юни 2014г., както и че записът на заповед бил предявен за плащане на 27.09.14г.

Между страните по делото бил сключен договор за паричен заем от 27.02.14г. със заемодател Д. Н. и заемател В. Ч., със задължение за връщане на сумата от 40 000лв., до 27.09.14г. по сметка в Пощенска банка, гр. Пловдив /л. 136/. Съдът приема за доказана връзката на каузалност между записа и договора за заем. Доказателство за това са еднаквите дати на подписване на договора за заем и издаването на записа, както и еднаквите падежи по договора и по записа. Довод за връзката на каузалност е съвпадането на мястото на издаване на записа и на плащане по договора и записа - гр. Пловдив, Пощенска банка, с посочена сметка на ищеца, както и това, че издаването на записа е посочено в договора за заем.

Недоказано е твърдението за уговорена лихва по заема от 10 %, уговорена е мораторна неустойка за забава от 0,05% на ден за всеки просрочен ден след падежа, без уговорен краен срок или лимит на неустойката. Недоказано е и твърдението за месечен срок на падежа по заема, същият е определен на 27.09.14г.

Графологическата експертиза безспорно доказва автентичността на договора за заем и подписа на заемателя В. Ч..

Съдът приема за недоказано плащането пред свидетели на още 4 000лв. от ответника В. Ч. на ищеца Б. Н.. Единият свидетел, К., не видял лично предаването на парите, тъй като ответникът бил с гръб към него, докато ги предавал на ищеца. Другият свидетел К. видял предаването на парите, макар Ч. да бил с гръб към него. Знаел, че са 4 000лв., защото ги броил лично. Съдът не дава вяра на тези свидетели, тъй като техните показания нямат подкрепа в никакво друго доказателство, изходящо или не от страните по делото- разписка, отбелязване на плащането в записа на заповед или платежно нареждане. Единият от свидетелите К. е втори братовчед на ответника, което сочи на възможна заинтересованост на свидетеля. Затова съдът приема за ниска степента на достоверност на показанията им, както и затова, че страните не са съставили писмено доказателство за плащането на вторите 4 000лв.

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е допустим, тъй като е предявен от надлежна страна, заявител в заповедното производство, след подадено в срок възражение от длъжника по записа. Искът е подаден в срока по чл. 415 ГПК.

Разгледан по същество, е частично основателен. Налице е задължение по редовен от външна страна запис на заповед, който съдържа всички реквизити по чл. 535 ТЗ. Налице е плащане преди падежа на записа, затова плащането е само и единствено за погасяване на дължимата по него главница, която съвпада с главницата по договора за заем. Затова оставащата дължима сума по записа е 36 000лв., за която сума искът е основателен и доказан и следва да се уважи. В останалата част, за разликата между 36 000лв. и 40 000лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Няма значение за изискуемостта на сумата по записа дали той е бил предявен за плащане, настъпването на падежа, посочен в записа прави вземането по него изискуемо.

Искът за законната лихва върху уважената част от иска от 26.11.14г. до окончателното им плащане е основателен и като законна последица от уважаването на иска следва да се уважи.

Следва да се присъдят разноските в исковото и заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска, от 2 794,50 лв.

На посоченото основание, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено на основаниечл. 422 ГПК по иск на Д. Б. Н. от гр. В. П., ул. Б. С. 1., промишлена зона, П. 34, по отношение на В. Д. Ч., ЕГН *, от с. З., Смолянска област, че първият има спрямо втория вземане от запис на заповед от ***14г. в размер на 36 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума от ***.14г. до окончателното им плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 36 000лв. до 40 000лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от **.11.14г. до окончателното им плащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА В. Д. Ч. да заплати на Д. Б. Н. разноски по делото от 2 794,50лв..

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред Апелативен съд – Пловдив.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :