РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. П., 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20225330206372 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2200109/28.10.2022 г.,
издадено от А.Ч., *** на Дирекция ,,Инспекция по труда‘‘ – П. с което на
,,Либхер Хаусгерете Марица‘‘ ЕООД с. Р., с ЕИК: ********* е било
наложено административно наказания ,,имуществена санкция‘‘ в размер от
1 600 лева за извършено нарушение по чл. 143, ал. 2 Кодекса на труда.
Дружеството жалбоподател, чрез *** адв. Н. иска отмяната на
атакуваното наказателно постановление, доколкото същото било неправилно
и незакосъобразно. Излага съображения, че в хода на административно-
наказателното производство са били допуснати нарушения на процесуалните
правила. Твърди, че положеният от служителите извънреден труд попада в
хипотезите на чл. 144, т. 3 КТ и чл. 144, т. 6 КТ. Полагането на извънреден
труд се дължало на обстоятелството, че имало проблем с доставката на части,
както и с отсъствието на голям брой работници, поради пандемията от
,,Ковид 19‘‘. При условията на евентуалност намира случая за маловажен по
смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, чрез ****Т. оспорва
подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. Претендира
1
разноски.
П.ски районен съд след като взе предвид доводите и възраженията на
страните и се запозна с представените по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от страна разполагаща с право за това, срещу
подлежащо на обжалване НП, в законоустановения срок, поради което се
явява процесуално допустима, разгледана по същество се явява
неоснователна.
В конкретния случай дружеството жалбоподател е било санкционирано
за това, че на 10.05.2022 г. от работодателя ,,Либхер Хаусгерете Марица‘‘
ЕООД с. Р. била предоставена справка за положения през 2022 г. извънреден
труд за периода 01.01.2022 г. до 28.02.2022 г., за който било установено
сумирано изчисляване на работното време, съгласно заповед № 29.10.2021 г.
и било установено, че от страна на работодателя било допуснато в завод за
хладилници и фризери през отчения период да се положи извънреден труд от
работници на дружеството със знанието и без противопоставянето на
работодателя, а именно: Г.И.П. – на длъжност *****, изделия от пластмаса да
положи 18,92 часа извънреден труд, И.Я.З. на длъжност ***** към
производствените отдели да положи 42 часа извънреден труд, Ф.Й.М. на
длъжност ***** изделия от метал да положи 7 часа извънреден труд, П.М.М.
на длъжност ***** изделия от пластмаса да положи 8 часа извънреден труд.
Положеният извънреден труд бил извън случаите на чл. 144 Кодекса на труда,
което представлявало и нарушение по чл. 143, ал. 2 Кодекса на труда.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят В. Б.,
който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че било установено, че
стотици дори хиляди работници полагали извънреден труд. Били осигурявани
и работници от друго предприятие, които не били работници на работодателя
за извършването на определена работа.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства,
доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
2
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи.
От представеното копие от Заповед № 243 от 29.10.2021 г. се
установява, че работодателят е въвел сумирано работно време за срок от два
месеца, включващ периода 01.01.2022 г. до 28.02.2022 г.
От представеното копие от справка /34 страници/ се установява,
стотици работници са полагали извънреден труд през периода 01.01.2022 г. до
28.02.2022 г. като от тях са и Г.И.П., И.Я.З., Ф.Й.М. и П.М.М..
От представените копия от трудови договори и длъжностни
характеристики се установява, че тези четирима работници имат трудови
правоотношения с жалбоподателя.
Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се
достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 Кодекса на труда дава дефиниция за това
какво е извънреден труд, а именно такъв, който се полага по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за
него работно време.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 Кодекса на труда забранява извънредния
труд.
По изключение се допуска полагането на извънреден труд, ако са
налице предпоставките на чл. 144 Кодекса на труда.
Съдът намира за неоснователно наведеното от страна *** на
жалбоподателя възражение, че била налице хипотезата на чл. 144, т. 3
Кодекса на труда, която е в насока, че извънреден труд се допуска за
предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия.
Известен факт, е че пандемията от ,,Ковид 19‘‘ предизвика разболяването на
много на брой хора, поставянето им под карантина, водейки до невъзможност
за полагане на труд. Пандемията, обаче не би могло да се приеме за бедствие,
доколкото последното има внезапен характер и с цел запазването живота и
здравето на хора се налага да се отстраняват последиците от него. От
началото на пандемията в Република България /март месец 2020 г./, до
полагането на извънреден труд от работниците на жалбоподателя се били
изминали почти две години. Тоест се достигна до извод, че за периода
01.01.2022 г. до 28.02.2022 г., не е имало такъв внезапен характер, който да се
3
отъждестви с бедствие, което не е налагало и полагането на извънреден труд
от работниците за преодоляване последиците от бедствия.
Неоснователно се явява и наведеното възражение, че полагането на
извънреден труд се дължало на обстоятелството, че е било необходимо
довършването на определена работа. Същата отново няма внезапен характер,
а и от показанията на актосъставителя се установи, че жалбоподателят е
наемал други работници от предприятие, което осигурява работа за
довършването на определена работа.
Процесният случай не се отличава от останалите такива и не е такъв със
сравнително ниска степен на обществена опасност и липсата на настъпили
вредни последици, като следва да се отбележи, че са нарушени обществените
отношения, които гарантират полагането на труд от работниците и
служителите, които са по-слабата страна в трудовите правоотношения. Ето
защо, не може да бъде приложената разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
нарушения, които да водят да отмяна на атакувания акт, като в него по ясен и
недвусмислен начин се съдържа описание на нарушението.
Правилно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството жалбоподател на основание чл. 414, ал. 1 КТ,
като на същото е била наложена имуществена санкция в размер от 1600 лева,
който е ориентиран към минимума предвиден в закона. В конкретния случай
той не би могъл да бъде в размер от абсолютния минимум от 1500 лева,
доколкото процесният случай е относим за четирима работника.
По разноските:
С оглед изхода на делото, дружеството жалбоподател трябва да бъде
осъдено да заплати на въззиваемата страна разноски по делото в размер от 80
лева за юрисконсултско възнаграждение. При определяне на неговия размер
се отчетоха обстоятелствата, че съдебното производство приключи в едно
съдебно заседание, единствено с разпит на актосъставителя, без събирането
на други доказателства.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното НП следва да се потвърди изцяло.
Поради горните мотиви, П.ският районен съд,
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-2200109/28.10.2022 г.,
издадено от А.Ч., *** на Дирекция ,,Инспекция по труда‘‘ – П. с което на
,,Либхер Хаусгерете Марица‘‘ ЕООД с. Р., с ЕИК: ********* е било
наложено административно наказания ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 1
600 лева за извършено нарушение по чл. 143, ал. 2 Кодекса на труда.
ОСЪЖДА ,,Либхер Хаусгерете Марица‘‘ ЕООД с. Р., с ЕИК: ********* да
заплати на Изпълнителна агенция ,,Главна инспекция по труда‘‘ сумата в
размер от 80 /осемдесет/ лева, представлява разноски за юрисконсултско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5