СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІV „Д“ въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
Мл.
съдия БИЛЯНА КОЕВА
при участието на секретаря Поля
Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Коева
въззивно гражданско дело № 4294 по
описа за 2019 г. по описа на СГС и
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решене № 20345 от 23.01.2019 г.,
постановено по гр. дело № 62693 по описа за 2015 г. на СРС , 54-ти състав са
отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
искове от “Т.С.” ЕАД с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
против В.О.В. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцвото
дружество сумата от 3586,47 лв., представляваща цена на потребена топлинна
енерфия в имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, аб. № 037855, сумата от
65, 28 лв., представляваща такси за дялово разпределени, за периода от
м.11.2011 г. до м. 04.2013 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.09.2014 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 627,83 лв., представляваща
обезщетение за забава върху цената на топлинната енергия и сумата от 10,08 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху таксите за дялово разпределение за
периода от 31.12.2011 г. до 23.07.2014 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 50702/2014 г. по описа на СРС, 54
с-в.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца- „Т.С.“
ЕАД. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на първоинстанционното
решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди
се, че неправилно съдът е приел, че ответникът не е задължен за заплащането на
доставяна топлинна енергия, като по делото е представен нотариален акт, видно
от който ответникът е собственик на топлоснабдения имот и съгласно легалната
дефиниция има качеството потребител, а съдът погрешно е приел, че задължен е
вещния ползвател, като е без значение кой действително е ползвал имота.
Поддържа, че действащите законови разпоредби дават алтернативна възможност,
задълженията да бъдат търсени, както от собственика на имота, така и от лицето
носител на вещното право на ползване. Искането към съда е да отмени решението в
обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
подаден отговор на въззивната жалба от В.О.В., действащ лично и със съгласието
на законния си представител – неговата майка, чрез процесуалния му представител
адв. М., в който се оспорва въззивната жалба. Изложени са твърдения за
правилност на първоинстанционното решение.
Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
подаден отговор на въззивната жалба от М.Д.С., в който твърди, че жалбата на
въззивника е неоснователна. Излага подробни съображения в тази насока. Искането към съда е да потвърди обжалваното
решение. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е
постъпило становище от третото лице-помагач “Техем сървисис” ООД.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са нарушение и
императивни материалноправни норми.
По
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
СРС, 54-ти състав е бил сезиран с
кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
ищецът трябва да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия
през процесния период; използването от ответника на претендираното количество
топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на
вземането.
От
представения нотариален акт за даване вместо изпълнение № 76, том V, рег.
№ 5936, дело № 773/2005 г. на нотариус с рег. № 040 на НК - София, се
установява, че на 17.06.2005 г. ответникът В.О.В. е придобил правото на
собственост върху процесния топлоснабден имот – апартамент № 43 находящ се на IV етаж, вх. „В“ на ЖСК „Партизан“, в гр. София, кв. „Изгрев“. В нотариалния
акт е посочено, че продавачът О. Кирилов В. си запазва безвъзмездно правото на
ползване на целкия продаваем недвижим имот, докато е жив.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна
енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
При пораждането на ограничено вещно право на ползване
възниква т. нар. конститутивна сукцесия (учредително правоприемство), тъй като
собственикът отделя от притежаваното от него абсолютното сложно субективно
право на собственост едно вещно правомощие и го предоставя да бъде упражнено от
друг правен субект, което има право да ползва чуждата вещ по предназначение и
да извлича естествените и гражданските плодове, която тя дава – арг. чл. 56,
ал. 1 ЗС. Съгласно правната норма, уредена в чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е
длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и
другите такси, поради което по смисъла на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, респ. по чл.
153, ал. 1 ЗЕ при учредено ограничено вещно право на ползване потребител на
топлинна енергия е неговият носител, т.е. вещният ползвател.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че от приетите по делото доказателства се
установява правнорелевантният факт, че ответникът няма качеството потребител на
топлинна енергия, тъй като за процесния период такъв е бил вещния ползвател.
Съобразно доказателствата по делото правото на
ползване не е било погасено, нито е налице надлежен отказ от същото, поради
което настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния
съд относно липсата на първата материална предпоставка за уважаване на
предявения иск, а именно ответникът да е потребител на топлинна енергия.
Изцяло неотносими се явяват доводите на въззивника
свързани с действителното ползване на имота, доколкото първоинстанционният е
формирал правните си изводи въз основа на това кой действително ползва имота, а
е приложил цитираните разпоредби на приложимото законодателство.
По иска с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Предвид
акцесорния характер на иска за обезщетение за забава и изхода на спора по
главния иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение и по отношение
на него, а първоинстанционното решение потвърдено и в тази част.
Предвид изхода от спора, разноските във въззивното производство следва да
бъдат понесени от въззивника „Т.С.“ ЕАД . Процесуалния представител на
въззиваемия е направил искане за
присъждане на такива, представен е договор за правна защита и съдействие, в
който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 460 лв., отбелязано е,
че сумата е платена в брой, поради което и в посочения размер претенцията за
разноски следва да бъде уважена. Съдът намира за неоснователно направеното от
въззивника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото
същото е съобразено с предвидените размери за минималните адвокатски възнаграждения
съобразно НМРАВ.
С оглед на цената на
предявените искове въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
ПОТВЪРЖДАВАрешене № 20345 от 23.01.2019 г., постановено по гр.
дело № 62693 по описа за 2015 г. на СРС , 54-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 във вр. с
чл. 78, ал. 3 ГПК “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
Б да заплати на В.О.В., ЕГН ********** сумата в размер на 460 лв.
представляващи сторени разноски пред СГС за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.с.“
ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.