Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №55
гр. ВРАЦА, 20.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с.МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на: секретар Мария Ценова
като разгледа докладваното от съдията Пеловска
в.гр.дело N 16 по
описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано въз основа на постъпила от адв.К.К., в
качеството му на особен представител на Е.С.Т. ***, въззивна жалба против
решение №1013/26.11.2019г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №1480/2019г.,
в частта му, с която е уважен предявения против жалбоподателя иск по чл.422 от ГПК за сумата от 1265,56 лв. главница и сумата от 181,28 лв.обезщетение за
забава за периода 31.12.2015г.-04.07.2018г., и същият е осъден да заплати на
ищеца „Топлофикация Враца”ЕАД-гр.Враца деловодни разноски за заповедното и за
първоинстанционното производства.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като за
това се развиват две основни групи оплаквания и съображения, а именно, че
решението е постановено при нередовност на исковата молба, водеща до
недопустимост на исковете, както и че решението е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Във връзка с първата група оплаквания се развиват доводи, че исковата молба
е нередовна, тъй като с нея са предявени общо петнадесет обективно кумулативно
съединени установителни иска за главница, съответно петнадесет обективно
съединени установителни иска за лихви за забава, но ищецът не е индивидуализирал
всеки от тях по размер и падеж на вземането, съответно не е и заплатил
следващата се държавна такса. Поддържа се, че в подадения отговор на исковата
молба тези нейни недостатъци са били посочени и е било поискано прекратяване на
производството по делото, но районният съд неправилно не е уважил това искане,с
оглед на което е постановил недопустимо решение. Сочи се също, че предявените
акцесорни искове за лихви за забава са уважени в противоречие със заявените от
ищеца периоди, което също води до недопустимост на решението в тази му част.
Във връзка с оплакванията за неправилност на обжалваното решение се
навеждат доводи, че същото е постановено в противоречие с действащата
нормативна уредба, доколкото представените по делото Общи условия не
кореспондират със задължителното им съдържание по чл.90, ал.1 от ЗЕ и няма
доказателства те да са били публикувани. Според оплакванията в жалбата, тези
доводи не са били съобразени от районния съд, който неправилно е отказал да
открие производство по оспорване истинността на общите условия. По отношение на
Общите условия се развиват и оплаквания, че районният съд не е извършил
проверка за наличието на нищожни и неравноправни клаузи в тях.
Особеният представител на жалбоподателя навежда също доводи за липса на
облигационна връзка между страните, като твърди, че жалбоподателят не е подавал
заявление до ищеца за продажба на топлинна енергия, че не е установено той да е
собственик на имота, за който е начислена топлинната енергия, както и че на
посочения в исковата молба адрес на имота не е регистриран търговски
обект-магазин.
В жалбата се развиват също оплаквания, че въпреки липсата на представени по
делото счетоводни документи, районният съд е назначил и е кредитирал съдебно
счетоводна експертиза, като същевременно с това е отказал да открие
производство по оспорване истинността на представените от ищеца справка за
начислени суми, справка за неизплатени фактури и дължими лихви, и изравнителни сметки.
Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск с
произтичащите от това последици.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на
„Топлофикация-Враца”ЕАД-гр.Враца, но отговор от него не е постъпил. В
проведеното по делото открито съдебно заседание упълномощения процесуален
представител на въззиваемата страна застъпва становище за неоснователност на
жалбата.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът
констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена
против обжалваем съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата,
съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено
с исковата молба на ищеца. Предвид направените във въззивната жалба оплаквания,
свързани с допустимостта на първоинстанционния съдебен акт по същество,
съобразно постановките на т.5 от ТР №1/2013г.на ОСГТК на ВКС въззивният съд
извърши проверка за редовност на исковата молба, при което не констатира
основания за оставянето й без движение.
Както вече бе отбелязано, във въззивната жалба се развиват доводи, че исковата молба е
нередовна, тъй като с нея са предявени общо петнадесет обективно кумулативно
съединени установителни иска за главница, съответно петнадесет обективно
съединени установителни иска за лихви за забава, но ищецът не е
индивидуализирал всеки от тях по размер и падеж на вземането, съответно не е и
заплатил следващата се държавна такса.
Настоящият съдебен състав намира тези доводи за неоснователни. Видно от
исковата молба, вземанията на ищеца произтичат от едно и също правоотношение
/правопораждащ факт/, а именно договор за доставка на топлинна енергия, сключен
по реда на общи условия. Задълженията на страните по този договор, в т.ч.
задължението за плащане, са за трайно повтарящо се изпълнение и съгласно ТР
№3/2011г.на ОСГТК на ВКС плащанията, респ.вземанията на топлофикационните
дружества, имат характер на периодични вземания. При тези съображения следва да
се приеме, че месечните плащания както за главница, така и за лихва за забава,
не съставляват отделни искове и правилно ищецът е формулирал петитум с обща
цена на иска за консумирана, но незаплатена топлинна енергия за периода 30.11.2015г.-28.02.2018г.,
съответно с обща цена на иска за лихви за забава, които лихви се претендират за
времето от 31.12.2015г.до 04.07.2018г.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди събраните по делото
доказателства, във връзка с навежданите от страните доводи, намира следното:
Във основа на подадено от „Топлофикация-Враца”ЕАД-Враца заявление по чл.410
от ГПК, Районен съд-Враца е издал заповед за изпълнение №2182/06.08.2018г.по
ч.гр.дело ***92/2018г. Заповедта е издадена против Е.С.Т. *** за следните
вземания:
- сумата от 1262,56 лв.главница, представляваща неплатена топлинна енергия
за периода 30.11.2015г.-28.02.2018г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 02.08.2018г.г.до окончателното й изплащане ;
- сумата от 181,28 лв.лихва за забава за периода31.12.2015г.-04.07.2018г.
- деловодни разноски в размер на заплатената държавна такса от 28,88 лв. и 50 лв.юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като заповедта е била връчена на длъжника в условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с разпореждане от 18.03.2019г. на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
районният съд е указал на заявителя, че може да предяви иска по чл.422 от ГПК.
Районен съд-Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от
„Топлофикация-Враца”ЕАД-гр.Враца против Е.С.Т.
***, положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, за признаване за установено
по отношение на ответника, че дължи сумата от 1262,56 лв. главница,
представляваща стойността на консумирана, но неплатена топлинна енергия за
периода 30.11.2015г.-28.02.2018г., законна лихва върху главницата, считано от
02.08.2018г.- датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното й изплащане, както и сумата от 181,28 лв. лихва за забава за
периода от 31.12.2015г.до 04.07.2018г. Поискано е било присъждане и на
разноските, направени в заповедното и в исковото производства,
вкл.юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се поддържа, че за така претендираните суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело ***92/2018г.по описа на
Районен съд-Враца и че вземанията произтичат от
доставена, но незаплатена топлинна енергия в обект, собственост на
ответника, находящ се в гр.Враца, ж.к.“***“***, ***, ***. С молба от 17.10.2019г. ищецът е уточнил, че
обектът представлява магазин на партерния етаж на ***в ж.к.“***“.
На основание чл.47, ал.6 от ГПК районният съд е назначил адв.К.К. за особен
представител на ответника Е.С.Т..
В срока по чл.131,ал.1 ГПК адв.К. е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Направени са оплаквания и са
развити доводи, които са напълно аналогични с изложените във въззивната
жалба-за самостоятелен характер на отделните месечни сметки и нередовност на
иска, за липса на публикувани общи условия, за оспорване истинността на общите
условия, поради несъответствието им с одобрените от ДКЕВР, за липса на надлежно
съставени от ищеца счетоводни документи, за липса на възникнала между страните
облигационна връзка, за липса на доказателства за собственост върху недвижимия
имот, за погасяване на вземанията на ищеца с кратката 3 годишна давност и пр.
Поискано е отхвърляне на предявения иск.
В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства.
Назначена е и е изслушана съдебно икономическа и техническа експертиза.
Приложено е ч.гр.дело ***92/2018г.по описа на Районен съд-Враца.
Между страните не се спори, че ищецът по делото е производител и доставчик
на топлинна енергия в сгради-етажна собственост. От друга страна, видно от
представената пред районния съд справка от имотния регистър при Служба по
вписванията-Враца, от 08.11.2007г.до 09.03.2018г.ответникът е бил собственик на
недвижим имот-самостоятелен обект за търговска дейност /обособена част от
партерен етаж/ в сграда, находящ се в гр.Враца, ж.к.”***”, ***. Видно от
представените по делото справки за начислени суми и неплатени фактури,
изравнителни сметки, договор за избор на топлинен счетоводител, за периода 30.11.2015г.-28.02.2018г.
собственият на ответника имот бил присъединен към топлопреносната мрежа на
ищеца, за което е открита партида с аб.№17082. В проведеното пред районния съд
открито съдебно заседание на 08.11.2019г. пълномощника на ищеца е заявил, че
поради особености на програмата, с която дружеството работи, обектът на
ответника е записан като ***, за да се води отчетността. Видно от приложение №3
към договора за избор на топлинен счетоводител от 12.09.2002г., апартаментите в
жилищната сграда са общо 36, поради което така направеното от пълномощника
уточнение се приема от съда за вярно.
Въз основа на така представените доказателства, относно собствеността върху
имота и неговото топлоснабдяване, въззивният съд приема, че за посочения в
исковата молба период ответникът Е.Т. е имал качеството на клиент /потребител/
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ в
редакцията му в сила от 17.07.2012г.
Като доказателства в подкрепа на иска си ищецът е представил „Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация-Враца”ЕАД-гр.Враца на потребители в гр.Враца”, одобрени с решение
№ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР; справки за начислени суми и неплатени фактури,
изравнителни сметки, отчетни формуляри за месечни отчети и месечни сметки за
разпределяне на топлинната енергия в абонатната станция. От така описаните доказателства се
установява, че по реда на посочените общи условия ищецът доставял топлинна
енергия за процесния период в сградата, в която се намира имота на ответника, а
въз основа на извършваното от топлинния счетоводител „ТАЕС Нелбо Инженеринг“ООД
дялово разпределение и отчети, начислил за същия период стойността на
отчетената като потребена топлинна енергия, възлизаща на исковата сума по
главницата. Конкретно за имота на ответника начисленията са свързани единствено
със стойността на разпределената топлинната енергия за сградна инсталация.
От своя страна, в заключението по
съдебно-техническата и икономическа експертиза, вещото лице установява, че на абонатите
към абонатната станция на жилищната сграда, в която се намира и имотът на
въззивника, е извършвано ежемесечно отчитане
на топлинната енергия, поради което изравнителни сметки не са изготвяни. На базата на отчетените и
разпределени количества топлинна енергия от топлинния счетоводител, ищецът е
изготвял месечни фактури с отразени действително отчетени количества топлинна
енергия. Конкретно за имота на ответника е разпределяна топлинна енергия само
за сградна инсталация, общи разходи, разпределена на база отопляемия обем на
имота по проект. Вещото лице установява също, че в имота не се ползва топлинна
енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване.
Според вещото лице, при извършената от него проверка при ищеца по делото,
възражения против така изготвяните месечни фактури и разпределени количества
топлинна енергия, не са постъпвали. На база показанията по месечните сметки,
вещото лице е дало заключение, че за процесния период потребяваната в имота на
ответника енергия за сградна инсталация е правилно изчислена от
„Топлофикация-Враца”ЕАД. При разпита си в с.з.на 08.11.2019г. вещото лице е
посочило също така, че количеството на
топлинна енергия за сградна инсталация се определя съгласно т.6.1.1 от методиката за дялово разпределение на енергия в сгради етажна
собственост към Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, изд.от
министерство на икономиката и енергетиката.
Представените от ищеца Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация-Враца”ЕАД-гр.Враца на потребители в гр.Враца,
одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР, са били оспорени от
процесуалния представител на ответника, който поддържа, че същите не са били
публикувани, поради което не пораждат действие и че не съответстват по
съдържание на действително одобрените от ДКЕВР общи условия. Така направеното
пред районния съд оспорване се поддържа
и с въззивната жалба, като се твърди, че неправилно районният съд не е открил
производство по оспорване истинността на общите условия.
Въззивният съд не споделя изложените от въззивника-ответник съображения. На
първо място, в проведеното на 08.11.2019г. открито съдебно заседание, пред
районния съд са били представени брой
24-ти от 25.01.2018г.на в-к „24 часа“, както и в-к „Златия“, броят му от
25.01.2018г., в които въпросните общи условия са били публикувани. На база на
представените оригинали районният съд е извършил констатация, че Общите условия на договорите
за продажба на топлинна енергия за битови нужди са публикувани действително,
поради което следва да се приеме, че същите пораждат действие. Самите общи
условия представляват официални диспозитивни документи и предвид този им
характер истинността им може да се оспорва единствено по отношение
автентичността им /авторството/. съгласно правната теория автентичен е този
документ, който действително материализира изявлението на това лице, което е
посочено като негов автор. В разглеждания случай оспорените общи условия са
приети с решение от 02.10.2007г. на Съвета на директорите на „Топлофикация
Враца“ЕАД и са одобрени от ДКЕВР, поради което спазена се явява предвидената в
разпоредбата на чл.150 от Закона за енергетиката компетентност по съставянето и
одобряването им. Автор на общите условия е управителния орган на самото
дружество-ищец, а доказателство за одобряването им е както самото публикуване
на общите условия в пресата, така и публикуването им на официалната страница www.dker.bg на Комисията
за енергийно и водно регулиране, с предходно наименование Държавна комисия за
енергийно и водно регулиране.
Предвид така установената валидност и автентичност на Общите условия, на
които дружеството-ищец се позовава, то въззивният съд приема, че на основание
чл.298, 1 от Търговския закон за посочения в исковата молба период страните са
били в облигационно правоотношение, основаващо се именно на представените Общи
условия.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че обжалваният
първоинстанционен акт се явява правилен и законосъобразен.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, като
писмена форма се предвижда само за допълнителните споразумения, установяващи
конкретни уговорки, различни от тези в общите условия. Такива Общи условия са
били одобрени от надлежния държавен орган-ДКЕВР, поради което отношенията по
доставката на топлинната енергия за битови нужди се уреждат именно от тези общи
условия, а не от индивидуален договор. Както вече бе отбелязано, доколкото
ответникът по иска е собственик на топлоснабден недвижим имот, то същият има
качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и
като такъв е длъжен да заплаща стойността на доставяната за имота топлинна
енергия, в т.ч.на енергията, отдадена от сградната инсталация. Ето защо и дори в
имота да не е била ползвана топлинна енергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване, то по силата на чл.143 от ЗЕ, вкл. в редакциите му, отнасящи се
до процесния период и на чл. 153 ал.6 от ЗЕ, клиентът остава задължен да
заплаща топлоенергията, отдадена от сградната инсталация.
Въззивният съд намира за неоснователни и оплакванията във въззивната жалба,
свързани с липсата на представени от ищеца месечни фактури. Искане за
представяне на фактурите не е било направено в първоинстанционното
производство, а самите фактури и начисленията в тях да били обект на проверка
от вещото лице по назначената и изслушана експертиза. Представената от ищеца
справка за неплатени фактури и дължими лихви, както и самото експертно
заключение в достатъчна степен доказват размера на задълженията и тяхната
изискуемост, поради което представянето на самите фактури не е било необходимо.
Съдебният състав не споделя също така възраженията за отмяна на формулата, приета в т.6.1.1 от Методиката за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост. Както
сам е посочил процесуалния представител на жалбоподателя, отмяната е постановена
с решение № 4777/13.04.18г. на Върховния административен съд по адм. дело №
1372/16 г., ІІІ отд. Така посоченото решение на ВАС обаче не се ползва с
обратно действие, поради което за процесния период 30.11.2015г.-28.02.2018г. то
не намира приложение.
При извършена проверка на процесните Общи условия съдът не констатира
наличието на неравноправни клаузи в тях, като от жалбоподателя не са наведени и
конкретни доводи и възражения за наличието на такива, които изрично да бъдат
обсъдени.
По изложените съображения въззивният съд приема, че ищецът разполага с
ликвидно и изискуемо вземане против ответника в размер на сумите по обжалваната
част от решението на РС-Враца. Задължението за заплащане на доставената в имота
на ответника-въззивник топлинна енергия не е изпълнено, поради което в
обжалваната част от решението искът правилно е бил уважен. Съвпадането на
направените от първоинстанционния съд изводи с тези на въззивния съд налага
оставянето на решението в сила в посочената част.
При този изход на делото въззивника Е.С.Т. ще следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемото дружество „Топлофикация Враца“ЕАД сумата от общо 397
лв.деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция, включващи
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за назначения по делото особен
представител. По сметка на Окръжен съд-Враца въззивника следва да заплати
държавна такса в размер на 35,84 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1013/26.11.2019г.на Районен съд-Враца, постановено по
гр.дело №1480/2019г., в обжалваните му части, с които е уважен предявения от
„Топлофикация-Враца“ЕАД-гр.Враца против Е.С.Т. *** иск по чл.422 от ГПК за
сумата от 1265,56 лв. главница, представляваща стойността на консумирана, но
незаплатена топлинна енергия за периода 30.11.2015г.-28.02.2018г. и сумата от
181,28 лв.обезщетение за забава за периода 31.12.2015г.-04.07.2018г., и ответникът
е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за заповедното и за първоинстанционното
производства в размер на общо 810,76 лв.
ОСЪЖДА Е.С.Т. с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, и с ЕГН **********
да заплати на „Топлофикация-Враца“ЕАД-гр.Враца,
с ЕИК ********* сумата от общо 397 лв.деловодни разноски за производството пред
въззивната инстанция, включващи юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение
за назначения по делото особен представител.
ОСЪЖДА Е.С.Т. с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, и с ЕГН **********
да заплати по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса за производството пред
въззивната инстанция, в размер на 35,84 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........