№ 6009
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110141786 по описа за 2024 година
Производството е исково по молбата на А. П. З., с ЕГН **********, с
адрес в гр.С/адрес/ и с адрес за книжа в гр.Д/адрес/, адв. С. спрямо „Р.“ ЕООД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в Г., общ.Г., обл.Ст/адрес/,
представлявано от В. Т. К., с адрес за книжа в гр.С/адрес/ - Администрация на
„Р.“ ЕООД.
Излага се, че ищцата е заемала длъжността „продавач-консултант“, в
обект на работодателя - магазин, находящ се в гр.С/адрес/ на основание ТД с
№ 881/08.01.2016г. и ДС към него с № 63/09.01.2023г.
Сочи се, че е била с уговорено трудовото възнаграждение от 1000 лева.
Твърди се, че на 21.06.2024г. й е връчена Заповед с № 49/ 21.06.2024г., с която
й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ като на основание чл.
330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено и трудовото й правоотношение с
работодателя с дата връчване на заповедта.
Излага се, че така извършеното уволнение е незаконосъобразно при
следите съображения:
сочи се, че уволнението е за системни нарушения на трудовата
дисциплина, както следва: неизпълнение на законно нареждане на
работодателя, обективирано в Заповед за командировка № 2/03.01.2024г.,
1
издадена на основание чл.121, ал.1 от КТ, връчена на служителката на
04.01.2024г., което нарушение е било извършено на 04.01.2024г. с писмен
отказ за изпълнение на заповедта, удостоверено с доклад на ръководителя на
обекта на „Р.“ ЕООД гр.София - нарушение на трудовата дисциплина по
чл.187, ал.1, т.7 от КТ; неизпълнение законно нареждане на работодателя,
обективирано в Заповед за командировка № 4/04.01.2024г., издадена на
основание чл.121, ал.1 от КТ, връчена на служителката на 04.01.2024г.,
извършено на 04.01.2024г. с писмен отказ за изпълнение на заповедта, отново
удостоверено с доклад на ръководителя на обекта на „Р.“ ЕООД гр.София —
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.7 от КТ; неявяване на
работа без основателна причина на 13.06.2024г., за което неявяване било
докладвано от ръководителя на обекта на „Р.“ ЕООД гр.София, в който
работила ищцата или нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1,т.1
от КТ и неизпълнение на законно нареждане на работодателя по Заповед за
командировка № 47/17.06.2024г., издадена на основание чл.121, ал.1 от КТ,
връчена на служителката при условията на отказ на 17.06.2024г., което е
извършено, считано от 18.06.2024г. с неявяване в обекта, в който служителката
е командирована, удостоверено с уведомление от същата дата за неизпълнение
на заповедта и доклад на ръководителите на обектите на „Р.“ ЕООД в гр.София
и гр.Пазарджик - нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.7 от
КТ.
Излага се, че за тези нарушения на трудовата дисциплина е изтекъл
предвидения в чл.194, ал.1 от КТ срок, и са наложени извън
законовоопределения такъв, а именно: нарушенията по т.1 и т.2 от заповедта
са се осъществили на 04.01.2024г. като заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“ и прекратяване на ТПО е издадена
на 21.06.2024г. или наложеното наказание за тях в срок повече от 4 месеца.
Навежда се, че командироването на ищцата със Заповед № 2/03.01.2024г.
в обект на работодателя в гр.Пазарджик за периода от 08.01.2024г. до
19.01.2024г. по съществото си е промяна мястото на работа, което изменение
на ТПО е недопустимо да се случи едностранно, а и не е била налице нужда за
предприятието А. да бъде командирована в гр.Пазарджик – и двата щата – в
Пазарджик, и в София са били запълнени към датата на командироването. И се
навежда, че за един и същ период А. е била командирована в два различни
града на две различни основания.
2
Оспорва се и наложеното наказание за неявяването й на работа на
13.06.2024г – нарушение по чл. 187, ал.1, т.1 от КТ. Сочи се, че неявяването на
работа, без основателна причина за един работен ден, не е основание за
дисциплинарно уволнение – а само неявяване в два последователни дни по
смисъла на чл.190 от КТ. Оспорва се и наложеното наказание за отказа й да
получи Заповед за командировка № 47/17.06.2024г. като се излага, тази
заповед не й е предадена, а отразеното от служителите, че заповедта е връчена
при условията на отказ не е вярно.
Навежда се и, че заповедта е издадена и в нарушение на чл.193, ал.1 от
КТ и в нарушение на чл.189 от КТ, както и че не са искани писмени обяснения
от ищцата, както и че заповедта не е мотивирана, а и в случай, че се приеме, че
е законосъобразна, то се твърди, че наложеното наказание е несъразмерно
тежко с извършените нарушения като се претендира решение в този смисъл.
Оспорва се и искането на работодателя за заплащане на обезщетение на
основание чл.221, ал.2 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение
при наведени основания за отмяна на наказанието и като се ангажират
доказателства се претендира решение в този смисъл, както се желае да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „продавач-
консултант”; да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 6 000
лева като обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за шест месеца за периода от
21.06.2024г. до 21.12.2024г. ведно със законната лихва върху уважения размер
на претенцията по чл.225, ал.1 от КТ от датата на образуване на делото –
11.07.2024г. до окончателното изплащане, което е уточнено по реда на чл. 143,
ал.2 от ГПК в с.заседание от 08.10.2024г. в размер на 3400 лева за периода от
21.06.2024г. до 01.10.2024г. Претендира се разноски.
В срока за отговор е депозиран такъв, с който не се оспорва наличието
на ТД помежду им. Излага се, че наложеното наказание ‚уволнение“ е
законосъобразно и е извършено в сроковете по чл. 194, ал.1 от КТ – през
периода от 05.01.2024г. до 12.06.2024г. ищцата е била в отпуск, през който
тези срокове не текат. Оспорва се твърдението, че със заповедта за
командироване в същност е изменено ТП досежно мястото на полагане на
труд като се твърди, че преценката за командироване е изцяло на
работодателя; оспорва се и твърдението, че са й връчени две заповеди за
командироване за един и същ период в две различни населени места като се
3
излага, че това издаване на заповедите е било във връзка с претенции на
ищцата за работа от друго населено място; оспорва се и твърдението, че
неявяването й на работа за един ден не е основание за налагане на наказание
‚уволнение“, но се излага, че за този ден молбата й за отпуск е дошла в края на
работния ден и за това и това неявяване е включено в нарушенията, за които й
е наложено наказание. Навежда се, че е спазена процедурата за искане на
обяснения, както и е наложено наказание с мотивирана за това заповед. С тези
твърдения се оспорват заявените от А. искове и като се ангажират
доказателства се претендира решение в този смисъл.
Исковете са с правно основание по чл. 344, ал. 1, т.1, предл. първо и
второ, чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ
– за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за
заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода на оставане без работа.
Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на събрания
доказателствен материал, доводите и становищата на страните и като
съобрази закона съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят и се установява от приложения ТД с № 881/
08.01.2016г. и допълнително споразумение към него от 09.01.2023г. с
длъжностна характеристика към него, че за периода от 08.01.2016г. страните
са били страни по трудово правоотношение помежду си, по което А. е
изпълнявала при ответника „Р.“ ЕООД длъжността ‚продавач консултант“
първоначално със срок на изпитване за шест месеца, а след ДС безсрочно при
последно възнаграждение от 1000 лева.
Страните нямат спор и се установява от Заповед с № 49/ 21.06.2024г., че
А. е била с наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за няколко
нарушения на трудовата дисциплина, а именно:
Неизпълнение на законно нареждане на работодателя, обективирано в
Заповед за командировка №2/03.01.2024 г., издадена на основание чл.121 ал.1
от КТ, връчена на служителката на 04.01.2024 г. Нарушението е извършено на
04.01.2024 г. с писмения отказ на З. от същата дата за изпълнение на заповедта
и удостоверено с доклад на ръководителя на обекта на „Р.“ ЕООД в гр. София -
4
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 ал.1 т.7 от Кодекса на труда;
Неизпълнение на законно нареждане на работодателя, обективирано в
Заповед за командировка №4/04.01.2024 г., издадена на. основание чл.121 ал.1
от КТ, връчена на служителката на 04.01.2024 г. Нарушението е извършено на
04.01.2024 г. с писмения отказ на З. от същата дата за изпълнение на заповедта
и удостоверено с доклад на ръководителя на обекта на „Р.“ ЕООД в гр. София -
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.7 от Кодекса на труда;
Неявяване на работа без основателна причина на 13.06.2024 г., за което е
докладвано от ръководителя на обекта на „Р.“ ЕООД, находящ се в гр. София
бул. „Илиянци“ №12 - нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.1
от Кодекса на труда и
неизпълнение на законно нареждане на работодателя, обективирано в
Заповед за командировка №47/17.06.2024 г., издадена на основание чл.121 ал.1
от КТ, връчена на служителката при условията на отказ на 17.06.2024 г.
Нарушението е извършено, считано от 18.06.2024 г. с неявяване в обекта, в
който служителката е командирована, удостоверено с уведомление от З. от
същата дата; за неизпълнение на заповедта и доклад на ръководителите на
обектите на „Р.“ ЕООД в София и Пазарджик – нарушение по чл. 187, ал.1, т.1
и т.7 от КТ или наложеното наказание е за допуснати системни нарушения на
трудовата дисциплина.
Заповедта е връчена на А. на 21.06.2024г., за което страните нямат спор,
а и се установява от самата заповед.
Страните не спорят и това е видно от искане до А. от работодателя с
основание по чл.193 от КТ с датата на връчване по това обяснение от
19.06.2024г. че за нарушенията, които са посочени в заповедта за налагане на
наказанието от 21.06.2024г., са й били поискани обяснения – а именно за
неизпълнение на законно разпореждане на работодателя във връзка с нейно
командироване от 03.01.2024г,. за неизпълнение на законово разпореждане на
работодателя от 04.01.2024г., за неявяване на работа без основателна причина
от 13,06.2024г и отново за неизпълнение във връзка с командироване от
17.06.2024г.
Няма спор и това е видно от писмени обяснения на А., че е дала такива
като от тях се установява, че по указаното й командироване със заповед от
03.01.2024г. тя не е отказала да бъде командирована, а просто е помолила тъй
5
като е в др. населено място, да бъде в друго време с цел да организира
грижите по двете си малолетни деца. В подобна светлина са и дадените от нея
обяснения и за командироването й с втората заповед във връзка с такова
командироване във Варна. По вмененото и нарушение за неявяване на работа
на 13.06.2024г. същата е споделила, че то е било свързано със здравословното
й състояние и явяването и за преглед пред ТЕЛК по повод процедура по
оспорване на представен от нея пред работодателя болничен лист, като е дала
обяснения за и за другите нарушения по заповедта като е посочила в
обобщение, че за срока, в който е следвало да бъде командирована, а тя е
отказала, както и за неявяването й на работа, всъщност е била с две деца с
навършени три и пет години, за които не е имало кой да поеме грижата, както
и че страда от здравословни проблеми, за които е била уведомила
работодателя.
От болничен лист от 05.01.2024г – л. 62 от делото, от 18.01.2024г. л. 63,
от 26.01.2024г. , от 27.06.2024г и от 27.06.2024г. се установява, че А. за
периода от 05.01.2024г. до 26.01.2024г. и после от 04.05.2024г. до 12.06.2024г.
е била в отпуск по болест за това, че е следвало да се грижи за дете до 18
годишна възраст до 18.01.2024г., а след това е била с увреждане на здравето –
изкълчване, навяхване и разтягане на кръстовидна ставна връзка при домашен
режим на лечение с отпуск до 26.01.2024г. и след това със същата диагноза с
отпуск в периода от 04.05.2024г
Установява се от декларация с нот. заверка на подписите, че А. е с две
деца – Кирил с година на раждане 2019г. и Ангел с година на раждане 2020г.,
които към юли на 2023г са били записани в детска градина.
От заповед с № 2/03.01.2024r. с основание по чл.121 ал.1 от КТ и чл.8
ал.1 от Наредбата за командировките в страната се установява, че А. е била
командирована да изпълнява заеманата от нея длъжност „продавач-
консултант“ в друг обект на работодателя „Р.“ ЕООД, а именно в магазин за
промишлени стоки - склад в гр. Пазарджик ул. „Царица Йоана“ №27, за срок
от 12 дни, считано от 08.01.2024 г. до 19.01.2024 г., където е следвало да
изпълнява в пълен обем трудовите си задължения и да участва и подпомага
работата в цитирания обект.
От втора заповед за командироване – л. 13 от делото, е видно, че за
периода от 10.01.2024г. до 16.01.2024г. вкл. тя е била командирована отново за
6
изпълнение на задълженията й по заеманата от нея длъжност „продавач-
консултант“, но този път в друг обект на работодателя, а именно в склад за
промишлени стоки във Варна.
И по двете заповеди е отразено, че са връчени на ищцата със забележка
от нейна страна, че тя не отказва да изпълни възложените й задължения по
повод командироването, но е заявила, че не е във възможност да изпълни
заповедта на работодателя си тъй като командироването е свързано с полагане
на труд извън града в който живее – София и й е нужно време на организира
гледането на децата си.
Тези факти се установяват и от събраните гласни доказателства –
показанията на свидетелите С. В.ов ЗЗ, Т.Б. Ц.а и Симеон Кирилов Ц., които
съдът кредитира като кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
От показанията на свидетеля С., който е съпруг на ищцата и с преки
впечатления от случилото се, се установява, че А. е имала проблеми с
работодателя, които са започнали след нейни чести отсъствия от работа. които
са били свързани с многото заболявания на децата, както и с наложила й се
операция. Излага, че и се е налагало да отсъства по-дълго от работа и след
това започнали проблемите от работодателя. Предлагал й тя да си тръгне и
бил свидетел на телефонен разговор - на 20-ти, денят в който А. си била
пуснала молба за отпуск. Тогава й се обадил господин Ц. и на високоговорител
започнал да й говори и да я пита дали имала намерение на се връща на работа
или да направил каквото си е наумил, а тя отговорила да правят каквото
решат, защото бърза за преглед при лекар. Свидетелят сочи, че са родители на
две деца, които са породени и нейните „майчинства за отглеждане на децата“
са се застъпили. Излага, че децата им били доста болнави и й се налагало
често да отсъства от работа, но когато е можела е ходила, а когато не е можела
е била с болнични. Излага, че се грижат само за тях като споделя още, че всеки
път, когато са й предлагали да бъде командирована, са го обсъждали, но не са
имали вариант за грижи по децата им. Сочи, че в този период на проблеми
големият им син е бил на две / три години, а и така че са били приети в детска
градина, но боледували доста често.
Споделя и за претърпяната от нея травма „луксация на коляно“ като й се
наложила оперативна намеса. Имало е и период, в който по предписание на
лекарите, е трябвало да ходи на рехабилитация, за да спадне оттока и за да
7
може да се извърши операцията. Излага, че знае за това, че всеки неин
болничен е оспорван от работодател, с обвинение, че не е болна вкл. и в
болницата е дошъл лекуващият й лекар, който й казал, че звънял работодателя
й, за да я търси.
От показанията на свидетеля Ц., който работи при ответника и е с преки
впечатления от работа на дружеството, се установява, че в началото на всяка
година се възлага да се създаде организация за извършване на инвентаризация,
подредба, реорганизация на складовете, за които отговарят служителите в
срокове до 20-25 януари до края на януари като в случая било до 20 януари.
След Нова година се върнал на работа и на база на това, че складовете, за
които отговаря вкл. и този в Пазарджик, преценил, че има нужда да се изпрати
човек, който да си опресни знанията и да помогне за дейността в склада. Той
самият предложил да бъде изпратена там ищцата, за да помогне на колегите
си и за да си опресни знанията – уточнява, че в обекта, в който работи, тя е с
най-малкия обект във фирмата като брой артикули, стоките са по-малко в
сравнение със склада в Пазарджик. И този свидетел сочи, че тя е била в дълго
отсъствие по майчинство като през това време нещата са се променили
динамично. Излага и че не е имало други служители, които биха могли да
бъдат командировани там, но споделя, че на тази длъжност има много
служители и ако се налага някъде да се запълва с човек се прави така. В
конкретния случай пращането на А. там е било и за да опресни знанията.
Допълва, че предложението му за А. е въз основа на преглед на всичко и
преценка, че тя е най-подходящата и към онзи момент е била единствен
вариант. Не отрича за продължителността на командироването и вида на
работа, която е трябвало да върши. За датата 04.01.2024г. си спомня че е бил
денят, в който управителят дошъл в София, за да й връчи лично заповедта за
командировка за Пазарджик, но тя отказала да отиде командировка в
Пазарджик и допълва, че във Варна е имало недостиг на хора и нужда да се
направи инвентаризация и самият той предложи след като ищцата не можела
да отиде в Пазарджик, да отиде за по-кратък период във Варна – пет дни, но и
тогава А. отказала с мотив, че няма време да организира кой да й гледа децата.
Допълва, че А. след връщането си от майчинство е била с много болнични,
много отпуски, с много отсъствия и освен това споделя. че командироването
на кадри в предприятието е практика и се случва постоянно и се преценя на
база хората и къде може при необходимост да се прехвърли от един склад в
8
друг, за да се подпомага за извършване на тази дейност.
И най-сетне от показанията на свидетелката Татяна се установява
казаното по – горе от нейния колега – свидетелят Ц. като допълва, че в
началото на процесната година и във Варна, и в Бургас е имало проблеми с
персонала поради незапълнени бройки и отсъстващи служители, което е
довело до нуждата от изпращане на човек за седмица от централната част, и
излага, че знае за отказа на А. за идването й във Варна, което е довело до
търсене на други варианти като е командирован др. служител за два дни с
оглед неговата ангажираност и графика му.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
В тежест на ответника е да установи законосъобразността на
уволнението – наличие на соченото в заповедта основание – прекратяване на
ТД със спазване на процедурата по чл.190 и следващите от КТ. В тежест на
ищеца е да установи наличието на трудово правоотношение – за което няма
спор.
Съдът намира, че при налагане на процесното дисциплинарно наказание
работодателят е спазил изискванията на закона относно мотивиране на
заповедта съобразно посочената норма и е спазил изискванията на чл.193, ал.1
КТ, съобразно която разпоредба работодателят е длъжен преди налагането на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме писмените
му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства като това се
установи по делото.
Относно основанието, че уволнението е незаконосъобразно тъй като не
е спазено изискването на закона относно срока за налагане на наказанието по
чл.194, ал.1 КТ, според която норма дисциплинарните наказания се налагат
не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една
година от извършването им, съдът намира следното: уволнението като
дисциплинарна мярка е наложено със заповед на работодателя от 21.06.2024г.
и е за четири нарушения на тр. дисциплина от страна на А.:
за отказ от 04.01.2024г. да изпълни заповед за командироване от
03.01.2024г.
за отказ от 0401.2024г. да изпълни заповед за командироване от
04.01.2024г.
9
за неявяване на работа без основателна причина на 13.06.2024г.
и за неизпълнение, отказ за командироване по заповед от 17.06.2024г. и
неявяване на работа в обекта на командировката на 17.06.2024г. като в периода
от първото нарушение – 04.01.2024г. до датата на заповедта за уволнение –
21.06.2024г. А. е била в отпуск по болест – в периода от 05.01.2024г до
26.01.2024г., а след това от 04.05.2024г. до 12.06.2024г.
Заповедта за уволнението е от 21.06.2024г. като съобразявайки
разпоредбата на чл.194, ал. 3 КТ сроковете по ал.1 не текат през времето,
когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в
стачка или срокът по чл. 194 от КТ не е текъл за периода от 05.01.2024г. до
26.01.2024г. и за периода от 04.05.2024г. до 12.06.2024г. или за 22 календарни
дни през първия период и за 39 дни през втория период. Или съдът приема, че
наложеното наказание ‚уволнение“ е в едногодишния срок за налагане на
заповедта от датата на извършване, което дава основание на съда да приеме,
че атакуваната заповед на това основание е законосъобразна.
При това положение следва да бъде разгледано твърдението на ищцата
за незаконност на уволнението по същество, а именно, че няма нарушения на
трудовата дисциплина, а именно, че отказът да бъде командирована е
законосъобразен и че не е основание за уволнение, посоченото от
работодателя в заповедта в т.3 като нарушение на тр.дисциплина - неявяване
на работа без основателна причина за един ден – на 13.06.2024г. като при
горните факти съдът приема следното:
Разпоредбата на чл.121, ал.1 от КТ дава възможност на работодателя
да командирова работник или служител за изпълнение на трудовите
задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30
календарни дни без прекъсване тогава, когато нуждите на предприятието
налагат това без неговото съгласие, и за срок, по-дълъг от 30 календарни дни –
с писмено съгласие на работника или служителя. За да се установи, че е
налице неизпълнение на разпореждане на работодателя в хипотеза на
командироване на лице/ служител в рамките на 30 дни без негово съгласие,
което да доведе до право на работодателя да ангажира дисциплинарната
отговорност на служителя следва да се докаже, че е била налице нужда от
командироване на това лице в място, в което обичайно не полага труд, и че то
е отказало да осъществи това командироване. По делото не се доказа по
10
безспорен начин, че именно за периодите, посочени в заповедите на
работодателя от 03.01.2024г и 04.01.2024г., е имало недостиг на служители в
района на командироване, което да доведе до нуждата да бъде изпратено там
лице за полагане на труд от друг район на работодателя, нито пък се доказа
защо от всичките служители, които работят при ответника, именно А. е
следвало да бъде изпратена за работа в друг град – Пазарджик и Варна – за
тези дни. Не се доказа и А. да е отказала да отиде там на работа. Напротив,
видно и от двете заповеди за командироване А. е посочила, че не отказва да
изпълни задълженията си за работа в др. населено място – първо в Пазарджик,
а после във Варна, но е помолила работодателя да й се даде възможност да
организира личното си, извънработно време с оглед нуждата от отглеждане на
ненавършилите училищна възраст нейни две деца. Безспорно от показанията
на свидетелите Ц. и Ц.а се установи, че А. не е била на работа в местата за
командироване във Варна и Пазарджик за посочените в заповедите периоди –
от 08.01.2024г до 19.01.2024г за Пазарджик и от 10.01.2024г. до 16.01.2024г
във Варна, през които обаче освен, че се установява, че А. е била изпратена да
полага труд в един и същ времеви слот в две, напълно отдалечени един от друг
и от София райони, ами от събраните доказателства се доказа, че в периода от
05.01.2024г. до 26.01.2024г. А. е била в обективна невъзможност да се яви
където и да е на работа при работодателя, тъй като същата е била в отпуск по
чл.162 от КТ – за грижи на болно дете до 12годишна възраст и поради такъв за
временна нетрудоспособност отново по чл.162 от КТ. Съгласно разпоредбата
на чл.186 от КТ само виновното неизпълнение на трудовите задължения е
нарушение на трудовата дисциплина и само за такова неизпълнение могат да
се налагат предвидените в КТ дисциплинарни наказания, изброени в нормата
на чл.188 от КТ - забележка; предупреждение за уволнение и уволнение и то
само за нарушения по смисъла на чл. 187, ал.1 от КТ – за закъснение,
преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване
на работното време; 2 за явяване на работника или служителя на работа в
състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи; 3. за
неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологичните правила; 4. за произвеждане на некачествена продукция; 5. за
неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда; 7. за
неизпълнение на законните нареждания на работодателя; 8. за злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и
11
разпространяване на поверителни за него сведения; 9. за увреждане на
имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия
и други средства; 10. за неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния
трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването
на трудовото правоотношение. И най-сетне при налагане на наказанието от
работодателя следва да се съблюдават по смисъла на чл. 189 от КТ тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението
на работника или служителя.
В конкретния случай уволнението е наложено за четири нарушения на
тр. дисциплина, като безспорно се доказа, че първите две от тях първо не са
отказ за изпълнение законово разпореждане на работодателя по чл.187, ал.1, т.
7 от КТ , и второ липсва вина за това неизпълнение чрез полагане на труд в др,
населено място през исковия период с оглед ползвания от ищцата през
периода на командироване отпуск по болест за нея и за близък от семейството.
Това мотивира съда да приеме, че първите две нарушения от заповедта за
уволнение, са несъставомерни.
Досежно останалите две – неявяване на работа без основателна
причина на датата 13.06.2024г., което ответникът е приел, че е нарушение по
чл.187, ал.1, т.1 от КТ, както и за неизпълнение на законово разпореждане на
работодателя – командироване на служителя в друго населено място с дейност
на работодателя за срок от 30 дни – Пазарджик съдът намира, че и тук липсва
противоправност в поведението на ищцата като служител и виновно
неизпълнение, тъй като ответникът, в чиято тежест бе да установи, че ищцата
не се е явила на работа без уважителна причина на 13.06.2024г. виновно не се
доказа, както и не се доказа, че е била надлежно уведомена за намерението на
Р. ЕООД да я изпрати в складовете на дружеството в Пазарджик за периода от
18.06.2024г. до 18.07.2024г. . Не се установи. че дори и да е била уведомена за
това, то тя не се е явила в първия ден от периода на командироване, както и че
това неявяване ако е имало такова не се дължи на причина, която да изключва
нейното недобросъвестно изпълнение на трудовите ангажименти към
работодателя. Това мотивира съда да приеме, че и за тези две нарушения, за
които е наложено атакуваното наказание, като недоказани наложеното
наказание като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
12
В пълнота съдът намира, че дори и да има някакво виновно
неизпълнение от страна на А. на законосъобразни разпореждания на
работодателя Р. ЕООД по посочените в т. 3 и 4 от заповедта нарушения, то при
налагане на наказанието ‚уволнение“ работодателят не е спазил
императивните изисквания на чл.189, ал.1 от КТ, съгласно които наказанията
за нарушения на тр. дисциплина, се налагат като се съобразят нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника
или служителя. Няма никакви данни по делото, а и не се навеждат такива от
страна на работодателя, че определяйки именно А. да изпълнява дейност
извън рамките на населеното място, в което живее със семейството си,
състоящо се от две малолетни деца и съпруг, е съобразил по някакъв начин
влиянието на това положение спрямо нейното поведение, евентуалната
невъзможност да организира отглеждане на малолетните две деца вкл. чрез
водене и вземане от учебното заведение, организиране на домакинството и пр.
битови и семейни ангажименти, към които да е бил проявен толеранс и
разбиране и ерго комбинативност в избора на лице, което да изпълнява тр. си
дейности извън мястото, в което живее.
Ето защо и с тези съображения настоящият състав приема, че исковете
за признаване на уволнението на А., извършено със заповед с № 49/
21.06.2024г. за незаконно и за неговата отмяна, както и за възстановяване на
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „продавач – консултант„ в
предприятието на ответника са доказани и основателни и а следва да бъдат
уважени.
Досежно иска по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ същият е
евентуален и при уважаване на главния иск за признаване на уволнението за
незаконно, то съдът дължи произнасяне и по него. Разпоредбата на чл.225,
ал.1 от КТ предвижда, че при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното
му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради
това уволнение, но за не повече от шест месеца. От заключението на вещото
лице по ССчЕ, както и от представения от страна на ищцата тр. договор с №
067/ 01.10.2024г. между А. и трето на спора лице, се установява, че ищцата не
е била ангажирана по трудово правоотношение за периода от 21.06.2024г. до
01.10.2024г., което мотивира съда да й присъди обезщетение за оставане без
13
работа в размер за този период, така както е поискан в зала от 08.10.2024г.
Размерът на това обезщетение следва да се прецени съобразно приетото от
съда заключение по СИЕ, което не е оспорено. Съгласно заключението на
вещото лице брутното трудово възнаграждение на ищцата за периода, преди
уволнението е в размер на 1048 лева или за исковия период е в размер на
3458.40 лева. От тази сума обаче се търси само такова в размер на 3400 лева,
което следва да бъде присъдено.
По правилото на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът н. тежестта за
направените в исковото производство разноски от работника, които са в
размер на 1200 лева за адвокатско възнаграждение.
По реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати разноските
по делото за възнаграждения на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза или 400 лева, които са платени от бюджета на съда.
На същото основание ответникът следва да заплати и държавна такса по
водене на делото в размер на 136 лева по иска за обезщетение и още 100 лева
общо за двата иска – по чл.344, ал.1, т.1 и чл.344, ал.1, т. 2 от КТ.
При горните съображения и на основание чл. 235 от ГПК Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1
предл. първо и второ извършеното със заповед с № 49/ 21.06.2024г. на
управителя на „Р.“ ЕООД, ЕИК ... на основание на чл.188, т.3 във вр. с чл. 187,
ал.1, т.7 и чл. 190, ал.1, т.3 от КТ дисциплинарно наказание „уволнение“ на А.
П. З., ЕГН ********** и
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ А. П. З., ЕГН
********** на заеманата при ответника „Р.“ ЕООД, ЕИК ... преди уволнението
длъжност “продава – консултант” и
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ
„Р.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в Г., общ.Г.,
обл.Ст/адрес/, представлявано от В. Т. К., с адрес за книжа в гр.С..,
Администрация на „Р.“ ЕООД да заплати на А. П. З., ЕГН ********** с
адрес в С/адрес/ сумата от 3400 лева - обезщетение за оставане без работа
14
поради извършеното уволнение за периода от 21.06.2024г. до 01.10.2024г.
ведно със законовата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба
– 11.07.2024г. до окончателното им изплащане и
ОСЪЖДА „Р.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в
Г., общ.Г., обл.Ст/адрес/, представлявано от В. Т. К., с адрес за книжа в
гр.С/адрес/ - Администрация на „Р.“ ЕООД на основание чл.78, ал1. от ГПК да
заплати на А. П. З., ЕГН ********** с адрес в ...., ап. 59 сумата от 1200 лева
разноски по делото за заплатено възнаграждение за адвокат и
ОСЪЖДА „Р.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в
Г., общ.Г., обл.Ст/адрес/, представлявано от В. Т. К., с адрес за книжа в гр.С..,
Администрация на „Р.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да внесе по
сметка на СРС сумата от 236 лева за държавна такса по водене на делото,
както и 400 лева – разноски по делото за възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15