РЕШЕНИЕ
№ 494
гр. Благоевград, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20221210200882 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на адв. Ц. Х., в качеството и на процесуален представител на
„А**************, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.Б*******,
ул.“Д* ***** и с адрес за призоваване гр.Б******, ул.“Т********* против Наказателно
постановление № 42-0001140/04.05.2022 г. на Директора на РД“АА“ София, с което на
дружеството-жалбоподател за административно нарушение по чл.7а ал.1, пр.последно от
ЗАвПр, на основание чл.96, ал.1, т.1, пр. последно от Закона за автомобилните превози е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление. Поддържа се, че вмененото нарушение не е доказано, както и обжалваното
наказателно постановление е постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв.Х., която поддържа
жалбата, по същество и в писмени бележки излага доводи за незаконосъобразност на НП и
моли същото да бъде отменено. Претендира разноски.
Административно-наказващият орган не ангажира процесуален представител по делото, в
писмено становище излага доводи за законосъобразност на НП и моли за неговото
потвърждаване. Прави се възражение за прекомерност на разноски.
Районна прокуратура-Благоевград, надлежно призовани не изпращат представител и не
изразяват становище по същество.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
С писмо известие /л.47/, получено от упълномощен представител на дружеството същото
било призовано да се яви в сградата на „ОО“Автомобилна администрация“ Благоевград за
извършване на проверка на дейността му, като в писмото били посочени и документите,
които трябва да представи. На 11.04.2022 г. около 11.25 часа в ОО Автомобилна
Администрация – Благоевгад на бул. „Св. Димитър Солунски“ № 77А в присъствие на Д. К.,
упълномощен представител на дружеството е извършена тематична проверка на дейността
1
на превозвача „А*******, притежаващ Лиценз на общността за извършване на
международен превоз на товари № 16320/07.06.2020г., като след справка в
информационната система в Изпълнителна Агенция „Автомобилна Администрация“ и въз
основа на ЧМР и протокол от крайпътна проверка е установено, че като превозвач
дружеството-жалбоподател е осъществил международен превоз на товари 04.11.2021г. с
МПС от категория N3 с рег. Е0127МС, без посоченото МПС, да е вписано в списък към
лиценз № 16320/07.06.2020г., както и че същото не притежава валидно заверено копие към
описания лиценз. Проверката е осъществена от свидетелите и служители на РД“АА“ София
- инспекторите Д. и Х.. След извършената проверка свидетелят Д. в присъствието на
свидетеля Х., съставил на дружеството-жалбоподател акт за установяване на
административно нарушение № 322887 от 11.04.2022 г., в който квалифицирал установеното
нарушение по чл.7а ал.1, пр.последно от ЗАвПр. Акта е връчен на същата дата срещу подпис
на К., упълномощен представител на дружеството, която не направила възражения към
датата на съставяне на АУАН, такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на този акт на 04.05.2022 г. Директора на РД „Автомобилна администрация“,
София, издал и обжалваното НП№42-0001140, с което за описаното административно
нарушение, наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 3000
лева на основание чл.96, ал.1, т.1 от ЗАвПр. НП е връчено лично и срещу подпис на
законният представител на дружеството на 07.06.2022 г., като в законоустановения срок, е
постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
По делото са изискани и представени писмо –известие за насрочената проверка до
дружеството – жалбоподател, протокол от извършена проверка. От тези доказателства се
установява, че дружеството е уведомено, че трябва да се яви пред наказващия орган, както и
какви документи следва да представи. Установява се, че констатациите на проверяващите са
обективирани в констативен протокол, съставен в присъствието на упълномощено лице.
От представени ЧВР и протокол в превод се установява извършения превоз.
Св. Д. и Х., чрез показанията си установяват извършената проверка , както и повода за
същата, сочат че са установили нарушението след справка в информационната система.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз основа на приложението
по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели,
чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, относно
извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия
събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни.
Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти,
поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си
изводи.
При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на
страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността
на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
установи от правна страна следното.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна
В процесния случай съдът приема, че и актът и НП са издадени от компетентни
органи, за което по делото са представени безспорни доказателства. Не се споделят и
възраженията за неяснота, относно датата и мястото на извършване на нарушението. В
атакуваното НП е посочено кога и къде е извършен процесния превоз. Досежно доводите, че
липсват посочени в НП смекчаващи и отегчаващи обстоятелства при определяне на
наказанието, съдът намира, че липсата им не може да бъде приета като съществено
2
процесуално нарушение. Действително законодателят ги е предвидил като реквизит в НП, в
случая обаче доколкото предвиденото с приложената санкционна норма санкция е в
абсолютен размер, същата не подлежи на индивидуализиране съобразно разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН, поради което и непосочването на посочените обстоятелства в НП по
никакъв начин не ограничава правото на защита на санкционираното лице. При
извършената служебна проверка обаче съдът констатира, че в производството по издаване
на Наказателното постановление са допуснати съществени нарушения, водещи до отмяната
му.
В преценката си дали да издаде НП административнонаказващият орган се
основава на фактическите констатации на АУАН, същите обаче нямат обвързваща
доказателствена сила и наказващия орган, както и съдът са длъжни, чрез допустимите от
закона доказателства да установи, дали е извършено административно нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено.
В конкретния случай съдът констатира на първо място, че нито в Акта, нито в
Наказателното постановление при описание на нарушенията не е извършена
индивидуализация в степен позволяваща да се разбере какво точно е обвинението, от една
страна е посочено че е осъществяван превоз без МПС да притежава копие на лиценз на
общността, от друга страна, че процесното МПС не е вписано в списъка към лиценза,
липсват обстоятелства, свързани с приетото от наказващия орган, задължителни реквизити
по смисъла на разпоредбите на чл.57 от ЗАНН . При такова описание за съда остава неясно
за какво е обвинено дружеството, че е извършил превоз без заверено копие на лиценз или с
МПС, което не е вписано към списъка на Лиценза или и за двете.
Горните нередовности в Акта, пренесени и в Наказателното постановление,
представляват съществено нарушение, както на материалния закон, така и на процесуалния.
Съдът осъществява контрол за законосъобразност именно въз основа на фактическите
констатации в Акта и НП, а от тях съдът не установява по безспорен и категоричен начин
вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение по изложените по- горе
доводи.
На следващо място и в акта и в наказателното постановление твърдяното е
квалифицирано като нарушение на чл. 7а, ал.1, пр. последно от ЗАвПр. Съгласно чл. 7а, ал.
1 от ЗАвПр, лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари
на територията на Република България само с моторни превозни средства, за които има
издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, или заверено копие на
лиценз на Общността.
Нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗАвПр регламентира изискването Министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него
длъжностни лица да издават лицензите по този закон по предложение на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация". За всяко моторно превозно средство, с което
превозвачът извършва дейността, министърът на транспорта, информационните технологии
и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават съответно заверено
3
копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно
превозно средство.
По делото не се спори, че дружеството притежава лиценз на Общността за превоз
на пътници № 16320. Последният обаче е наказан за това, че е допуснал извършване на
превоз с моторно превозно средство, което не е включено в списъка към лиценза му. В
посочената като нарушена правна норма на чл. 7а, ал. 1 от ЗАвПр не е предвиден състав на
допустителство, поради което същата не съответства на словесното описание на
нарушението в АУАН и в НП, а в санкционната липсва пък изпълнително деяние „без да
притежава заверено копие на лиценз“. Налице е пълна неяснота, относно волята на
наказващия орган, какво нарушение е извършено, за какво е наказано дружеството, както и
дали е приел извършване на едно или на две нарушения.
Ако се приеме, че обвинението е че не е предоставено заверено копие на водача,
то е налице и неправилна квалификация, доколкото в сочената за нарушена норма липсва
изискване към превозвачите да снабдят водачите си със заверени копия, но доколкото както
бе посочено липсва конкретно обвинение за съда е невъзможно да упражни ефективен
контрол по приложението на материалния закон. Безспорно констатираното е съществено
процесуално нарушение. При тези обстоятелства, съдът счита, че в атакуваното НП от една
страна е допуснато смесване на две правни норми чрез текстовото описание на
нарушението, а от друга неправилното му отнасяне към друга разпоредба на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН в съдържанието на наказателното
постановление задължително следва да има описание на нарушението, обстоятелствата при
които е извършено, както и законовите разпоредби, които са били нарушени виновно.
Посочените нарушения се явяват съществени, тъй като ограничават и засягат правото на
защита на жалбоподателя, който има право да узнае какво точно нарушение е извършил и
доказателствата, въз основа на които е констатирано. Нарушаването на правото на защита
във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено
процесуално нарушение, поради което и наказателното постановление следва да бъде
отменено на формално основание.
На следващо място съдът намира, че е допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН.
Видно от обстоятелствената част на НП, на жалбоподателят са вменени
нарушения, за това че е извършил международен превоз на товари с МПС, което не
притежава заверено копие на Лиценза и което не е вписано в списък към лиценза. Очевидно
се касае за две самостоятелни нарушения. Неизпълнението на изискването за вписване в
списъка към лиценза подлежи на санкциониране на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр ,
съгласно която се наказва с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който допусне или
разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към
удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, което не е включено в
списъка на превозните средства към лиценза на Общността. От друга страна, обаче, по
аргумент на чл. 96, ал. 5, б.“г.“ от ЗАвтПр, при констатирано извършване на превоз с
моторно превозно средство, водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценз на
4
Общността, превозвачът се наказва с имуществена санкция в размер на 1 000 лева.
Изложеното с категоричност води до извода, че от фактическа страна в НП са визирани
неизпълнения на две отделни задължения от ЗАвтПр, респективно два отделни състава на
административни нарушения. Подвеждането на посочените фактически състави под една
правна норма, респективно санкционирането им с едно общо административно наказание
/посредством една санкционна норма/ е в разрез с регламентирания в чл. 18 от ЗАНН
принцип, според който, когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В настоящият случай АНО е
следвало да даде правна квалификация на всяко едно от деянията, описани в наказателното
постановление, като наложи предвидената санкция за всяко от тях.Налагането на обща
санкция е довело от своя страна до незавършеност на административнонаказателното
производство, тъй като не е налице произнасяне на санкциониращият орган по смисъла на
чл. 53, ал. 1 от ЗАНН за всяко отделно нарушение /в т. см. виж р. № 101/22.04.2013 г. по
кнахд № 74/2013 г. на ТАС; Решение по КНАХД № 32 по описа за 2020 година
Административен съд Търговище/
Доколкото разпоредбата на чл.18 от ЗАНН е императивна, нарушаването и е
самостоятелно основание за отмяна на НП. По този начин същевременно възниква и
неяснота за санкционираното лице кое конкретно неизпълнение на негово задължение е дало
законен повод да бъде ангажирана отговорността му.
Констатираните от съда процесуални нарушения са от категорията на абсолютните
основания за отмяна на НП, доколкото по този начин съществено е засегнато правото на
защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинен. Посочената неяснота
във волята на наказващия орган лишава и съда да извърши ефективен контрол до колко е
налице осъществено административно нарушение от обективна страна.
С оглед горните съображения НП следва да бъде отменено, доколкото се констатираха
съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на
санкционираното лице.
Предвид извода, че с НП незаконосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството,
произнасянето дали случаят е маловажен е безпредметно.
Предвид изхода на делото и с оглед приетото от съда, че в случая с атакуваното наказателно
постановление незаконосъобразно е ангажирана отговорност на жалбоподателя, и като взе
предвид, че в хода на съдебното производство, са сторени разноски за извършен превод на
документи, представени от наказващия орган в размер на 37.50 лв, настоящия състав
намира, че РД “Автомобилна администрация“, София следва да бъде осъден да заплати
сторените по делото разноски в размер на 37.50
По отношение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът намира
следното
По изложените по-горе мотиви съдът прие, че с атакуваното НП незаконосъобразно е
ангажирана отговорност на жалбоподателя, като с цел да установи правото си, същия е
ползвал адвокатски услуги, за които е заплатил сумата в размер на 450 лв., установимо от
приложено по делото пълномощно и списък. От друга страна е направено изрично искане за
присъждане на разноски. Съдът като съобрази изложеното, предвид изхода на делото, в
5
който случай безспорно се касае за незаконосъобразен акт и с оглед настъпилите
законодателни промени, съгласно които страните имат право на присъждане на разноски,
които към датата на произнасяне на настоящия състав са влезли в сила /ДВ бр. брой: 94, от
дата 29.11.2019 г./ намира, че РД “Автомобилна администрация“, Благоевград следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 450 лв., като възражението за прекомерност е неоснователно по аргумент от чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, от НАРЕДБА № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН, Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 42-
0001140/04.05.2022 г. на Директора на РД“АА“ София, с което на „А*****, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр.Б********* ул.“Д******* за административно
нарушение по чл.7а ал.1, пр.последно от ЗАвПр, на основание чл.96, ал.1, т.1, пр. последно
от Закона за автомобилните превози е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 3000
/три хиляди/ лева.
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“ София да заплати по сметка на Районен съд
гр.Благоевград, сторени в хода на съдебното производство разноски в размер на 37.50 лв.
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“ София да заплати на „А******, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление гр.Б******, ул.“Д***** сторени от
дружеството разноски за адвокат в размер на 450 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок от
съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6