Решение по дело №10534/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 158
Дата: 30 март 2021 г. (в сила от 30 март 2021 г.)
Съдия: Антония Светлинова
Дело: 20203110110534
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Варна , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20203110110534 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "П.К.Б."
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Средец, ж.к. ***, срещу И.Б. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Варна, ***, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 255,92 лв., представляваща неизплатена главница
по договор за револвиращ заем № ********** от 19.04.2013 г., както и
сумата от 14,06 лв., представляваща договорно възнаграждение, начислено
за периода от 01.10.2013 г. до 01.12.2013 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.09.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15263/2019
г. по описа на Районен съд – Варна.
Съобщението по чл. 131 ГПК е редовно връчено на ответника и в
указания едномесечен срок по делото не е депозиран писмен отговор на
исковата молба.
Първото по делото заседание е проведено на 15.03.2021 г., като редовно
1
призованият ответник не е изпратил представител. Същият не е направил и
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът своевременно е
формулирал искане за постановяване на неприсъствено решение.
От приложените по делото книжа се установява, че на ответника
двукратно са дадени указания за последиците от неспазване на срока за
отговор на исковата молба, както и от неявяването му в открито съдебно
заседание (с разпореждане на л. 29 и определение на л. 41 от делото).
Исковата претенция е основана на следните фактически твърдения: на
19.04.2013 г. бил сключен договор за револвиращ заем № ********** при
Общи условия между "П.К.Б." ЕООД като кредитор от една страна, и от друга
страна - К.Н.Д. като длъжник и ответника И.Б. Д.-М. като солидарен длъжник.
По силата на договора ищецът се задължил да предостави на длъжника
кредит в размер на 2000 лв. срещу насрещното задължение на солидарните
длъжници да върнат предоставената сума, ведно с уговореното договорно
възнаграждение при ГЛП от 76,89 % и ГПР от 106,45 %, или общо 6543,81
лв., на 48 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 135
лв., в срок до 01.12.2013 г., съобразно изготвения погасителен план. Кредитът
бил усвоен на 19.04.2013 г. По договора били извършени частични плащания,
с които били погасени изцяло първите четири погасителни вноски и частично
петата такава. На 17.09.2013 г. Кръстина Димова подала молба за предсрочно
погасяване на кредита със сумата от 2121,18 лв., която била заплатена на
18.07.2013 г. С оглед на това между страните било сключено допълнително
споразумение за частично предсрочно погасяване, по силата на което
длъжниците декларирали, че са заплатили сумата от 1851,13 лв. Неизплатена
останала главница от 255,92 лв. и договорно възнаграждение от 14,06 лв.,
които станали изискуеми след изтичане крайния срок на договора. За тези
суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу солидарните длъжници, срещу която единият длъжник
(настоящ ответник) възразил.
Ответникът не е оспорил така изложените твърдения. Отделно от това,
същите се подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за
вероятна основателност на предявените искове.
2
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките,
обективирани в разпоредбата на чл. 239 ГПК, поради което и съдебно
предявените претенции следва да бъдат уважени с постановяване на
неприсъствено решение по делото срещу ответника.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
направените по делото разноски в общ размер на 325 лв., от които 75 лв. за
заплатена държавна такса, 150 лв. за депозит за вещо лице и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената
заповед за изпълнение в размер на 75 лв., включващи държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, като същите следва да бъдат възложени в
тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни
искове, че ответникът И.Б. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Варна, ***, дължи на ищеца "П.К.Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Средец, ж.к. ***, следните суми:
сумата от 255,92 лв. (двеста петдесет и пет лева и деветдесет и две
стотинки), представляваща неизплатена главница по договор за револвиращ
заем № ********** от 19.04.2013 г., както и сумата от 14,06 лв.
(четиринадесет лева и шест стотинки), представляваща договорно
възнаграждение, начислено за периода от 01.10.2013 г. до 01.12.2013 г., ведно
3
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
26.09.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 15263/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 9,
ал. 1 ЗПК.
ОСЪЖДА И.Б. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна,
***, да заплати на "П.К.Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Средец, ж.к. ***, сумата от 325 лв. (триста
двадесет и пет лева) за сторените в исковото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА И.Б. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ***,
да заплати на "П.К.Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Средец, ж.к. ***, сумата от 75 лв. (седемдесет
и пет лева) за сторените в заповедното производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4