Решение по дело №79/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 90
Дата: 27 април 2023 г.
Съдия: Ирена Илкова Янкова
Дело: 20237240700079
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 март 2023 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    90

 

        гр. Стара Загора, 27.04.2023 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на  двадесети април две хиляди  двадесет и трета година в състав:

 

                                                             Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                    Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

           РАЙНА ТОДОРОВА

 

 

при секретаря  Албена Ангелова

и с участието на прокурора  Георги Николов

като разгледа докладваното от  съдия  ИРЕНА ЯНКОВА к.а.н. дело № 79 по описа  за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовирите“ гр. София против Решение № 7/09.02.2022 г. по АНД № 38/2022г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което е потвърдено е НП № НЯСС-279/08.12.2021 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ гр. София. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че вмененото нарушение е доказано по безспорен начин. Твърди се, че предписанието, послужило като основание за издаване на НП, е било дадено от председателя на ДАМТН, без да съществува законово основание за това, а АУАН бил издаден извън преклузивния срок по чл. 34 от ЗАНН. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението и отмяна на издаденото НП.

 

Ответникът по касационната жалба – ДАМТН гр. София, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. В писмено становище от 17.03.2023 г. процесуалният му представител старши експерт Е.З.оспорва изцяло подадената касационна жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

        Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че  касационната жалба е неоснователна, и предлага решението на РС Чирпан като правилно и законосъобразно. 

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

 Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Чирпан е НП № НЯСС-279/08.12.2021 г., издадено от Председателя на ДАМТН въз основа на АУАН № 07-026/22.06.2021 г., с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовирите“ гр. София  на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а,ал.1 т.3  от Закона за водите. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че като собственик на язовир „Ценово 80“, находящ се в поземлен имот  с идентификатор № 78375.53.80, находящ  в землището на с. Ценово, Община Чирпан, област Стара Загора,  касаторът не е изпълнил предписанието да се извършат ремонтно-възстановителни работи за възстановяване на  техническата изправност на водния откос  на язовира в срок до 01.03.2021 г., дадено с  констативен протокол № 07-03-95/13.10.2020 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“. Нарушението е било констатирано при проверка на място, извършена на 30.03.2021г., за което е бил съставен Констативен протокол №07-03-64/30.03.2021 г.

 

   При осъществения контрол за законосъобразност Районен съд Чирпан  е приел, че в производството по издаване на обжалваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната му като  незаконосъобразно. Според съда от събраните по делото данни АУАН е съставен в сроковете по чл.34 от ЗАНН и административнонаказателното обвинение е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, без да ограничава правото на защита на санкционираното лице. По съществото на спора въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в НП фактическа обстановка и допуснатото от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовирите“ гр. София  нарушение по чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите  - неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, като основание за налагане на административна санкция.    

 

 Решението на Чирпанския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.  

 

        Административнонаказателната отговорност на Държавно предприятие  „Управление и стопанисване на язовирите“ гр. София  е ангажирана на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите /в приложимата към датата на извършване на деянието и към датата на издаване на НП редакция – ДВ, 55 от 03.07.2018 г./, предвиждаща наказание имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв. за юридическо лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл. 190а, ал.2 от същия закон. Разпоредбата на чл.190а, ал.2 от Закона за водите в приложимата й редакция /ДВ, бр.55 от 03.07.2018г/ изрично разписва като задължение на собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5, кореспондираща с  нормата чл.200, ал.1, т.39, съгласно която за неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 се налага наказание глоба или имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв.

 

     С оглед тази нормативна уредба неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че в нарушение на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН административното обвинение не е обосновано в необходимата степен от фактическа страна чрез посочване на всички факти и обстоятелства, релевантни за наличието на съставомерно деяние, включително на датата на извършване на нарушението. Тъй като изпълнителното деяние на вмененото на санкционираното лице нарушение се изразява в бездействие, административнонаказателното обвинение следва да бъде обосновано с наличие на възникнало за лицето задължение и изтичане на срока, в който това задължение е следвало да бъде изпълнено. В случая това е направено - в НП се съдържа описание на всеки един от релевантните факти за наличието на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като нарушение на чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ. Посочени са както съдържанието и срокът за изпълнение на дадените на собственика на язовира  задължителни предписания,  така и констатациите от извършената последваща проверка относно състоянието на язовира за обосноваване на извода, че това предписание  не е  било изпълнено. В изпълнение на изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в наказателното постановление изрично е посочена датата на нарушението – 12.03.2021 г. Това е денят, следващ изтичането на определения срок за изпълнение на задължителните предписания  и представляващ началният момент, от който бездействието е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение. В случая не може да се сподели тезата, че нарушителят е открит на 02.03.2021 година. Не може да се презюмира, че лицето няма да изпълни предписанието, каквито са твърденията на касатора. Правилно е прието от районния съд, че нарушителят е открит в деня на извършената проверка – 31.03.2021 година   и оттогава тече тримесечният срок по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. 

 

Фактически, правно и доказателствено обоснован е и направеният от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е доказано по безспорен начин. От събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се установява, че към датата на извършената от контролните органи на ДАМТН проверка на язовир "Държава-32", собственост на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовирите“ гр. София,  от страна на собственика на язовира не е било изпълнено задължителното предписание.

 

                                                                                                                         

С оглед на изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д,ал.4 във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ касаторът следва да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата от 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,      Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И:

 

   ОСТАВЯ В СИЛА Решение 7/09.02.2022 г. по АНД № 38/2022г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което е потвърдено е НП № НЯСС-279/08.12.2021 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовирите“ гр. София, ЕИК *********, да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата от 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

 

   Решението не подлежи на обжалване и протестиране.              

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                  

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 

                                                                           2.