Р
Е Ш Е Н И Е
№
65
гр. Разград, 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 66 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 ДОПК
във вр. с чл. 9б във вр. с чл. 4 ЗМДТ.
Постъпила е жалба от А. П. П. от гр. Д.
против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № **********-1 от 19.10.2020 г., издаден от
орган по приходите в Община – Разград, потвърден с Решение № 5/20.01.2021 г. на
началника на Отдел „Местни данъци и такси“ в Община – Разград, с който в тежест
на жалбоподателката са установени задължения за данък върху недвижими имоти и
такса за битови отпадъци за периода от 2012 г. до 2014 г. включително, в общ
размер на 33.47 лв., от които главница в размер на 18.23 лв. и лихва 15.24 лв.
В жалбата се твърди, че актът е незаконосъобразен като издаден в нарушение на
материалния закон, тъй като жалбоподателката не е собственик на идеална част от
недвижимия имот, за който се дължи данъка и таксата за битови отпадъци. Иска се
актът да бъде отменен с присъждане на разноските по делото.
Ответникът Началник на отдел „Местни
данъци и такси“ в Дирекция „Финансови дейности и местни данъци и такси“ при
Община – Разград оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
По реда на чл. 14 ЗМДТ с декларация вх.
№ Р-1771 от 19.10.1998 г. жалбоподателката е декларирала, че е собственик на
1/12 ид.част от недвижим имот, находящ се в гр. Р., ул. „******“ № **, вх. **, ет. **, ап. **.
Имотът е бил предмет на съдебна делба
между съделителите А. П. П., П. Р. П., Г. Р. П. и Ц. П. С при права по 1/12 ид.
част за първите трима и 9/12 ид.части за С. С Решение № 369 от 30.07.2001 г.,
постановено по гр. дело № 237/2000 г. по описа на РС – Разград, влязло в сила
на 13.12.2002 г., имотът е бил изнесен на публична продан.
Видно от писмо изх. № 908 от 13.04.2021
г. от Съдебно- изпълнителна служба при Районен съд – Разград, въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 237/2000 г. по описа на РРС, е
образувано изпълнително дело № 246/2003 г., в хода на което е била насрочена
публичната продан на имота. С протокол на съдебния изпълнител от 27.07.2004 г.
за купувач на имота е била обявена Ц. П. С., която е внесла цената и сумата е
била разпределена на останалите
съделители. Поради невнасяне на дължимата държавна такса не е било издадено
постановление за възлагане на имота. Впоследствие с постановление от 20.01.2014
г. изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК.
При извършена служебна справка в
Агенцията по вписванията № 327913 от 23.03.2021 г. е установено, че собственик
на 9/12 идеални части от процесния имот е Ц.
П. С., като за
останалите 3/12 идеални части липсват отбелязвания.
С оспорения Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК №
**********-1 от 19.10.2020 г., издаден от орган по приходите в Община –
Разград, за притежаваната от жалбоподателката 1/12 ид.част от имота са
установени задължения за данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци
за периода от 2012 г. до 2014 г. включително, в общ размер на 33.47 лв., от
които главница в размер на 18.23 лв. и лихва 15.24 лв.
Актът е бил оспорен пред началника на
Отдел „Местни данъци и такси“ в Община – Разград, който го е потвърдил с
Решение № 5/20.01.2021 г. по съображения, че поради липсата на издадено
постановление за възлагане публичната продан на имота не е била довършена и
жалбоподателката е данъчно задължено лице за ДНИ и ТБО за притежаваните от нея
1/12 ид.части от него.
Решението е било получено от
жалбоподателката на 11.02.2021 г., а жалбата до съда е подадена на 25.02.2021
г.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна
страна, в срока по чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол след задължителното му оспорване по административен
ред.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна, макар и не по посочените в нея доводи.
В изпълнение на задължението си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
АУЗД е издаден от Й. Ц. данъчен инспектор в отдел „Местни данъци и такси” в
Дирекция „Финансови дейности и МДТ”, който има правата и задълженията на орган
по приходите по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗМДТ. Изрично със Заповед № 197/25.02.2019
г. на Кмета на Община – Разград му е било възложено установяването на местни
данъци и такси.
Актът е в установената писмена форма, с изискуемите
по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, но е издаден при допуснато съществено нарушение
на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В
чл. 109, ал. 1 ДОПК е предвидено, че не се образува производство за
установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години
от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде
подадена декларация.
За определяне на задължения по ЗМДТ не
се подава декларация за всеки данъчен период (ежегодно или ежемесечно), а
еднократно при придобиване на имот или при промяна на обстоятелства, имащи
значение за определяне на данъка. При липса на промяна в обстоятелствата,
първоначално подадената декларация "замества" декларациите за
следващите календарни години.
В разглеждания случай декларацията по
чл. 14 ЗМДТ е подадена през 1998 г. и замества декларациите за следващите
календарни години. Срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е изтекъл за периода от 2012
г. до 2014 г., както следва: за 2012 г. – на 31.12.2017 г.; за 2013 г. – на 31.12.2018
г. и за 2014 г. – на 31.12.2019 г. Този срок е преклузивен и с изтичането му се
препятства възможността на органите по приходите да установяват задължения за
ДНИ и ТБО. Оспореният АУЗД е издаден на 19.10.2020 г., което представлява
съществено нарушение на императивната процесуална норма на чл. 109, ал. 1 ДОПК
и обосновава отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК.
В подкрепа на горните изводи са Решение
№ 1909 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14499/2015 г., VII о., Решение №
3009 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5336/2016 г., VII о., Решение № 3752
от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13347/2020 г., I о.
Предвид факта, че издаването на АУЗД е
недопустимо, съдът не обсъжда материалната му законосъобразност.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 161, ал. 1, пр. 1 ДОПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят
направените от нея разноски в размер на 10 лв. за държавна такса.
По изложените съображения
Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № **********-1 от 19.10.2020 г., издаден от
орган по приходите в Община – Разград, потвърден с Решение № 5/20.01.2021 г. на
началника на Отдел „Местни данъци и такси“ в Община – Разград.
ОСЪЖДА Община – Разград да заплати на А. П. П. от гр. Д. за разноски по
делото сумата 10 лв.
Решението не подлежи на касационно
оспорване съгласно чл. 160, ал. 7, пр. 2 ДОПК.