мотиви към НОХ №
255/2013г
МОТИВИ: против
подсъдимия С.С. *** е повдигнато обвинение по чл.194 ал.3 от НК, вр.ал.1 от НК,
вр. чл.20 ал. 1 и ал. 2 от НК.
Против
подсъдимия Т.С.Н. *** е повдигнато обвинение по чл.194 ал.3, вр. с ал. 1 от НК,
вр. чл.20 ал. 1 и ал. 2 от НК, вр. чл.63 ал. 1 т.4 от НК.
Прокурора
поддържа изцяло повдигнатото обвинение при фактическа обстановка подробно
описана в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подсъдимите С.С.С.
и Т.С. Гнуен се явяват лично, като признават изцяло вината си и молят съда
производството да се води по реда на съкратеното съдебно следствие – чл. 371 т.
2 – подсъдимите признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като са съгласни да не се събират доказателства за тези
факти.
Прокурорът не
се противопоставя да се гледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие,
като пледира на подсъдимите да се наложи наказание по смисъла на чл. 55 от НК.
Защитата на
подсъдимите поиска определяне на наказанието по отношение на подзащитните им
при условията на чл. 55 ал. 2т. 1 б.”б” от НК.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.С.С. е роден на *** год. в
гр.Ст.Загора, с постоянен адрес в гр.Ст.Загора, ул.”Цар Иван Асен ІІ ”№ 2,
вх.А, ет.1, ап.№25, български гражданин е, неженен, работи в „Стандарт
профил”АД гр.Ст.Загора, ЕГН: **********, не е осъждан.
Подсъдимият Т.С.Н., е роден на *** год. в
гр.Ст.Загора, с постоянен адрес в с.Коларово, общ.Раднево, български гражданин
е, неженен, ученик в ПГ”Г.С.Раковски” гр.Ст.Загора, ЕГН: **********, не е
осъждан.
Подсъдимият С.С.С. живеел в гр.Ст.Загора, а
подсъдимият Т.С.Н. ***. Двамата се запознали и станали приятели. По време на
великденските празници, през втората половина на месец април и началото на
месец май 2013 год., С., се прибрал при баба си в с.Коларово. Един ден
следобед, докато двамата стояли до трафопост, находящ си в североизточния край
на селото, решили да влязат в намиращата се наблизо къща, собственост на св.Т.С.Р..
Подсъдимите С. и Н. прескочили оградата и влезли в двора. Под навес до една от
стопанските постройки намерили акумулатор 70 А/ч, който решили да отнемат, а от
второстепенна пристройка към къщата, чиято врата не била заключена отнели
множество парчета ел. кабели, а именно: 10 м. захранващ трижилен ел. кабел 2,5 кв.мм, 20 м. захранващ четирижилен
ел. кабел 4 кв.мм, 20 м.
захранващ четирижилен ел. кабел 6 кв.мм и 6 м. захранващ трижилен ел. кабел 4 кв.мм. Част
от кабелите измъкнали от намиращите се в пристройката стари неизползваеми
калорифери. След като изнесли вещите от къщата, изгорили гумената обвивка на
проводниците. Част от медта, заедно с акумулатора двамата продали на св.Иван
Христов Колев от с.Коларово за сумата от 15 лв., а останалата мед продали на
човек от с.Загоре, общ.Ст.Загора, който преминавал с каруцата си през
с.Коларово, за сумата от 20 лв.
От заключението на изготвената по делото оценителна
експертиза е видно, че стойността на вещите предмет на престъплението е в
размер на 94,26 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от
обясненията на подсъдимите, взети в своята взаимна връзка и зависимост и с
приетите писмени доказателства от фазата на досъдебното производство, а именно:
постановление – постановление
ДП-226/2013г., сведение-л.4, обяснение – /л.6-л.8/, протокол за разпит на обвиняем- л.25, справка
за съдимост № 429/03.07.2013г. на РС гр.Раднево, протокол за разпит на обвиняем – л.29, справка за съдимост № 426/ 03.07.2013г. на РС
гр.Раднево, декларация за семейно и
имотно състояние на подсъдимия С., протокол за разпит на свидетел- /л.32-л.35/,
съдебно оценителна експертиза, справка за съдимост № 574/18.09.2013г. на РС
гр.Раднево, справка за съдимост № 575/18.09.2013г., социален доклад № ЗД-11/0136/18.09.2013г. на
Д”СП” гр.Раднево.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимите и
свидетелите давани в досъдебното производство. Счита, че същите не се
опровергават от други събрани по делото гласни или писмени доказателства,
счита, че техните обяснения са точни и допринасят за изясняване на обективната
истина по делото. От датата на инкриминираното деяние не е изминал значителен
период от време и свидетелите имат ясен спомен за факти и събития оттогава.
При тази фактическа обстановка съдът намира
обвинението за напълно доказано поради следните съображения: даде вяра на
самопризнанията на подсъдимите без да събира доказателства за фактите и
обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, имайки
предвид факта, че съдебното производство се проведе и приключи съгласно глава
ХХVІІ от НПК. Доказано е както противозаконното отнемане от владението на
движимите вещи, описани в обвинителния
акт, така и намерението да се присвоят противозаконно, против волята на техния собственик – т.е без неговото съгласие. Няма
спор по отношение на размера и на вида на откраднатото.
Предмет на кражбата са лични движими
вещи,които имат определена стойност. Кражбата може да бъде извършена само с
пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали всички елементи от състава на
престъплението.Отнемането на вещта е извършено с намерение противозаконно да
бъде присвоена. Грешката на дееца относно наличието или липсата на някои от
елементите на състава на обикновената или квалифицираната кражба е извинителна.
Кражбата е завършена, когато деецът прекъсне досегашното владеене на вещта и
установи свое владение. За да се определи дали кражбата е маловажен случай,
съдът трябва да прецени не само стойността на откраднатото имущество и липсата
или незначителността на вредните последици, но и всички обстоятелства, които
характеризират деянието и дееца.
ДОСЕЖНО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Извършеното от подсъдимия С.С.С.
деяние осъществява състава на престъпление по чл. 194 ал.3, вр. с ал. 1
от НК, вр. чл.20 ал. 1 и ал. 2 от НК, а
именно: от обективна страна отнел
чуждите движими вещи собственост на свид.Р. – ел.кабели и 1 бр. акумулатор, не
е имал съгласието му и заедно със съучастника си подсъдимия Н. ги присвоил. От
субективна страна е налице съзнаване общественоопасния характер на деянието, като цяло и целта да
настъпят общественоопасните му последици. Деянието е извършено при пряк умисъл.
Деянието е маловажен случай от гледна точка на стойността на откраднатото –
само 94,26 лв. Налице е съучастие под формата на съизвършителство между двамата
подсъдими.
Извършеното
от подсъдимия Т.С.Н. деяние осъществява състава на престъпление по чл.194 ал.
3, вр. ал. 1 от НК, вр. чл.20 ал. 1 и ал. 2 от НК и чл.63 ал. 1 т. 4 от НК-
отнел чужди вещи собственост на свид.Р., като не е имал за това съгласието му и
заедно със съучастника си подсъдимия С. ги присвоил. Подсъдимия Н. макар и
непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и е могъл
да ръководи постъпките си.
По квалификацията не се спори от
страните в процеса.
Те са
действали при форма на вина - при пряк умисъл, т.е съзнавали са
общественоопасния характер на деянието, предвиждали са и са целяли настъпването
на общественоопасните му последици.
Подсъдимите
признават вината си и дават обяснения, с които допринасят за изясняване на
фактическата обстановка.
Причината
за извършеното престъпление е стремеж за лично облагодетелстване по
неправомерен начин и незачитане на установения правов ред.
Съдът
определи наказанието при превес на смекчаващите обстоятелства- подробните
самопризнания, младата им възраст, чистото им съдебно минало, а като отегчаващо
– невъзстановените щети.
ДОСЕЖНО НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимите, съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е
изградена наказателно–правната ни система-принципа на законоустановеност и
принципа на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 НК.
Подсъдимият С.С.С. е роден на *** год. в
гр.Ст.Загора, с постоянен адрес в гр.Ст.Загора, ул.”Цар Иван Асен ІІ ”№ 2,
вх.А, ет.1, ап.№25, български гражданин е, неженен, работи в „Стандарт профил”АД
гр.Ст.Загора, ЕГН: **********, не е осъждан.
Относно първия принцип – на законоустановеност на
наказанието - в специалния текст на НК са предвидени наказания- лишаване от
свобода до една година или пробация, или глоба от 100 до 300 - за престъплението по чл.194 ал.3 от НК,във връзка с чл.194,ал.1 от НК.
С оглед спазването на втория принцип, съдът при така
възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на деянието,
личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54
от НК.
При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимия С., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – направените
самопризнания пред органите на досъдебното производство и в съдебно заседание,
спомогнали за разкриване на обективната истина, критичното отношение към
извършеното деяние, липсата на предходни осъждания, което налага извода, че
деянието му има инцидентен и случаен характер. Отегчаващи – не бяха отчетени.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия,
съобразявайки се с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а от НК, съдът
определи наказание глоба в размер на 150 лв. в полза на Държавата.
Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия
наказание ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция,
посочени в чл.36 от НК. Така определеното по вид и размер наказание съдът
намира за справедлива и адекватна санкция за извършеното от подсъдимия , като
чрез нея ще се въздейства възпиращо и превъзпитаващо спрямо дееца и
предупредително спрямо останалите членове на обществото.
Подсъдимият Т.С.Н., е роден на *** год. в
гр.Ст.Загора, с постоянен адрес в с.Коларово, общ.Раднево, български гражданин
е, неженен, ученик в ПГ”Г.С.Раковски” гр.Ст.Загора, ЕГН: **********, не е
осъждан.
Относно първия принцип – на законоустановеност на
наказанието - в специалния текст на НК са предвидени наказания- лишаване от
свобода до една година или пробация, или глоба от 100 до 300 - за престъплението по чл.194 ал.3 от НК,във връзка с чл.194,ал.1 от НК,във връзка с чл.20 ал.1 и 2 от НК ,вр. с
чл.63 ал.1,т.4 от НК.
С оглед спазването на втория принцип, съдът при така
възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на деянието,
личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54
от НК.
При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимия Н., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – направените
самопризнания пред органите на досъдебното производство и в съдебно заседание,
спомогнали за разкриване на обективната истина, критичното отношение към
извършеното деяние, липсата на предходни осъждания, което налага извода, че
деянието му има инцидентен и случаен характер,ниската възраст на подсъдимия .
Отегчаващи – не бяха отчетени.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия,
съобразявайки се с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а от НК, съдът
определи наказание като на основание чл.63 т. 5 му наложи наказание –обществено
порицание,което да бъде изпълнено в кметството в село Коларово , община Раднево
,от кмета на селото .
Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия
наказание ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция,
посочени в чл.36 от НК. Така определеното по вид и размер наказание съдът
намира за справедлива и адекватна санкция за извършеното от подсъдимия , като
чрез нея ще се въздейства възпиращо и превъзпитаващо спрямо дееца и
предупредително спрямо останалите членове на обществото.
Съдът осъди
подсъдимите солидарно да заплатят в полза на държавата по сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора
направените разноски по досъдебното производство в размер на 30 лв., както и в
полза на държавата по сметка на РС гр.Раднево държавна такса за издаване на
изпълнителен лист в размер на 5 лева.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: