№ 9428
гр. София, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.П.Л.
при участието на секретаря Н.М.Ш.
като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20211110170356
по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 1, т. 1 от Конвенция за Договора за
международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т.С. А-Е БГ“ ЕООД твърди, че по възлагане на ответника „Н.Г. 83“
ЕООД извършил вътрешнообщностен автомобилен превоз България – Нидерландия –
България, за което издал фактура № ********/14.09.2020г. за сумата 4 080 лева с ДДС.
Ответникът не заплатил полагащото се на ищеца възнаграждение нито на падежа, нито
след отправени му покани. Ищецът претендира сумата 4 080 лева, ведно със законната
лихва от депозирането на исковата молба в съда на 08.12.2021г. до окончателното
погасяване, както и сумата 432.93 лева – обезщетение за забава за плащането на
главницата, дължимо за периода от 14.09.2020г. до 07.12.2021г. (уточнителна молба от
10.05.2022г. и допуснато уточнение в о.с.з. на 03.06.2022г.). Претендира разноски.
Ответникът „Н.Г. 83“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор, с
който оспорва предявените от ищеца искове. Признава, че като спедитор, възложил на
ищеца извършването на процесния превоз. Ищецът-превозвач обаче не изпълнил
нарежданията на товародателя, допуснал забава на превоза с 18 часа, температурата на
водата превишила 32 градуса по Целзий, което причинило погиване на товара –
зарибителен материал, като 75% от рибите били доставени мъртви, а останалите
погинали след това. Горното съставлявало пълно неизпълнение на договора, предвид
на което на ищеца не се дължало възнаграждение. В условията на евентуалност се
позовава на изтекла кратка погасителна давност по чл. 32 от CMR. Претендира
разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
1
по делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 1, т. 1 от Конвенция за Договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/:
Предявен е иск за реално изпълнение на парично задължение по договор за
международен автомобилен превоз. За основателността на същия в тежест на ищеца е
да докаже, че между страните било налице валидно облигационно отношение, по
силата на което престирал точно съобразно уговореното и с дължимата грижа, а за
ответника възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания
размер.
Предвид нормата на чл. 1 от Конвенцията за Договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/ конвенцията се прилага за всеки договор за
автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на
приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са
посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е
договаряща страна. Договорът за превоз се установява с товарителница. Липсата,
нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито
действието на договора за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на
конвенцията – чл. 4.
От представената по делото заявка-договор № FNG2020.09-009/08.09.2020г., 2
бр. международни товарителници и фактура № ********/14.09.2020г. на стойност 4
080 лева с ДДС, а и безспорно между страните, по делото се установява, че същите
сключили договор за автомобилен превоз на стоки/товар при условията на заявката-
договор от 08.09.2020г. Възложител по заявката, видно от съдържанието на същия
неоспорен документ, бил ответникът по делото „Н.Г. 83“ ЕООД, а възложеният превоз,
съобразно описаните по-горе писмени доказателства, а и безспорно между страните,
бил извършен от ищеца-превозвач „Т.С. А-Е БГ“ ЕООД. Страните, видно от
съдържанието на неоспорената заявка-договор № FNG2020.09-009/08.09.2020г.,
уговорили натоварване на 2 бр. празни контейнера на 09.09.2020г. от адрес Р България,
с. Г., общ. Угърчин, ул. „Х.К.“ № 1, товарен пункт Нидерландия, Zandstraat 865712 XZ
Someren, където на 11.09.2020г. следвало да бъде натоварена стоката – жив товар,
зарибителен материал (малки рибки) в 2 бр. контейнери 1,20х1,00х1,10м, в които
рибките да бъдат транспортирани, като в контейнерите общо с водата да бъдат не
повече от 1100 кг. Товарът следвало да бъде доставен на 13.09.2020г. в два разтоварни
пункта, както следва: първи разтоварен пункт – Р България, с. Д.Б., общ. Монтана, ул.
„С.“ № 5 и втори разтоварен пункт – с. Г., общ. Угърчин, ул. „Х.К.“ № 1. В заявката-
договор изрично са посочени специалните изисквания към превоза, а именно
използваният от ищеца автомобил следвало да е хладилен такъв - изисквал се
температурен режим от +26 градуса по Целзий и да не пада под +25 градуса по Целзий,
2
време на транспортиране на стоката – до 30 астрономически часа, превозното средство
с рег. № ****** да бъде чисто, както и че при нередност по маршрута, която би могла
да възпрепятства безпроблемното транспортиране на товара, водачът бил длъжен да
уведоми обслужващия спедитор „Н.Г. 83“ ЕООД – Ф.Ч. (разпитан като свидетел по
делото) по което и време да е. Страните договорили навло в размер на 3 400 лева без
ДДС (4 080 лева с ДДС).
От представените по делото писмени доказателства – кореспонденция по имейл
и заявка-договор от 08.09.2020г. се установява, че ответникът „Н.Г. 83“ ЕООД
възложил същия превоз при условията на CMR на ищеца въз основа на сключен между
„Н.Г. 83“ ЕООД и „Ф.“ ООД договор, обективиран в заявка-договор от 08.09.2020г.
Посочен е изискуем температурен режим +23/+24 градуса по Целзий, който да бъде
поддържан през целия път. По делото е представен и проект на фактура №
*******/06.08.2020г., изходящ от нидерландския контрахент на „Ф.“ ООД – F&N bv, от
съдържанието на която се установяват условията на сделката между тях, а именно
продажба на произведен в Нидерландия зарибителен материал – 24 000 броя малки
сомчета, около 4-5 грама всяко, аквакултура с посочена идентификация за произход, на
обща цена 2 663.10 евро, за натоварването на която следва да бъдат донесени 2 броя
Ай Би Си контейнера.
Не се спори и от представените по делото 2 бр. международни товарителници,
изготвени за процесния превоз в съответствие с чл. 5, т. 2 от Конвенцията, се
установява, че същият бил извършен от ищеца „Т.С. А-Е БГ“ ЕООД, с автомобил с рег.
№ ******. От представения по делото температурен запис за превозване, автомобил с
рег. № ******, термограф № ***********, съдът приема за установено, че
температурата в превозното средство, с което бил извършен процесният превоз,
достигнала изискуемите +24/+25 градуса по Целций на 11.09.2020г. в 13:09 часа.
Термографът отчитал стойности на интервали през 30 минути. Температурата била
поддържана в диапазона от +24/+26 градуса по Целзий до 13.09.2020г., 12:09 часа, с
няколко изключения – била достигнала +27 градуса на 12.09.2020г., в 00:09 часа,
отчетен бил спад до +20/+21 градуса в 10:09 часа, отново бил отчетен спад до +22
градуса по Целзий в два последователни отчетни интервала на 13.09.2020г. - в 08:39
часа и в 09:09 часа. На 13.09.2020г., в 12:39 часа, била отчетена стойност +27 градуса
по Целзий, която е и последната отчетена от термографа стойност.
От представената по делото международна товарителница се установява, че
единият от контейнерите с тегло 450 кг. бил разтоварен в първия разтоварен пункт в с.
Д.Б. на посочената в документа дата – 13.09.2020г. Видно от съдържанието на
товарителницата при доставката на стоката на адреса на получателя в с. Д.Б. същата
била приета, за което представител на получателя „Ф.И.“ ООД – Е.Ц. положила
подпис. Възражения относно доставянето в товарителницата не са отразени.
3
Установява се, че при разтоварването във втория разтоварен пункт в с. Г. на
втория от контейнерите с тегло 550 кг. на посочената в товарителницата дата –
13.09.2020г., в 13:10 часа, в международната товарителница, от получателя „Ф.“ ООД
била отразена следната забележка: „Рибките са пристигнали след 48 часа при
уговорени 30 часа. Температурата на водата е над 30 градуса по Целзий. Около 60% от
рибките са мъртви и в следващите няколко часа ще има още. Загубите са големи.“.
По делото е представено изходящо от товарополучателя „Ф.“ ООД протестно
писмо (л. 45), което съобразно показанията на св. Ф.Ч. било получено от ответника
„Н.Г. 83“ ЕООД по имейл. Видно от съдържанието на документа товарополучателя
„Ф.“ ООД възразил писмено пред ответника-спедитор, че 75% от доставените 24 000
броя малки рибки били погинали и продължавали да измират поради неспазените
условия за техния транспорт. Сочи се превишен с 18 часа срок за транспортиране и
температурна стойност на водата над 32 градуса по Целзий. Твърди се, че освен
финансовата загуба „Ф.“ ООД търпяло вреди от цялостно объркване на графика си за
производство и забавял изпълнението на условията за произведено количество от ЕФ
„Земеделие“, контрахенти и доставчици. Претендира обезщетение. В писмото се
посочва още, че и преди на „Н.Г. 83“ ЕООД бил възлаган превоз на такъв товар.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетеля
Ф.Ч. – осъществявал сделки за превози при ответника „Н.Г. 83“ ЕООД от 2019г. до
2021г. Свидетелят Ч. излага, че пристигнала заявка от „Ф.“ ООД за транспорт на
зарибителен материал с дестинация България – Нидерландия – България. Превозът
изисквал определен температурен режим и срок за доставка 30 часа от натоварването
на адреса в Нидерландия до достигането на разтоварните места в България.
Разтоварните места били две – едното в Монтанско, другото в с. Г.. Свидетелят Ч.
пуснал заявка за конкретния транспорт. Възложили на ищеца „Т.С. А-Е БГ“ ЕООД да
извърши превоза. Когато товарът пристигнал в България, на втория разтоварен адрес в
с. Г., получателят „Ф.“ ООД написал забележка в CMR товарителницата, че имало
измрели риби. „Ф.“ ООД заявил претенции спрямо ответника „Н.Г. 83“ ЕООД в
уведомително писмо. Изцяло отказали да платят навлото. Свидетелят Ч. разговарял с
представителя на „Ф.“ ООД и кореспондирал с дружеството и по имейл. „Ф.“ ООД
твърдели, че погиването на рибките се дължало на забавянето на превоза. От
превозвача „Т.С. А-Е БГ“ ЕООД възразявали, че рибките в единия контейнер били
повече отколкото би трябвало и на това се дължало погиването.
Свидетелят Ч. добре си спомня предвените му от съда документи –
пристигналото от „Ф.“ ООД на неговия служебен имейл писмо (л. 38 от преписката на
делото). В писмото са записани изискванията към превоза на зарибителния материал –
бус, който да поддържа 23-24 градуса по Целзий през целия път, двама шофьори, които
да се сменят, за да се намали времето за доставка и загуба на рибки, сочи се мястото на
натоварване на двата контейнера, мястото на натоварване на зарибителния материал и
4
двата разтоварни пункта на две партньорски фирми, поставено е изискване за маршрут
през Румъния. Въз основа на писмото свидетелят Ч. съставил заявката-договор от „Ф.“
ООД към ответника „Н.Г. 83“ ЕООД, която „Ф.“ ООД потвърдили с полагането на
подпис и печат (л. 40). Свидетелят Ч. впоследствие съставил и заявката-договор към
„Т.С. А-Е БГ“ ЕООД (л. 44). Свидетелят Ч. получил на имейл протестното писмо (л.
45) и уведомителното писмо (л. 46) на „Ф.“ ООД. Свидетелят си спомня изпратения на
16.09.2020г. от него до ищеца „Т.С. А-Е БГ“ ЕООД имейл (л. 76 от преписката на
делото). Видно от съдържанието на документа свидетелят Ч. препраща на ищеца
уведомителното писмо на „Ф.“ ООД и съдържанието на отговора от „Н.Г. 83“ ЕООД до
„Ф.“ ООД, изпратен предходния ден (15.09.2020г.). В съдържанието на отговора до
„Ф.“ ООД ответникът „Н.Г. 83“ ЕООД се позовал на проведени разговори и с
превозвача (ищеца), според който измирането на рибките в единия от контейнерите не
било по негова вина. В подкрепа на това твърдение сочи, че били превозени два
контейнера в едно и също товарно помещение, с еднакъв обем вода, но с различно
количество риби – 7 000 броя и 24 000 броя; превозвачът представил термолента, от
която било видно, че температурата била спазена; в оригиналната фактура на
изпращача било записано, че за превозване на 24 000 рибки били необходими 2
контейнера; при предходния транспорт били превозени 20 000 рибки в два контейнера
– по 12 000 броя и транспортът бил напълно успешен. Отбелязва се, че в трите броя
контейнери при нормално количество риби нямало проблем, а проблемът се явил с
контейнера с 24 000 рибки. Последното показвало, че вината не била на превозвача.
„Н.Г. 83“ ЕООД настояват, че не дължат обезщетение и претендират транспортът да им
бъде заплатен.
По делото е представено изходящо от товарополучателя „Ф.“ ООД
уведомително писмо от 16.09.2020г., което съобразно показанията на св. Ф.Ч. било
получено от ответника „Н.Г. 83“ ЕООД по имейл. Видно е, че писмото съставлява
отговор на горния имейл. Товарополучателят „Ф.“ ООД настоява, че причина за
погиването на рибките е просроченото време за транспорт. Излага, че при предходния
извършен транспорт били превозени в същото количество вода 20 000 рибки за 30
астрономически часа без да погине нито една от тях. Набляга, че спедиторът „Н.Г. 83“
ЕООД изрично бил предупреден и запознат с характеристиките на превоза на живия
товар още при предходния превоз и съгласявайки се да осъществи транспорта поел и
носел отговорността да достави товара невредим до получателя.
Свидетелят Ч. добре си спомня, че заявката в конкретния случай била за
комплексен товар и нямало разбивка колко броя рибки били за единия и за другия
разтоварен адрес. Доставката закъсняла, но с колко часа свидетелят Ч. не си спомня.
Докато свидетелят Ч. работил в ответното дружество (до 2021г.) „Ф.“ ООД не платили
на спедитора договореното възнаграждение.
5
При преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът напълно кредитира
показанията на свидетеля Ч., които са непосредствени, логични и безпротиворечиви и
напълно кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
Разпитан св. Е. излага, че работил при ищеца „Т.С. А-Е БГ“ ЕООД от 2008г. като
шофьор, а съпругата му била управител на дружеството. Съобразно заявката-договор
натоварил от адреса в с. Г. два празни контейнера. Смята, че когато пристигнал в
Холандия и отворил буса товародателят се учудил, че идва с два контейнера за
натоварване, а не с три. Свидетелят не разбирал английски език много добре. Немски
разбирал повече. От думите „цвай“ и „драй“ разбрал, че става въпрос за три
контейнера. Холандецът провел с някого разговор по телефона на английски екик, като
свидетелят намира, че ставало отново въпрос за броя на контейнерите. Изминало време
около половин час докато било взето някакво решение и започнало товаренето. Когато
започнали да насипват зарибителния материал, от кран на единия от контейнерите
започнала да изтича вода. Върнали зарибителния материал обратно и с подръчни
средства – найлон и скоч спряли теча на водата. Натоварили и всичко било наред. В
единият контейнер рибките били повече. Свидетелят смята, че били три пъти повече –
в единия контейнер 8 000 броя, а в другия 24 000 броя. Свидетелят получил
инструкции от съпругата си да спира на час - час и половина, за да проветрява
помещението в превозното средство, защото клиентът - получателят в с. Г. бил казал
така. Свидетелят спазил инструкцията. Свидетелят Е. съблюдавал температурата в
помещението на буса посредством термографа. Температурата била спазена. Когато
пристигнал в с. Белотинци контейнерът с повечето зарибителен материал вече
миришел. Хората, които приели товара в с. Д.Б. казали: „Как може толкова много риби
в един контейнер без кислород!“. Тогава разбрал, че трябвало да проветрява
помещението на буса заради кислорода. В с. Д.Б. разтоварил контейнера с по-малкото
зарибителен материал и всичко било наред. Подписали му ЧМР-то и свидетелят Е.
продължил за с. Г.. Там „шефът“, който получавал зарибителния материал, се ядосал.
Премерил температурата на водата и казал, че била 36 градуса. Свидетелят не видял
показанията на термометъра. Имало погинали риби, които плували обърнати отгоре на
повърхността на водата, но свидетелят Е. не знае каква част. Съгласно заявката-
договор превозът следвало да бъде извършен за 30 часа, но в случая се случило
превишение със 17-18 часа. Така станало заради задръстванията на границите,
проверки за сертификати за ваксини поради пандемията и поради спиранията да
проветрява помещението на буса на всеки час – час и половина. Получателят в с. Г.
написал забележка в CMR товарителницата. Отказал да извика авариен комисар.
Получателят споменал, че платил много пари на ответника „Н.Г. 83“ ЕООД за този
превоз и така свидетелят Е. узнал, че на ответника било платено предварително, а
впоследствие „Н.Г. 83“ ЕООД отрекли това и твърдели, че заради погиването на
рибките не получили плащане от получателя.
6
При преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът не кредитира показанията на
св. Е. в частта, в която същият заявява, че в Холандия узнал, че зарибителният
материал следвало да бъде натоварен в три, а не в два контейнера, както и че в първия
разтоварен в с. Д.Б. контейнер имало около 8 000 рибки, а във втория в с. Г. – 24 000. В
същите части показанията на св. Е. противоречат на приетото по делото и неоспорено
писмено доказателство – издаден от нидерландския контрахент на „Ф.“ ООД – F&N bv
проект на фактура № *******/06.08.2020г., в която товародателят посочил какъв е
товарът - 24 000 рибки, за получаването на които да бъдат донесени два броя Ай Би Си
контейнера. Показанията на свидетеля Е. в тази си част са и в разрез със съдържанието
на пристигналото на имейла на св. Ч. писмо (л. 38) със запитване да бъде извършен
превоз на 24 000 малки рибки – зарибителен материал в два контейнера с посочени
размери, закупувани във връзка с работата на двете партньорски фирми (получателите
на товара) и съставената от свидетеля Ч. заявка-договор от 08.09.2020г. за възлагането
от „Ф.“ ООД, която последният потвърдил с полагането на подпис и печат. Така също
и съобразно показанията на свидетеля Ч. товарът бил комплексен - нямало разбивка
колко броя рибки ще бъдат разтоварени на единия и на другия разтоварен адрес.
Отделно, съобразно показанията на свидетеля Е., товародателят говорел на немски
език, а свидетелят признава, че не владее езика, а просто го разбира по-добре в
сравнение с английския език.
Съдът не споделя и възраженията на процесуалния представител на ищеца, че
процесният превоз следвало да бъде извършен с три контейнера, основани на
представения от него в о.с.з. на 03.06.2022г. имейл, изпратен на 16.09.2020г. от
свидетеля Ф.Ч. до ищеца (л. 76), обсъден по-горе. На първо място става въпрос за
релевирани от самия ищец-превозвач възражения, че няма вина за погиването на
товара, които ответникът-спедитор изложил пред получателя на товара „Ф.“ ООД.
Отделно обсъжданото съобразно възраженията на превозвача количество зарибителен
материал, превозен с процесния превоз, от общо 31 000 броя рибки (7 000 + 24 000) не
съответства на договореното между „Ф.“ ООД и нидерландския му контрахент F&N
bv, с проект фактура № *******/06.08.2020г. такова от 24 000 броя. На следващо място
с обсъдените в имейла три броя контейнера, превозването на които нямало проблем
съдът намира, че ответникът визира двата контейнера от предходно извършен превоз
на общо 20 000 рибки и разтоварения при процесния транспорт на първия разтоварен
пункт в с. Д.Б. такъв, без да излага твърдение, и още по-малко да прави признание, че
процесният превоз следвало да бъде извършен с три броя контейнери, в които да бъде
натоварен зарибителният материал.
Показанията на свидетеля Е. в частта, в която същият излага, че закъснението на
превоза с 18 часа се дължало на инструкциите на товарополучателя да спира на час, час
и половина и да проветрява товарното помещение на буса, предадени му от съпругата
му, не са подкрепени от нито едно от доказателствата по делото. Напротив -
7
установява се от показанията на термографа, че в помещението на буса, с който
превозът бил извършен, температурата била постоянна – 24 и 25 градуса по Целзий
(изключенията са едва няколко: на 12.09.2020г. в 00:09часа – 27 градуса, в 10:09 часа –
20 градуса, на 13.09.2020г. в 08:39 часа и в 09:09 часа – 22 градуса и в 12:39 часа – 27
градуса). Получаването и изпълнението на подобни указания не се твърди и от самия
ищец-превозвач нито в исковата молба, нито в първото по делото о.с.з. Такива
указания не се упоменават и в последвалата превоза комуникация по имейл, както и в
нито едно от останалите събрани по делото доказателства. Поради това при преценката
им по реда на чл. 172 ГПК съдът не кредитира показанията на свидетеля Е. и в тази им
част.
Предявеният по делото иск е такъв за заплащане на превозно възнаграждение.
Ищецът-превозвач има право на такова в пълен размер, ако е изпълнил задължението
си да превози и предаде на получателя превозвания товар в състоянието, в което го е
приел.
В случая в товарителницата не са вписани никакви възражения от страна на
превозвача, предвид на което на основание нормата на чл. 9 от Конвенцията съдът
приема, че и товарът и опаковката му били в добро състояние по време на приемането
му за превоз от ищеца.
Предвид нормата на чл. 30, т. 1 т Конвенцията, когато състоянието на стоката е
установено съвместно от получателя и превозвача, резултатът от тази констатация
може да бъде оспорван само, ако се касае за скрити липси или повреди и ако
получателят е направил писмени възражения пред превозвача в срок от седем дни, без
да се броят празничните и неделни дни, считано от деня на констатацията.
При липса на възражения в съответната товарителница досежно доставката в
разтоварния пункт в с. Д.Б., респ. такива, направени от получателя „Фиш Индъстри“
ООД съдът приема, че товарът с тегло от 450 кг. е пристигнал в с. Д.Б. в добро
състояние.
Установява се от неоспорената по делото товарителница и събраните
посредством разпита на свидетеля Е. гласни доказателства, че при разтоварването на
втория от контейнерите във втория разтоварен пункт в с. Г., товарополучателят „Ф.“
ООД и извършилият превоза водач – свидетеля Е., установили погиване на част от
превозения зарибителен материал. Получателят „Ф.“ ООД, в момента на доставянето,
описал в товарителницата, че 60% от същия зарибителен материал бил погинал,
предвид на което на основание чл. 30, т. 2 от Конвенцията съдът приема, че
зарибителният материал, доставен в с. Г., е получен в така посоченото в
товарителницата състояние. От представените по делото протестно писмо и
уведомително писмо, депозирани пред ответника се установява, че впоследствие
товарополучателят „Ф.“ ООД възразил пред ответника-спедитор за погиване на 75% от
8
доставения товар, но доказателства за установяване факта на погиването на по-голям
процент от съвместно установения от товарополучателят „Ф.“ ООД и превозвача такъв
по делото не са ангажирани.
По горните мотиви по делото се установява, че разтовареният в с. Д.Б.
зарибителен материал с общо тегло на контейнера с водата и зарибителния материал от
450 кг. и 40% от зарибителния материал, поставен в контейнер с общо тегло на
контейнера с водата и зарибителния материал от 550 кг., доставен във втория
разтоварен пункт в с. Г., били превозени от ищеца и предадени на товарополучателя в
състоянието, в което били приети при натоварването им, предвид на което
възражението на ответника за пълно неизпълнение на ищеца не се установява.
С аргумент от нормите на чл. 23, ал. 4 и чл. 25, ал. 1 CMR при частична повреда
на товара по причини, за които превозвачът отговаря, той ще има право на
възнаграждение пропорционално на запазената и предадена на получателя част от
товара. Поради това следва да бъде изяснен въпросът отговаря ли ищецът-превозвач за
погиването на зарибителния мателиал. В тази връзка чл. 17, т. 1 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) предвижда, че
превозвачът е отговорен за повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до
този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Основанията за
освобождаване на превозвача от отговорност са предвидени в чл. 17, т. 2 и т. 4 от
Конвенцията, като относима към казуса е разпоредбата на т. 4, б. „е“, която предвижда
възможност превозвачът да се освободи от отговорност, когато повредата произтича от
особените рискове дължащи се на превоза на животни. Съгласно чл. 18, т. 5
превозвачът може да се позове на член 17 , т. 4 „е“, само ако докаже, че всички мерки,
които е бил длъжен да вземе според обстоятелствата, са били взети от него и че се е
съобразил с дадените му специални нареждания. Към процесния превоз изрично е
поставено специално изискване – време на транспортиране на стоката до 30
астрономически часа. Ищецът-превозвач не е спазил същото изискване, а напротив –
допуснал е закъснение с 18 часа, което е значително и надвишава със 60% уговореното
време за транспортирането на живия зарибителен материал. При сключването на
договора превозвачът е длъжен да действа с грижата на добър търговец. Той е следвало
да познава особеностите на маршрута за превоз и при възникване на
правоотношението да приеме срок за изпълнение, който е достатъчен, за да бъде
спазен, включително при съобразяване и на нормативните изисквания, свързани с
превоза. Ето защо като не се е съобразил със специалните изисквания към превоза – в
случая да достави живия зарибителен материал в рамките на 30 астрономически часа,
ищецът не е изпълнил предпоставките на чл. 17, т. 4, б. „е“ от Конвенцията за
освобождаването му от отговорност за погиването на 60% от доставения в с. Г.
зарибителен материал.
Полагащото се на ищеца превозно възнаграждение по горните мотиви съдът
9
следва да определи пропорционално на запазената и предадена на получателя част от
товара. Доколкото товарът е „комплексен“ и по делото не са налице доказателства за
това колко броя рибки от общо 24 000 броя са превозени във всеки от контейнерите,
при формирането на пропорцията съдът изхожда от теглото на товара, като приема, че
съотношението вода/зарибителен материал е съответно във всеки от контейнерите.
При това положение превозени били общо 1000 кг. товар, от които 450 кг. били
доставени в с. Д.Б. без забележка и 40% от 550 кг. били доставени в с. Г. в състоянието,
в което били приети при натоварването. Поради това съдът приема, че ищецът има
право на възнаграждение за 67% от доставения товар. Възнаграждението, определено
на база договореното от страните навло (4 080 лева с ДДС) възлиза в размер на сумата
2 733.60 лева с ДДС.
При извод за частична дължимост на превозното възнаграждение съдът следва
да разгледа своевременно заявеното от ответника в срока по чл. 131 ГПК възражение
за изтекла погасителна давност за същото вземане.
Касае се за международен превоз на товари под режима на CMR. Именно поради
това за споровете, възникнали във връзка с изпълнението му са приложими
разпоредбите на Конвенцията. Нормата на чл. 32, ал. 1, изр. 1 предвижда, че исковете,
свързани с превози, подчинени на Конвенцията, се погасяват с изтичането на
едногодишен давностен срок. Спорът е за превозно възнаграждение, поради което
срокът на погасителната давност е този по чл. 32, ал. 1, б. „в“ CMR, а именно от
изтичането на тримесечен срок от датата на сключване на превозния договор (Решение
№ 62/25.01.2002г. по гр.д. № 891/2001г. V г.о. на ВКС, Решение № 81/27.05.2010г. по
т.д. № 851/2009г. I т.о. на ВКС), като така посоченият ден за начало на давностния срок
не се включва в него – чл. 32, ал. 1, изр. последно. Процесният договор между страните
е сключен на 08.09.2020г., като исковата молба е депозирана с пощенска пратка на
03.12.2021г., предвид на което срокът е спазен.
По изложените мотиви възражението на ответника за погасяване на вземането
по давност се явява неоснователно, а ответникът дължи да заплати на ищеца сумата 2
733.60 лева с ДДС, представляваща дължимо превозно възнаграждение, съгласно
издадената от ищеца фактура № ******** от 14.09.2020г. До последния размер искът
по чл. 1, т. 1 от Конвенция за Договора за международен автомобилен превоз на стоки
/CMR/, по горните мотиви на съда е основателен и следва да бъде уважен, а за
горницата до пълния предявен размер от 4 080 лева – отхвърлен като неоснователен.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва от депозирането на исковата молба в
съда на 08.12.2021г. до окончателното погасяване.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съобразно съдържанието на представената по делото заявка-договор №
FNG2020.09-009/08.09.2020г. се установява, че страните се съгласили, че договореното
10
навло ще бъде платено в 15 дневен срок от представянето на оригинална фактура и
редовно заверена CMR товарителница. Видно от съдържанието на издадената от ищеца
фактура № ******** от 14.09.2020г., в същата е посочен срок на извършване на
плащането - 28.09.2020г. От съдържанието й обаче не се установява фактурата да е
приета от ответника посредством полагането на подпис за получаването й, поради
което документът няма действието на покана за плащане на изискуемото
възнаграждение - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Получаването на фактурата от ответника не се
установява и от заключението на изслушаната по делото ССчЕ – вещото лице
установило, че в счетоводството на ответника същата фактура не била осчетоводена.
По делото не са ангажирани други доказателства, от които да се установява
получаването на фактура № ******** от 14.09.2020г. от ответника. Ищецът, при
носена от него доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не е ангажирал никакви
доказателства, от които да се установява твърдението му, че ответникът многократно
бил канен да плати, както и ответникът не е заявил по делото признание в такъв
смисъл. Ето защо по делото не се установява изпадането на ответника в забава за
плащане на договореното превозно възнаграждение, предвид на което предявеният иск
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен от съда.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на 1 486.52 лева, от които
180.52 лева – държавна такса, 500 лева – адвокатско възнаграждение, 300 лева за
експертиза и 506 лева разноски за обезпечително производство. Възражението на
ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК с оглед минималния размер на
възнаграждението, определен по реда на Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и действителната фактическа и правна сложност на
делото, съдът намира за неоснователно. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 900.42 лева.
Ответникът претендира и доказва разноски в общ размер на 1 128.60 лева, от
които 600 лева – адвокатско възнаграждение, 30 лева за свидетел и 498.60 лева –
разноски в обезпечителното производство. Възражението на ищеца по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК с оглед минималния размер на възнаграждението, определен по реда на
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът намира за
неоснователно. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 444.98 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н.Г. 83“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „Т.С. А-Е БГ“ ЕООД,
ЕИК **********, на основание чл. 1, т. 1 от Конвенцията за Договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/ сумата от 2 733.60 лева с ДДС, представляваща
дължимо превозно възнаграждение за извършен международен автомобилен превоз на
стоки съгласно заявка-договор № FNG2020.09-009/08.09.2020г. и фактура №
********/14.09.2020г., ведно със законната лихва от 08.12.2021г. до окончателното
погасяване, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 900.42 лева – разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 1, т. 1 от Конвенцията за Договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/ за горницата до пълния предявен размер от 4 080
лева с ДДС и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 432.93 лева – обезщетение за забава за
плащане на главницата по фактура № ********/14.09.2020г. за периода от 14.09.2020г.
до 07.12.2021г., вкл., като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т.С. А-Е БГ“ ЕООД, ЕИК
**********, да заплати на „Н.Г. 83“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 444.98 лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12