Р Е Ш Е Н И Е
30.11.2018г.
номер .................. град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на втори ноември |
Шести наказателен състав година 2018 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВАЛЕРИ Ц. |
Секретар: ЛЮДМИЛА БОЯДЖИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Ц.
НАХ дело номер 2521 по описа за 2018 година
и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №18-0938-003191 от 02.07.2018г Началникът на Група към ОДМВР-Плевен, Сектор Пътна полиция-Плевен е наложил на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП на Б.А.Б. *** административно наказание глоба в размер на 300лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Б.А.Б., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.
За въззиваемата страна ОД на МВР-Плевен, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №3191 от 19.06.2018г за установяване на административно нарушение, от който е видно, че на същата дата около 14,30часа на ПП-3 км 77+810, жалбоподателят Б. е управлявал лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№*** без заплатена винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа /без винетка/.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Ц.Н.Ц. и свидетеля К.Ц.П., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. Актосъставителят Ц. е категоричен, че жалбоподателят Б. е управлявал лекия автомобил „Опел Корса“ с рег.№*** извън населено място без заплатена винетна такса за движение по пътищата от РПМ отворени за обществено ползване съгласно чл.10 от ЗП към момента на проверката. Според показанията на актосъставителя Ц. и свидетеля П. мястото, където жалбоподателят е спрян за проверка е било път ПП-3 км 77+810 – път от Републиканската пътна мрежа. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Ц. и свидетеля П., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя Б.. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на този свидетел, или да сочат на наличието на мотив да набеди жалбоподателя Б. в нарушение, което не е извършил. Твърденията на жалбоподателя Б.Б., че не е управлявал автомобила по републиканската пътна мрежа според съда представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства, а напротив опровергава се по категоричен начин от показанията на актосъставителя Ц. и свидетеля П.. Още повече, че нито в акта за установяване на административното нарушение, нито по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят Б. не е направил възражение, че не е управлявал автомобила по републиканската пътна мрежа. В този смисъл съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. А в конкретния случай жалбоподателят Б. не е доказал, че е управлявал автомобила в населено място. В тази насока дори сочената от жалбоподателя Б. свидетелка Звезда Маринова при разпита си в съдебно заседание депозира показания, че лично тя е спряла полицейските служители и им е казала, че жалбоподателят има краден телефон и няма винетка.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят Б.А.Б. е извършил нарушение по чл.139 ал.5 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДвП движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такси по реда на чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Както бе посочено по-горе по безспорен и категоричен начин е установено, че жалбопадателят Б. е управлявал МПС по републикански път – І ПП-3 км 77+810, извън населеното място, без валиден винетен стикер за 2018г. Законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е наложил на жалбоподателя на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП административно наказание Глоба в размер на 300лв.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От представената към административно наказателната преписка Заповед №Із-8121з-515/14.05.2018г на Министъра на вътрешните работи се установява, че актосъставителят Ц., като държавен служител от структурно звено „Пътна полиция” е оправомощен да съставя АУАН, както и че на Началника на сектор ПП към ОДМВР-Плевен са делегирани правомощия да издава НП.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-0938-003191 от 02.07.2018г на Началника на Група към ОДМВР-Плевен, Сектор Пътна полиция-Плевен, с което е наложено на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП на Б.А.Б. *** административно наказание глоба в размер на 300лв, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: