№ 21113
гр. София, 13.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110173898 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Н. И.
срещу „Фератум България“ ЕООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими,
изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между страните по делото договор за паричен заем №
******** от ************ г., съгласно които кредитодателят „Фератум
България“ ЕООД се задължава да предостави сума в заем на
кредитополучателя в размер на 450 лв., при уговорен ГПР от 49,85%, при
договорена възнаградителна лихва от 3,38%, срещу задължението на
кредитополучателя А. И. да върне предоставената в заем сума, заедно с
договорна лихва, за период от 12 месеца. Твърди се, че кредитът е обезпечен с
договор за предоставяне на гаранция, сключен между ищеца и ************,
1
по който е начислена такса за обезпечение с поръчителство в размер на 450
лв., а заедно с нея и такса за обезпечение с поръчителство в размер на 133,29
лв. Посочва, че договорът за кредит не е подписан с обикновен или
квалифициран електронен подпис, предвид което липсва съгласие от страна на
потребителя. Оспорва договора за кредит като недействителен, поради липса
на задължителен реквизит, тъй като при посочен ГПР без да се посочва кои
компоненти са включени при изчисляването му, следва да се приравни на
липсващ ГПР. Поддържа, че възнаграждението за предоставена гаранция е
следвало да се включи при изчисляване на ГПР, но не е включена, поради
което приложения по договора ГПР е невярно посочен, а с включване на
възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство в размера на
ГПР, последният надвишава максималния императивен размер по чл. 19, ал. 4
ЗПК, което е самостоятелно основание за нищожност на договора, а също така
поддържа, че е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл.68г, ал.4, вр. с чл. 68д, ал.1 ЗЗПотр. Посочва, че потребителят-
кредитополучател е задължен да сключи договор за поръчителство от
конкретните клаузи на договора с посочено от кредитополучателя лице-
поръчител, което е и свързано лице с кредитодателя по смисъла на §1, т.6 ДР
на ТЗ, поради което разходите за поръчител са част от общите разходи по
кредита. Посочва, че целият договор за потребителски кредит следва да бъде
приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за
предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора; начисляването на
такса за допълнителна услуга – гарант, чийто размер не е включен в самия
договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме клауза, с която не
е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът
е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поетите
задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока
такса за допълнителна услуга. Поради това моли съдът да обяви договор за
паричен заем № ******** от ************ г. за нищожен поради
противоречие на закона и заобикаляне на закона, на осн. чл. 22 ЗПК във вр. с
чл. 11, ал, 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22,
ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК, както и да се обяви за нищожен чл. 5 в Договор за
предоставяне на потребителски кредит №********, предвиждащ заплащане на
2
възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от
"*************. в полза на ответника. Моли ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 5 лв. като частичен иск от общо 133,29 лв.,
представляваща платена при изначална липса на правно основание по договор
за потребителски кредит № ********, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното й изплащане..
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът „Фератум България“
ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани. Оспорва иска за обявяване на нищожност
на договор за предоставяне на обезпечение за недопустим, тъй като е насочен
срещу ненадлежна страна. Признава, че на ************ г. между страните е
сключен процесния договор за паричен заем № ********. Оспорва, че
предоставяне на поръчителство от „М. Б. М.“ е задължително условие за
предоставяне на кредита. Поддържа, че ищецът сам е избрал „М. б.“ като
поръчител с подаване на заявление за кредит. Оспорва, че разходът за
предоставяне на поръчителство следва да се включи в ГПР, тъй като посочва,
че услугата не е задължителна. Твърди, че ищецът е заплатил следните суми:
450 лв. – главница, 15,21 лв. – лихва и 133.29 лв. – гаранция към „М. Б.“.
Предвид посоченото моли съдът да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски, в това число и
юрисконсултско възнаграждение.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно съединени искове:
установителен иск с правно чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10,
ал.1 и чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, и евентуално във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
вр. с 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19 ЗПК за установяване спрямо
ответника „Фератум България“ ЕООД, че договор за паричен заем №
******** от ************ г. е нищожен поради противоречие на закона,
заобикаляне на закона, липса на съгласие и липса на форма, евентуално
съединен с
- установителен иск по чл. 26, ал. 4, вр. с ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 10,
ал.2 и чл. 10а, ал.4 и чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПКр. и чл. 146, вр. с чл. 143, т. 9
ЗЗПотр. за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 5 от договор за
3
предоставяне на потребителски кредит № ******** от ************ г.
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 , предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
„Фератум България“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 5 лв. като
частичен от общо 133,29 лв., представляваща задължение за връщане на
получена при изначална липса на основание.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
По предявените иск за нищожност на договора за кредит и на
договор за предоставяне на поръчителство:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: сключване на договор за заем и за поръчителство между
страните, както и посочените основания за нищожност – неправилно посочен
размер на ГПР в договора, който не отговаря на действителния такъв, който
надвишава максималния размер, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и липса
на съгласие по отношение на договора за кредит.
Ответникът следва да докаже, че посоченият ГПР в договора отговаря на
действителния размер, както и че не надвишава максималния законов размер.
По предявения иск за неоснователно обогатяване:
В тежест на ищеца е да докаже предаване на ответника на сума в размер
на поне 5 лв., както и възраженията за недействителност на договора за
кредит, в изпълнение на който е предадена посочената сума.
В тежест на ответника е да докаже наличие на валидно основание за
получаване и задържане на процесната сума от 5 лв.
С оглед твърденията на ищеца и на ответника и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване
в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: на
************ г. между ищеца А. Н. И. като кредитополучател и „Фератум
България“ ЕООД като кредитодател е сключен договор за паричен заем за
предоставяне на сумата от 450 лв., както и че ищцата е усвоила посочената
сума, както и че е заплатила на ответника 450 лв. – главница, 15,21 лв. –
договорна лихва и 133,29 лв. – гаранция към ‚М. б.“ АД, а също така
договорът за кредит е обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство,
сключен между ищеца и „М. б.“.
4
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ОТХВЪРЛЯ доказателствените искания на ищеца по чл. 190 ГПК, по чл.
186 ГПК и за назначаване на ССчЕ към исковата молба, като ненеобходими и
неотносими.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
по делото (на посочените от тях съдебни адреси), като те могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
09.06.2025 г. от 14,10 часа, за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5