№ 2021 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично заседание на 9. 12. 2021 г., в състав : Председател : Красимир
Кипров Членове : Евелина Попова
Марияна Бахчеван
при секретаря Галина Георгиева
с участието на
прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 2481 по описа на
съда за 2021 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ
от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
жалба на С.Д.А.,
против решение № 677/ 8.10.2021 г. по НАХД № 3261/2021 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото от началник
група към ОДМВР-Варна , Сектор „ПП“ НП № 21-0819-002516/2.07.2021 год. С развити в жалбата доводи за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК – нарушение на материалния закон, поради неправилно извършена от районния съд преценка относно субективната страна на
визираното в обжалваното НП адм.
нарушение , се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова за отмяна
на НП. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от упълномощения адвокат
П. Н. с подадената от него молба с.д. 17987/6.12.2021
год.
Ответникът ОДМВР-Варна, чрез подадената от упълномощения юрисконсулт
Л.-А. молба с.д. 18052/7.12.2021 г. изразява становище за оставяне в сила на
обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е
неоснователна.
С обжалваното НП са наложени на касатора на основание чл. 175, ал.3, пр. І от ЗДвП адм. наказания
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок
от 6 месеца за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно : затова , че на 12. 05. 2021 г. около 15.15 ч. в гр. Варна, до Топливо, в
посока ул. „Девня“ , управлява собствения си лек автомобил „Пежо 406“ с рег. № **,
който е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.15 от ЗДвП , считано
от 9.04.2021 год.
За да потвърди обжалваното
НП, при безспорно установената от него
фактическа обстановка, районният
съд е приел, че деянието е виновно извършено, тъй като водачът
е длъжен да познава закона, в който смисъл същият е знаел, че не е изпълнил
задължението си по чл.145, ал. 2 от ЗДвП да пререгистрира в едномесечен срок автомобила след придобиването му на 5.02.2021 год. ,
съответно бил е длъжен да знае за служебно прекратената регистрация на автомобила независимо, че не е бил изрично
уведомен за това.
Касационният
съд намира, че въззивното решение е постановено при отсъствието на заявеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Не са били
спорни по делото фактите, че поради
липсата на извършена в двумесечния срок до 5.04.2021 г. пререгистрация ,
процесният автомобил е бил от 9.04.2021
г. със служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрация, за
което А. не е бил уведомяван. Съобразно тези обстоятелства, правилни са правните изводите на ВРС , че незнанието от водача А. на вмененото му от закона задължение по
чл.145, ал.2 от ЗДвП да регистрира в едномесечен срок придобития от него
автомобил не дерогира правните последици на настъпилото на основание чл.143,
ал.15 от ЗДвП служебното прекратяване на
регистрацията на собствения му автомобил. Доколкото това прекратяване настъпва по силата на закона, то
действителната липса на уведомяване единствено сочи на отсъствието на пряк
умисъл, но приложеният с НП
административно-наказателен състав не изключва непредпазливостта като форма на
вината, на което сочи разпоредбата на
чл.7, ал.2 от ЗАНН. С оглед последното и предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН
във вр. с чл. 11, ал.3 от НК , водачът е бил длъжен да знае, че управляваното
от него МПС е с прекратена регистрация, поради което адм. нарушение е извършено
от него по непредпазливост като форма на вината. В тази връзка и доколкото обективната страна от състава на
адм. нарушение не е била спорна, то като е достигнал до същите правни изводи
относно субективната страна, въззивният съд е
направил съответстващи на закона заключения по приложението на
материалния закон. Процесуалната законосъобразност и справедливостта на
наложени с НП адм. наказания не са били
спорни, поради което като е потвърдил
законосъобразното НП ВРС е
приложил правилно материалния закон.
Освен
материално законосъобразно, при служебно извършената от касационния съд
проверка относно допустимостта и валидността на обжалваното решение, такива
пороци не се констатираха, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Съобразно
този изход на делото, основателна е претенцията на ответника за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН –
такова се дължи от касатора в минималния размер от 80 лв. съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Предвид
изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 677/ 8.10.2021 г. по НАХД № 20213110203261/2021 г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА С.Д.А. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на
ОДМВР-Варна за разноски по делото сумата от 80 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :