Р
Е Ш Е
Н И Е
1910/28.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 23.10.2019 година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа
докладваното от районния съдия НАХД №
3798 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
В жалбата си до съда В.Д.Л. излага, че с
НП № 18-0819-006974 / 21.12.2018 г. на Началник група към ОД на МВР - гр. Варна сектор ПП и е било
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000,00 лв. и
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца на
основание чл.
174, ал. 3 от ЗДвП. В жалбата,
жалбоподателят оспорва констатациите в акта за нарушение, както и навежда
възражения за допуснати процесуални нарушения. Моли съда да постанови решение,
с което да отмени НП.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
Въззивника редовно призован не се явява не се представлява.
Съдът като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установена
следната фактическа обстановка:
На 06.10.2018г. в гр.В* жалбоподателят
управлявал МПС л.а с * в гр. В*, и бил спрян за проверка на ул.“Ал.В*в“. Полицейските служители извършили проверка на лицето и
тъй като било във видимо неадекватно състояние и поради това извикали екип на ПП за извършване на проверка
за алкохол. След като на место дошли служители на ПП сектор КАТ – свид- В. се усъмнил, че въззивницата
е в неадекватно състояние я поканил да бъде изпробвана с техническо средство. Въззив.Л. се съгласила да бъде изпробвана за наличие на
алкохол в кръвта, като пробата била отрицателна, но категорично отказала да и
бъде направена проба за наркотични вещества. Това било и основание да се издаде
на въззивницата талон за изпращане на медицинско
изследване с № 0022102/ 06.10.2018 г., като и било разяснено, че следва да се
яви в ВМА Варна" до 45 мин. за кръвна проба. В указания срок
жалбоподателят не посетил медицинското заведение. За констатираното бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, който бил предявен и
подписан от въззивника без възражения.
Съгласно
чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по реда на този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е съставен редовно, така че обвързва по задължителен начин АНО при постановяване
на НП. Наказаното лице е следвало освен да възрази срещу АУАН пред АНО,
също така и да ангажира или поиска събирането на доказателства, оборващи
отразеното в АУАН, тъй като доказателствената тежест
е негова.
Фактическата обстановка се потвърждава от
разпитания в съдебно заседание свидетели и представените по делото писмени
доказателства.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за
цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира
следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при
спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури
по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат
реквизитите, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия
орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения
възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП, като след задълбочено изследване
на обстоятелствата на извършването му е дал правна квалификация на извършеното
от въззивника нарушение.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира нарушаване на
процесуалните правила визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано
изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
Наказващият
орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана АУАН и е наложил
наказание за всяко едно извършено нарушение във фиксираният размер определен в
санкцията на закона. Съдът счете, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин,
а наложените за него наказания в са съобразени с тежестта на осъщественото
нарушение и са съответни на извършеното и в пълнота ще постигнат целите както
на специалната, така и на генералната превенция предвидени в нормата на чл.12
от ЗАНН. Видно от справката за нарушител,
издадена от КАТ- Варна, жалбоподателят е
санкциониран многократно и за други нарушения на
ЗДвП, като това сочи за личното му тенденциозно несъобразяване с правилата установени в обществото за
движение по пътищата и в частност при управление на МПС. Това сочи за високата
обществена опасност на дееца и липсата на превъзпитание на нарушителя към
спазване на установения ред. Управлението на МПС след употреба на наркотични
вещества е често срещано явление, с
възможни тежки последици за живота и здравето на хората и е с висока степен на
обществено опасност.
Съдът счита, че при
преценка дали се касае за
маловажен случай е необходимо да се
обсъди степента на обществена опасност
на нарушението, като негово обективно
качество, за да бъде социално необходимо
и оправдано да се прибегне до
прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния
случай съдът намира, че конкретното
нарушение не може да се
квалифицира като маловажно, тъй като то по
нищо не се
отличава от останалите от същия
вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване
на принципите, условията и реда на ЗДвП. Съдът намира, че спазването на конкретните разпоредби на ЗДвП касаещи
управление на МПС от правоспособни водачи и такива за които е безспорно
установено, е не са алкохолно или наркотично повлияни е от особена важност с
оглед опазване на живота и здравето на миращите се на
пътя граждани-пешеходци и водачи. Поради изложеното до тук,
съдът намира че извършените нарушения не следва да
се приемат като маловажни.
Съдът като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, счита, че жалбата е
неоснователна, поради следното:
По т. 1 от НП: При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че Л. е осъществила от обективна и
субективна на страна състава на посоченото в НП нарушение, доколкото в
съдебното производство с необходимата категоричност се установи от показанията
на св. св. В., неправомерната деятелност на жалбоподателя при управление на
МПС, намерила адекватен административно-наказателен израз в атакуваното
наказателно постановление.
Изпълнителното деяние, „управление на МПС” включва всички действия или бездействия с
механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, независимо дали превозното средство или
машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност
за настъпване на съставомерни последици /Виж
Постановление на пленума на ВС на Р България №1 от 1983 година/. Доколкото са
безспорни доказателствата, че въззивника е управлявал
автомобила, извършените от него действия са тези по привеждането му в движение
и това не е оборено по надлежният ред, то съдът приема, че действително на
посочената дата той е управлявал лек автомобил. Тя е оказала да му бъде
извършена проверка с техническо средство за управление под въздействие на
упойващи вещества и това е обективирано в издаденият
АУАН и този факт не е спорен между страните.
Разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и или химико-токсикологично лабораторно
изследване за употреба на наркотични вещества или техните аналози, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. За съставомерността
на санкционираното деяние е достатъчно водач на моторно превозно средство да обективира отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на упойващи вещества, какъвто безспорно е обективиран в съдържанието на АУАН и НП и се установява по
безспорен начин от доказателствата по делото.
Нарушението по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП е с две форми на
изпълнителното деяние: 1) отказ на водача да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества
и 2) не изпълнение от страна на водача на предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол или упойващи вещества в кръвта му.
Следва да се посочи, че едно лице може да
осъществи при условията на реална съвкупност и двете форми на изпълнителното
деяние, съответно да извърши две отделни административни нарушения. От
диспозицията на цитираната правна норма следва еднозначен извод, че всеки отказ
на водача да бъде тестван с техническо средство съставлява административно
нарушение, ако на лицето в този случай бъде издадено и не изпълни предписание
за медицинско изследване, то при условията на реална съвкупност ще извърши и
второ административно нарушение.
В процесния
случай, АУАН е съставен в момента на извършване на проверката като от
съдържанието му еднозначно се установява вмененото от фактическа страна
нарушение – отказ на водача да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.
По същият начин е описано и вмененото на въззивника
административно нарушение.
В НП е цитирана, и възпроизведена
санкционната част на, нормата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, включително и
хипотезата на неизпълнение на предписанието за извършване на медицинско
изследване за наличие на наркотични вещества или техните аналози, но това не
води до неяснота в какво се изразява вмененото на лицето нарушение, а именно
отказ да бъде тестван водача на МПС с техническо средство за установяване на
употребата на наркотични вещества. Двете хипотези на чл.
174, ал.3 от ЗДвП - отказът да бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества или техните аналози и отказът
да бъде дадена кръвна проба са дадени алтернативно, а не кумулативно, поради
което, щом като е установено от наказващия орган наличието на една от тях, ще е
налице основание за прилагането на чл.
174, ал.3 от ЗДвП и за наказването на
водача по този текст. В случая административнонаказващият
орган е наказал водача за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо
средство за употреба наркотични вещества или техните аналози и това деяние
правилно е квалифицирано по чл.
174, ал.3 от ЗДвП.
На лицето е бил издаден и талон за
медицинско изследване на съдържанието на упойващи вещества, който му е бил
връчен с удостоверяване, че е известен затова, че трябва да се яви в ВМА
гр.Варна за даване на кръв. Не се твърди, че това е станало и че му е било
извършено такова, напротив ангажирани са доказателства, че лицето не се е явило
за даване на кръвна проба. При тези данни, законосъобразно срещу него е бил
съставен АУАН за нарушение по чл.
174, ал.3 от ЗДвП, което е извършено при
наличието на която и да е от двете хипотези – отказ да бъде изпробван водача с
техническо средство за наркотични вещества в кръвта ИЛИ неизпълнение на
предписание за медицинско изследване. Законосъобразно са били наложени и
административни наказания – глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 год.
Наведените възражения на жалбоподателя са
неоснователни, доколкото от една страна твърденията останаха недоказани, а
друга съдът няма основание да не дава вяра на разпитаните свидетели по делото
–Видно от показанията въззивника е отказал да бъде
тестван с техническото средство. Издадения талон от проверяващите съдържа
необходимите реквизити посочени в чл. 3, ал. 3 от Наредба 30 / 2001 г. и е
надлежно предявен на жалбоподателя.
Поради горно съдът намира, че наказващият
орган правилно е възприел фактическата обстановка и е наложил наказание за
извършеното деяние в предвидения в закона размер.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-0819-006974 / 21.12.2018 г. на
Началник група към ОД на МВР - гр. Варна
сектор ПП, с което на В.Д.Л. ЕГН:********** е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 2000,00 лв. и "Лишаване от право
да управлява МПС" за срок от 24 месеца на основание чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, като законосъобразно.
Решението може да се обжалва в
ЧЕТИРИНАДЕСЕТ дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба
пред Варненски административен съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: