Р Е
Ш Е Н
И Е № 54
гр.Пловдив,03.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на седемнадесети декември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА,като
разгледа докладваното от съдията търг. дело №176/2019 г. по описа на същия
съд,ХVІІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Осъдителен
иск е с правно основание по чл.79,ал.1 във вр. с чл.240,ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Л.И.В. твърди,че е била *** в
ответното дружество „Р.22“ООД-с.Царацово,обл.Пловдив с ЕИК ********* за времето
от 25.04.2016 г. до 28.07.2016 г. и в това си качество е внесла парична сума в
размер на 36 000 лв. за финансово подпомагане дейността на дружеството,за която
сума съдружниците се договорили да бъде смятана като паричен заем.
Твърди,че
внесената парична сума е с произход банкови кредити на ищцата,отпуснати й от
„Уникредит Булбанк“АД по посочените в исковата молба два договора за банков
кредит,както и че не е получила документ за внесената в полза на
дружеството-ответник сума.Ищцата още твърди,че след прекратяване на участието й
в ответното дружество,с оглед уреждане на правоотношението,свързано с посочения
паричен заем,е бил подписан договор за спогодба,по силата на който ответното
дружество „Р.22“ООД чрез управителя си се е съгласило,че посочената парична
сума е постъпила в имуществото на дружеството и е послужила за финансиране на
търговската му дейност,както и че дружеството дължи посочената в т.2 от
спогодбата сума на Л.В..Дружеството-ответник се задължило да изплати посочената
по-горе парична сума от 36 000 лв.,на кредитиращата банка,като погаси цялото
задължение,което ищцата има по посочените в исковата молба банкови
кредити,ведно с лихви и разноски до момента на погасяването на сумата.
Ищцата
твърди,че от банковите извлечения за състоянието на банковите й кредити
установила,че ответникът е спрял погасяването на дължимите вноски и към
29.01.2019 г. задължението по двата кредита е както следва:
-Банков
кредит по договор №2234476,контракт №********* с начална дата 04.05.2016 г.-задължение
в размер на 11 019,78 лв.;
-Банков
кредит по договор №2261049,контракт №********,с начална дата
12.05.2016 г.-задължение в размер на 17 137,27 лв.
При
горните твърдяни обстоятелства,ищцата счита за очевидно,че ответното дружество
не е изпълнило задължението си по сключеното помежду им споразумение,като
въпреки проведени няколко разговора,управителят на дружеството не давал
обяснения защо е прекратил погасяването на задължението и дали ще внася пари.
При тези
твърдения ищцата моли да бъде постановено съдебно решение,с което да бъде
осъден ответника „Р.22“ООД с ЕИК *********,да й заплати сумата от 28 157,05
лв.,представляваща дадени в заем и невърнати парични средства,ведно със
законната лихва върху тази сума до момента на изплащането й.Претендира и
направените по делото разноски.
Ответното
дружество е подало в законния срок отговор на исковата молба,в който оспорва
иска изцяло по основание и размер.В тази връзка ответникът твърди,че в неговото
счетоводство са осчетоводени две суми като получен заем от съдружника Л.В.:на
04.05.2016 г.-12 000 лв. и на 18.05.2016 г.-16 723 лв. или общо 28 723
лв.Това,както твърди ответника,личало от оборотната ведомост на дружеството за
периода 01.01.2016 г.-31.08.2017 г.,която е приложена към отговора на исковата
молба.
Ответникът
още твърди,че всеки месец до 14.08.2017 г. чрез управителя си С. Г. В.или чрез
** Р.В.или други ангажирани с делата на дружеството лица е предоставял на
ищцата сумата на месечното й задължение към банката,тъй като именно ищцата
продължавала да е лично задължена по теглените от нея кредити.Това се случвало
по два различни начина,както ответникът заявява,а именно:с 4 платежни
нареждания ищцата получила суми в изпълнение на задължението на дружеството за
връщане на получените в заем суми,като на 24.10.2016 г. тя получила от
дружеството сумата от 500 лв.,на 08.11.2016 г. получила сумата от 1000 лв.,на
14.12.2016 г. е получила от дружеството 1600 лв. и на 10.01.2017 г. е получила
от дружеството 1000 лв.Наред с това,както ответникът твърди,за времето от м.
март 2017 г. до м. август 2017 г. са били плащани суми от банковата сметка на
дружеството в лична сметка на ищцата,като са били платени за 6 месеца по 660
лв. или общо 8060 лв. по банков път.Вторият начин бил посредством даване на
необходимите суми в брой от м. септември 2017 г. до м. октомври 2018 г. всеки
месец-14 месеца по 660 лв.,общо 9240 лв.Или,според твърденията на ответника,той
е върнал по банков път и в брой общо 17 300 лв. на ищцата.
Освен
това,ответникът твърди,че на два пъти по 5000 лв. „пак за заплащане дълга по
кредита са й дадени накуп от Л.Р.-общо 10 000 лв.“.Или всичко били върнати на
ищцата 27 300 лв.
Ответникът
заявява още,че в евентуален порядък прави възражение за прихващане за насрещни
вземания на дружеството от ищцата,чийто произход е следния:
1.Твърди,че
с протоколи от 05.06.2016 г. на двамата съдружници и управителя-Л.В. са
издадени като представляващи дружеството дебитни карти,с които да се теглят и плащат
суми от името на дружеството.В тази връзка ответникът твърди,че от разпечатка
за периода от 22.04.2016 г. до 25.03.2019 г. на активността на предоставената
на ищцата дебитна карта към банковата сметка на дружеството,било видно,че
ищцата е теглила от банкомат или плащала суми за лични нужди,а не за целите на
дружеството,като в отговора на исковата молба ответникът описва поединично
датата,на която е извършено тегленето на съответна сума от дебитната
карта,както и самата сума,теглена на съответно посочената в отговора дата.В
крайна сметка,ответникът твърди,че ищцата е изтеглила от издадената дебитна
карта общо 8 386,36 лв.,които са собствени на дружеството парични средства,но
били похарчени за лични нужди на ищцата.
Извън
това,ответникът твърди,че на 29.07.2016 г. ищцата с преводно нареждане е
платила от банковата сметка на дружеството-ответник сумата от 600 лв.,която
друго дружество,в което ищцата е била **,а именно-„Ем Ел
Ложистик“ООД-гр.Пловдив с ЕИК ********* дължи на свой доставчик по договор за наем-“ПИМК
ИНВЕСТ“АД-гр.Пловдив с ЕИК *********.
На
следващо място ответникът твърди,че ищцата е извършила плащане за лични нужди
от негова банкова сметка и на дата 11.11.2016 г.,когато с преводно нареждане
платила от сметка на Адвокатско дружество „Ч.,В. и съдружници“ сумата от 480
лв. за лични юридически консултации.Твърди още,че с договор от 21.06.2016 г.
ищцата в качеството си на ** на „ЕМ ЕЛ Лоджистик“ООД и на „Р.22“ООД е
прехвърлила договор за мобилни услуги от първото към второто дружество,които
услуги били изцяло за лично ползване,в това число и доизплащане на лизинг на
телефонен апарат в размер на 875 лв.,които суми били платени от
дружеството-ответник.
При
горните твърдения,дружеството-ответник заявява,че общата сума от негови
собствени средства,с които ищцата се е разпоредила за свои собствени нужди или
за нужди на трети лица,нямащи общо с ответното дружество,е в размер на 10
341,36 лв.Ответникът твърди,че ищцата му дължи връщане на тези суми ведно с
лихвите за забава от момента на разходване на средствата до датата на подаване
на отговора на ИМ-01.04.2019 г.-общо 1000 лв.,поради което прави възражение за
прихващане и на тази сума за лихви от дълга на дружеството към ищцата.
От
ищцата е подадена т.нар. „молба-становище“ по отговора на ответника, която няма
характер на същинска допълнителна искова молба по смисъла на чл.372,ал.2 от ГПК,но в нея ищцата взема становище по наведените в отговора на ответника
доводи срещу процесния иск.Така ищцата в същата молба заявява,че оспорва изцяло
наведените в отговора на ответника доводи и представените с него писмени
доказателства.Излага аргументи срещу поддържаните от ответника доводи за
недопустимост на иска,а наред с това заявява,че оспорва основателността на
твърденията на ответника за получени от нея парични суми.В тази насока
заявява,че получените от нея по дебитната карта и по банков път суми са
използвани за целите на дружеството-ответник и още заявява,че изцяло оспорва
получаването на парични суми на ръка от нея.
От ответника
е подаден отговор на горната „молба-становище“ на ищцата,в който заявява,че
изцяло поддържа изложените в отговора на исковата молба доводи по повод
допустимостта и основателността на иска.Изрично подчертава,че поддържа
твърдението си за получаване на суми от страна на ищцата в брой.Претендира
разноски.
Пловдивският
окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
По
предявеният от ищцата осъдителен иск:
По
делото е представен от ищцата и приет като доказателство соченият в исковата
молба договор за спогодба от 02.04.2018 г.,който е слючен между ищцата Л.В. и
ответното дружество „Р.22“ООД с ЕИК ********* чрез неговия управител С.
Г.В..Съгласно този договор,страните са намирили за безспорни и установени между
тях следните обстоятелства:
Че
ищцата Л.В. е била ** в „Р.22“ООД за времето от 25.04.2016 г. до 28.07.2016 г.;
Че
ищцата в качеството й на съдружник е внесла нeколкократно парична сума в общ размер
на 36 000 лв. за финансово подпомагане дейността на търговското дружество,за
която сума съдружниците са се договорили да бъде сматана като паричен заем;
Че
внесената сума е с произход банкови кредити,отпуснати на съдружника Л.В. по два
договора за банков кредит от 04.05.2016 г. и 12.05.2016 г.,със съответен размер
на отпуснатите заеми от 15 450 лв. и 20 600 лв.
Съгласно
т.3-та от договора за спогодба,и двете страни се съгласяват,че паричната сума
от 36 000 лв. е постъпила в имуществото на дружеството и е послужила за
финансиране на търговската дейност и „Р.22“ООД с ЕИК ********* дължи посочената
сума на Л.В..И както е отразено в договора за спогодба,като са взели предвид
горните констатирани в същия обстоятелства,страните са се съгласили да сключат
спогодба за следното:
1.„Р.22“ООД
чрез управителя си С. Г.В.признава,че дружеството дължи на бившия си ** Л.В.
сумата от 36 000 лв.;
2.“Р.22“ООД
с ЕИК ********* се задължава не по-късно от 31.12.2018 г. да изплати посочената
по-горе парична сума от 36 000 лв. на кредитиращата банка,като погаси цялото
задължение,което Л.В. има по посочените в договора за спогодба кредити,ведно с
лихви и разноски до момента на погасяването на сумата.
3.Л.В.
няма да възразява,ако „Р.22“ООД,ЕИК ********* се договори с кредитиращата банка
да я замести в дълга,по посочените по-горе банкови кредити,като Л.В. бъде напълно освободена от задължението
си към банката.
4.С
договора се уреждат изцяло отношенията между двете страни,свързани с посочената
в т.2 парична сума и те ще смятат отношенията си за окончателно уредени след
изпълнението на договореностите по тази спогодба и няма да имат една към друга
никакви претенции,както финансови,така и юридически.
При
неизпълнение на договореното със спогадбата,изправната страна има право на иск
пред съответния съд спрямо изправната страна.
Така
представеният и описан по-горе договор за спогодба не е оспорен от ответника и
в частност не е оспорена автентичността му,т.е. че договора е подписан от
посочените в него страни и по-специално-че същият е подписан за ответното
дружество от физическото лице С. Г.В..Същото лице,както е видно от публично
достъпните вписвания по партидата на дружеството в Търговския регистър към АВ,е
вписано в регистъра като единствен ** на „Р.22“ООД на датата 28.07.2016 г. и
продължава да е вписан като такъв до настоящия момент,като междувременно не са
вписвани никакви промени относно ** на дружеството.При тези данни е очевидно,че
към момента на сключването на процесния договор за спогодба от 02.04.2018 г.
лицето,което е подписало договора от името на ответното дружество,е имало
качеството на негов ** и с оглед на това се налага извода,че дружеството е
изразило валидно волята си в договора чрез своя ****,съответно на което
договорът обвързва дружеството с произтичащите от съдържанието му правни
последици.
Ответникът
по иска,без да оспорва горния договор за спогодба,възразява да е получил цялата
посочена в договора сума от 36 000 лв. и заявява,че в най-лошия случай размера
на дълга,към момента на кредитиране на дружеството от страна на съдружника
Л.В.,т.е. от страна на ищцата,възлиза на сумата от 28 723 лв.,тъй като тази
именно сума е осчетоводена в дружеството като получен заем от Л.В.,внесена от
последната чрез две вноски-вноска от датата 04.05.2016 г. в размер на 12 000
лв. и вноска от датата 18.05.2016 г. в размер на 16 723 лв.Във връзка с това
възражение ответникът е представил по делото оборотна ведомост на дружеството
за периода 01.01.2016 г.-31.08.2017 г.,в която е отразена сумата от 28 723 лв.
като получен от дружеството заем от Л.В..Преценявайки това,съдът намира за
несъмнено доказано,че ответното дружество е получило в заем от ищцата сумата от
28 723 лв.Въпросът е дали това е пълния размер на получения от дружеството заем
от ищцата,или пълният размер на същия възлиза на сумата от 36 000 лв.,както
твърди ищцата и както всъщност е прието от страните,сключили договора за
спогодба от 02.04.2018 г.
Отговорът
на горния въпрос е съществен за преценката относно основателността на процесния
иск,като се има предвид,че всеки договор за заем има характера на реален
договор и предаването на съответната сума от заемодателя на заемателя е елемент
от фактическия му състав /наред с другия елемент-съгласието за връщане на
заемната сума/.По делото не се установява да са налице други счетоводни
отразявания в счетоводството на ответното дружество,от които да е видно,че то е
получило от ищцата по-голяма сума от горната сума в размер на 28 723 лв.Липсват
и писмени доказателства в тази насока,а и от заключението на ССЕ-за,изготвено
от в.л.В. К.,не се установява ответника да е получил от ищцата парична сума над
размера от 28 723 лв.
Според
коментирания по-горе договор за спогодба от 02.04.2018 г.,страните по него
приемат за безспорно помежду им,че ищцата в качеството си на съдружник е внесла
неколкократно парични суми в общ размер от 36 000 лв. за финансово подпомагане
на дейността на ответното търговско дружество и за тази сума съдружниците са се
договорили да бъде смятана като паричен заем.Съдът счита,че така приетото в
договора,съставлява от страна на ответника извънсъдебно признание на неизгодния
за него факт,че е получил от ищцата паричен заем в размер на 36 000 лв.Това
извънсъдебно признание обаче не може да бъде приемано безусловно,ако е оспорено
в исковия процес и в такъв случай неизгодният за страната факт,който е признат
извънсъдебно,подлежи на доказване.Съдът в такава ситуация е длъжен да прецени
извънсъдебното признание на неизгоден за страната факт,като приеме,че се е
осъществил,само ако това признание е установено чрез пълно доказване /в този
смисъл е решение №262/02.11.2017 г. по дело №676/2017 на ВКС,
ГК, IV г.о./.В случая с оглед обстоятелството,че ответникът частично е оспорил
извънсъдебното признание относно предаване в заем на сумата от 36 000 лв.,като
поддържа,че предадената сума не е в този размер,а възлиза на сумата от 28 723
лв.,съдът счита,че предаването на сума над последния размер от ищцата на
ответника подлежи на доказване по настоящото дело,а признанието в договора за
спогодба не може само по себе си да служи като доказателство,че получената от
ответника сума е именно в размер на сумата,посочена в договора-36 000 лв.При
предявен иск с правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД,какъвто е и процесния
иск,доказателствената тежест да установи,че е дал в заем пари или други заместими
вещи е на ищеца,който претендира връщането им.В случая това означава,че ищцата
носи доказателствената тежест да установи,че дадената от нея в заем на
ответника парична сума е в размер на 36 000 лв.,а не в размер на 28 723
лв.Както обаче се посочи по-горе,по делото не се събраха доказателства
предадената от ищцата на ответника сума да е в по-голям размер от
осчетоводената в ответното дружество сума в посочения размер от 28 723
лв.Предвид изложеното,съдът приема за недоказано,че дадената в заем сума възлиза
на 36 000 лв.,а счита за доказано,че дадените в заем пари от ищцата на
ответника са в размер на 28 723 лв.Само на това основание предявеният иск се
явява неоснователен и подлежи на отхвърляне за разликата над 28 723 лв. до
пълния претендиран размер от 36 000 лв.
Преценката
за основателността на иска до размера от 28 723 лв. е поставена в зависимост не
само от гореизложеното,но и от преценката на поддържаните от ответника
възражения,че от предоставената му в заем сума е върнал на ищцата сума в общ
размер на 27 300 лв. по начините,посочени в отговора на исковата молба,а
именно-по банков път и чрез даване на суми в брой на ищцата от ответника,както
и чрез дадени й от Л.Р. суми в размер на 10 000 лв.От така изброените начини на
предадени в полза на ищцата суми съдът намира за доказани единствено плащанията
по банков път съгласно представената по делото справка за дебитните движения
/т.е. извършени плащания/ от банкова сметка на ответното дружество „Уникредит
Булбанк“ към получателя Л.И.В.,т.е. Ищцата по делото,за периода 24.10.2016
г.-14.08.2017 г.,които са описани по дати и размер и в заключението на ССЕ-за и
които възлизат на общата сума от 8 060 лв.В депозираната от ищцата чрез
пълномощника й адв.Р. Н. писмена защита изрично е заявено,че доказаните по делото
директни плащания по сметка на ищцата в посочения размер от 8060 лв.,което сочи
на извод,че самата ищца признава предадени й в този размер суми от ответника с
цел връщане на част от предоставения от нея заем.Затова сумата от 8060 лв.
следва да бъде приспадната от горната сума в размер на 28 723
лв.,представляваща доказания по делото размер на предоставения от ищцата на
ответника паричен заем,при което положение остава невърната сумата от 20 663
лв.
Що
се касае до твърденията на ответника,че е погасявал /връщал/ дадения й от
ищцата заем и чрез предоставени й в брой парични средства,то съдът намира,че
събраните по делото гласни доказателства не доказват тези твърдения,а писмени
такива /като напр. разписки за получени от ищцата суми/ не са представени,нито
се твърди да съществуват.Свидетелката Н. В.,ангажирана от ответника,дава
показания за предавани в брой суми на ищцата,които били теглени от банкова
сметка на отвениката именно с цел да се дадат на ищцата и по този начин да се
извършат погасявания по предоставения от нея заем на дружеството,но
същевременно заявява,че не е присъствала на нито една от въпросните срещи,на
които твърди,че *** е предавала сумите на ищцата.При липсата на преки
впечатления за предадени на ищцата суми в брой,съдът счита,че показанията на
същата свидетелка не могат да бъдат кредитирани като достоверни и чрез не се
доказва ответникът да е изплатил на ищцата в брой каквито и да е парични суми.
От
своя страна,другият разпитан свидетел на ответника-св.Л.Р. дава показания,че е
присъствал заедно с Р.В./негова **/ или със С. В.на срещи с ищцата,при които за
периода от м. септември 2017 г. до м. октомври 2018 г. й били предавани на ръка
суми,които същата да ползва за покриване на вноски по теглен от нея банков
кредит,но свидетелят не е сигурен в размера на сумите,които твърди,че били
предадени на ищцата по време на срещите,на които е присъствал.Затова съдът
счита,че посредсвом показанията на този свидетел не се установява какви точно
суми са били предадени в брой на ищцата.
На
следващо място,свидетелят Л.Р. дава показания,че самият той по молба на Р.В.и
на баща й С. В.е предал на ищцата сума в размер от 10 000 лв.,а след това й
предал още 6000 лв. на ръка /през м. октомври 2016 г./,но заявява,че не може да
каже с какво предназначение са били тези суми,които е предал на ищцата,поради
което въпросните плащания в брой са били извършени с цел връщане на суми по
предоставения от ищцата на дружеството заем.Освен това,свидетелят твърди,че
предадените от него суми са част от изтеглен от самия него потребителски кредит
от Банка „ДСК“,а не дадени му от ответното дружество суми,за което не става
ясно каква точно връзка е имало с твърдяните от свидетеля предавания на суми.
Предвид
горните съображения съдът намира за недоказано ответникът да е извършил връщане
на предоставения му от ищцата заем посредством предадени й на ръка суми.В
крайна сметка,вследствие на всички изложени съображения съдът счита процесния
иск за доказан до размера от 20 663 лв.,а за разликата до пълния предявен
размер от 36 000 лв.-за неоснователен.
Що
се касае до поддържаното от ответника възражение за недопустимост на
иска,поради това,че с договора за спогодба дружеството е поело ангажимент да
заплати определена сума пари на „Уникредит Кънсюмър Файнансинг“ЕАД,а не на
самата ищца и затова договорът бил сключен в полза на трето лице,съдът намира
това възражение за неоснователно.Уговорката в договора за спогодба,с която
ответното дружество се е задължило да заплати в определен срок сумата от 36 000
лв. на банката,кредитираща ищцата,съставлява само уговорен начин на връщане на
заема,за уреждане на отношенията по който заем страните са сключили самия
договор за спогодба,а не съставлява договор в полза на трето лице,нито пък по
делото има данни ответникът да е заместил ищцата в дълга й спрямо кредитиращата
я банка.
На
следващо място,окончателната преценка относно това в какъв размер и дали следва
да бъде уважен процесния иск,се предпоставя от разглеждането и преценката по
основателността на заявените от ответника възражения за прихващане.По тези
възражения съдът приема следното:
На първо
място ответникът твърди,че с протоколи от 05.06.2016 г. на двамата съдружници и
управителя-Л.В. са издадени като представляващи дружеството дебитни карти,с
които да се теглят и плащат суми от името на дружеството.В тази връзка
ответникът твърди,че от разпечатка за периода от 22.04.2016 г. до 25.03.2019 г.
на активността на предоставената на ищцата дебитна карта към банковата сметка
на дружеството,било видно,че ищцата е теглила от банкомат или плащала суми за лични
нужди,а не за целите на дружеството,като в отговора на исковата молба
ответникът описва поединично датата,на която е извършено тегленето на съответна
сума от дебитната карта,както и самата сума,теглена на съответно посочената в
отговора дата.В крайна сметка,ответникът твърди,че ищцата е изтеглила от
издадената й дебитна карта общо 8 386,36 лв.,които са собствени на дружеството
парични средства,но били похарчени за лични нужди на ищцата.
Във
връзка с горните твърдения ответникът е заявил,че представя въпросния
протокол,с който банката предоставила на ищцата издадената й дебитна карта.Така
нареченият „протокол“ обаче,който е приложен на л.60 по делото,не съдържа
изрично удостоверяване за фактическото получаване на картата от ищцата,поради
което съдът намира за недоказано това обстоятелство.С оглед на това тегленията
на суми от банковата сметка на ответника чрез банкомат,отразени в приложената
справка-информация за движенията по банковата сметка на дружеството за периода
22.04.2016 г.-25.03.2019 г.,не могат да бъдат приети като извършени от
ищцата.Освен това,същото извлечение дава информация за изтеглени суми от
банкова сметка с титуляр-ответното дружество и има отразяване,че съответното
теглене съставлява „операция с карта“,но дали става въпрос за въпросната
дебитна карта,за която ответникът твърди,че е предоставена на ищцата,това не
става видно от извлечението,а не е видно и от заключението на в.л. В. К..В тази
връзка следва да се отчете,че самият ответник посочва и друго лице,на което е
предоставена банкова карта да оперира със средства на дружеството,а не само на
ищцата.По тези съображения съдът намира за неоснователно възражението за
прихващане,заявено в размер на 8 386,36 лв.,посочено като основание по-горе.
Недоказано
остава и твърдението на ответника,че на 29.07.2016 г. ищцата с преводно
нареждане е платила от банковата сметка на дружеството-ответник сумата от 600
лв.,която друго дружество,в което ищцата е била **,а именно-„Ем Ел
Ложистик“ООД-гр.Пловдив с ЕИК *********, дължи на свой доставчик по договор за
наем-“ПИМК ИНВЕСТ“АД-гр.Пловдив с ЕИК *********.По-точно е недоказано,че ищцата
е извършила описаното плащане.От заключението на ССЕ-за става ясно,че с
преводно нареждане от 29.07.2016 г. действително е наредено плащане на сумата
от 600,83 лв. на „ПИМК ИНВЕСТ“АД с основание на плащането-наем за м. Юли,но
наредителя е ответното дружество,а към момента на извършване на това
плащане-29.07.2016 г. ищцата вече е заличена от ТР като ** на ответното
дружество,както е видно от вписаните обстоятелства относно това дружество в
същия регистър /заличаването й като *** е извършено на 28.07.2016 г./.При това
положение не може да се приеме,че дружеството е наредило горното плащане чрез
ищцата като негов представител.Няма и други данни ищцата фактически да е разпоредила
плащането с горното преводно нареждане.Затова съдът счита за неоснователно и
възражението за прихващане за сумата от 600 лв. с посоченото по-горе основание.
Недоказано
е още и твърдението на ответника,че ищцата
е извършила плащане за лични нужди от негова банкова сметка на датата
11.11.2016 г.,когато с преводно нареждане платила по сметка на Адвокатско
дружество „Ч., В. и съдружници“ сумата от 480 лв. за лични юридически
консултации. Плащане в този размер и на посочената дата в полза на горното адвокатско
дружество се установява от заключението на счетоводната експертиза и то е
извършено с преводно нареждане за кредитен превод от същата дата,но и тук
наредител е самото ответно дружество,а към момента на плащането ищцата вече не
е негов управител и е неустановено тя да има някаква връзка с извършването на
това конкретно плащане.Наред с това,както се сочи в експертното
заключение,основанието за плащането е фактура №********** за правна
услуга,която е приложена към делото и е издадена на ответното дружество,съответно
е и отразена в дневника за покупките за м.11.2016 г. на същото,както е
констатирало вещото лице.Ето защо съдът приема за неоснователно и възражението
за прихващане,заявено от ответника,за сумата от 480 лв.
И на
следващо място ответникът твърди,че с договор от 21.06.2016 г. ищцата в
качеството си на управител на „ЕМ ЕЛ Лоджистик“ООД и на „Р.22“ООД е прехвърлила
договор за мобилни услуги от първото към второто дружество,които услуги били
изцяло за лично ползване,в това число и доизплащане на лизинг на телефонен
апарат в размер на 875 лв.,и тази сума била платена от
дружеството-ответник.Соченият договор е приложен към делото и установява
верността на твърдението на ответника,че с него е извършено прехвърляне на
договор за мобилни услуги от първопосоченото дружество на
дружеството-ответник,като при слючването на договора ищцата е участвала като
управител и на двете дружества.Няма обаче никакви данни мобилните услуги да са
били „изцяло за лично ползване“ на ищцата и затова възражението за прехващане за
сумата от 875 лв. също се приема от съда като неоснователно.
Вследствие
на гореизложените мотиви относно заявените от ответника възражения за
прихващане с горните суми,сочени от него като дължими му от ищцата на различни основания,и
възлизащи общо на сумата от 10 341,36 лв.,съдът счита,че всички тези възражения
следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни.Това най-накрая се
отнася и за възражението за прихващане със сумата от 1000 лв.,представляваща
лихва за забава върху горните дължими суми за времето от момента на разходване
на средствата до датата на подаване на отговора на ИМ-01.04.2019 г. /съобразно
уточнението на периода на лихвите,направено от ответника в молба с вх.№27072 от
16.09.2019 г./.Щом като са неоснователни възраженията за съдебно прихващане с
горните суми и е недоказана дължимостта им от ищцата на ответника,то е
неоснователна и заявената от него претенция /под формата на възражение за
прихващане/ за изтекли лихви за забава върху същите суми.Затова ще се остави
без уважение и това възражение за прихващане.
Предвид
горните съображения,крайният извод,който се налага е,че процесния иск се явява
основателен и доказан до размер на сумата от 20 663 лв. и до този размер ще се
уважи,ведно със законната лихва върху същата сума,считано от датата на подаване
на исковата молба пред съда-06.03.2019 г. до окончателното й изплащане,а за
разликата до пълния предявен размер от 36 000 лв. иска ще се отхвърли като
неоснователен.
На
основание чл.78,ал.1 от ГПК ищцата има право на разноски съобразно на уважената
част от иска.При съобразяване на това правило и предвид установения по делото
размер на направените от нея съдебни разноски,сумата,която ще й се присъди като
такива разноски и която следва да й заплати ответника възлиза на 2083 лв.
/платена ДТ и адвокатско възнаграждение/.
На
основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски съобразно на
отхвърлената част от иска.С оглед на това и предвид размера на направените от
него разноски,ищцата следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 545,32 лв.
съдебни разноски съобразно на отхвърлената част от иска /включваща платен адв.
хонорар и платени възнаграждения за вещо лице,съответно редуцирани поради
частичното отхвърляне на иска/.
Мотивиран
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Р.22“ООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление с.Царацово,обл.Пловдив,ул.“3-ти март“№3 да заплати на Л.И.В. с ЕГН
********** със съдебен адрес:****-чрез адв. Р.Н.,сумата от 20 663 лв. /двадесет хиляди шестстотин шестдесет и три лева/,представляваща
дадени в заем и от ищцата на ответника и невърнати парични
средства,предоставени на датите 04.05.2016 г. и 18.05.2016 г.,ведно със
законната лихва върху тази сума,считано от 06.03.2019 г. до окончателното й
изплащане,а също да й заплати и сумата от 2083 лв. /две хиляди осемдесет и три
лева/ съдебни разноски съобразно на увежаната част от иска,като за разликата над уважения размер до
пълния претендиран размер от 36 000 лв. ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Л.И.В. с ЕГН ********** да
заплати на „Р.22“ООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
с.Царацово,обл.Пловдив,ул.“3-ти март“№3 сумата от 545,32 лв. /петстотин
четиридесет и пет лева и 32 ст./ съдебни разноски съобразно на отхвърлената
част от иска.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявените от
ответника „Р.22“ООД с ЕИК ********* възражения за прихващане в общ размер от 11
341,36 лв.,а именно:1/възражение за прихващане за сумата от 8 386,36
лв.,представляваща изтеглени от ищцата в периода от 22.04.2016 г. до 25.03.2019
г. парични средства от банкова сметка на ответното дружество чрез издавения на
ищцата дебитна карта,потребени за нейни лични нужди;2/възражение за прихващане
за сумата от 600 лв.,представляваща платена от ищцата на 29.07.2016 г. сума от
банковата сметка на дружеството-ответник в полза на друго дружество,в което
ищцата е била съдружник,а именно-„Ем Ел Лоджистик“ООД-гр.Пловдив с ЕИК
********* за погасяване на задължение към “ПИМК ИНВЕСТ“АД-гр.Пловдив с ЕИК
********* по сключен договор за наем;3/възражение за прихващане в размер на
сумата от 480 лв.,представляваща извършено от ищцата плащане от банкова сметка
на ответника на дата 11.11.2016 г.,когато с преводно нареждане платила по
сметка на Адвокатско дружество „Ч.,В. и съдружници“ същата сума за лични юридически
консултации;4/възражение за прихващане за сумата от 875 лв.,платена със
средства на ответника за ползвани лично от ищцата мобилни услуги,прехвърлени с
договор от 21.06.2016 г. от дружеството „ЕМ ЕЛ Лоджистик“ООД на „Р.22“ООД при
участието на ищцата като ** и на двете дружества;5/възражение за прихващане за
сумата от 1000 лв.,представляваща лихва за забава върху горните суми /по
останалите възражения за прихващане/,начислена за времето от момента на
разходване на паричните средства до датата н подаване на отговора на исковата
молба от ответника-01.04.2019 г.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :