Решение по дело №3028/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 522
Дата: 19 май 2022 г.
Съдия: Ангел Ташев
Дело: 20215220103028
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 522
гр. Пазарджик, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220103028 по описа за 2021 година
С определение № 206763/02.09.2019 г. по гражданско дело № 56387/2018 г. по описа
на СРС, съдът е прекратил производството и е изпратил делото на РС Пазарджик.
Производството е образувано по повод искова молба от Н.Н. А., ЕГН **********, с
адрес: Затвора гр. Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерство на правосъдието, с адрес на призоваване: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов”
№ 21, с която са предявени установителни искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1
ЗЗДискр с искане да бъде признато за установено, че ответникът упражнява дискриминация
по признак „лично положение“ за периода от 14.04.2014 г. до 20.08.2018 г., изразяващо се в
предлагане на некачествена и неразнообразна храна в сравнение с храната на л. с. в Затвора
гр. Стара Загора и осъдителен иск с правно основание чл. 71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр -
ответникът да преустанови нарушението.
В първоначалната искова молба твърди, че изтърпява наказание „доживотен затвор“
със специален режим в затвора в гр. Пазарджик, както и че по отношение на него е било
извършено през периода 14.04.2014 г. – 20.08.2018 г. нарушение на чл.4, ал.3, във връзка с
чл.37, ал.1 от ЗЗДискр, изразяващо в непряка дискриминация чрез неравно третиране по
„лично положение“.
В допълнителна молба уточнява, че храната в Затвора в гр. Пазарджик за разлика от
Затвора в гр. Стара Загора е некачествена и неразнообразна, като твърди, че през процесния
период - храната /вкл. готовите храни, обработените/готвените храни, напитките и хляба/,
която е била предоставяна на ищеца Назъм А. при всяко едно от трите му дневни хранения
/закуска, обяд, вечеря/ не е била в количество /грамаж/, което да може да осигури
качествено задоволяване на неговите нормални ежедневни хранителни потребности; е била
съставена и/или приготвена основно от т. н. имитиращи естествените /мляко, месо, мазнини
и др. хранителни съставки/ продукти, с множество изкуствени добавки, поради което по своя
качествен състав и хранителна стойност, тази храна не е могла да осигури необходимото
качествено и здравословно задоволяване на нормалните ежедневни хранителни потребности
на ищеца Назъм А.. На следващо място посочва, че храната е била неразнообразна в
1
сравнение с храната в Затвора гр. Стара Загора, тъй като, през процесния период в Затвора
гр. Стара Загора менюто на л. с., ежедневно включва месо и производни от него месни
продукти /колбаси/ - за разликаот Затвора гр. Пазарджик, където месо и месни продукти
/колбаси/ се предоставя в менюто само два пъти седмично. Сочи, че в Затвора гр. Стара
Загора менюто на л. с. за обяд и вечеря, ежедневно включва десерт - ябълки, вафли, грис
халва, диня, праскови, грозде - за разлика от Затвора гр. Пазарджик, където десерта на обяд
е само от ябълки, а на вечеря десерт липсва. Твърди, че в Затвора гр. Стара Загора менюто
на л. с. за вечеря, ежедневно включва половин или цяла кофичка кисело мляко - за разлика
от Затвора гр. Пазарджик, където не се предлага кисело мляко. На следващото място в
Затвора гр. Стара Загора за закуска освен банички и кифли, ежедневно включва - печени
макарони, пресни домати, краставици, сирене, маслини и две яйца - за разлика от Затвора гр.
Пазарджик, където менюто за закуска не включва печени макарони, пресни домати,
краставици, сирене, маслини и яйца. Посочва, че в Затвора гр. Стара Загора обедното меню
на л. с., ежедневно включва - гарнитура от пресни домати и краставици- за разлика от
Затвора гр. Пазарджик, където гарнитурата от обедното меню е само от зеле. На последно
място твърди, че в Затвора гр. Стара Загора обедното и вечерното меню на л. с., ежедневно
включва различни супи със съдържание на месо, зеленчуци, застройки и подправки - за
разлика от Затвора гр. Пазарджик, където супите нямат такова съдържание и/или количество
на вложените в тях продукти.
В хода по същество за ищеца се явява адвокат А.У. от АК Пазарджик, който моли
съда да уважи предявената искова претенция.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
към Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител, е депозирала отговор, в
който оспорва исковете. Излага съображения, че не е налице проява на дискриминация
спрямо ищеца при пребиваването му в затвора в гр. Пазарджик, в сравнение с третирането
на други лица, при сравними сходни обстоятелства. Твърди, че на л.с. в затворите се
осигурявало храна, съответна на утвърдените Таблици през 2007 г. от Министъра на
правосъдието, от гледна точка на вид, състав, енергийна стойност и калоричност на
хранителните продукти, включени в дневните менюта. Посочва, че всички л.с., чрез
предоставена ежедневна безплатна храна получават средно по 2 622 к.кал./ден. Излага
твърдения касаещи правната страна на делото.
В хода по същество ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.Р.,
моли съда да отхвърли предявената исковата претенция като неоснователна. Депозира
писмена защита в срок.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Пазарджик е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДискр.
Исковата претенция, предмет на настоящото производство е допустима като
предявена от легитимиран от закона правен субект. Всяко лице с претенция за нарушени
права по ЗЗДискр има право на защита по чл.71, ал.1 от закона. Пасивно легитимирана е
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ към МП, в чиято структура са затворите/
арг.чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/. Районният съд е родово компетентен да разгледа спора съгласно
т.4 от Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015г. на Общото събрание на съдиите от
Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са искове по чл.71, ал.1, т.1 и т.
2 ЗЗДискр, чрез които ищецът претендира установяване на факта, че в Затвора в гр.
Пазарджик храната, която се предлага е некачествена и неразнообразна в сравнение с
храната на л. с. в Затвора гр. Стара Загора и това съставлявало дискриминация, основана на
2
признака „лично положение“ и за осъждането на ответника да преустанови нарушението.
Законът за защита от дискриминация забранява всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. Според чл.4, ал.2 ЗЗДискр
пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на тези
признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства, а според чл.4, ал.3 ЗЗДискр непряка дискриминация е
поставяне на лице въз основа на същите признаци в по-неблагоприятно положение в
сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен
ако те са обективно оправдани с оглед законовата цел и средствата за постигане на целта са
подходящи и необходими.
Ищецът претендира дискриминационно отношение от страна на ответника на
основата на признака „лично положение”. Последният представлява поставянето на отделни
лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни
белези, различно третиране в сравнение с другите лица, което да се дължи на съзнателно и
целенасочено поведение, базиращо се на признака „лично положение”, което да е имало за
цел или да е създало не добра среда за дискриминация. В практиката се приема, че признака
„лично положение” няма еднозначно изначално прието обективно съдържание, а предполага
и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен,
същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита
универсалния (материален и персонален) обхват на закона.
За да бъде преценена основателността на претенцията на ищеца, съдът следва да
отговори на въпроса налице ли е за него защитимо право, което е нарушено. В случая
безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът Н.А. е осъден с влязла в сила
присъда на доживотен затвор без право на замяна, което наказание изтърпява в затвора в гр.
Пазарджик и към настоящия момент. В тази хипотеза - при изтърпяване на наказания
лишаване от свобода и доживотен затвор, дискриминацията може да обхваща твърде
разнообразни по форма, предмет и субекти случаи на неблагоприятно третиране, във връзка
с действията по контрол и изтърпяване на тези наказания. Тя може да бъде осъществена чрез
действия, бездействия, фактически отношения, правни норми, практики по прилагането им и
т.н. Нещо повече – житейски възможно и юридически предвидимо е различното третиране
по повод изтърпяване на наказание, свързано с лишаване на осъдения от свобода, стига
резултатът от последното да е от естеството си да третира неравно пострадалия в сравнение
с други сравними лица и така да нарушава дадено негово право.
В тази връзка и съгласно чл.9 ЗЗДискр. в производството за защита от
дискриминация, страната която твърди, че е дискриминирана следва да докаже факти, въз
основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, а ответната
страна следва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Ищецът е длъжен
да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че е жертва на
дискриминация. Само в този случай законът възлага доказателствена тежест на ответника да
установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай
не е нарушено/ в този смисъл е решение №511 от 27.07.2010г. по гр.д.№587/2009г. на ВКС/.
В исковата молба ищецът твърди, че е поставен в по-неблагоприятно положение от
това на други лица изтърпяващи наказания л.с в Затвора гр. Стара Загора.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на
безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени
от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на
финансите. На това право на лицата съответства насрещното административно задължение
на лишените от свобода да бъде осигурявана безплатна храна, съответстваща на посочените
законови изисквания.
В тази връзка по делото са представени утвърдени месечни менюта от произволни
дати за процесния период от Затвора в гр. Пазарджик, от които се установява, че
затворническата храна присъстват месни продукти, десерти и кисело мляко. Установи се
също, че храната е разнообразна. От представените менюта се установява още, че грамажът
на храната е съобразен с нормите по Наредба № 23/19.07.2005 г. за физиологичните норми за
хранене на населението, обн. ДВ, бр.63 от 02.08.2005 г. - ищецът е роден през 1981 г., т.е.
3
попада във възрастова група 30-60 г. и съгласно приложение № 2 към чл.5, ал.2 от
Наредбата, дневните енергийни потребности на мъже с ниска физическа активност /няма
данни, че ищецът работи в Затвора/ е 2583 ккал. Цитираната наредба е действала през част
от процесния период - 14.04.2014 г. до 02.02.2018 г., когато е отменена с Наредба № 1 от 22
януари 2018 г. за физиологичните норми за хранене на населението - ДВ, бр. 11 от 2
февруари 2018 г., в сила от 06.02.2018 г., т.е. тази Наредба е действала в останалата част от
процесния период. Съгласно приложение № 4 към чл.4, ал.5 от Наредбата дневните
енергийни потребности на мъже с ниска физическа активност /няма данни, че ищецът
работи в Затвора/ е 2286 ккал. Според представените менюта, дневната калоричност на
храната в Затвора в гр. Пазарджик е около и над тази норма. Тоест, формално са спазени
националните разпоредби досежно гарантиране на правото на лишените от свобода на
безплатна храна в количество и калориен прием за лицето според пола, възрастта му и
физическата активност. Останаха недоказани твърденията на ищеца, че храната е била
съставена и/или приготвена основно от т. н. имитиращи естествените /мляко, месо, мазнини
и др. хранителни съставки/ продукти, с множество изкуствени добавки. Ответникът
представи доказателства – копия на договори сключени между ответника и фирми
доставчици, касаещи доставката на хранителни продукти, във връзка с приготвянето на
храна в затворите на територията на Р. България. В тях никъде не е посочено, че хранителни
продукти, които се предоставят на затворите в р. България, са съставени от имитиращи
естествените /мляко, месо, мазнини и др. хранителни съставки/ продукти, с множество
изкуствени добавки. Установи се дори, че хранителните продукти, които се предоставят от
доставчиците са едни и същи по вид, качество и състав както в Затвора в гр. Пазарджик,
така и в Затвора в гр. Стара Загора.
От събраните писмени доказателства и в частност менютата представени от Затвора
гр. Стара Загора се установява, че храната в готов вид се различава, от тази в Затвора в гр.
Пазарджик, но следва да се посочи, че храната се различава само в готов вид, т.е. вида на
ястията, но не и по законовите изисквания относно количество, качество и калориен прием.
На следващо място не се установи ищецът да има някакъв здравословен проблем,
който да налага приема на определение по вид и количество храни.
От представените доказателства не може да се направи извод, че храната, посочена в
менютата се предоставя на определен кръг лица, лишени от свобода. От това следва, че
всички лишени от свобода в затвора в гр. Пазарджик консумират тази храна по вид,
качество и количество.
Предвид изложеното съдът счита, че не е налице дискриминация по чл.4 ЗЗДискр.
Предявените искове с правно основание чл.71, ал.1 т.1 и т.2 от ЗЗДискр са неоснователни
поради неустановено нарушение, свързано с дискриминация спрямо ищеца в обхвата на
признака „лично положение“ по заявените с исковата молба фактически обстоятелства. Ето
защо следва да бъдат отхвърлен.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Възнаграждението на назначение на ищеца служебния адвокат следва да бъде заплатено по
реда на чл.37 и сл. от ЗПП.
На основание чл.75, ал.2 от ЗЗДискр, за производствата по този закон не се заплащат
държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете предявените от Н.Н. А., ЕГН **********,
с адрес: Затвора гр. Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерство на правосъдието, с адрес на призоваване: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов”
№ 21, за признаване на установено, че ответникът упражнява дискриминация по признак
„лично положение“ за периода от 14.04.2014 г. до 20.08.2018 г., изразяващо се в предлагане
на некачествена и неразнообразна храна в сравнение с храната на л. с. в Затвора гр. Стара
Загора и осъдителен иск с правно основание чл. 71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр - ответникът да
4
преустанови нарушението.
ОСЪЖДА Н.Н. А., ЕГН **********, с адрес: Затвора гр. Пазарджик, ДА ЗАПЛАТИ
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с
адрес на призоваване: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 2 разноски в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5