Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /30.10.2020 г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на двадесет и шести октомври две
хиляди и двадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Нонка Стоянова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 257/2020 г. по описа на съда
Производството
е образувано по иск с правна
квалификация чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК предявен
от „П.к.Б.” ЕООД, ЕИК ********* срещу С.Х.И. ЕГН **********, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 550,44
лв.- неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги към договор
за потребителски кредит **********, ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за което
вземане с Разпореждане № 195 от 05.02.2020 г. постановено по ч.гр.д. № 58/2020
г. по описа на Районен съд – Панагюрище е отхвърлено искането
за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 28.08.2018г. ответникът И. подал до „П.К.Б.”
ЕООД искане за отпускане на потребителски кредит профи кредит Стандарт, като е
декларирал, че е запознат и с Общите условия на „П.К.Б.” ЕООД. Сочи се, че С.И.
е получил и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски
формуляр с Допълнителна преддоговорна информация, като е декларирал възможност
и желание за закупуване и на Пакет от допълнителни услуги и предоставя на
кредитната институция данни за финансовото си състояние. След одобряване на искането
на ответника е отпуснат заем на И. на 28.08.2018г. като е сключен Договор за
потребителски кредит №**********. Кредитополучателят е получил одобрение да
закупи и поискания от него Пакет от допълнителни услуги, за получаването на
който е подписал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Получил е отново и Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна
информация за предоставяне на информация за потребителски кредит, на който е
положил имената и подписа си. Твърди се, че ответникът И. е поел задължение
(чл.8 от Общите условия) по Договора за потребителски кредит със закупен Пакет
от допълнителни услуги към него, а именно: да върне отпуснатия кредит в срок от
11 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 105.38 лева и
падежна дата всяко 13-то число на месеца. Договорът за кредит и Споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са подписани при Общи условия,
които са неразделна част от договора и Споразумението за предоставяне на Пакет
от допълнителни услуги, предадени са на кредитополучателя при подписването им и
той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки
към тях и се задължава да ги спазва. В исковата молба се твърди, че общият
размер на договорното възнаграждение по кредита е предварително определен в погасителния
план. Страните са се споразумели договорното възнаграждение по кредита, което
възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на кредита, да се
разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план.
По същия начин е уговорено и заплащането на възнаграждението за закупен пакет
от допълнителни услуги, което възниква за клиента като задължение към деня на
отпускане на кредита - то е разсрочено във времето и се погасява от клиента
като част от погасителните вноски и в рамките в погасителния план. Твърди се,
че ищецът е изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като е
превел сума в размер на 500.00 лв. по посочената от длъжника С.И. банкова
сметка, ***ява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове,
според погасителния план, който е неразделна част от Договора за потребителски
кредит. Погасителния план е получен от длъжника на 28.08.2018г., заедно с
Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна
информация, Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Твърди се, че С.И. не е изпълнил задължението, което е поел по договора. Сочи
се, че сключването на Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е
опционално, по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля дали
желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и
дали желае да има възможност да отлага плащането на вноски, да намалява размера
на месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно
допълнителни парични средства. Всяка една и всички тези услуги потребителят
може да използва, ако пожелае да закупи и ако закупи такъв пакет. Пакетът от
допълнителни услуги предоставя на потребителя право да получи услуги, които не
са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта
на потребителя и неговото конкретно за приоритетното разглеждане и отпускане на
поискания кредит. Гарантира си, че при настъпване на неблагоприятни за него
събития, той няма да изпадне в забава, а кредитът му няма да бъде обявен за
предсрочно изискуем, като ще има възможност да отложи плащането на определен
брой вноски, така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност,
а не върху утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да плаща
кредит и лихвите за забава по него. Гарантира си, че ако доходът му намалее, ще
може да си намали размера на определен брой вноски - клиентът може да поиска от
нас да му намалим с до 75% размера на определен брой погасителни вноски.
Гарантира си, че ако сменят датата на заплащане на месечното му възнаграждение,
ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него.
Гарантира си, че ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще може
да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя купища
документи. Предоставените допълнителни услуги гарантират спокойствието на
потребителя и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация. Споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е сключено по повод на ДПК на
28.08.2018г. Същото е неразделна част от Договор за потребителски кредит
№********** и страните са постигнали съгласие, че ДПК трябва да бъде тълкуван
винаги заедно с него, що се отнася до въпроси, свързани със същото или отнасящи
се до него. Твърди се, че допълнителното споразумение с сключено при спазване
на изискванията на Закона за потребителския кредит. Предвид изложеното се сочи,
че С.И. следва да бъде осъден да заплати на „П.К.Б.” ЕООД сумата от 550,44 лв.
представляваща неизплатеното задължение за възнаграждението за закупен пакет от
допълнителни услуги. В какъвто смисъл се иска да се постанови съдебно решение. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК.
Предявеният иск е процесуално е допустим, тъй като е подаден в
законоустановения едномесечен срок, доколкото видно от данните по делото
указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 05.05.2020 г., а
исковата молба е подадена на 28.05.2020 г.
На 28.08.2018 г. ответникът подал до
ищеца искане
за отпускане на кредит в размер на 500 лв., като на същия ден между ответника С.И. и „П.к.Б.“ ЕООД бил
сключен договор за потребителски кредит профи кредит стандарт № **********, по силата на който търговското дружество предоставило
на ответника сума пари в размер на 500 лв., която сума кредитополучателят се
задължил да върне. Към посочения договор за кредит било сключено и споразумение
за пакет от допълнителни услуги, по силата на което на ответника са предоставени допълнителни услуги състоящи се в:
приоритетно разглежда и изплащана на потребителския кредит, възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства, за което е уговорено заплащане на
възнаграждение от ответника в размер на 550,44 лв, платимо на 11 месечни
вноски, всяка в размер на 50.04 лв.
Ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, както по отношение на вземането по договора за
кредит представляващо отпуснатата главница, така и по отношение на цената за
закупен пакет от допълнителни услуги, като с Разпореждане № 195 от 05.02.2020
г. постановено по ч.гр.д. № 58/2020 г. по описа на Районен съд- Панагюрище е
отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по отношение на възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, което разпореждане е потвърдено с Определение № 93 от
04.03.2020г. постановено по в.ч.гр.д. № 167/2020 г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик,
като в указания от съда месечен срок от влизане в сила на разпореждането, с което е отказано издаването на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесното вземане е предявен иска с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
При така установено от фактическа страна, съдът от правна страна
намира следното:
Уважаването на предявения иск е обусловено от доказване на следните материално правни
предпоставки - валидно споразумение за
закупуване на пакет за допълнителни услуги към
договор за потребителски кредит, по което споразумение на ответника
са предоставени твърдените от ищеца услуги; настъпила изискуемост на
задължението и размер на дължимото възнаграждение по пакета за допълнителни
услуги; изпълнение от страна на кредитора
на задълженията, произтичащи от императивните правила за защита на
потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по споразумението за допълнителни услуги, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да
установи при пълно и главно доказване наличието на посочените предпоставки.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
От данните по делото се установява, че между „П.к.Б.“ ЕООД и С. Иманое е
сключен договор за кредит от 28.08.2018 г., по силата,
на който търговското дружество е предоставило на ответника кредит в размер
на 500 лв., като към посочения договор за кредит е сключено
допълнително споразумение за закупуване на пакет за допълнителни услуги. Предвид изложеното, съдът приема, че между страните по делото са
възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК.
Съгласно трайната съдебна практика съдът е длъжен служебно да следи
за съответствето на договора с императивните правила на ЗЗП и ЗПК, които права
на потребителя са му предоставени в съответствие с Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993 г.
Съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждение
за пакет допълнителни услуги, доколкото допълнителното споразумение се
явява недействително поради следното: с
оглед посоченото в споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни
услуги следва да се изведе изводът, че в тези допълнителни услуги са включени
следните услуги: приоритетно разглежда и изплащана на потребителския кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на
падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Според съда „Допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива
услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните –
предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с възнаградителна
лихва) на определен падеж и такива са например издаването на различни
референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера
на текущото задължение или за добросъвестното поведение на клиента. В същото
време посочените в договора за допълнителни услуги, услуги по своята същност са
действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по
договора и имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между него и
кредитора, като помогнат последния да управлява по-добре договора и изплащането
на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с
усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Уговорките за заплащане на допълнителни услуги поставят
в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитават правата му като по-слаба
страна в правоотношението и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните. Още повече, че в договора за допълнителни услуги е посочено, че цената
на пакета по допълнителни услуги е дължима от
потребителя към момента на сключване на допълнителното споразумение, дори и при
предсрочно погасяване на отпуснатия кредит, т.
е. възнаграждението за допълнителните услуги се дължи и когато такива не са
били предоставени на клиента поради отказ или прекратяване на договора.
Формулирани по този начин клаузите налагат на потребителя да изпълни
задълженията си, дори ако насрещната страна – търговецът или доставчикът, не
изпълни своите задължения. Тази сума се дължи
от потребителя, не за конкретно предоставени от търговеца услуги, а за възможността
потребителя да упражни права, които така или иначе са му предоставени по закон. Таксите, дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва
по договор за кредит, представляват възнаграждение за извършена от кредитора конкретна
дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това дали
кредиторът е изпълнил насрещното си задължение – да извърши дейността или да
предостави услугата. Таксите, за разлика от възнаградителната лихва, не
съставляват възнаграждение за кредитора и не следва да се превръщат в източник
на печалба за него. Предвид изложеното следва да се приеме, че клаузите на
договора за допълнителни услуги се
явяват недействителни поради противречие с императивни правни правила
установени с оглед защита на потребителите, поради което и исковата претенция за заплащане на възнаграждение по споразумение за допълнителни
услуги и се явява неоснователна.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че се
явяват неоснователни доводите на ищеца изложени в исковата молба, че
споразумението за пакет за допълнителни услуги се явява действително, доколкото
представлява договор – доброволно постигнато съглашение, между ищеца и
ответника. Посоченото е вярно, освен в случаите когато се касае до защита на права
на по-слаба икономически страна, какъвто в настоящия случай се явява потребителят.
Именно поради това законодателят с императивни норми (ЗПК и ЗЗП) е уредил задължения
на търговците, респ. доставчиците на услуги, чрез които задължения да се гарантира
опазването на правата на потребителите, като в настоящото производство не бяха
ангажирани доказателства от ищеца, че клаузите на процесното споразумение са
индивидуално договорени между страните, поради което същото не следва да се приема
за действително.
По отношение на разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се дължат разноски
в полза на ответника, но доколкото по делото такива не са поискани нито в
заповедното, нито в исковото производство, то съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска
предявен от „П.к.Б.“
ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу С.Х.И. ЕГН: **********
с адрес,***, с който се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сума в
размер на 550,44 лв. представляваща възнаграждение по споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги към договор за потребителски кредит **********
от 28.08.2018 г. сключен между страните, ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, за
което вземане с Разпореждане № 195 от 05.02.2020 г. постановено по ч.гр.д. №
58/2020 г. по описа на Районен съд – Панагюрище е отхвърлено искането на ищеца за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: