Р Е Ш Е Н И Е

29.10.2018г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на двадесет и трети октомври

Шести наказателен състав година 2018

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

Секретар: ЛЮДМИЛА БОЯДЖИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 2262 по описа за 2018 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №18-0938-003131 от 13.08.2018г Началникът на сектор ПП към ОДМВР-Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на К.В.Г. *** административно наказание глоба в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят К.В.Г., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

         За въззиваемата страна О.н.М. не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт бл.№503885 от 01.05.2018г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата около 09,40часа в гр.Плевен, ул.***с посока на движение жк Сторгозия, жалбоподателят Г. е управлявал л.а. „Ситроен С5“  с временна регистрация /обр. Кралство Дания/ №***, като същата е с изтекъл срок на валидност – до 28.04.2018г.   

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания свидетел М.П.Н., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. Свидетелят Н. е категоричен, че жалбоподателят Г. е управлявал лек автомобил „Ситроен С5“  с временна регистрация /обр. Кралство Дания/ №****, като същата е с изтекъл срок на валидност – до 28.04.2018г. Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля Н., тъй като неговите показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от него действия на жалбоподателя Г.. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на този свидетел, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Г. в нарушение, което не е извършил. Твърденията на жалбоподателя, че е управлявал автомобила на 01.05.2018г – първият работен ден след изтичане валидността на регистрационната табела, с цел посещение на сектор ПП при О.н.М. за регистрация на лекия автомобил според съда представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства и се опровергава от факта, че след изтичане валидността на регистрационните табели на 28.04.2018г първият работен ден, в който според жалбоподателя е следвало да се извърши регистрация на МПС-то е 30.04.2018г – понеделник, а не 01 май 2018г, който е официален празник.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят К.В.Г. е извършил нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства е установено, че жалбоподателят Г. е управлявал МПС – лек автомобил л.а. „Ситроен С5“  с временна регистрация /обр. Кралство Дания/ №***, като същата е с изтекъл срок на валидност – до 28.04.2018г. В този смисъл законосъобразно административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на нарушителя – жалбоподател в настоящото производство с налагане на административни наказания на основание чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП. Законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган е съобразил всички обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН и е наложил на жалбоподателя Г. минималните предвидени в закона административни наказания, а именно – глоба в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Според съда тези наказания в своята съвкупност и кумулативност съответстват напълно на тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение и са съобразени обстоятелствата, визирани в чл.27 ал.2 от ЗАНН.

В тази насока са неоснователни наведените от жалбоподателя Г. правни доводи, че извършеното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП представлява маловажен случай по чл.28 б”А” от ЗАНН. В ЗАНН няма легална дефиниция на понятието  маловажен случай и  по отношение на този израз разпоредбата на чл.85 от ЗАНН не препраща към приложение на разпоредбите на Наказателния кодекс. Понятието „маловажен случай” на административно нарушение се съдържа в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като следва да се направи отграничение на маловажните случаи на административни нарушения, от нарушенията обхванати по чл.6 от ЗАНН. Осъщественото от жалбоподателя Г. административно нарушение е формално, като без значение е времетраенето на управление на автомобила и мотивите за това управление. При преценка на обществената опасност на деянието и дееца съдът счита, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 б”А” от ЗАНН. Съдът не направи фактическа констатация относно наличието на обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя Г. деяние от типичната за този вид административно нарушение. В тази насока съдът счита, че постановлението за прекратяване на наказателното производство от 03.08.2018г, постановено по преписка №В-2071/2018г по описа на РП-Плевен, с което е отказано образуването на досъдебно производство и е прекратена преписката за престъпление по чл.345 ал.2 от НК, е законосъобразно и обосновано. В посоченото постановление на РП-Плевен за прекратяване на наказателното производство срещу жалбоподателя Г. за същото деяние са изложени изчерпателни съображения за малозначителността по смисъла на чл.9 ал.2 от НК на извършеното деяние. Недопустимо е същите обстоятелства, които вече са взети предвид от прокурора при неговата преценка за липса на престъпление, извършено от жалбоподателя Г., да бъдат преценявани от административно-наказващият орган, респ. от съда, и да обусловят квалифициране на извършеното административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП като маловажен случай на административно нарушение по чл.28 от ЗАНН. Отчитайки публичния дебат по въпроса за управлението на МПС без регистрация и без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, като средство за извършване на административни нарушения по ЗДвП и като средство за извършване на всяко умишлено престъпление от особената част на НК, в това число и на престъпление по Глава ХІ, Раздел 2 от НК „Престъпления против транспорта и съобщенията”, съдът счита, че целите на административното наказание по смисъла на чл.12 от ЗАНН не биха могли да се постигнат в необходимата степен само с предупреждение, каквато е единствената възможност по чл.28 б”А” от ЗАНН. Съобразно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г по Т.Н.Д. № 1/2007г на ОСНК на ВКС преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. И тъй като съдът констатира, че в конкретния случай предпоставките на чл.28 от ЗАНН не са налице, следователно това не е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със Закона.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От представената към административно наказателната преписка Заповед №8121з-515/14.05.2018г на Министъра на вътрешните работи се установява, че актосъставителят Д., като държавен служител от структурно звено „Пътна полиция” е оправомощен да съставя АУАН, както и че на Началника на сектор ПП към ОДМВР-Плевен са делегирани правомощия да издава НП. 

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-0938-003131 от 13.08.2018г на Началника на сектор ПП към ОДМВР-Плевен, с което е наложено на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на К.В.Г. *** административно наказание глоба в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: