№ 71
гр. Шумен, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630201925 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №ЗЖ-11 от 07.08.2023 год. на Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните - Шумен, с което на С. А. В., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.417, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/ за нарушение по чл.132, ал.1, т.18 от ЗВМД.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание същият не се явява лично. За него се явява упълномощен
процесуален представител – адв.И.И. от ШАК, редовно преупълномощен от адв.Р.Т. от
ШАК, като поддържа жалбата, а в пледоарията си излага конкретни мотиви и съображения
в подкрепа на исканията си.
Процесуалният представител на Директора на Областна дирекция по безопасност на
храните - Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание
оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.03.2023 год. била извършена проверка в животновъден обект, намиращ се в
**************, собственост на жалбоподателката С. А. В., с ЕГН**********. Целта на
проверката била във връзка с изпълнение на Разпореждане №1/23.01.2023 год., издадено от
д-р М. М., гл.инспектор, отдел ЖЗ при ОДБХ Шумен. С последното била наложена забрана
цялото количество сурово краве мляко, добито ежедневно в стопанството, за употреба в
хранителната верига, като разпореждането подлежало на незабавно предварително
изпълнение. Със Заповед №РД 12-66/23.01.2023 год. на Директора на ОДБХ било
обезсилено Удостоверение за регистрация №17/30.03.2018 год. на животновъдния обект. По
време на извършване на проверката собственикът на обекта не бил открит, като на место се
намирало лицето Д.Д., който въпреки легитимацията на проверяващите лица и присъствието
на полицейски служител, не допуснал контролните органи в обекта за извършване на
проверка по изпълнение на Разпореждане №1/23.01.2023 год.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол за
извършена проверка на основание чл.129 и чл.130 от ЗВД от 16.03.2023 год. До
жалбоподателката била изготвена покана с изх.№853ж/16.03.2023 год. за явяване на
17.03.2023 год. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Поканите не са били връчени на В.. Направен е опит втората покана да бъде връчена на
лицето, присъствало по време на извършване на проверката – Д.Д., но видно от материалите
по делото същият е отказал да я получи. В тази връзка по делото са представени множество
протоколи от различни дати, между които и Протокол от 17.03.2023 год., от който се
установява, че последната е била търсена на наличните по делото адреси с оглед връчване на
покана за явяване за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, но
същата не е била открита и поканата не й е била връчена. До жалбоподателката е било
изпратено и СМС съобщение, но по делото липсват доказателства относно телефонния
номер, до който е изпратено и дали същото е било получено от В..
На 17.03.2023 год. на жалбоподателката бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение №********** от 17.03.2023 год., като актосъставителят е
посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.132, ал.1, т.18 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. Актът е бил съставен в отсъствие на жалбоподателката.
Впоследствие същият й е бил връчен на 17.05.2023 год., като същата е изложила, че ще
представи възражения в законоустановения срок. Впоследствие се е възползвала от
законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирала писмени възражения, в
които е изложила, че поради възникнал здравословен проблем с нейн близък на 16.03.2023
год. по време на извършване на проверката не се е намирала в животновъдния обект и по
никакъв начин не е възпрепятствала извършването на проверката. В същото време излага, че
2
не е била поканена за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и е
била уведомена за него едва при връчване на същия. Въз основа на така съставения акт,
съобразявайки и материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №ЗЖ-11 от 07.08.2023 год. на Директора на Областна дирекция
по безопасност на храните - Шумен, с което на С. А. В., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500
/петстотин/ лева на основание чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
/ЗВД/ за нарушение по чл.132, ал.1, т.18 от ЗВМД.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
М. Х. М., на свидетелите С. М. М. и Ц. Р. С., както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите М.
Х. М., С. М. М. и Ц. Р. С.. Същите лично са участвали в извършената проверка на
жалбоподателя или при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
пряко са възприели фактите, за които свидетелстват, като показанията им са еднопосочни,
последователни, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото
доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът съобрази от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН Актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите,
които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, като разпоредбата
на ал.2 от същия законов текст допуска когато нарушителят е известен, но не може да се
намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът да бъде съставен и в негово
отсъствие.
В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят не е бил уведомен и поканен за явяване за датата на съставяне на акта за
установяване на административно нарушение. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен на 17.03.2023 год. за нарушение, което се твърди, че е извършено на
16.03.2023 год. Въпреки, че в самото наказателно постановление е посочено, че на
жалбоподателката на 16.03.2023 год. е била връчена покана за явяване за съставяне за
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, от разпита на
актосъставителя М. Х. М. и на свидетеля Ц. Р. С. се установява, че жалбоподателката не е
била уведомена по никакъв начин за датата на съставяне на акта за установяване на
административно нарушение. От материалите по делото се установява, че е бил направен
опит изготвената покана с изх.№853ж/16.03.2023 год. за явяване на 17.03.2023 год. за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение да бъде връчена на В. чрез
лицето Д.Д., но последното е отказало да получи поканата. В тази насока е и представения
3
като писмено доказателство по делото Протокол от 17.03.2023 год., от който става ясно, че
контакт с жалбоподателката не е бил осъществен, като поканата не й е била връчена. В
същото време, въпреки твърдението, че до същата е бил изпратен СМС, с който е била
уведомена за датата на съставяне на акта по делото липсват доказателства относно
телефонния номер, до който е бил изпратен този СМС, че този телефонен номер се ползва
от същата, респективно, че СМС-ът е бил получен и прочетен от В. преди момента на
съставяне на акта.
По делото липсва съмнение относно самоличността на нарушителката, поради което
се налага извода, че същата е била пределно ясна на органите на ОДБХ, но не се установява
тя да е биля уведомена. При това положение се налага извод, че жалбоподателката е била в
обективна невъзможност да се яви на 17.03.2023 г., съответно да организира защитното си
поведение към този ранен етап на производството. С оглед изложеното, съдът приема, че
съставянето на акта в отсъствието на нарушителя, без да са били налице условията на чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което не би
могло да бъде санирано чрез последващото надлежно връчване и предявяване на изготвения
акт на нарушителя. Касае се за различни независими етапи от санкционната процедура,
всеки със своето самостоятелно процесуално значение, първостепенно място сред които
заема именно надлежното известяване на субекта за започналата срещу него репресивна
мярка и осигуряването му на възможност да присъства при съставяне на акта, респективно
да отрази писмените си възражения към този момент, явяващи се първата проявна форма на
правото му на защита. Разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН е императивна и спазването й
гарантира правото на нарушителя да разбере какво нарушение му се вменява още в ранния
момент на започване на прозиводството със съставянето на АУАН, както и да направи
своите възражения. Неспазването й от своя страна винаги представлява съществено
процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление, поради нарушаване правото на защита на жалбоподателя – с оглед
репресивния характер на административно-наказателното производство законодателят е
създал строго формална процесуална рамка, своеволно отклонение от която не е допустимо.
Само по себе си конкретният порок се явява достатъчно основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановелние, без да се налага обсъждането на аргументите за
неговата незаконосъобразност по същество.
В този смисъл е и константната практика на ШАС и по-конкретно Решение №274 от
16.11.2021 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 259/2021 г., Решение №65 от 14.04.2010 год.
на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №62/2010 год. и др.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява
незаконосъбразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
В тази връзка съдът намира, че наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е
4
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и
обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил разходи за
адвокатско възнаграждение намира, че искането за присъждане на разноски се явява
основателно и доказано. С оглед на изложеното въззиваемата страна следва да бъде осъдена
да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 400 лева, включващи заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №ЗЖ-11 от 07.08.2023 год. на Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните - Шумен, с което на С. А. В., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.417, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/ за нарушение по чл.132, ал.1, т.18 от ЗВМД.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните - Шумен да заплати на С.
А. В., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** сумата от 400 /четиристотин/
лева, представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно представен списък.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5