РЕШЕНИЕ
№
261471
14.05.2021 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, V граждански
състав, в публично заседание на двадесет и осми април две хиляди и двадесет и
първа година, в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при
участието на секретаря Петя Мутафчиева,като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 4806 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова
молба от З.С.С., ЕГН **********,***
против „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В, с която е предявен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
върне на ищеца сумата от 100 лв. – платена
такса по пакет допълнителни услуги, такса револвинг по Договор за кредит
от 20.05.2014 г. , поради нищожност на клаузата за заплащане на такса по пакет допълнителни услуги/такса
револвинг – раздел 6, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
05.05.2020 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът сочи, че е страна по Договор за потребителски кредит № *** г.
Твърди се, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради
неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК.
Посочва се, че съгласно раздел VІ от договора за потребителски кредит, ищецът е
следвало да върне сумата по кредита в размер на 800 лв. при ГПР 44,98 %, ГЛП
38,30 % и лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита 24 месеца. Постигната
е договореност за заплащане на пакет от допълнителни услуги/ такса револвинг в
размер на 700 лв. Твърди се, че с догворения лихвен процент се нарушават
добрите нрави, като се излагат подробни доводи в тази насока. Сочи се, че е
налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорката да
се заплаща пакет от допълнителни услуги/ такса револвинг се нарушава
изискването ГПР да не бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в лева и валута. Сочи се, че този пакет допълнителни
услуги е уреден в общите условия, като се предвижда сключване на допълнително
споразумение, което обуславя извод, че не се касае за услуга по силата на
договора за кредит, а за нова услуга, чието предоставяне ще се реализира след
постигане отново на съгласие между страните. Оспорва като нищожни –
противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК
клаузите на раздел VІ от договора за заем, в които е посочено, че ГПР е в
размер на 44,98 %, а действителният размер е различен от посочения. Сочи, че не е установен механизмът, по който
е изчислен този процент. С оглед
изложените в исковата молба доводи за недействителност на договора за кредит
моли искът да се уважи.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца
в исковата молба, като неоснователни. Счита, че уговореният ГЛП не противоречи
на добрите нрави, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че в случая са приложими нормите на
търговския закон, тъй като се касае за абсолютна търговска сделка. Ответникът
оспорва твърденията на ищеца за нищожност на клаузи за допълнителен пакет
услуги. Твърди, че сочените като
неравноправни клаузи от договора не отговарят на критериите за това, отразени в
ЗЗП. Твърди, че съгласно чл. 11, ал.1,
т. 9а ЗПК методиката се изготвя само ако лихвеният процент е референтен, поради
и което оспорва възраженията на ищеца за липса на механизъм за изчисляване на
ГПР. Посочва, че по отношение на
пресмятането на ГПР се прилага алгоритъм, императивно заложен в закона, а
именно ГПР се определя съгласно формулата по Приложение № 2 към ЗПК. Прави
възражение за погасяване по давност на претенцията за връщане на суми,
вследствие на плащания от ищеца преди 05.05.2015 г. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Моли
искът да се уважи. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Прието е като писмено доказателство извлечение
по сметка ДР ***, издадена от ответника по искане на ищеца, в което е отразено,
че общата платена сума от ответника по заема е
в размер от 847,53 лв. към 23.07.2014 г., като с нея са погасени
задължения за главница и лихви. Липсват данни в извлечението от сметка да са
погасявани суми по такса револвнинг. В извлечението е отразено, че остатъчното
задължение по ДРЗ *** към 23.07.2014 г. в размер на 0,00 лв.
Не се установява и от приетото по
делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза ищецът да е заплащал
суми по такса револвинг в договора за заем. Вещото лице посочва, че в
погасителния план – Таблица 1 от приетото заключение, също не е предвидено
заплащане на такава такса, като общият размера на всяка от вноските е 47,40
лв., включващ главница и възнаградителна лихва.
Установява се, че ГПР по договора за кредит, който се формира от
уговорената за връщане главница и лихва е 50,840 %. Вещото лице не установява
за периода от 20.03.2015 г. до 20.05.2018 г. да е заплатена такса за закупен
пакет от допълнителни услуги/ такса револвинг по Договор за кредит № ***, като
окончателното разплащане по договора за кредит, видно и от гореописаното
извлечение е извършено на 22.07.2014 г.
За да се уважи предявения иск за
връщане на недължимо платена сума, то на първо място в тежест на ищеца е да
установи, че е платил същата. При разпределената доказателствена тежест за това
ищецът не успя установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил
сумата от 100 лв. по такса револвинг по договор за кредит от 20.05.2014 г. в
период, следващ датата на пълното погасяване на всички задължения по договора
за кредит.
Доколкото не се установява заплащане
на претендираната за връщане сума, то не следва да се разглеждат и възраженията
на ищеца за недействителност на клауза за такса револвинг. Още повече, че
ищецът при разпределената му тежест не установи да е налице уговорена между
страните клауза в този смисъл.
Предвид така изложеното съдът счита,
че следва да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недокозан.
С оглед отхвърляне на исковата
претенция, то на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва в полза на ответника да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита за
неоснователни доводите на ищеца, че не следва да се присъждат разноски в полза
на ответника, позовавайки се на практика
на СЕС. В случая предявеният иск е отхвърлен, защото ищецът не установява нито
съдържанието на оспорената клауза, нито заплащане на претендираната за връщане
сума, като възрженията за неравноправност не са разгледани по същество, поради
и което цитираната практика е неотносима.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв., което ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника. Така определеното възнаграждение е в
съответствие с фактическата и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия.
Предвид гореизложеното съдът,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от З.С.С., ЕГН **********,*** против „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „България” № 49,
бл.53 Е, вх. В иск за осъждане на ответника да върне на
ищеца сумата от 100 лв. – платена такса
по пакет допълнителни услуги, такса револвинг по Договор за кредит от
20.05.2014 г. , поради нищожност на клаузата за заплащане на такса по пакет допълнителни услуги/такса
револвинг – раздел 6, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
05.05.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
З.С.С.,
ЕГН **********,*** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е,
вх. В разноски в размер на сумата от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
/Дафина
Арабаджиева/
Вярно с оригинала.
ПМ