РЕШЕНИЕ
№ 766
гр. Пловдив, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20245300500636 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от З. Г. Г. против Решение № 5163/20.12.2024г., пост. по
гр.д.№ 20151/2021, ПРС, с което се предоставя упражняването на родителските права по
отношение на децата Г. Г. П. и П. Г. П. на бащата Г. Г. П. и определя местоживеенето на
децата при бащата; определен е режим за осъществяване на лични отношения между децата
и майката З. Г. Г. както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от
10,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя, както и един месец през лятото, несъвпадащ с
годишния отпуск на бащата; З. Г. Г. е осъдена да заплаща на детето си П. Г. П., чрез неговия
баща и законен представител Г. Г. П. издръжка в размер на 250,00лв. месечно, платима до
10-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба –
20.12.2021г. до настъпването на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до
окончателното й изплащане, а на детето си Г. Г. П., чрез неговия баща и законен
представител Г. Г. П., издръжка в размер на 250,00лв. месечно, платима до 10-то число на
месеца, за който се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2021 г.,
до настъпването на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й
изплащане.
Жалбоподателят З. Г. поддържа, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че съдът не се е съобразил с фактическото
положение, установено още преди завеждане на делото за родителски права, а именно, че
децата живеят една седмица при бащата и една седмица при майката. Счита, че от събраните
по делото доказателства се установява, че по-отговорният родител и с по-голям родителски
капацитет е именно тя. Твърди, че съдът е игнорирал факта, че бащата води децата със себе
си на работа – в заведения, в които се пуши и употребява алкохол, както и че там са
оставени под надзора на друго дете – 12 годишно момиче. Твърди и че съдът е игнорирал
1
данните по делото за упражнено насилие над нея, както и за това, че тя е по–пригодния
психически и емоционално родител, който има изградена добра връзка с децата,
упражнявала е по-дълго време родителски контрол и е по-близка с децата. Счита и че от
свидетелските показания и приетата СПсЕ се установява, че нейният морален облик е
безупречен, за разлика от бащата, за когото има данни и за упражняване на насилие и да
употреба на алкохол. По отношение на грижите към децата счита, че тя е по-отговорният
родител, като за нея няма данни да е оставяла без надзор децата. Сочи и че е установена
привързаност на децата към нея. По отношение на пола счита, че в случая той не играе
толкова голямо значение, за разлика от възрастта, която в момента е по-ниска и майката има
огромно значение за развитието им. Твърди и че може да ползва подкрепата на трети лица
при отглеждането на децата , а и работата й позволява да е с гъвкаво работно време, за да се
съобразява с нуждите на децата. Твърди и че по делото се доказва, че има здрава социална
среда и добри битови условия. Счита, че съдът не е изложил никакви мотиви защо
предпочита предоставянето на родителски права на бащата, като липсва съпоставяне на
качествата на двамата родителя. Сочи и че неправилно съдът е интерпретирал периода, през
който тя е провеждала лечение и не е могла пълноценно да се грижи за децата. Моли съда
да отмени обжалваното решение и да постанови ново такова, с което предостави
упражняването на родителските права над децата на нея, ведно със съответните последици –
определяне на режим на лични отношения с бащата и дължима издръжка. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Г. П. е подал отговор на въззивната жалба, в който я оспорва.
Поддържа, че е невярно твърдението че родителите отглеждат децата като всеки от тях
полага грижи по една седмица, респ.- че са поделили по равно издръжката им. Твърди, че са
неоснователни твърденията на жалбоподателката, че е по-отговорният родител, като сочи че
доказателствата по делото не установяват подобен факт. Твърди, че свидетелските
показания на свидетелите на жалбоподателката не са резултат на лични впечатления, а
съставляват преразказ на чуто от други лица. Поддържа се, че тезата, че бащата не е
отговорен родител не е подкрепена с никакви доказателства, като твърденията в тази насока
остават голословни. В същото време майката работи незаконно, като приема деца за гледане
включително и в дома си, заедно със собствените си деца. За оценяване на родителските
качества на майката се акцентира и на „безвестното“ й отсъствие за период от половин
година, в който дори не се е обаждала на децата по телефона. Счита, че от СПсЕ също се
установява, че именно той е родителят с по-добър родителски капацитет. Изложени са и
съображения за по-добрите битови условия в дома на бащата, в който децата живеят от
раждането си и до момента. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират
се разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, недоволен от обжалваното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и
се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. чл.269 от ГПК съдът във въззивното производство се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта в обжалваната част, а правилността се
проверява с оглед посоченото в жалбата. Изключение от това правило има само в случаите,
в които съдът служебно следи за интересите на някоя от страните или следва да приложи
императивна правна норма. Доколкото в случая се касае за защита на интересите на две
малолетни деца, то съдът има служебно задължение за изследване на правилността на
обжалваното решението.
В настоящия случай се обжалва валидно и допустимо решение. Същото е
постановено от родово и местно компетентен съд, по надлежно предявен иск за
предоставяне на родителските права.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за предоставяне на родителските права
върху малолетното дете П., към момента на **г. и малолетното дете Г. – към момента на
2
**г. Така предявеният иск е с правно основание чл. 127, ал.2 от СК. Това е спор между
родители, които не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие помежду си относно
местоживеенето на общите им деца, упражняването на родителските права , личните
отношения с децата и издръжката им. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел,
че по делото се доказва , че бащата е осигурил отлични условия за живот на децата в дома
си от момента на раждането им, че е отговорен родител, който откликва на нуждите им,
ползва се с авторитет пред тях, има възпитателски качества, че реално полага пълноценни
грижи за тях. Отчел е че бащата има по-добри материални възможности и трудовата заетост,
която му позволява да е на разположение на децата винаги при необходимост. Отчел е пола
на децата и изградената емоционална връзка с бащата. Досежно майката е приел, че тя
изключително е полагала грижи в ранното им детство, изградила е силна емоционална
връзка, отнася се с търпение и съпричастност, но и че е изчезнала внезапно от живота им за
период от половин година без да установи никакъв контакт с тях в този период. По
отношение на режима на лични контакти и определил обичаен режим, като в тази насока
липсват оплаквания. Определен е и размер на дължимата издръжка.
От фактическа страна безспорно се установява от представените писмени
доказателства, че страните Г. П. и З. Г. са родители на малолетните П., р. ****. и Г., р. ***г.
Няма спор и по отношение на факта, че те са се разделили през 2020г., като до този момент
заедно са отглеждали общите им две деца. Няма спор и че до м.07.2021г. по общо съгласие
са отглеждали децата си при режим по една седмица при всеки родител.
По отношение на бащата Г. П. се установява, че притежава собствено жилище,
състояща се от две спални, кухня, хол и санитарни помещения, като едната стая е детска и
изцяло е обзаведена и пригодена за нуждите на децата / виж НА и двата социални доклада/.
Трудово зает е, като е съсобственик и съуправител в търговски дружества / 4 бр.
удостоверения за актуално състояние на търговски дружества/. Декларираното месечно
възнаграждение е 3 000лв., като получава и дивиденти от търговската дейност /протокол за
разпределяне на дивидент/.
По отношение на майката З. се установява от представения договор за наемане на
жилище, че живее в нает имот, като уговорката в същия договор е да не се заплаща месечен
наем за срок от пет години. Жилището й се състои от стая и кухня, като в стаята има легла и
кът за децата, спалня и диван / виж двата социални доклада/. Представен е трудов договор за
това, че работи по трудов договор при договорена минимална работна заплата. Представила
е нотариален акт за притежавано жилище в гр. Х. Приетите от първата инстанция
„атестации за извършена работа“, съдът намира за недопустими доказателствени средства,
доколкото същите съставляват свидетелски показания, дадени в писмен вид, а събирането на
гласни доказателства по този начин не е допустим способ по ГПК.
От изготвените социални доклади и за двамата родители се установява, че
жилищните условия в домовете им са добри, като в дома на бащата е налице и
самостоятелна стая за децата, която е обзаведена с необходимата мебелировка за тяхната
възраст. В този смисъл жилищните условия в дома на бащата се явяват по-добри и в по –
пълна степен съответстват на нуждите на децата, които израстват и ще имат необходимост
от повече самостоятелност и лично пространство.
По отношение на децата се установява от социалните доклади, че голямото дете е
ученик в *******“, а малкото посещава детска градина.
По делото са събирани и гласни доказателства – разпитвани са свидетелите А. И., Е.
К., Х.М., В. К., Й. С.
Свидетелят А. И. твърди, че познава семейството на Г. и З. Той е съдружник и
приятел на Г.Твърди, че от раждането на децата Г. винаги е помагал в отглеждането им,
бързал да се прибира от работа, за да ги изкъпят, носел храна от ресторанта, за на облекчи З.,
а също и готвел лично. Издръжката на семейството се осигурявала от Г., като наел и
чистачка, която да помага в домакинството. Знае за няколко раздели и събирания на
родителите. Знае, че З. оставила децата на Г. за една , две седмици, т.к. щяла да си търси
3
работа, но всъщност отсъствала шест, седем месеца. Не се обадила нито за рождените дни на
децата, не е изпратила подаръци, нито ги е търсила по телефона в този период като цяло.
Знае, че З. не признавала и празници като Коледа и Нова година, имени и рождени дни, но
не знае каква й е религиозната насоченост. Свидетелят твърди, че в миналото е имало
случай, в който бащата е санкциониран за шофиране след употреба на алкохол и книжката
му е била отнета за срок от две години. Преди раздялата З. била много нервна и Г. му
споделял, че каквото и да направи тя е все недоволна. Когато З. изчезнала Г. се справял сам
с децата, били им извършени две операции, като бащата бил с децата в болниците. Бил
много всеотдаен баща, гледал да се прибере рано от работа, взимал ги от училище и детска
градина, извеждал ги на разходки, организирал им почивки и ваканции, водел ги на спорт.
Според свидетеля от момента, в който Г. останал сам с децата престанал да употребява
алкохол, пиел по една бира най-много, започнал да спортува, станал много по-уравновесен.
Преди това се е случвало да пие повече, но никога до състояние да буйства, да е агресивен.
На въпрос на З. Г. дали е вярно, че Г. има интимни отношения с майка й, свидетелят
отговаря с категоричност, че няма такова нещо.
Свидетелката Е. К. твърди, че познава З. и Г. от 2012г. . Още преди раждането на
децата З. й споделяла, че има проблеми с Г., упражнявал физическо насилие над нея – имало
случаи да я хваща за гърлото или да я притисне в стената. След раждането на децата преките
грижи за тях били поети от З., като Г. наел чистачка, която да помага в домакинството.
Твърди, че знае за случай и през 2019г., когато Г. посегнал на З. За периода, в който З. не е
търсила децата твърди, че е била болна и е претърпяла операция. Твърди, че от момента на
раздялата на родителите децата се отглеждат съвместно – по една седмица при всеки от тях.
Твърди, че З. й споделяла, че Г. води децата в своите заведения, където стоят на пушек и при
хора , които употребяват алкохол. Пак майката й споделила, че след като децата започнала
да тренират джудо станали по-агресивни. По време на съвместния им живот Г. осигурявал
издръжката за домакинството , а З. се грижела за децата. Твърди, че след раздялата з.
сменила две квартири. Сега работи и като детегледачка, като понякога взима децата, които
гледа и в дома си. Твърди, че в Библията никъде не е записано, че трябва да се честват
рождените дни, именните дни и светиите.
Свидетелят Х. М. твърди, че познава Г. от 30 години. Знае, че е живял с ответницата
З. и че имат две деца, но няма преки впечатления от семейния им живот. Знае и че са
разделени от две години и че е имало период от около шест месеца, в който З. отсъствала. Г.
поел грижата за децата изцяло и накрая решил да предприеме мерки за законово уреждане
на въпроса. В последните години всеки ден контактува с Г., спортували заедно всеки ден и
има наблюдения от това как се справя с децата . Твърди, че въпреки възможността да ползва
помощ от свои близки, Г. се справя сам с децата. Споделя наблюдения, че бащата много се е
променил – грижил се децата да водят пълноценен живот, водил ги на спорт, дори когато те
са при майката, на вилата си в с. Б. им направил къща на дърво, опитвал се да ги научи да
разчитат един на друг, през лятото ги записал на спорна занималня, на която всеки ден
децата практикували различни спортове. Г. водел децата дори във времето когато са при
майката, като в този смисъл майката можела да разчита на бащата. Относно битовите
условия твърди, че Г. им е подсигурил много добри такива, като в къщата, в която живее
има двор, децата имат детска стая, обзаведена много добре. Твърди, че Г. много държи
децата да имат и да спазват дневния си режим, да си лягат навреме, да се хранят
здравословно. Той можел да готви много добре. Отделял много време за децата си, т.к. би
собственик на заведения и организирал работата си така, че да може да се посвети на
децата. Бащата споделял, че след посещенията при майката голямото дете ставало нощем и
отивало да спи при него, но после нещата се нормализирали. Г. свързвал това поведение с
религиозните вярвания на майката. Децата споменавали пред свидетеля за някакви демони,
но не ги е разпитвал от къде са чували за тях. Майката не почитала празниците, нито
рождени дни, нито имени, нито Коледа. Свидетеля твърди, че Г. е водил децата само в
едното заведение, което е ресторант и има голяма градина. Това се е случвало следобедно
време. В заведението Г. има само функции на управител, не работи и когато е там надзирава
децата. Другото му заведение е нощен бар, но то се управлява от съдружника му. В
4
нощното заведение децата не са стъпвали. Свидетелят твърди, че Г. води децата на море,
вечер в парка, но никога не ги оставя без надзор. Позволяла им дневно 30-40минути да
играят на телефон или на компютърни игри. В парка обикновено води децата в кафе –
детски център. Те играят навън, а когато е лошо времето и вътре в центъра. Надвечер може
да изпие с другите родители по чаша.
Свидетелката В. К. твърди, че познава З. от 2010г., заедно тренирали, разхождали си
кучетата. Преди 3-4 години се запознала и с Г.. Знае, че имат две деца.Знае, че през 2019г.
са се разделили след насилие от страна на Г., упражнено след употреба на алкохол. З. наела
квартира, която обзавела за себе си и децата – със спалня и легла за децата. Г. имал и бюро,
на което да си пише домашните. З. не пиела и не пушела. Свидетелката работила като
детегледачка и , т.к. З. й вдъхвала доверие й помогнала и тя да започне да работи същото.
Твърди, че З. имала здравословен проблем и се наложило да се лекува. Затова известила
бащата. Не знае дали пред този период е контактувала с децата. Г. имал проблем с алкохола
и след няколко скандала З.решила да го напусне. Свидетелката твърди, че знае за живота им
, т.к. е близка приятелка със З. и си споделят. Децата също споделяли с нея за живота си. Те
й разказвали, че когато са в парка с баща си той пиел бира. Свидетелката твърди, че всеки
ден се виждала с децата или се чувала с тях на видео връзка. Те й споделяли живота си. Те й
споделяли, че бащата не ги разбирал. Майката от своя страна разговаряла с тях, казвала им
грешките. При баща си те стояли постоянно пред телевизора , а ако е хубаво времето баща
им давал по 50лв. да отидат до магазина и да му купят била и нещо за себе си. Когато са при
баща си децата били със занижена хигиена и не били облечени подобаващо. Бащата водел
децата в заведението си където се пиело и пушело и стояли там до 21-22ч . З. можела да
разчита на цяла компания приятели, които могат да й помагат. Не получавала помощ от
майка си, защото тя живеела в гр. Х. и имала работа там. Свидетелката не знае дали децата
ходят в Х. Г. оперирал децата в периода, в който З. се лекувала и не я уведомил за това. В
този период тя не е контактувала с децата. Свидетелката твърди, че детето П. имал голям
страх след делото на 4 октомври, когато се разбрало, че е бил душен от баща си. П. не би на
себе си и се наложило да бъде освободен от училище от майката, защото бил сринат
психически. Учителите също се притеснявали за детето. П. й споделял, че баща му винаги
го наказва дори и да не е виновен. Твърди , че З. не дели децата. Децата сънували постоянно
сънища в които демони се биели и майката им обяснявала, че има сили на добро и зло.
Свидетелката твърди, че децата станали агресивни след като започнали да играят джудо. ,
започнали да се бият помежду си. Свидетелката твърди и че децата посещават през лятото
спортна академия, в която също били без надзор, пили оцет, а на Г. се забил пирон в главата.
Според свидетелката когато Г. води децата на вилата в с.Б. ги оставя без надзор и те
обикаляли с други деца цялото село, ловяли змии, галели котета, които не са обезпаразитени.
Хора от селото ги викали да хапнат при тях, защото било нормално да огладнеят като са
навън цял ден. Твърди, че бащата ги е водил на „Капана фест“ и е поверил грижите за тях на
някаква жена с дете на две години. Когато децата са при бащата П. бил с ненаписани
домашни. Веднъж бащата ги завел през зимата на минерален басейн и едното дете хванало
вирус и било много зле, поради което всички се притеснили. Лекарите дори казали, че може
да се наложи да се присаждат стволови клетки. Свидетелката твърди, че според З. не следва
да се празнуват рождени и имени дни, в Библията никъде не е написано, че трябва да се
празнуват. Също и не пишело нищо за Коледа и че трябва да се празнува. Свидетелката К.
твърди , че не е контактувала с Г., не е ходила у тях на гости, но със З. са близки приятелки
и във времето преди раздялата им са намирали други места, на които да се срещат.
По делото е разпитана и учителката на П. С. Тя твърди че децата са на целодневен
режим на обучение – сутрин имат редовни занятия, а след обяд – занималня, в която се
подготвят. Тя твърди, че и при двамата родители детето се подговя добре за училище, а
подобна подготовка се налага само когато е болен. Тя изпращала материалите на родителя,
при когото е детето и те учили в къщи. Контактувала и с двамата родители и двамата били
отзивчиви, взимали мерки и проблемите се решавали.
Във въззивното производство е разпитвана и свидетелката Е. В. Тя твърди, че познава
5
и двете страни, първоначално служебно – извършвала им е консултации като адвокат, а в
последствие се установило, че живеят наблизо и децата им посещават една детска градина.
Така започнали да контактуват почти ежедневно – вечер след градина или семейно да си
ходят на гости, заедно с други родители от градината. Тези контакти се установили от
периода, в който Г. започнал да гледа сам децата си. Тя твърди, че бащата бил в тотален шок
след напускането на майката. Претърпял пълна трансформация, станал изключително
грижовен, следял стриктно за режима на децата, за здравословното им хранене. Бил
организиран и справедлив, отнасял се с голяма обич към децата. Те се чувствали щастливи и
спокойни. Всяка вечер ги извеждал в близкия парк, за да играят. Там се събирали с другите
деца, техни приятели и с родителите им. Не е виждала Г. да е злоупотребявал с алкохол.
Напротив, ако родителите решат да седнат в близкото заведение, той си позволяла най-
много да изпие една бира. Спрял да пие концентрати изобщо. Спортувал ежедневно. Според
свидетелката той се отнасял с голямо уважение към майката на децата и споделял, че тя им
е майка и го е направила най-щастливия човек като ги е родила, че иска децата да имат и
майка и баща. Свидетелката твърди, че не е разпитвала децата за отношенията им с
родителите, те си играели и си говорили за детските неща, които ги вълнуват, за игрите,
които играят. Когато децата са болни бащата се грижил изцяло за тях.
Изискани са свидетелслства за съдимост на двамата родители, от които се установява,
че З. Г. не е осъждана, а Г. П. е съден през 2015г. на пробация за шофиране след употреба на
алкохол, като наказанието е изтърпяно и е реабилитиран. От справката от КАТ за наложени
административни санкции по ЗДвП се установява, че за последните години бащата е
санкциониран няколко пъти – за непредставяне на талона на автомобила, за превишаване на
скоростта с 10-20кв/ч. За майката липсват такива данни, но от показанията на свидетелката
К. се установява, че въпреки, че З. Г. има свидетелство за управление на МПС не шофира.
По делото е приета и СПсЕ, изготвена от в.л. Б. Д. Експертът е извършил
психологически интервюта и с двамата родители, както и с децата. Установява, че и двамата
родители имат добър родителски капацитет, склонни са към родителско сътрудничество,
нямат констатирани дефицити в родителския капацитет, разбират потребностите на децата и
откликват на същите. За майката е посочено, че има изградена хармонична и топла
емоционална връзка с децата, а за бащата – че има изградена емоционална връзка с тях. По
отношение на децата експертът установява, че и двамата родители са значими за тях, като П.
има по-топла и близка връзка с майката и изразява предпочитание към нея. Няма данни
някой от родителите да манипулира децата и да ги въвежда в родителския спор. Няма данни
и за тревожни състояния у децата. П. приема за свой дом дома на бащата, в който е роден и
отглеждан и от двамата родители. Изпитва тъга от раздялата на родителите си. Въпреки
това, обаче, заявява предпочитания да бъде отглеждан от майка си. Г. възприема жилищата
и на двамата си родителя за свой дом и няма предпочитания. При провеждане на интервюто
на децата правят впечатление изказванията на детето П. по отношение на родителите,
имущественото им положение, стойността на парите, отношенията в семейството – „мама е
добра и ме гушка повече“, „ тате има дом и там ми харесва“, „ при мама е хубаво, но плаща
наем и няма дом“, „ тя иска да купи къща на село и така ще си имаме дом и няма да плаща
наем на други хора“, „мама не иска да има много пари, не обича парите, аз също знам че
парите не са хубаво нещо“, „ ние всички вярваме в Господ, - аз, мама, Ж., С. и В.“, ходим на
църква, но не влизаме вътре, може да има втори живот като умрем, … добрите отиват в
новия свят и той е много по-добър от този, спокоен и красив. Този сега е съсипан, има само
блокове и нищо хубаво не се вижда … “, „на мама майката се казва баба П., но мама не я
обича, те са скарани“, „баба П.идва тук при нас при тате, тя не е скарана с него“. С оглед
проведените изследвания експертът установява, че между родителите е налице
неразбирателство относно полагане на грижите за децата, методите на възпитание и
родителстване. Посочено е, че родителите трябва да намерят общ език помежду си и да
положат усилия и компромиси и от двете страни за запазване и утвърждаване на стабилния
емоционален контакт, който имат с децата и за утвърждаване на положителния образ на
всеки един член от семейството. В съдебно заседание експертът пояснява, че според нея,
бащата проявява по-завишен контрол и изисква повече дисциплина от децата. По отношение
6
на въпроса с отсъствието на майката за период от шест месеца, експертът заявява, че
принципно подобен факт води до стрес и до някакви състояния на децата. В случая не е
констатирала някаква симптоматика в тази насока. Според експерта здравословното
състояние на майката не би следвало да й пречи да контактува с децата дори и само по
телефона, като липсата на такъв контакт е индиция на известна доза дефицит на
родителския капацитет и липса на стремеж към нормално родителско сътрудничество.
Родителите са изслушвани и пред двете инстанции. Бащата Г. П. заявява, че въпреки
лъжите, изречени по негов адрес по делото не иска да си позволява да обиди жената, родила
децата му. Съзнава, че при родителските конфликти има само губещи и това са децата.
Счита, че режима, който са установили е - по една седмица при всеки родител е най-добър за
децата. Посочва, че се счита за по-пригодния родител, т.к. може да осигури спокоен и
пълноценен живот – дом, общуване с широкия кръг на семейството, семейни празници,
спортни занимания. Пред въззивната инстанция бащата заявява, че децата са съвсем
нормални за възрастта си деца, нямат никакви проблеми нито в училище, нито в детската
градина. Той осъществява постоянен контакт с учителите от детската градина. Води децата
на градина и училище, на спорт, дори когато са при майката. Говорят си за това как е минал
деня им, имат ли проблеми, съветва ги да не влизат в конфликти с други деца. Заявява, че
при избора на спорт на децата винаги се е съобразявал с желанията на майката и при нейно
несъгласие веднага спират съответния спорт . Заявява, че от момента в който З. изчезнала за
шест месеца той осъзнал, че трябва да е и баща, и майка за децата във всеки един момент от
денонощието. Спрял да употребява какъвто и да е алкохол, започнал да спортува,
организирал бизнеса си така, че да има хора които да го заместват и той да има свободно
време за децата.
Майката З. Г. счита, че децата са на възраст, в която имат нужда от ежедневна грижа
от майката, схващана като роля във възпитанието и осъзнаването като личности. Изтъква
по-близката си възраст с децата, знанията и уменията, които е придобила в работата си с
деца на всякаква възраст. Счита, че движението и спорът са важни, като ги стимулира да
играят навън. Твърди че няма вредни навици, не пие и не пуши, учи децата на любов към
всичко живо, да живеят в хармония със заобикалящия ги свят. Твърди, че децата я търсят за
разговор, за съвет и знаят, че тя ще им откликне с разбиране, търпение и цялата си майчина
любов. Пред въззивната инстанция заявява, че детето П. има проблеми в училище –
нетърпимост към преподавателката и към училищната среда. Твърди че детето се дължи
различно когато е при баща а и при нея. Когато е при бащата не признава авторитети и
поставени граници. Заявява, че от раждането на децата им чете книжки вечер, излизат на
разходки, играят семейни игри. Заявява, че когато са при бащата може да осъществява
контакт с децата си, но бащата често наказва големият им син като му взима телефона.
Изтъква и че е минала курсове за родители. Изучавала Библията и всеки човек, който се
занимава с това успява да се усъвършенства и се изгради морално и нравствено и да го
предаде на децата си. Посочва и че бащата е бил агресивен както към нея, така и към децата.
Твърди че отсъствието им от живота им за пет, шест месеца било продиктувано от
необходимостта от лечение, но тя е оставила децата на баща им, а не в социален дом.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че се касае за
определяне на родителските права над две малолетни деца, момчета на 8 и 6 години. До
навършване на 3 годишна възраст на малкото дете, родителите им са живели заедно, в дома
на бащата, като майката ги е гледала целодневно. Получавала е помощ в домакинството
както от наета за това жена, така и от бащата, който се е стараел вечер да се прибира
навреме, за да помага за отглеждането на децата. Съдът прави тези изводи както от
показанията на всички свидетели, които установяват наемането на жена, така и на
свидетелите на ищеца, разпитани в първата инстанция, които имат лични и непосредствени
впечатления кога бащата си е тръгвал от заведенията, на които е съсобственик. Безспорно е,
че след раздялата на родителите през 2020г., те започнали да отглеждат децата по общо
съгласие, като една седмица били при бащата, а друга – при майката. Този режим бил
спазван до лятото на 2021г., когато майката оставила децата на бащата за кратко, като
7
заявила, че има нужда са организира работата си и да се стабилизира финансово. Безспорно
е и че този период продължил около половин година. За това свидетелстват както
свидетелите на ищеца, така и на ответницата. Съдът намира, че без значение за настоящия
спор се явяват причините за това отсъствие. Значим е фактът дали родителят е поддържал
връзка с децата в този период или не. В случая се установява, че такава връзка не е
поддържана. Такива твърдения не са навеждани от З. Г., нито са събирани доказателства, от
които да се направи подобен извод. Според СПсЕ, този факт говори за известни дефицити в
родителския капацитет, но експертизата установява и че децата не са били травмирани от
това. Извода, който следва, според съда , е че бащата явно се е справил добре със задачата да
осигури психическия комфорт на децата в този период, така щото те да не бъдат засегнати
от липсата на майката, да не се чувстват изоставени и пренебрегнати. Това говори и за
развити личностни качества у този родител и за много добър родителски усет относно
интересите и нуждите на децата. Според заключението на вещото лице и двамата родители
са пригодни и имат качества да отглеждат и възпитават децата. Бащата е по-взискателен по
отношение на дисциплината, а майката е изградила по-топла емоционална връзка. Всъщност
това са и нормалните отношения и роли на родителите в семейството. Следва да бъде
отбелязан и друг факт, който се установява както от свидетелските показания, така и от
СПсЕ – бащата установява и поддържа връзки на децата с разширения кръг от семейството
им – баба им по майчина линия и дядо им по бащина линия. За децата е от огромно значение
са имат и поддържат контакти с по-възрастните си роднини, т.к. бабите и дядовците заемат
самостоятелна и значима роля в живота на всяко дете. Следва да се отбележи , че дори след
раздялата между родителите и въпреки конфликта на З. с майка й, Г. е продължил да
стимулира тези връзки на децата с баба им. Отрицателно впечатление прави опита на
майката да внуши идеята, че гостуванията на бабата са породени от интимни връзки с Г..
Следва да се посочи, че и двамата родители не ограничават контактите на децата с другия
родител. Твърденията за наличие на актове на домашно насилие от страна на Г. в годините
преди раздялата му със З., останаха недоказани, доколкото данни в тази насока се изнасят
само от водените от нея свидетели – К. и К. , които преразказват чутото от самата нея.
Показанията на свидетелката костова пък не се подкрепят и от други обективни
доказателства по делото като социални доклади, СПсЕ, показанията на учителката на детето
П. Правят впечатление и по-настойчивите опити на майката да представи в негативна
светлина образа на бащата, като сочи негови провинения в миналото –преди повече от 9
години / осъждането му на пробация през 2015г./.
Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 1/74 г., практика, която не е изгубила
значение и при действието на СК /2009/, от значение за извода на съда кой родител да
упражнява родителските права са не отделни обстоятелства /например пол и възраст/, а
съвкупността от всички релевантни за разглеждания случай обстоятелства, които могат да са
от най-разнообразно естество: възпитателските качества на двамата родители, техният
морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да
отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите,
полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното
отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят
родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки
от родителите разполага. Повечето от тези критерии за преценка са посочени вече и изрично
от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от действащия СК; такива критерии за
преценка интереса на детето са установени и в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. Така в настоящия
случай, съдът намира, че и двамата родители имат желание и възможности да отглеждат
общите им деца. Помощ и подкрепа от близки роднини при отглеждането на децата може да
получи бащата, който се стреми да установи и поддържа близки отношения на децата с
възрастните им роднини – баба и дядо, съответно по майчина и по бащина линия. По
отношение на жилищните условия се установява, че в дома на бащата е обособена детска
стая, изцяло съобразена с нуждите и възрастта на децата. Майката живее в наето жилище, за
което не заплаща наем. В същото има една спалня, в която има обособен кът за децата, с
легла, бюро и играчки. В тази стая е и спалнята на майката. И двамата родители проявяват
8
обич и привързаност към децата.Според СПсЕ и двамата родители имат родителски
капацитет и качества да отглеждат децата. Според съда бащата Г. П. е демонстрирал и
доказал отлично справяне с кризисен епизод в живота на децата / отсъствието на майка им
за един сравнително дълъг период/, в който е съумял да ги предпази от психически травми и
чувство на изоставеност от нея. На следващо място той се стреми и поддържа контактите
между децата и широкият семеен кръг от роднини. Откъм възпитателски качества и двамата
родители имат капацитета и се стремят да възпитават децата си в моралност и общочовешки
ценности. За майката този извод се налага от неколкократното споделяне от нея и
установяване от гласните доказателства, че се стреми за изучава Библията и да се развива
духовно и да предаде това на децата, а за бащата – от демонстрираното му поведение да не
отчуждава децата от майката, въпреки обстоятелствата, да ти учи на семейни ценности – да
уважават възрастните, да имат общи семейни празници и да се интегрират в обществото. В
тази насока са и системните му опити да ги научи на дисциплина и организираност чрез
заниманията им в различни видове спорт. За периода на раздялата на родителите, бащата е
проявил по-зрялото поведение – стремил се е да не въвлича децата в конфликта, да им
осигури спокойствие и нормално детство, независимо от развитието на отношенията му с
майката. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че децата са две момчета, които все
повече ще имот необходимост от следване на модела на поведение на бащата, неговата
фигура ще става все по-значимата в живота им, което ще формира у тях самосъзнанието им
на мъже. Следва да се посочи и обстоятелството, че според СпСЕ, по-голямото дете Петър
има предпочитания да живее с майка си. В същото време детето не проявява негативно
отношение към бащата, не сочи нещо в поведението му или отношението му, което го
притеснява или тревожи. Това предпочитание намира своето обяснение в по-гальовното
отношение на майката и по-дисциплиниращото на бащата.
С оглед на изложеното, съдът намира, че родителските права над децата П. и Г.
следва да бъдат предоставени на бащата, който според съда е и по-пригодния родител за
отглеждането на децата и проявява и е доказал по-голяма склонност към родителско
сътрудничество и усилия за запазване в съзнанието и живота на децата на фигурите и на
майката, и на бащата. В същия смисъл е и постановеното решение, поради което и следва да
се потвърди.
С предоставяне на родителските права на единия родител следва да бъде определен
режим на лични отношения с другия, както и дължима издръжка за детето. В случая
първоинстанционният съд е определил един справедлив и достатъчно разширен режим на
лични отношения. Този режим не следва да бъде допълван с обичайно приеманото от
съдилищата за различните празници – К., В., рождени и имени дни, доколокото се установи,
че според разбиранията на майката това не са значими дни, които следва да се празнуват,
поради което и не следва да й се натрапва подобно разбиране. По отношение на режима не
са и правени някакви конкретни оплаквания, които да бъдат обсъждани.
По отношение на дължимата издръжка също не са наведени специални оплаквания
във въззивната жалба. Доколкото съдът следи служебно за интереса на детето, то при
определяне на дължимата издръжка се взема предвид доходът на родителите, задълженията
им към други низходящи , нуждите на детето. В настоящия случай съдът намира, че
издръжката е правилно определена, като са съобразени нуждите на децата и материалните
възможности на родителите, както и законоустановеният минимален размер на издръжка от
родител на ненавършило пълнолетие лице.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателката следва да заплати на въззиваемата страна
сумата от 800лв. разноски за въззивното производство, съставляващи заплатен адвокатско
хонорар.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5163/20.12.2024г., пост. по гр.д.№ 20151/2021, ПРС.
ОСЪЖДА З. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на Г. Г. П., ЕГН **********, сумата
от 800лв. разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10