Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………
гр. К., 02.12.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
К. Р. С., трети наказателен състав в публично съдебно
заседание на девети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов
с участието на секретаря Цветана Чакърова, като разгледа НАХД
№ 191 по описа на К. р. с. за 2020 година, докладвано от съдията, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 18-0281-000510 от 22.06.2018 г. на Началник РУП – К.
към ОД на МВР- П., на П.Н.С., ЕГН **********,*** е наложено административно
наказание на основание чл.638, ал.1, т.1, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ – имуществена
санкция в размер на 250 лв., за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ.
Недоволен от
наказателното постановление е останал жалбоподателя С., който го обжалва, като
с жалбата прави искане за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва
извършването на нарушението.
В с.з. на 06.07.2020г. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се
представлява от адв.Г., който поддържа жалбата. Разноски не се претендират.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. В
писмено становище се излагат мотиви за потвърждаване на атакуваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е основателна, но не по причините изложени в жалбата.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители Д.В. като
актосъставител и Т.М. като свидетел по акта, както и приобщените писмени
доказателства - наказателно постановление № 18-0281-000510 от 22.06.2018 г.,
разписка за връчването му, АУАН серия Д № 476148 от 01.06.2018г., служебна
справка от Гаранционен фонд, справка за нарушител, справка от ЦБ КАТ, Заповед
№8121К-2057 от 18.06.2015г., Заповед №317з-3807 от 24.10.2016г., писмо от „Д.“
ЕАД съдът намира за установено следното:
С АУАН
от 01.06.2018г., младши автоконтрольор при ОДМВР- П., РУ- К. – св.В. приел, че
жалбоподателят С. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, тъй като на посочената дата, около 11,45 часа, в гр. К., на ул. „Г..К.“ пред
№ **, като водач на лек автомобил В. с рег. №******** при извършена проверка се
установило, че автомобила е регистриран на територията на България, не бил
спрян от движение и няма сключен договор задължителна застраховка „Г. о. на
автомобилистите.
Така
съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя, който вписал, че няма възражения.
На 22.06.2018г.,
оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с
което при идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на
извършването му и индивидуализация на нарушителя, на жалбоподателя било
наложено административно наказание на основание чл.638 ал.1 т.1, във вр. с чл.461
т.1 от КЗ - имуществена санкция в размер на 250 лв., за нарушение на чл.483
ал.1 т.1 от КЗ.
Наказателното
постановление било връчено на 10.03.2020 г., а жалбата срещу него - депозирана в
срок на 16.03.2020 г.
От
приложената по делото служебно извършена справка в информационната система на Г.
ф. и писмо от „Д.“ ЕАД се установява, че за лек автомобил с В. с рег. №*********
на 01.06.2018г. в 11.45ч., не е имало сключен договор за застраховка „Г. о.“.
Горната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В. и М.,
които са логични, последователни и непротиворечиви, подкрепят се и от писмените
доказателства по делото, надлежно приобщени от съда и посочени по-горе.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност.
В процеса по
проверка на съставеният акт и постановление съдът констатира, че същите са
издадени от органи имащи нужната компетентност за това съгласно изискванията на
ЗДвП и ЗАНН, видно от представените по делото заповеди - Заповед №8121К-2057 от 18.06.2015г. и Заповед №317з-3807 от 24.10.2016г.
Разпитаните
по делото свидетели сочат, че при извършената документална проверка са
установили, че автомобил е собственост на жалбоподателя и, че същият към датата
на проверката не представя и няма сключен валиден Договор за застраховка
"Г. о." за процесния автомобил.
Съгласно
изискването на текста по който е ангажирана отговорността на нарушителя - чл.
638, ал.1, т.1 от КЗ - "На лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка "Г. о." на
автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. за физическо лице.
Принципно
задължението за сключване на задължителна застраховка "Г. о."
съгласно чл. 483, ал.1 от КЗ, има собственикът на автомобила, какъвто, с оглед
на отразеното в АУАН и НП е настоящият жалбоподател.
Тъй като в
случая акта е издаден въз основа на отрицателен факт – липса на валидна
застраховка, то и задължението за доказване на съществуването на този факт е в
тежест на жалбоподателя по аргумент от разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, във
вр. с чл.144 от АПК. Жалбоподателят обаче не е доказал съществуването на
валидна застраховка "Г. о." по отношение на притежаваното от него МПС
към датата на извършване на проверката.
Субект на
нарушението по чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ е всяко административно-наказателно
отговорно лице, което има качеството на собственик на МПС. Съставът е
осъществен във всички случаи на притежаване на моторно превозно средство, което
е регистрирано на територията на Р. България и не е спряно от движение, за
което няма сключена задължителна застраховка "Г. о." на
автомобилистите, независимо от причината за несключване на застраховката –
виновно неизпълнение на задължението за сключване на застраховка, едностранно
прекратяване на договора за застраховка от застрахователя поради неплащане на
застрахователната премия, несключване на застраховката поради обстоятелството,
че моторното превозно средство не е регистрирано в страната или е спряно от
движение и т.н. Във всички тези случаи деецът осъществява изпълнителното деяние
на нарушението и се засяга обектът на закрила на състава на нарушението, а
именно обществените отношения, осигуряващи спазването на забраната по пътищата,
отворени за обществено ползване, да се движат моторни превозни средства, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Г. о." на автомобилистите.
Съдът приема
за безспорно установено предвид всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
че жалбоподателя притежава и ползва лек автомобил В. с рег. №****** без да има сключена валидна
застраховка "Г. о." на 01.06.2018г. около 11,45 часа.
От друга страна, както вече се посочи в разпоредбата
на чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ е предвидена отговорност за собственик на МПС, с
който е извършено нарушението, който се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение съгласно чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. Разпоредбата кореспондира с общото правило, че
административно-наказателната отговорност поначало е лична. Логично, посочената
разпоредба вменява отговорност само за физическото лице, за което е предвидено
единствено приложимото за физически лица наказание - "Глоба", а не
"Имуществена санкция", приложима по отношение на юридическите лица.
Съгласно
разпоредбата на чл.13 от ЗАНН за административни нарушения могат да се
предвиждат и налагат следните административни наказания: обществено порицание;
глоба; временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност. Тези наказания са предвидени само по отношение на физическите лица,
тъй като за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то
трябва да бъде извършено виновно – чл. 6 от ЗАНН, а вина могат да формират само
физически лица, по аргумент от чл.24 и чл.26 от ЗАНН. Имуществената санкция е
изведена в специална разпоредба от Закона за административните нарушения и
наказания, в самостоятелна глава ІV "Административно-наказателни санкции
спрямо юридически лица и еднолични търговци", която е след глава ІІ
"Административни нарушения и наказания". Имуществената санкция е
отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН като
обективна, без виновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци
за неизпълнение на задължения към държавата или общините при осъществяване на
тяхната дейност. Съгласно чл. 83, ал.1 от ЗАНН в предвидените в съответния
закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет
случаи, на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена
санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност.
Видно е, че
законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция
като правни термини и правни институти, доколкото същите са самостоятелно
регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби. Имуществената
санкция не е сред административните наказания, визирани в чл.13 от ЗАНН, които
се налагат за административни нарушения, за които административно-наказателна
отговорност могат да носят само физически лица, именно заради това, следва да
се прави същностна разлика между "глоба" и "имуществена
санкция", тъй като и двете касаят парично задължение на субекта на
отговорността или парично вземане от страна на държавата. В случая, от
атакуваното НП е видно, че със същото е ангажирана отговорността на физическото
лице - П.Н.С. с ЕГН **********, а не на юридическо лице, ето защо наказването
му с "Имуществена санкция", вместо с предвиденото по закон наказание
- "Глоба", е допуснато съществено нарушение на материалния закон.
Действително, волята на законодателя е видът на наказанието да е съответен на
субекта на административно-наказателна отговорност и след като в случая се
касае за физическо лице, то наказанието следва да е "Глоба", в
съответствие с принципа на законоустановеност на наказанието.
Отчетеният
порок е съществен и не може да бъде саниран на тази фаза на процеса, тъй като
води до опорочаване на цялата процедура по ангажиране на административно-наказателната
отговорност на нарушителя и то обосновава отмяна на атакуваното НП.
Предвид
гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
1.ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-0281-000510 от 22.06.2018 г. на Началник РУП – К. към ОД на
МВР- П., с което на П.Н.С., ЕГН **********,*** е наложено административно
наказание на основание чл.638, ал.1, т.1, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ –
имуществена санкция в размер на 250 лв., за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ.
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-дневен срок от
съобщаването му пред А. с. гр. П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Ц.Ч.