РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Карлово, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320101432 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422
във връзка с чл. 124 от ГПК.
Ищцовото дружество – „******” ЕООД гр.С. твърди, че на 26.11.2007г.
в гр. К. бил сключен по Договор за потребителски кредит по кредитни
програми № ****** и към него Анекс от 31.03.2008г. между „*****” АД
(****) с ЕИК *****, в качеството на Кредитор и ЕМ. СТ. К. с ЕГН
**********. По силата на договора „*****” ЕАД (****) отпуска на
кредитолучателя потребителски кредит в размер на 30 000 лв.
Кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. На
31.03.2008г. бил сключен Анекс към Договора за потребителски кредит по
кредитни програми № ****** между **** и ЕМ. СТ. К., по силата на който
към датата на сключването му остатъкът от дълга по главница бил - 29 298.72
лева. По силата на Анекса Банката отпуснала на длъжника допълнителна
сума, в резултат на което, отчитайки направените погашения, се формирало
задължение по главница в размер на 30 000 лева. Крайният срок за
издължаване на кредита бил 30.03.2018г.
1
Съгласно чл. 4, ал. 1 - главницата по кредита се олихвявала с годишна
лихва, равна на сбора на банковия лихвен процент за кредити в национална
валута на Банката (БЛП) плюс преференциална лихвена надбавка в размер на
1.9% за срока на издължаване на кредита. Към датата на сключване на
договора БЛП е в размер на 4.5%, а към дата на сключване на Анекса – 4.9%
годишно. Кредитът се издължавал на 120 месечни анюитетни погасителни
вноски, последна дължима към 30.03.2018г. След усвояване на Кредита,
кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след което
преустановил плащанията си. Поради изтичане на крайния срок за
издължаване на кредита, вземането станало изцяло изискуемо.
Междувременно, на основание сключен Договор за прехвърляне на
парични вземания (цесия) от 28.09.2012г. и приложенията към него между
„****” АД и „******“ ЕООД, задължението на ЕМ. СТ. К., произтичащо от
Договор за потребителски кредит по кредитни програми № ****** от
26.11.2007г. и сключен към него Анекс от 31.03.2008г. бил изкупено от
„******” ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД,
длъжникът бил уведомен, че кредитор спрямо него по отношение описаното
парично вземане е „******” ЕООД. Съгласно приложено пълномощно
Цесионера - „******” ЕООД бил изрично упълномощен от Цедента - „****”
ЕАД, да извършва уведомяване от името на Цедента. Уведомления за цесия
били изпратени на посочения в договора постоянен адрес на ЕМ. СТ. К..
Писмото се върнало в цялост, като на известието за доставка било отбелязано
„преместен“. На основание чл.18 от договора, уведомлението се считало
получено. Въпреки това, на основание чл.235, ал.3 от ГПК, моли да се приеме
от съда, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на уведомление
изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на
препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът
получава уведомлението, изходящо от „****” ЕАД (стар кредитор) за
извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става надлежно
уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока.
Поради непогасяване на дължимите суми „******” ЕООД пристъпил
към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на
Заявление до Районен съд - К. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК срещу длъжника за сумата: 3000лв. - главница - частично от обща
2
главница 23 375.76 лева и 810.83 лева - лихва за забава за периода от
15.06.2018г. до дата на подаване на заявление в съда. Било образувано ч.гр.д.
№ 877/2021г. по описа на КрлРС, по което била издадена Заповед за парично
изпълнение за претендираните суми. Срещу издадената заповед ответникът
подал възражение, за което били уведомени със съобщение, надлежно
връчено на 02.09.2021г. Във възражението се твърди, че ответникът не дължи
изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент
погасяване на задължението по Договора не било осъществено. Не било
известно и основание, въз основа на което задължението за погасяване да е
отпаднало.
Изложеното пораждало правния интерес за предявяване иск за
установяване на вземането по Договор за потребителски кредит по кредитни
програми № ****** от 26.11.2007г. и сключен към него Анекс от
31.03.2008г., за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№877/2021г. на КрлРС, представляващи част от неизпълнено задължение по
горепосочения Договор.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено,
че ЕМ. СТ. К. дължи на „******” ЕООД - гр.С. сумите - 3000лв.,
представляваща главница - частично от обща главница 23 375.76 лева и
810.83 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.06.2018г. до
дата на подаване на заявление в съда, произтичащи от неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит по кредитни програми №
****** от 26.11.2007г. и сключен към него Анекс от 31.03.2008г, ведно със
законни лихви за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 11.06.2021г., до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Претендира
разноски по заповедното и настоящото гражданско дело, като посочва
банкова сметка на ищеца, по която ответникът може да заплати исковата
сума, а именно - ***** АД, ********* BIC: ******, по сметка на: ******
ЕООД.
Ответникът - ЕМ. СТ. К. намира иска за неоснователен и недопустим,
поради следните факти: с просто око се виждало, че на гърба договорът за
цесия, предоставен като доказателство, подписът на господин Ф.Я. и
структурата на почерка съответства на почерка на П.А., които се явява
3
представител на „****“ ЕАД (Цедента). Ако господин А. е представител и
упълномощено лице на господин Ф.Я. то следва той да се подпише със
запетая на неговото място. В така предоставеното доказателство няма запетая
преди подписа, поради което оспорва подписа като истинност и легитимност
и смята, че този договор следва да бъде обявен за нищожен, а от там и
прекратени техните искания към него. Със същите доводи оспорва и
„Потвърждението за извършена цесия на парични взимания на основание
член 99 от ЗЗД“.
Твърди, че в договора за кредит, който също е предоставен като
доказателство, няма клауза или точка където да е записано и упоменато, че:
„Длъжникът предоставя и дава разрешение на „****“ ЕАД да предоставя и
преотстъпва на трети лица личните му данни“, което грубо нарушение на
Закона за личните данни, съгласно българското и европейско
законодателство, и е престъпление по смисъла на НК, за което моли съда, да
уведоми за това нарушение Комисията за защита на личните данни, както и
останалите компетентни органи.
Твърди, че в уведомлението за цесия по чл.99 от ЗЗД, което е
предоставено като доказателство, липсвало пощенско клеймо на Пощенската
служба - клон К., дата и подпис на служителя, който е доставил и който е
върнал писмото обратно на подателя. Не било изпълнено условието в глава V,
чл.10, ал.2 от предоставения договор за кредит, като доказателство, като в
тази връзка недоумява, защо „ ******“ ЕООД сега успял да намери точния му
адрес, защо преди това не направи опит да го уведоми за тази незаконна
цесия. Сочи, че с тези си действия, същите нарушават конституционните му
права, а с предоставените документите, които намира с невярно съдържание,
целят да го лишат и от справедлив процес.
Сочи, че видно от предоставения договор за кредит, датата на
сключване на договора е 26.11.2007г. и предоставения анекс от 31.03.2008г.
Условието в глава V, чл. 10, ал.2 от договора за кредит и съгласно сега
действащото българско законодателство, съгласно чл. 110, чл. 111 и чл. 112
от ЗЗД, към датата на подаване на иска от ищцовата страна е изтекла
погасителната давност на описаните задължения в исковата молба. Възразява
за прилагането на частно гражданско дело 877/2021г. по описа на Районен съд
– К., поради факта че не му било известно и не бил запознат със същността на
4
това дело.
Счита, че исканите счетоводни експертизи от ищците цели да го
натовари излишно с допълнителни такси и не вижда какво по различно би
показала освен факта, че за посочените в договора суми е изтекла погасителна
давност, съгласно ЗЗД и българското законодателство, за това моли това
искане да бъде отхвърлено. Доколкото Анексът от 31.03.2008г. касаещ една и
съща сума с едни и същи текст се пише и използва като доказателство, освен
по това дело и по гражданско дело 20215320101375/2021г. и не всичко е
събрано в едно дело, го карало да мисли, че ищцовата страна се опитвала да
заобиколи българското законодателство, с цел придобиване на неправомерна
облага.
Моли съда да изисква доказателства за всяко едно твърдение от
ищцовата страна, доказателство за автентичността на предоставените
документи и подписите положени върху тях, оригинала на пощенските
известия с надлежните подписи и печати, както и името на служителя от
пощенската служба в гр.К. приел, обработил писмата и служителят който ги е
разнесъл и какво е направил, съгласно техните инструкции, след като не е
намерил получателя на посоченият адрес. Съгласно българското
законодателство, ищцовата страна е длъжна да докаже и подкрепи всяко едно
тяхно твърдение и документ, особено при наличието на съмнение относно
предоставените от тях доказателства и твърдения. Моли да бъде информиран
относно същността на дело 877/2021г., тъй като същото липсва в
предоставените му материали, моли да се направи и нужната справка по
описания Анекс и използването му и в друго гражданско дело. Изисква
посоченото, поради факта, че в делото не се коментира и говори за истина, а
се гледа финансовият интерес и за голямо съжаление трябва да даде за
пример, че цял Министър излъга съзнателно с документ с невярно
съдържание, какво остава за фирма, на която целта и е да изпива кръвта на
обикновените граждани чрез заобикаляне и нарушаване на законите на
Република България, както и на Европейското законодателство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 877/2021г. по описа на КрлРС, от което се
установява, че на 15.06.2021г. ищецът е депозирал заявление за издаване на
5
заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е
уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за сумите по заявлението, а именно – 3000.00 лева,
представляваща главница - частично дължима по договор за потребителски
кредит по кредитни програми № PK07090260/26.11.2007г. и Анекс към него
от 31.03.2008г.; 810.83 лева, представляваща лихва за забава за периода от
15.06.2018г. до дата на подаване на заявление в съда – 10.06.2021г., както и
76.22 лева разноски по делото за заплатена държавна такса. Против заповедта
е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответника – длъжник в
заповедното производство, поради и което е указано на ищеца – заявител да
предяви иск по чл. 422 от ГПК в едномесечен срок, което своевременно е
изпълнено. Предвид констатираното, съдът намира, че в законовия срок са
предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково
производство за установяване на дължимост на процесните суми.
По делото не се спори, а и се установява, че с Договор за потребителски
кредит по кредитни програми № ****** от 26.11.2007г., сключен между
„*****” АД (****) и ответника - ЕМ. СТ. К., на последният му е предоставен
кредит в размер на 30 000 лева, със срок на издължаване от 120 месеца, т.е до
30.11.2017г., видно от представеното копие на погасителен план. Видно от
клаузите на договора (чл. 4, ал. 1), главницата по кредита се олихвява с
годишна лихва, равна на сбора на банковия лихвен процент на
потребителските кредити на банката (БЛП) плюс преференциална лихвена
надбавка в размер на 2.3 пункта за срока на издължаване на кредита. Към
датата на сключване на договора, БЛП е в размер на 4.5%.
Във връзка с депозирано от ЕМ. СТ. К. - Искане за промяна на
условията по потребителски кредит (л. 14-18 от делото), между **** и
ответника е сключен Анекс от 31.03.2008г., с който страните са констатирали,
че остатъкът от дълга по главница е 29 298.72 лева. Главницата по кредита се
олихвява с годишна лихва, равна на сбора на банковия лихвен процент на
потребителските кредити на банката (БЛП) плюс преференциална лихвена
надбавка в размер на 1.9 пункта за срока на издължаване на кредита. Към
датата на сключване на договора, БЛП е в размер на 4.9%. Крайният срок на
издължаване е определен на 30.03.2018г.
Видно от представения Договор за прехвърляне на парични вземания
6
(цесия) от 28.09.2012г., формираното задължение по договора за кредит било
цедирано в полза на ищеца по делото. Във връзка с това е извършено
уведомление до длъжника по реда на чл. 99, ал.4 ЗЗД от името на кредитора.
Писмото до ответника, изпратено на адрес: гр. К., ул. ****** се върнало в
цялост, като на известието за доставка е отбелязано „преместен“. Посочения
адрес е вписан като адрес за кореспонденция между страните, и доколкото
липсват данни ответникът изрично да е заявил промяната му, съгласно чл.18
от договора, уведомлението се считало получено.
В открито съдебно заседание, проведено на 02.03.2022г., ответникът
изрично заявява, че не оспорва дължимостта на процесните суми, а оспорва,
че са изтекли всички видове давностни срокове. Отделно по негово искане
съдът на основание чл. 193 от ГПК е открил производство по оспорване
истинността на приложения към исковата молба договор за прехвърляне на
парични вземания от 28.09.2012г. в частта относно подписите на страните по
договора, а именно положени от лицата - Ф.Я. и П.А., като е указал, че
доказателствената тежест за установяване истинността на този документ пада
върху ищеца.
В тази връзка, ищцовата страна застъпва тезата, че единият подпис е
положен от лице - чуждестранен гражданин и е изключително трудно да се
вземе сравнителен материал. Освен това, представянето в оригинал на
договор за цесия, което е за милиони лева е изключително трудно. По тази
причина в съдебно заседание представя нотариално заварени преписи от
потвърждението и пълномощно, изходящо от ***, правоприемник на ****, в
което се декларира, че това вземане към посочена в исковата молба дата е
цедирано. Сочи, че договорът за цесия е неформален договор и с
представените в съдебно заседание нотариално заверени копия счита, че в
условия на пълно и главно доказване е установено, че вземането към
определена дата, от процесния договор, е прехвърлено на ****** и съответно
той има право да претендира това вземане пред настоящия съд.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в полза на частния му праводател (цедент) заповед за изпълнение
7
по чл. 410 от ГПК е предявен в срока по чл. 415 от ГПК и след депозирано по
реда на чл. 414 от ГПК възражение от ответника, поради което се явява
процесуално допустим.
По отношение на цесията: дори и да се приеме, че преди образуване на
настоящото производство ответникът не е бил уведомен за извършената
цесия, с връчването на препис от исковата молба и приложените към нея
доказателства той е бил уведомен за извършеното прехвърляне, за което
законът не изисква определена форма и начин. Поради това извършената
цесия има действие спрямо ответника и ищецът в настоящото производство
се явява материално легитимиран да претендира от него вземането по
процесния договор. Не биха могли да бъдат споделени възраженията на
ответника, че към момента на връчване на заповедта по чл. 410 от ГПК той не
е бил обвързан от извършената цесия, тъй като не му е съобщена и това не би
могло да бъде променено с последващото връчване на исковата молба и
доказателствата. На основание чл. 235 от ГПК, съдът е длъжен да съобрази и
настъпилите в хода на процеса факти от значение за спорното право, какъвто
факт безспорно се явява и уведомяването за цесиите. Освен това ответникът –
длъжник може да възрази успешно за липсата на уведомяване само ако
твърди, че вече е изпълнил задължението си на стария кредитор или
овластено от него лице, което не е направено по настоящото дело.
Така по възраженията на ответника, съдът намира същите за
неоснователни, че не е уведомен по надлежния ред за извършената цесия,
поради което не дължи процесните суми на ищеца. Съдебната практика е
трайна и непротиворечива, че след като уведомлението за извършената цесия
е връчено на ответника, макар и със самата искова молба, то същият се счита
за редовно и надлежно уведомен за извършената цесия. Ето защо, липсата на
връчено преди това уведомление за цесия не прави предявения в настоящото
производство иск неоснователен.
По отношение на оспорения от ответника Договор за прехвърляне на
парични вземания (цесия) от 28.09.2012г. и откритото производство по реда
на чл. 193 от ГПК, съдът намира следното:
По делото е приобщено на лист 106 нотариално заверено копие от
потвърждение за извършена цесия на парични вземания, на основание чл. 99
от ЗЗД, подписано от Ф.Я. и П.А.. Нотариуса е удостоверил верността на този
8
препис, снет от представен му оригинал на официален (частен) документ.
Развитото нотариално производство не е оспорено от ответника.
Удостоверителната дейност на нотариуса, произтича от удостоверителната
функция, възложена му от държавата и регламентирана от ЗННД, като в това
число включва и правото и задължението му да удостоверява верността на
преписи от документи. В случая, с нотариалната заверка е удостоверено
верността на копието с оригинала, съдържащ се при издателя на документа.
Въз основа на това, съдът намира, че оспорването на договора за цесия е
останало недоказано и частният документ е истински - автентичен.
Оспорването от ответника на истинността на документа остана недоказано,
поради което на основание чл. 194, ал.2, изр.1, пр.1 от ГПК следва да бъде
признато за такова. Касае се за редовен от външна страна документ.
Съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи в същия вид,
количество и качество. От приетите по делото доказателства, съдът приема,
че между страните е сключен договор за кредит, по силата на който заемната
сума е предадена на ответника. Падежът на вноските по кредита са коректно
фиксирани. Следователно вземането е изискуемо.
Ответникът не оспорва дължимостта на процесните суми. Същия обаче
възразява, че са изтекли всички видове давностни срокове.
Съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно чл. 99, ал. 2 от
ЗЗД, вземането преминава върху новия кредитор така както е уговорено.
Според чл. 110 от ЗЗД, погасяват се с петгодишна давност вземанията, за
които законът не е предвидил друг срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД,
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е.
на падежа за плащане, а според чл. 115, б. „ж“ давност не тече докато трае
съдебния процес относно вземането, т.е. с предявяване на вземането по
съдебен ред давността спира да тече.
Съгласно подписаният между страните анекс, падежа за връщане на
предоставения банков кредит е 30.03.2018г. От този момент започва да тече
петгодишна погасителна давност и изтича съответно на 30.03.2023г.
Вземанията са предявени по съдебен ред на 10.06.2021г. с подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от
9
ГПК, преди да е изтекъл петгодишния давностен срок.
Давност не е започвала да тече и от 28.09.2012г., когато е извършена
цесията. Цесионера действително придобива вземанията такива, каквито са
към момента на сключване на договора за цесия, но именно затова след като
вземането е с падеж на 30.03.2018г. цесионера е обвързан от крайния срок за
връщането му, както и от правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем, като това право не е упражнено. Не може при условие,
че цесионера е обвързан от крайния срок на договора, да бъде заставен да
търпи погасяване по давност вземане, което не е станало изискуемо. Ако
вземането беше обявено за предсрочно изискуемо, тогава щеше да тече
погасителна давност, но то не е. При това положение вземането не е погасено
по давност.
Съдът приема, че процесният договор се явява действителен и по силата
на който страните са постигнали договорки, касаещи – размер на главница;
договорна лихва; неустойка; обезщетение за забава върху непогасената
главница; разходи за събиране на вземането. Към момента на подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК е настъпил падежът на всички вноски. Размера
на дължимите плащанията по договора са доказани по размер и установени в
процеса и същите се признават от ответника. Доколкото изцяло в тежест на
ответника е възложено да установи, че е извършил съответно заплащане на
задължението си към ищцовото дружество, а в тази насока липсват
доказателства, съдът приема, че иска се явява основателен. Ето защо,
исковете като основателни следва да бъдат уважени.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът претендира разноски за производството за платена държавна
такса и такива, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК му се следват, с оглед изхода
на процеса и уважения иск в пълен размер, възлизащ в размер на 93.78 лева за
платена държавна такса.
С оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив по искането за разноските, дори когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В случаят обаче,
ищецът е доказал, че с издадена заповед са му присъдени разноски в размер
76.22 лева, видно от Заповед № 446 от 15.06021 за изпълнение на парично
10
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 877/2021г. по описа
КрлРС и в този размер съдът уважава искането.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЕМ.
СТ. К. от гр. К.,ул. ******* с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „******” ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., район В., ж.к.*****,
ул. „*****, представлявано от Р.И.М. - Т. с ЕГН **********, в качеството си
на управител, сумите от - 3000.00 лева, представляваща главница-частично
дължима от обща главница в размер на 23375.76 лева, както и 810.83 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.06.2018г. до дата на
подаване на заявление в съда – 10.06.2021г., произтичащи от неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит по кредитни програми №
****** от 26.11.2007г. и сключен към него Анекс от 31.03.2008г., което
вземане е цедирано по силата на Договор за прехвърляне на парични вземания
(цесия) от 28.09.2012г., сключен между „****” АД и „******“ ЕООД, ведно
със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на Заявлението – 10.06.2021г. до окончателното заплащане на главницата, за
които суми е издадена Заповед № 446 от 15.06.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело №
877/2021г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА ЕМ. СТ. К. от гр. К.,ул. ******* с ЕГН ********** да
заплати на „******” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район В., ж.к.*****, ул. „*****, представлявано от Р.И.М. -
Т. с ЕГН **********, в качеството си на управител, разноските направени в
исковото производство в размер на 93.78 лева.
ОСЪЖДА ЕМ. СТ. К. от гр. К.,ул. ******* с ЕГН ********** да
заплати на „******” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район В., ж.к.*****, ул. „*****, представлявано от Р.И.М. -
Т. с ЕГН **********, в качеството си на управител, разноските, направени по
частно гражданско дело № 877/2021г. по описа на Районен съд К., в размер на
76.22 лева.
11
ПРИСЪДЕНИТЕ на ищеца суми могат да бъде внесени по следната
банкова сметка в ***** АД, а именно: ********* BIC: ******, по сметка на:
****** ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
12